№ 225
гр. Габрово, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Д. Н. Т. против Решение
№322/23.06.2023г. по гр.д. №1598/2022г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди се, че районният съд не бил обсъдил всички релевантни факти и
обстоятелства, събраните доказателства, твърденията на ищцовата стана и оспорванията на
ответницата. Счита, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи, което водело до
неправилност на решението. Неправилни били изводите на съда за възникване на
облигационни правоотношение по кредитния договор, като и за настъпила предсрочна
изискуемост. В нарушени е на чл.5, ал.4 ЗПК ищецът не бил предоставил на ответницата
общите условия преди сключване на договора, като те не се споменавали нито в сключения
договор за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр, а били
публикувани на сайта на дружеството. По тези съображения счита, че договора е
недействителен на осн. чл.22, ал.2 ЗПК. Освен това предоставена преддоговорна
информация не съдържала изискуемите от закона данни и противоречала на съдържанието
на договора. Непредставянето на подписани от страните общи условия можело да се
квалифицира и като порок при сключване на договора по см. на чл.26, ал.2, пр.2 и пр.3 ЗЗД.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Моли съда да определи възнаграждение на особения
представител на жалбоподателя в размера на минимума по Наредба №1.
Ответникът по жалбата оспорва същата, като неоснователна. моли съда да потвърди
обжалваното решение и да присъди направените за въззивната инстанция разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
С обжалваното решение първоинстанионният съд е признато за установено по
предявения от „Мъни плюс мениджмънт” АД иск, че Д. Н. Т. дължи на ищеца сумата
643.51лв. – представляваща 9 броя незаплатени вноски по главницата за периода от
10.05.2021г. до 10.01.2022г. по сключен договор за потребителски кредит ***1г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение в съда - 05.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата 1812.79лв. –
представляваща 9 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода
10.05.2021г. - 10.01.2022г. и сумата 43.80лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода 11.05.2021г. - 27.01.2022г., за които в производството по ч.гр.д. №860/2022г. на
ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответницата е осъдена да заплати на
ищеца, на осн. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, сумата 5680.38лв. – оставаща част от
дължима главница по договора за кредит, включваща сумата 755.29лв. - представляваща 8
броя незаплатени вноски по главницата за периода от 10.02.2022г. до 10.09.2022г. и сумата
4925.09лв. – предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 16.09.2022г. до изплащане на вземането, както
и сумата 1431.11лв. – представляваща 8 броя незаплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва за периода 10.02.2022г. - 10.09.2022г., както и да запрати разноски в
размер на 2660.49лв. за исковото производство и сумата 434.29лв. – разноски за
производството по ч.гр.д. №860/2022г. на ГРС.
За да постанови решението си районният съд е приел, че по делото е безспорно, че
страните са сключили Договор за потребителски кредит ***1г., по силата на който „Мъни
плюс мениджмънт“ АД предоставило на Д. Н. Т. потребителски кредит в размер на 6500лв.,
който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна
лихва, на 48 месечни погасителни вноски, първата в размер от 309.90лв., а останалите в
размер от 273.30лв., с падеж 10-то число на съответния месец, като последната погасителна
вноска е с падеж 10.01.2025г. Съгласно чл.7, б.„а” и „б” от договора част от отпуснатия
кредит в размер на 3431.52лв. кредиторът се задължил да преведе по банкови сметки на
трети лица-кредитори на потребителя, за погасяване на съществуващи задължения на
кредитополучателя към „Кредисимо” ЕАД, „Профи кредит България” ЕООД, „Изи Асет
Мениджмънт” АД, „Инвест” ООД и „Ай Тръст” ЕООД. Остатъкът от сумата в размер на
3068.48лв кредиторът следвало да преведе по посочената от кредитополучателя банкова
сметка, съгласно чл.8 от договора.
Съгласно чл.11.4 от процесния договор, общият размер на паричната сума, която
ответницата трябвало да върне в размер на 13155лв., при възнаградителна лихва от 40% и
ГПР от 48.38 %. Съгласно чл.11.6 от договора, потребителят се задължил да върне
получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва,
съобразно посочения в чл.11.5 от договора погасителен план – на 48 вноски. В чл.19.2 от
договора, страните уговорили, че при просрочие на дължима погасителна вноска,
потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума, за
целия период на просрочието, а съгласно чл.19.3, т.1 от договора - при забава с повече от
тридесет дни в заплащането на която и да е вноска (главница или лихва) по кредита
кредиторът има право да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо.
От заключението на изготвената по делото експертиза се установява, че ответницата е
860.10лв., с която сума са погасени 3 погасителни вноски в размер на 856.50лв., които
включват платена главница в размер на 176.11лв., договорна възнаградителна лихва в
размер на 380.39лв. и лихва за забавено плащане на първа погасителна вноска в размер на
0.20лв. Последното плащане, което кредитополучателят Д. Т. е извършила е на 05.04.2021г.,
след което е преустановила плащанията по кредита.
Съгласно заключението към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК —
10.01.2022г. са падежирали 9 вноски по погасителния план в размер на 2456.30лв., от които
главница в размер на 643.51лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 1812.79лв.,
съответно лихвата за забава върху главницата за периода от 11.05.2021г. до 10.01.2022г. е в
размер на 43.80лв.
Към датата на подаване на исковата молба са падежирали и не са платени още 8
погасителни вноски от погасителения план по процесния договор - от №13 до №20
включително в размер на 2186,40лв., от които главница в размер на 755,29лв. и договорна
възнаградителна лихва в размер на 1431,11лв.
Така към 19.09.2022г. - датата депозиране на искова молба общата сума на
просрочените погасителни вноски от Д. Т. е в размер на 4642.70лв., от които просрочени
главници в размер на 1398.80лв. и просрочени непогасени възнаградителни лихви в размер
на 3243.90лв. Дължима е и лихва за забава, върху главница от 643.51лв. за периода от
11.05.2021г. до 10.01.2022г., в размер на 43.80лв. Съгласно заключението договореният
годишен процент на разходите в процесния договор е в размер на 48,38%, което е по-малко
2
от петкратното увеличение на законната лихва, съгласно императивното изискване на чл.19,
ал.4 ЗПК.
Вещото лице посочило в с.з., че с част от отпуснатия кредит са погасени задълженията
на ответника към други финансови институции, а от приложеното по делото платежно
нареждане се установява, че остатъкът от сумата по кредита е преведена по посочената от
кредитополучателя банкова сметка.
По делото е приложено уведомление от „Мъни плюс мениджмънт" АД, с
кредитополучателя е уведомен, че към 15.09.2022г. е изпаднала в забава по отношение
погасяването на задълженията по сключен потребителски договор ***1г., като на основание
чл.19.3, т.1 от договора, финансовата институция обявява предсрочна изскуемост на
оставащата главница по кредита в размер на 4925.09лв., включваща 28 главници от
погасителните вноски по погасителния план.
Съдът приел, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл.22 ЗПК. Същият съдържа посочване на
общия размер на кредита, лихвения процент, годишния процент на разходите и методиката
за изчисляването му, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за
предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора. Не е
налице и нарушение на цитираните от особения представител на ответника разпоредби на
закона, които да обосноват нищожност на целия договор, а в настоящото производство
ищецът претендира единствено незаплатената главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
включително не е недействителна и договорената между страните възнаградителна лихва.
Кредитополучателят собственоръчно е подписала договора за потребителски кредит, в който
са били уредени ясни и конкретни условия по него, включително и размерът на дължимата
възнаградителната лихва. Следва да се посочи, че страните могат свободно да определят
размера на дължимата възнаградителната лихва доколкото не противоречи на добрите
нрави, какъвто не е настоящият случай.
Въззивната инстанция намира следното :
Не е спорно по делото, че страните са сключили Договор за потребителски кредит
***1г., по силата на който „Мъни плюс мениджмънт“ АД предоставило на Д. Н. Т.
потребителски кредит в размер на 6500лв., който кредитополучателят се задължил да върне
заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 48 месечни погасителни вноски, първата в
размер от 309.90лв., а останалите в размер от 273.30лв., с падеж 10-то число на съответния
месец, като последната погасителна вноска е с падеж 10.01.2025г. Съгласно чл.7, б.„а” и „б”
от договора част от отпуснатия кредит в размер на 3431.52лв. кредиторът се задължил да
преведе по банкови сметки на трети лица-кредитори на потребителя, за погасяване на
съществуващи задължения на кредитополучателя към „Кредисимо” ЕАД, „Профи кредит
България” ЕООД, „Изи Асет Мениджмънт” АД, „Инвест” ООД и „Ай Тръст” ЕООД.
Остатъкът от сумата в размер на 3068.48лв кредиторът следвало да преведе по посочената
от кредитополучателя банкова сметка, съгласно чл.8 от договора.
Общият размер на паричната сума, която ответницата трябвало да върне в размер на
13155лв., при възнаградителна лихва от 40% и ГПР от 48.38 %. Съгласно чл.11.6 от
договора, потребителят се задължил да върне получения паричен кредит /главница/, ведно с
договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл.11.5 от договора погасителен
план – на 48 вноски. В чл.19.2 от договора, страните уговорили, че при просрочие на
дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху
цялата просрочена сума, за целия период на просрочието, а съгласно чл.19.3, т.1 от договора
- при забава с повече от тридесет дни в заплащането на която и да е вноска (главница или
лихва) по кредита кредиторът има право да обяви вземането си за изцяло предсрочно
изискуемо.
Към исковата молба е приложено уведомление от „Мъни плюс мениджмънт" АД, с
кредитополучателя е уведомен, че към 15.09.2022г. е изпаднала в забава по отношение
погасяването на задълженията по сключен потребителски договор ***1г., като на основание
чл.19.3, т.1 от договора, финансовата институция обявява предсрочна изскуемост на
оставащата главница по кредита в размер на 4925.09лв., включваща 28 главници от
погасителните вноски по погасителния план. Същото е връчено на особения представител
заедно с препис от исковата молба, поради което съдът приема, че предсрочната
изискуемост е надлежно обявена на длъжника.
3
Видно от представените по делото писмени доказателства, носещи подписа на
ответницата кредиторът е изпълнил задълженията си по ЗПК, като е предоставил нужната
преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр).
Неоснователно е възражението, че на длъжника не са предоставени Общи условия,
тъй като договора съдържа подробни уговорки относно всички аспекти на изпълнението и
неизпълнението му и не препраща към какъвто и да било друг акт.
Видно от съдържанието на клаузите същите отговарят на императивните разпоредби
на закона и не се установява наличие на неравноправни клаузи.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани
по размер, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 1625лв.-разноски във
въззивното производство.
Съдът намира, че не следва да бъде изменяно определеното на особения представител
възнаграждение и възражението му следва да се остави без уважение. Съгласно чл.7 от
Наредба №1 за адвокатските възнаграждения съобразно цената на иска минималното
възнаграждение е в размер на 1066,30лв. Тъй като настоящото производство е въззивно и е
приключило в едно с.з., а освен това делото не съставлява фактическа и правна сложност
въззивният съд намира, че за настоящата инстанция следва да се приложи разпоредбата на
чл.47, ал.6, изп. последно ГПК, като се определи възнаграждение под минималното
съобразно Наредба №1.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение №322/23.06.2023г. по гр.д. №1598/2022г. по описа на
Районен съд Габрово
ОСЪЖДА Д. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, **, да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *** сумата от 1625лв.(хиляда шестстотин двадесет и пет лева) – разноски във
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Св. К. от АК Габрово – особен
представител на ответницата по делото Д. Н. Т. за изменение на определеното му
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4