РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Ихтиман, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20221840200490 по описа за 2022 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
„А.П.З.“ АД, ЕИК ********* е обжалвало електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като МПС е специален
автомобил – линейка, за който не се дължи заплащане на винетна такса на основание чл. 10,
ал. 9 от Закона за пътищата.
Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата, като се твърди, че
изключението на чл. 10, ал. 9 от Закона за пътищата се отнася само за автомобилите за
неотложна медицинска помощ, като отделно изградена структура.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 16.04.2020 г. около 06,39 часа с устройство № 10012, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала „Тракия“, км * е бил заснет специален автомобил с рег. №
******, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по
електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Установен е собственикът на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за това, че за специален автомобил „*“,
рег. № ****** е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което
1
представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
От представения по делото договор за наем на моторно преводно средство от
01.03.2018 г. се установява, че А.П.З.“ АД, е отдало под наем на МБАЛ „У.Х.“ ООД, гр. П.
автомобила с рег № ******.
Съгласно приложеното разрешение за осъществяване на лечебна дейност №
*/19.04.2017 г., издадено от Министерство на здравеопазването на МБАЛ „У.Х.“ ООД е
дадено разрешение да осъществява дейност по различни медицински специалности,
включително и спешна медицина.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган
съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр.
105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса. От своя страна чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата
посочва, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
В чл. 10, ал. 9 от Закона за пътищата е уредено изключение от задължението за
заплащане на такса за движение по републиканските пътища по отношение на пътни
превозни средства на Министерството на вътрешните работи, на Националната служба за
охрана, на Държавна агенция „Национална сигурност", на Неотложната медицинска помощ
и на въоръжените сили.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10 от 31.05.1994 г. за
неотложната медицинска помощ, неотложната медицинска помощ е медицинска дейност за
оказване на срочна медицинска помощ на болни и пострадали лица,чийто живот не е пряко
застрашен, но които се нуждаят от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде
предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването. В Закона за
лечебните заведения, не е предвидено самостоятелно структурно звено, което следва да
осъществява неотложната медицинска помощ.
Към настоящия момент спешната медицинска помощ е регламентирана от Наредба №
3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина", съгласно
която извънболничната медицинска помощ по специалността „Спешна медицина" се
осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и техните филиали
(ФСМП), а болничната спешна медицинска помощ - от специализирани структури за
осъществяване на дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина", които се
разкриват в лечебни заведения за болнична помощ, които извършват активно лечение..
От своя страна чл. 91, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП регламентира използването на т.нар
специален режим на движение, като такъв режим ползват моторните превозни средства на:
Центрове за спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност",
структури на Държавна агенция „Разузнаване", определени от председателя на агенцията,
структури на Служба „Военно разузнаване", определени от директора на службата, главните
2
и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание,
Национална служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при министъра на
правосъдието, служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, военнополицейските
формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните
работи, определени от министъра на вътрешните работи, Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация", определени от изпълнителния директор за осъществяване на
контрол, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност,
Националното тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура", определени от
председателя на управителния съвет на агенцията и структури на Държавната комисия по
сигурността на информацията, определени от председателя на комисията. Освен това
специален режим на движение може да ползват и предназначените за предоставяне на
медицинска помощ при спешни състояния моторни превозни средства на лечебните
заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството
на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1
от Закона за лечебните заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са
получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл. 48, ал. 3
от Закона за лечебните заведения.
В Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства е предвидено, че специален
режим на движение ползват моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ,
Държавна агенция "Национална сигурност", главните и областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана,
Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на
Министерството на правосъдието, обозначените автомобили на служба "Военна полиция"
към министъра на отбраната, специализирани контролни органи на Агенция "Митници" при
упражняване на определените им по Закона за митниците, служителите по горите при
упражняване на определените им по Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и
Закона за рибарството и аквакултурите правомощия и други служби на Министерството на
вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.
Очевидно е, че разпоредбата на чл. чл. 10, ал. 9 от Закона за пътищата, която не е
съобразена с действащия нормативен режим на медицинската помощ при спешни
състояния, води до различно тълкуване за това кои звена от системата на здравеопазването
са освободени от задължението за заплащане на винетна такса при движение по
републиканските пътища.
В случая „У.Х.“ ООД, който е ползвал под наем от „А.П.З.“ АД специален автомобил
„*“, рег. № ****** е имал издадено разрешение за осъществяване на лечебна дейност по
реда на чл. 48, ал. 3 ЗЛЗ, включително и по специалност „Спешна медицина“. Това означава,
че специалният автомобил, използван за осъществяване на дейността му е можел да използва
специален режим на движение. Съдът намира, че липсва законово основание за
разграничение на режимите за движение по републиканските пътища при осъществяване на
извънболнична и болнична спешна медицинска помощ, поради което и този автомобил не
би следвало да бъде изключен от обхвата на 10, ал. 9 от Закона за пътищата. След като не е
съществувало задължението за заплащане на винетна такса от страна на собственика на
превозното средство, то атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски, които включват заплатено
3
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.З.“ АД, гр.
П., ЕИК ********* сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева / разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4