Решение по дело №308/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 90
Дата: 24 юни 2024 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200308
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Свиленград, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш №********* за налагане на имуществена
санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „СИ СЕ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Велик Търново,ул.Цар Тодор Светослав
№59,представлявано от Ясен Замфиров Симов, с който за извършеното
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лв., както и съответна
ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на
притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 119лева.
Дружеството -жалбоподател, моли за отмяна на обжалвания акт, който
счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения.В жалбата се
излагат доводи относно допуснато съществено процесуално нарушение
изразяващо се в липса на посочване на дата на издаване на ЕФ,което
нарушение водело до невъзможност да се извърши проверка за спазване на
сроковете предвидени в ЗАНН и в тази връзка счита че е изтекла давността
предвидена в ЗАНН. Счита че била нарушена процедурата,доколкото
1
липсвала законова възможност да се издаде ЕФ,като излага съображения в
тази насока.Отделно от това не ставало ясно коя била нарушената норма,
място на извършеното нарушение,наказания субект,като излага съображения
в тази насока. Намира още,че за твърдяното адм.нарушение е настъпила
погасителната давност.Твърди се още,че били настъпили законодателни
промени,които водели до отпадане на адм.отговорност за този вид
нарушение,за което излага съображения. Поради гореизложеното моли съда
да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, дружеството жалбоподател не
изпраща представител. От пълномощника му е постъпило становище,в което
поддържа изцяло доводите изложени в жалбата , поради което моли съда да
отмени обжалваното НП.
По делото не се претендират разноски.
В съдебната фаза не ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството , редовно призовани, изпращат
представител, който оспорва жалбата.Намира същата за недопустима и в
условията на алтернативност и за неоснователна.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното
от другата страна възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На ********** година в ********** часа в извъннаселено място, а
именно: по път - автомагистрала (АМ) "Марица" – А 4, при км. *********, на
територията на община ************, област Хасково, с контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № ********** (част
(елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП (т. нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за
заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в
посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС), състоящо се
от влекач марка "********** ", модел ********** с държавен
регистрационен № *********** с технически допустима максимална маса
19000 кг, брой оси 2, екологична категория – ЕПС ,в състав с ремарке с общ
2
брой на осите -5 и с обща техническа допустима максимална маса на състава
44 000, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от
справката приложена по АНПр), за което не е заплатена дължимата такса за
движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП -
нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,тъй като за посоченото МПС нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден
ЕФ № ********* на дружеството - жалбоподател в качеството му на
собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № ************** година
на Управителния съвет на АПИ и Заповед № *************** година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към
последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна
мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за
което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, на
дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи
119лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваният ЕФ е връчено на адреса на дружеството - жалбоподател на
03.04.2024 година по пощата с Обратна разписка ,но от лице, за което няма
данни да е упълномощено от търговеца да приема книжа. Липсва отбелязване
и на качеството на лицето приело да предаде пратката.
В указания срок, дружеството - жалбоподател не е платил
компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.
ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от
системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От
същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от
влекач с прикачено към него ремарке с държавен регистрационен
*************. От приложените снимки стават ясни датата и часа на
заснемане.
Приети кто доказателства по делото са и становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ Национално тол
управление,ведно с таблица с данните за движение на ППС,съдържащо
сегементи за които има получени и платени тол декларации за датата на
нарушението и писмо от „Интелигентни трафик системи“ до НТУ към АПИ ,
3
във връзка с процесния ЕФ и работата на БУ и отговор на поставените към
дружеството въпроси.
От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018
г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж №************ година, издадено от Министерството
на регионалното развитие и благоустройството, относно внедряване на
система за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по
АМ и първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за
извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства,
записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки,като
копие от същото е представено в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП,по следните съображения:
Процесуалният представител на АНО в съдебно заседание отново
отправи искане за прекратяване на производството като недопустимо,като за
целта представи счетоводен баланс на дружеството-жалбоподател към
************г. от дата-************г.,който счетоводен баланс е бил
подписан от **************а,както и Общи правила за условията на
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети издадени от
Комисията за регулиране на съобщенията.
Правилата за връчване на юридическо лице , се уреждат от чл. 180, ал. 5,
ал. 6 и ал. 7 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Видно от текста на чл. 180, ал. 5 от НПК, на учреждение или
юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице,
натоварено да поема книжата, в ал. 6 е посочено, че лицето, чрез което става
4
връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката,
съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени, а в ал. 7 е
предвидено, че връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето,
чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да
бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.
При извършената проверка от въззивната инстанция, безспорно се
установява, че е отразена датата на връчване на въпросното ЕФ на
*************г., с оглед приложената обратна разписка на Български пощи.
Както се посочи, от същата е видно, а и не е спорно, че на дата
***********г., на седалището и адреса на дружеството „ СИ СЕ“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Велик
Търново,ул.Цар Тодор Светослав №59, е получено процесното наказателно
постановление, но от лице, за което няма данни да е упълномощено от
търговеца да приема книжа. Липсва отбелязване и на качеството на лицето
приело да предаде пратката.
При преглед на отбелязаното в обратна разписка на Български пощи се
установява, че цитираните условия на чл. 180, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от НПК не са
изпълнени, тъй като срещу името на Елис второ име не се чете, не е изписано
нейното качество на лице, натоварено да поема книжата, като този факт не е
проверен от връчителя на Български пощи, лицето не е поело писмено
задължението да предаде съобщението, нито връчителят е отбелязал в
разписката адреса на лицето, на което е връчил пратката, както и
отношенията му с този, за когото е предназначена.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че дори и да се
приеме,че лицето получило съобщението е Елис Кьойбашиева,то видно от
приложения счетоводен баланс на дружеството, се установява,че тя е
подписала същият в качеството на представител на дружеството-ДКС Груп
ЕООД,а не в качеството на счетоводител назначен в дружеството-
жалбоподателя,поради което не може да се приеме ,че същото е редовно
връчено.
Следователно ,твърдението на АНО изложено в придружителното писмо
до съда,че ЕФ е връчено редовно на дата 03.04.2024 г., е опроверган от
съдържанието на известието за доставяне, което сочи на нарушаване на
условията по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН (в приложимата редакция), във вр. с чл.
180, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН,поради което подадената
на 18.04.2024г. жалба се явява допустима/така и Определение № 20 от
6.10.2021 г. на АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. № 905/2021 г./.
Същата е подадена от надлежно легитимирано за това действие лице, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
5
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, "собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него. ".
С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото,
ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС, така и по нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, "ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв. ".
Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС,
който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т. е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, "собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в
размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв. ".
Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага
на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от
невярно декларирани данни.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
административно наказание.
Не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това,
че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснал движението
на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване
размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради
това, че не е заплатил дължимата пътна такса.
Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на
6
лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да
осъществи ефективно правото си на защита.
Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата, по
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния
съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят Актове за установяване на административни
нарушения (АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж,
както съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3-
3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, "АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис. ".
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, "при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на МПС.
В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения АУАН не се
издава НП и административнонаказателното производство се прекратява, а
първоначално издаденият ЕФ се анулира. ".
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, "АУАН по чл. 179,
ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.
165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на
АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да
заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за
7
заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово
плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането
може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14
дни от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б.
В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след
връчване на АУАН, нарушителят следва в Платежното нареждане да посочи
номера на АУАН. При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и
при условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване на сумата по сметката на
АПИ, нарушителят се освобождава от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено в
АУАН. В тези случаи се освобождават от административнонаказателна
отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното
ППС за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа.
НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 -3в се издават от
Председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него
длъжностни лица. За съставените АУАН и издадените НП по този член се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – ал. 3 и ал. 13 – ал. 16. ".
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо и ал. 7 от ЗДвП/действаща към
датата на извършване на нарушението и издаването на рпроцесния ЕФ/ , "при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на Глоба или Имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10. ".
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на дружеството жалбоподател е ангажирана
отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на
чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП, ЕФ може да се издаде
(правна възможност за наказващия орган), когато се установи нарушение на
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се
издава. Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от
ЗДвП имат различно съдържание.
С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за
собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
8
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б,
ал. 1 от ЗП.
Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените
със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията,
за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса
чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал. 3 от ЗДвП) и изцяло или частично
незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Предвид това се формира извод, че за извършеното от дружеството
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на
АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се
ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази
по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ/към датата на извършване на нарушението и издаването на
ЕФ/ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по
аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
В изложения в т. 1 и в т. 2 смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022
година, постановено по КАНД № 758/2022 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова и
други.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в
сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при
установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид
административни нарушения. /така и Решение № 287 от 28.02.2024 г. на
АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 18/2024 г.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен поради това допуснато съществено
процесуално нарушение.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
9
правото на защита на дружеството - жалбоподател.
Съдът би приел, че издаване на ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е предвидено с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, поради което и
наведеното в тази насока възражение с Жалбата би било неоснователно.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, установено с техническо средство № 20352 на основание издаден
против него ЕФ.
Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и
задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на
общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се
държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма.
Т. е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не биха
били приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е
приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП (приложен
по аналогия), едновременно с това материализиращ и констативния такъв
АУАН.
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обективни
признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, твърдян за
осъществен и вменен в отговорност на дружеството жалбоподател.
По този начин Съдът би приел, че описанието на нарушението съдържа
всички релевантни обективни признаци, поради което би било удовлетворено
това изискване за реквизита по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване на АПИ,
което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението
следва по силата на специалната норма на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана АПИ. Посочването на дата на издаване на
ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ. За пълнота на настоящото
изложение би следвало да се посочи, че законът не изисква в ЕФ да е
посочено поименно кой точно е физически изготвил ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН (както вече бе посочено) и към НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
приложен по аналогия), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
10
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т. д. № 1/2013 година на Върховния административен съд (ВАС),
настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Обстоятелството, че ЕФ е връчен на дружеството –
жалбоподател на ************ година /ако се преме,че е налице редовно
връчване/не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не е рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице.
На следващо място би следвало да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ
е бил надлежно връчен на дружеството - адресат едва на
************** година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, доколкото както към датата
на съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито
регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за
реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в
чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т. д. № 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т. е. сроковете, които трябва да са изтекли би следвало да са
съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия момент не са
изтекли.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не би съществувало изискване за сертифициране и
ободрение от Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на
проверка от БИМ.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, утвърден от Управителния
съвет на АПИ.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства би се установило, че след
съобщаването на ЕФ на дружеството - жалбоподател, то не е платило
компенсаторната такса, което изключва предвидената възможност за
11
анулиране на Фиша, както и се изключва възможността за предеклариране.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
Както вече бе посочено в цитираната като нарушена материалноправна
разпоредба – чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е посочено, че собственикът е длъжен да
не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
От обективна страна, с оглед приложения снимков материал - генериран
е запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП (надлежно и годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес), Съдът би приел, че са установени точния час на нарушението и
регистрационния номер на автомобила, както и мястото на нарушението.
Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на
Доклада за конкретното нарушение, Съдът би приел, че доказват обективните
признаци на нарушението.
Видно от този Доклад, в него изрично е отбелязан типа нарушение. При
така попълнените данни в Доклада, по несъмнен начин би се потвърдила и
визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Съдът би приел, че по делото липсват доказателства,
които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден
процесният ЕФ.
Както автомобилът, така и пътят, по който се е движил, попадат в
категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
т. е. се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса.
Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството жалбоподател, доколкото се касае за обективна отговорност,
не би следвало да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
При този изход, спорен момент по настоящото дело е противоречи ли
наказанието им.санкция във фиксиран размер от 2500 лв., независимо от
характера и тежестта на нарушението, на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-
членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
12
Доколкото е повдигнат въпрос относно тълкуване на правото на ЕС 4
поради противоречие на приложимото национално право към спора, то
съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с изключителна
компетентност относно тълкуване на правото на ЕС.
В чл. 267, ал. 3 ДФЕС е установено задължение за национална
юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване
съгласно националното право за отправяне на преюдициално запитване.
Същевременно в практиката на Съда на ЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT
v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да
не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос,
който вече е бил предмет на преюдициално решение.
В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) също
така е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност.
За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.
Предвидената санкция чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена, т.е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика
например дали е налице липса на плащане или има такова, но то е за различен
маршрут и това е станало поради грешка.
Наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 3б ЗДвП е в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62
в националното право.
Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се
разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и С-498/15, както и че
предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност,
както основателно се възразява от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ето защо и доколкото отговорът на поставения въпрос, е изведен в
правото на ЕС, за настоящия състав няма задължение да отправи
преюдициално запитване до Съда на ЕС. Известно е, че при нетранспониране
в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда
13
директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните
текстове на директивата.
Това сочи, че при определяне на наказанието настоящият състав следва
да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62 като определи наказание в
съответствие с принципа за припорционалност.
В националната съдебната практика пък е изяснено, че спазването на
принципа за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28
ЗАНН (вж. Решение № 6696 от 15.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
5555/2021 г., Решение № 5802 от 23.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
7852/2020 г., Решение № 6981 от 25.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
9472/2021 г.).
В настоящия случай се касае за деяние, за което дължимата пътна такса е
в десетки пъти по малка от размерът на наложеното наказание, с която се е
облагодателствал наказаният, като не е заплатил пътна такса за ползването за
автомагистрала.
От всичко изложено може да се направи извод, че конкретното деяние не
е с висока степен на обществена опасност и налагането на предвидената във
фиксиран размер им.санкция/глоба би нарушило принципа за
пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62.
Ето защо случаят би следвало да бъде определен като маловажен и на
основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН наказателното постановление бъде отменено, а
нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 3 ЗАНН не намира
приложение по отношение на чл. 63, ал. 4 ЗАНН, тъй като първата урежда
случаите на по-благоприятен материален закон, а нормата на чл. 63, ал. 4
ЗАНН е с процесуален характер, в който смисъл е и преобладаващата съдебна
практика.
Но с оглед констатираните по горе процесуални нарушения, съдът
намира,че следва ЕФ да бъде отменен по изложените по горе доводи.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от на АНО
в размер на 80лева за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
дружеството-жалбоподател липсва такова искане към съда.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
14
уважение ,а доколкото от дружеството – жалбоподател не се претендират
присъждане на разноски,съдът намира,че не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен Фиш
№********* за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден
от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „СИ СЕ“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Велик
Търново,ул.Цар Тодор Светослав №59,представлявано от Ясен Замфиров
Симов, с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лв., както и
съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно
категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в
размер на 119лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15