№ 5977
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на В. Н. Г. и Н. Б. Б. срещу решение №
20865/16.12.2023 г. по гр.д. № 16489/2023 г. по описа на СРС, 33 състав, с което
ответникът Н. Б. Б. е осъден да заплати на ищеца В. Н. Г. сумата в размер 1066,94 лв.,
представляваща получена при липса на основание сума, събрана по изпълнително дело
№ 1165/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М., която след молба от 15.03.2018 г., подадена от
адв. Т.Б. по изпълнителното дело, в качеството му на пълномощник на взискателя В.
Н. Г., на 02.04.2018 г. е била преведена от ЧСИ Р.М. по банкова сметка на Н. Б. Б.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, като
искът за горницата до пълния предявен размер от 3805,10 лв. е отхвърлен.
Жалбоподателят - В. Н. Г., твърди, че решението в частта, с която искът е
отхвърлен, е неправилно. Оспорва да е доказано основание за получаване от страна на
ответника на сумата, за която претенцията е отхвърлена, поради което счита, че искът
е основателен за пълния предявен размер. Ето защо, моли решението в частта, с която
искът е отхвърлен, да бъде отменено, съответно – искът да бъде уважен в цялост.
Претендира разноските.
1
Жалбоподателят - Н. Б. Б., твърди, че решението в частта, с която искът е
уважен, е неправилно. Счита, че по делото е доказано да е налице основание за
имущественото разместване, поради което претенцията е изцяло неоснователна. Ето
защо, моли решението в частта, с която искът е уважен, да бъде отменено, съответно –
искът да бъде отхвърлен в цялост. Претендира разноските.
Въззиваемият – В. Н. Г., оспорва въззивната жалба, подадена от Н. Б. Б., като
счита, че обжалваното решение в частта, с която искът е уважен, е правилно, поради
което моли в посочената част решението на СРС да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Н. Г. с иск с правно основани чл.
59 ЗЗД за осъждането на Н. Б. Б. да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
3805,10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
погасяването, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняване на ищеца.
Ищецът – В. Н. Г., твърди, че е бил взискател по изпълнително дело №
1165/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М., като е бил представляван от адв. Т.Б. по посоченото
изпълнително дело. С молба от 15.03.2018 г. адв. Б. е поискал от ЧСИ сумите по
изпълнителното дело да бъдат превеждани по посочена в молбата банкова сметка в
полза на ответника Н. Б. Б., като на 02.04.2018 г. ЧСИ е превел сумата в размер на
3805,10 лв., която е следвало да бъде получена от В. Н. Г., по банковата сметка,
посочена в молба от 15.03.2018 г. с титуляр Н. Б. Б.. Твърди, че сумата е получена от
страна на ответника при липса на основание, поради което предявява посочения иск.
С обжалваното решение искът е уважен за сумата в размер на 1066,94 лв., като е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3805,10 лв.
Решението е обжалвано изцяло – ищецът В. Н. Г. обжалва решението в частта, с
която искът е отхвърлен, а ответникът Н. Б. Б. – в частта, с която искът е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО в частта, с
която искът е отхвърлен.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: обедняване на ищеца – предаването на сумата в размер на
3805,10 лв. в полза на ответника от страна на ЧСИ по изпълнително дело, взискател по
което е ищецът; обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на
3805,10 лв.; изискуемост на вземането – моментът на осъщественото имуществено
разместване.
2
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за имущественото
разместване.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът В. Н. Г. е бил взискател по
изпълнително дело № 1165/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М.; че адв. Т.Б. е бил
пълномощник на ищеца по изпълнителното производство, като с молба от 15.03.2018 г.
упълномощеният адвокат е поискал постъпващите по изпълнителното дело суми за
ищеца да бъдат превеждани по банковата сметка на ответника Н. Б. Б.; че на
02.04.2018 г. ЧСИ Р.М. е превела по банковата сметка на ответника сумата в размер на
3805,10 лв., която сума е била предназначена за взискателя Г..
Следователно, безспорни са всички факти, включени във фактическия състав на
предявеното от ищеца право, с изключението на обстоятелството, дали е налице
основание за имущественото размества.
Ответникът в отговора на исковата молба и в молба, вх. № 296887/23.10.2023 г.,
твърди, че част от сумата в размер на 250 лв. е предоставена в заем на ищеца за
заплащане на разноски за експерзита по изпълнителното дело, а сумата в размер на
2766,51 лв. представлява заем, предоставена от адв. Б. на ищеца Г. с цел погасяване на
такси по изпълнителното дело, което задължение е заплатено от страна на ответника Б.
в полза на адв. Б., съответно – ответникът има право да претендира връщане на
получената от ищеца в заем сума.
Видно от представената по делото справка, издадена от ЧСИ М., постъпилите по
изпълнително дело № 1165/2014 г. суми за взискателя Г. са в общ размер на 42954,75
лв., като 27282,69 лв. са преведени на взискателя, 11866,96 лв. – на ЧСИ Н.К. по
изпълнително дело, по което е наложен запор на вземане на взискателя Г., 3805,10 лв.
– в полза на Н. Б. Б.. Както беше посочено, не се спори, че преводът в полза на
ответника Б. е извършен след като процесуалният представител на взискателя с молба
от 15.03.2018 г. до ЧСИ е посочил неговата банкова сметка и е поискал дължимите в
полза на взискателя суми да бъдат превеждани по нея.
Съгласно пълномощното на адв. Т.Б., същият е бил упълномощен от взискателя
само да образува и води изпълнителното дело, но не и да получава или да се
разпорежда със сумите, постъпващи по делото и предназначени за удовлетворяване на
вземанията на взискателя.
За установяване наличието на договор между страните по делото (твърдяното
основание за имуществено разместване) са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Т.П. Б.. Свидетелят сочи, че е представлявал ищеца по
изпълнително дело, образувано пред ЧСИ М., като връзката между ищеца и свидетеля
е осъществена от ответника Н. Б. Б.. Ищецът е изпитвал финансови затруднения по
повод заплащането на разноските по изпълнителното дело – 250 лв. за заплащане на
3
разноски за експертиза, 2771 лв. за дължимите такси в полза на ЧСИ. Предвид
съвместната работа с ЧСИ, свидетелят Б. е заплатил лично сумата в размер на 1400
евро във връзка с дължимата такса в полза на ЧСИ. Свидетелят сочи, че е имал
уговорка Г. да му възстанови сумата, но това не е станало, като ответникът Б. е
заплатил задължението към свидетеля вместо ищецът Г.. Излага също така, че
страните не са знаели за плащането на таксата от страна на свидетеля, като уговорката
е постигната впоследствие. Свидетелят и ищецът Г. не са имали никакви финансови
отношения, като сумата на свидетеля е била възстановена от страна на ответника Б..
Сочи също така, че процесната сума е платена за погасяване на задължения по
договори за заем, сключени между ответника и ищеца – за 20000 лв. и за 7150 лв.
Съгласно показанията на свидетеля М.М.В. – помощник ЧСИ при ЧСИ Р.М.,
действително адв. Б. е заплатил задължение на взискателя Г. по процесното
изпълнително дело, като плащането е извършено със сумата в размер на 1400 евро.
Плащането е извършено от адв. Б., тъй като му е било „неудобно, че толкова време не
е било платено“.
От друга страна, по делото е разпитан свидетелят С.З.М., доведен от ищеца,
който сочи, че лично е дал в заем на ищеца Г. сумата в размер на 3000 лв., за да ги
предаде на адвоката му за погасяване на задължения по изпълнително дело, водено от
Г.. Освен това, свидетелят М. сочи, че е присъствал лично на предаването на сумата от
страна на ищеца в полза на адвоката му пред кантората на ЧСИ.
Във връзка със събрания по делото доказателствен материал чрез разпит на
посочените свидетели въззивният съд счита, че по делото не е доказано при условията
на пълно и главно доказване твърдяното основание за имуществено разместване, а
именно – погасяване на задължение по договор за заем. Договорът за паричен заем е
реален и неформален, като за сключването му е необходимо предаването на вещта,
предмет на договора, от заемодателя на заемателя, както и две насрещни
волеизявления, по силата на които страните изразяват съгласие относно сключване на
договор, т.е. необходимо е да е доказано волеизявление на заемателя, с което той
изразява съгласие да получи в заем вещта, предмет на договора, съответно – да я върне
на заемодателя по уговорения между страните начин. Заемът е едностранен договор,
тъй като по силата на него единствено за заемателя възниква задължение – да върне
вещта, предмет на договора. По делото не са събрани никакви доказателства, от които
да може да се направи извод, че ответникът Б. е предал процесната сума в заем на
ищеца Г. (чрез уговорка за погасяване на задължение на Г. по изпълнително дело),
както и че ищецът е поел задължение да върне сумата в полза на ответника. От
показанията на свидетеля Б. се доказва само, че същият е погасил задължение на Г. по
изпълнителното дело, като с оглед противоречивия доказателствен материал не става
ясно дали плащането е извършено със средства на свидетеля Б., или със средства,
4
предоставено му преди това от ищеца Г.. Но дори да се приеме, че средствата са били
на свидетеля Б., посоченото обстоятелството е ирелевантно за доказване на
твърдяното основание за имуществено разместване, наведено от ответника в отговора
на исковата молба и конкретизирано в молба, вх. № 296887/23.10.2023 г.
Дори да се приеме за установена изложената в обжалваното решение
фактическа обстановка, а именно – че свидетелят Б., като представител на ищеца Г. по
изпълнителното дело, е заплатил с лични средства в размер на 1800 евро задължение
на Г. по изпълнителното дело, съответно – че ответникът е възстановил заплатената
сума в полза на свидетеля Б. и се е суброгирал в правата му спрямо ищеца Г. по реда
на чл. 74 ЗЗД и има иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за платената сума спрямо
ищеца, не може да се възприеме становището на районния съд, че изложеното
представлява доказано основание за имуществено разместване. На първо място, както
беше посочено по-горе соченото от ответника основание е съвсем друго, а именно –
погасяване на задължение по заемно правоотношение, възникнало между страните по
делото, каквото не се доказва да е налице. На второ място, ответникът не е въвел по
надлежен начин твърдението си, че има непогасено вземане, основано на
неоснователно обогатяване – чрез иск или чрез възражение за съдебно прихващане, за
да се приеме, че претендираното вземане може да бъде погасено с вземане, основано
на друго правоотношение между страните, извън соченото от ответника (договор за
заем).
Ето защо и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
следва да се приеме, че не е налице основание за имущественото разместване между
страните, поради което процесната сума е преведена в полза на ответника при начална
липса на основание, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца.
Във връзка изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която искът е отхвърлен, като бъде постановено друго такова, с която искът бъде
уважен изцяло.
В останалата обжалвана част, с която искът е уважен, решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от обжалването решението следва да бъде отменено и в частта,
с която в полза на ответника е присъдена сумата в размер на 503,72 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 616,84 лв. – допълнителни разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 754,76 лв. – разноски
във въззивното производство.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20865/16.12.2023 г. по гр.д. № 16489/2023 г. по описа на
СРС, 33 състав, в частта, с която е отхвърлен иск, предявен от В. Н. Г. срещу Н. Б. Б.
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата над 1066,94 лв. до
пълния предявен размер от 3805,10 лв., представляваща получена при липса на
основание сума, събрана по изпълнително дело № 1165/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М.,
която след молба от 15.03.2018 г., подадена от адв. Т.Б. по изпълнителното дело, в
качеството му на пълномощник на взискателя В. Н. Г., на 02.04.2018 г. е била
преведена от ЧСИ Р.М. по банкова сметка на Н. Б. Б., ведно със законна лихва, считано
от 21.04.2023 г. до погасяването, както и в частта, с която ищецът В. Н. Г. е осъден да
заплати в полза на ответника Н. Б. Б. сумата в размер на 503,72 лв., представляваща
разноски по производството съобразно отхвърлената част, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на В. Н. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 59 ЗЗД сумата над 1066,94 лв. до пълния предявен
размер от 3805,10 лв. (т.е. още 2738,16 лв.), представляваща получена при липса на
основание сума, събрана по изпълнително дело № 1165/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М.,
която след молба от 15.03.2018 г., подадена от адв. Т.Б. по изпълнителното дело, в
качеството му на пълномощник на взискателя В. Н. Г., на 02.04.2018 г. е била
преведена от ЧСИ Р.М. по банкова сметка на Н. Б. Б., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2023 г., до погасяването.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20865/16.12.2023 г. по гр.д. № 16489/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав, в частта, с която ответникът Н. Б. Б. е осъден да заплати на
ищеца В. Н. Г. сумата в размер 1066,94 лв., представляваща получена при липса на
основание сума, събрана по изпълнително дело № 1165/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М.,
която след молба от 15.03.2018 г., подадена от адв. Т.Б. по изпълнителното дело, в
качеството му на пълномощник на взискателя В. Н. Г., на 02.04.2018 г. е била
преведена от ЧСИ Р.М. по банкова сметка на Н. Б. Б., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до погасяването.
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на В. Н. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 616,84 лв. –
допълнителни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата в
размер на 754,76 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7