№ 403
гр. Д......, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д......, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М....... А......
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от М....... А...... Административно наказателно
дело № 20231510201037 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Същото е подновено за ново разглеждане след Решение № 147 от 14.07.2023 г. по
КАНД № 141 по описа за 2023 г., с което състав на Административен съд – К..... е обезсилил
Решение № 76/15.03.2023 г. по АНД № 766/2022 г. по описа на РС – Д...... и върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на РС – Д.......
ЕТ „К....... В...... –Е....... И.......“, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
Д......, ул. „Х.......“ №.., общ. Д......, обл. К....., представлявано от собственика К....... В......
П......, обжалва Наказателно постановление № 429758-F 475593/16.04.2019 г., издадено от
Директор на офис (дирекция) за обслужване - К..... в ТД на НАП С.... с което на основание
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин)
лв. за нарушение на чл. чл.125, ал.5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Прави оплаквания за
незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи за обективна
невъзможност на търговеца да изпълни задължението си. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител юрк. М.
оспорва жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
ЕТ ,,К....... В...... – Е....... И.......“ представлявано от собственика К....... В...... П...... е
регистрирано по ЗДДС лице. След извършена на 17.12.2018 г. служебна проверка от
длъжностни лица от ТД на НАП - офис ,,К.....“ – Й. Н. и Р. Т.-К. на длъжност ,,инспектор по
1
приходите“, в информационната система на НАП в ТД на НАП С.... офис К....., фронт-офис
Д...... било установено, че горепосоченото лице не е подало справка-декларация въз основа
на отчетните регистри по чл.124 от ДДС за м. 11.2018 г. в законоустановения срок до
14.12.2018 г., за което бил съставен АУАН за нарушение по чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 ЗДДС.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, едноличният търговец представляван от собственика К.......
П...... подала възражение, в което сочи, че към датата 15.11.2018 г. е упълномощила
счетоводна къща да изпълнява задълженията на търговеца по данъчното законодателство
като подава необходимите документи към НАП, предвид това, че живее извън пределите на
Р България. Упълномощеният от търговеца счетоводител при счетоводната къща починал,
което обстоятелство е станало известно на търговеца след завръщането в страната през м.
март 2019 г. Към възражението е приложен препис от акт за смърт на упълномощеното лице.
Въз основа на съставяния акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е
наложена предвидената в чл.179, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на законовия
минимум от 500 лв.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра на
показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и се подкрепят изцяло от
писмените доказателства п делото.
С оглед на така установеното, съдът намира жалбата за допустима. Същата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна против подлежащ на
обжалване акт, а по същество е основателна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено, респ. АУАН е съставен от компетентни
органи, оправомощени за това съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП /приложена по АНД № 766/2022 г. по описа на ДнРС/.
Същевременно в хода на проверката за законосъобразност на издадените от
наказващият орган административни актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът
констатира, че са налице основания, поради които въпросите, свързани с това дали
извършеното от жалбоподателя деяние съставлява нарушение по смисъла на цитираната по-
горе разпоредба, налице ли е виновно поведение и дали нарушителят е субект на
административнонаказателна отговорност, не следва да бъдат обсъждани.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на
наложените административни наказания. В ЗАНН обаче липсва регламентация на
давностните срокове за погасяване на административнонаказателното преследване, каквото
се съдържат в Общата част на НК откъдето би следвало, че съгласно разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН, по въпросите за вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго, тоест приложима е разпоредбата на чл.
81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. с ал. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (в
приложимата редакция, ДВ бр. 26/2010 г.) наказателното преследване се изключва по
давност, ако не е възбудено за срок от три години. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
2
преследване на лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 от
НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния
член, тоест в случая срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години. Следователно в
случаите, когато законът предвижда наказание “глоба“, възможността дадено лице да бъде
санкционирано се изключва с изтичане на срок от 4 години и 6 месеца от извършване на
деянието. В процесния случай деянието е извършено на 15.12.2018 г. и до датата на
произнасяне на съдебното решение е изтекла абсолютната давност по смисъла на чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. Този срок от 4 години и шест месеца е изтекъл на 15.06.2023 г. След тази дата е
изключено административнонаказателното преследване за описаното в наказателното
постановление нарушение. При това положение наказателната отговорност на
жалбоподателя за визираното в НП административно нарушение, към датата на
постановяване на съдебния акт е погасена, поради което НП следва да бъде отменено
изцяло. Изтичането на предвидената в закона давност за административнонаказателно
преследване прави ненужно изследването на останалите предпоставки за законосъобразност
на НП като съставомерност на нарушението, законосъобразност на наложеното за него
наказание и спазване на административнонаказателната процедура по ЗАНН.
С оглед изхода на делото и отправените претенции за присъждане на разноски и от
двете страни, съдът приема, че такива принципно биха се дължали единствено в полза на ЕТ
„К....... В...... – Е....... и.......“, доколкото жалбата е основателна. В същото време разноски се
твърдят, че са били сторени единствено в представеното от адв. Н...... общо адвокатско
пълномощно. Няма приложен договор за правна защита и съдействие или друг документ. В
пълномощното се сочи процесуално представителство на ЕТ по множество дела заведени от
ЕТ през 2022 г., вкл. по настоящото, така и множество други представителни права за
адвоката пред множество други държавни органи. В края на текста е вписано единствено
„договорена и заплатена сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева.“ Изобщо не е посочен начин
на плащане на така посочената сума, респ. не е доказано дали същата е постъпила в полза на
адвоката по банков път, в брой или по друг начин, за да възникне задължението за
насрещната страна да я възстанови в полза на евентуално сторилия такива разноски ЕТ.
Тази съществена липса сочи, че този документ заместващ договор за правна защита и
съдействие няма безспорна доказателствена сила, като надлежно оформена писмена
разписка за евентуално извършеното и твърдяно плащане по смисъла на т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК, доколкото чл. 144 от АПК препраща изрично към разпоредбите на ГПК
относно разноските. В този аспект според съда не се доказва изобщо факта на плащането,
респ. че разноските действително са извършени от жалбоподателя, за да му бъдат
възстановявани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и на
основание чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 429758-F 475593/16.04.2019 г., издадено от
Директор на офис (дирекция) за обслужване - К..... в ТД на НАП С.... с което на основание
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „К....... В...... - Е....... И.......“, с ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление: гр. Д......, ул. „Х.......“ №.., общ. Д......, обл. К....., представлявано от
собственика К....... В...... П...... от гр. Д......, ул. „Х.......“ №.., общ. Д......, обл. К..... е наложена
,,имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лв. за нарушение на чл.125, ал.5 във
вр. с ал. 1 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К....., на основанията предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Д......: _______________________
4