РЕШЕНИЕ
№ 993 31.07.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на девети юли, две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: И. Г.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1047 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***,
представлявано от В.И.Й., в качеството й на пълномощник против решение №
328/10.03.2020г., постановено по а.н.д. № 5506/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление №
466420-F486927/12.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал.2, изр.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500
лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и е необосновано.
Основните аргументи, които се изтъкват са свързани с незачитане на
правнорелевантни според касатора факти, влияещи върху крайните правни изводи.
На следващо място се сочи неправилна правна преценка на кредитираните
доказателства и направени въз основа на тях неправилни правни изводи. В
условията на евентуалност се сочи незачитане хипотезата на чл.28 ЗАНН,
предпоставяща неналагане на адм. наказание. На последно място се сочи и
допуснато нарушение на чл.6 ЕКПЧ, изразяващо се в неосигуряване на
гарантираното от Конвенцията право на разглеждане на спора в справедлив съдебен
процес от безпристрастен съд, заради липсата на правноаргументирано и
обосновано съдебно решение. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от адв. В.,
която поддържа касационната жалба и не сочи допълнителни писмени доказателства.
Ответникът – ТД на НАП - Бургас, редовно и своевременно призован не изпраща
представител и не взема становище по депозираната касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С НП,
дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 25.04.2019 г. проверка
в търговски обект – магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. Александровска 114,
стопанисван от жалбоподателя, било установено, че в обекта има монтирано и
въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката ЕКАФП. Била констатирана фактическа наличност в касата от 347.20
лв., докато разчетната според фискалната памет касова наличност била 3104.92
лв. Установена била отрицателна разлика от 2757.72 лв., която не била отразена
на монтираното и работещо в обекта фискално устройство. От отпечатания дневен
финансов отчет „Х” било установено, че монтираното и работещо в обекта фискално
устройство притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари
в касата. Разликата била преценена като такава извън случаите на продажби и
според АНО е следвало да бъде "изведена служебно" в наличното и
работещо в обекта фискално устройство DATECS FP-2000KL с ИН на ФУ DT432687 и ФП № 02432687.
При
проверката бил съставен протокол ПИП № 0343569/ 25.04.2019г. За установеното
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл.
118, ал.41 от ЗДДС, е съставен АУАН № F486927 от 15.05.2019г. срещу „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в
присъствието на представител на дружеството. Въз основа на така съставения АУАН
е издадено процесното НП, в което констатациите от протокола и АУАН са били
възприети изцяло.
За да
постанови оспореното решение въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намерил е,
че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ. Приел е за правилно определена и
санкционната разпоредба, тъй като случаят не води до неотразяване на приходи,
като размера на санкцията е съобразен с изискванията на чл.27 от ЗАНН
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съдебен състав е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в
хода на производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и
обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което от своя страна е било санкционирано с
правилната правна норма – чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Настоящият
касационен състав напълно споделя изложените от съда мотиви, поради което
счита, че същите не следва да се преповтарят.
В
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено
задължение търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. Безспорно е, че промяната следва да бъде отразена в
момента на фактическото извеждане на съответната сума, а не в по-ранен или
по-късен момент.
По отношение на изложените в касационната
жалба доводи следва да се отбележи, че видно от неоспорения и цитиран по-горе
Протокол за извършена проверка, съшата е започнала в 17.44 часа, докато
соченото за извършено инкасо е започнало според представеното писмено
доказателство в 18,00 часа. Липсват доказателства парите да са изведени от
касата след започване на проверката. От същия протокол се установява, че
подобно разминаване в касовата наличност е установено и касателно останалите
две фискални устройства на дружеството в обекта, като липсва логика, да бъдат
изведени едновременно от трите касови апарата неизброени суми. При съставяне на
обсъдения протокол възражения и забележки от представителя на дружеството не са
правени.
Настоящият съдебен състав не приема
становището на ВАС, изложено в представената пред въззивната инстанция съдебна
практика - Решение №5478/11.04.2019г. по адм. дело №509/2019г. на първо
отделение на ВАС, според което всяка доказана причина за липса на парични
средства в касата на ФУ, свързана с търговската дейност на нарушителя,
обосновава липста на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Законодателят не е поставил подобни на коментираните в представеното
решение на ВАС условия при преценката за освобождаване, респ. ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Диспозицията на нормата
е безусловна и изисква едновременност на действието по отразяване и това по
извеждане на съответната сума, която едновременност не е установена при
конкретната проверка. Извеждането на сумите за предаването им на инкасо
автомобил само по себе си, като причина за констатираната липса, не
представлява особена хипотеза, сочеща на маловажност и отличаваща фактическата
обстановка от всяка друга ситуация на неотразено извеждане на парични суми от
касата на един търговски обект. Касае се за действия на служители на търговско
дружество, т.е. за такива на професионалисти, които са или е следвало да бъдат
наясно с вмененото им от разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ задължение. Нещо повече, видно от събраните по делото
доказателства е и това, че идентично нарушение търговецът е допуснал по същото
време и на същото място и при извеждане на суми от останалите два констатирани
намясто касови апарата, което разколебава всяко съмнение относно случайния и
инцидентен характер на допуснатото нарушение.
Съдебният състав не намира за правилни и
твърденията на касатора за допуснати от страна на въззивната инстанция
съществени процесуални нарушения, представляващи вкл. и допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.6 ЕКПЧ и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС,
изразяващо се в липсата на аргументирано и обосновано съдебно решение.
Напротив, съдебният състав е приел и приложил по делото всички събрани
доказателства, като от фактическа страна е възприел за доказано това, че
„парите от касите в обекта са били събрани от служител, отговарящ за инкасото“.
От правна страна, съдебният състав очевидно е счел това обстоятелство за
ирелевантно и не е коментирал правното му значение за казуса, като предвид
възприетата теза, не е и бил задължен да го стори.
Само за пълнота следва да се посочи и
това, че приложимостта на разпоредбата на чл.47 ХОПЕС е пряко обусловена от
наличието на конкретна привръзка с прякоприложима норма на ПЕС, т.е. за да се
позове страна на норма от Хартата, следва да се прилага норма от правото на
Европейския съюз, каквато не е настоящата хипотеза.
Предвид изхода на спора разноски в полза на касатора
не следва да бъдат присъждани.
Поради
изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал.
1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 328/10.03.2020г.
постановено по а.н.д. № 5506/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.