№ 135
гр. Благоевград, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано по
частна жалба на К. АНТ. ГР. срещу определение № 502996 от 21.09.2021г. по гр.д. №
910/ 2020г. по описа на РС Разлог.
С обжалваното определение производството по делото е прекратено, а исковите
молби – върнати, поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания,
обективирани в определение № 502680/18.07.2021г. по гр.д. № 910/2020г. по описа на
РС Разлог. Със същото определение е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя на основание чл. 63, ал.1 от ГПК за удължаване срока за изпълнение на
указанията.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят твърди, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Развити са подробни съображения относно
наличието на уважителни причини за поисканото удължаване на срока за изпълнение
на указанията – а именно отпуск по майчинство на адв. А.П., диагностицирането ù с
ковид – 19 към 15.09.2021г., затруднената комуникация с ищеца К.Г., поради това че
лицето живее в чужбина, необходимостта от превод на английски на посоченото
определение. Намира, че РС незаконосъобразно е прекратил делото, поради което моли
съда за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелствата
по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. 910/2020г. по описа на РС Разлог е
образувано по иск на К.Г. срещу „България Холидейз“ ЕООД с правно основание чл.
49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр.с чл. 51 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради
невъзможността да ползва собствените му недвижими имоти за периода от 22.12.2016г.
до датата на подаване на исковата молба; сумата от 682 ,80 лева - обезщетение за
претърпени загуби, представляващи разноски за хотелско настаняване в Република
България поради невъзможността да ползва собствените си апартаменти; сумата от 500
1
лева – обезщетение за претърпени загуби, съставляващи стойността, с която е
намаляла цената на собствените на ищеца апартаменти поради неползването и
неподдържането им.
С определение № 505133/ 21.12.2020г. по посоченото дело съдът е оставил без
движение исковата молба, като са дадени указания на ищеца да конкретизира
твърденията си относно правоприемство между „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД и
ответното дружество, да изложи факти относно наличието на правомощия именно
ответното дружество да управлява и поддържа комплекса, в който се намират
собствените на ищеца апартаменти, да уточни в какво се състои овехтяването на
апартаментите и да посочи цената, с която е намаляла стойността на всеки от тях, както
и да заплати дължимата държавна такса в размер на 160 лева.
Указанията са изпълнени в срок с уточнителна молба от 03.02.2021г., с която
ищецът предявява и нови искови претенции чрез инцидентен установителен иск, а
именно да бъде признато за установено в отношенията между ищеца и ответника не са
налице валидно сключени договори за поддръжка и управление по отношение на
апартамент № 02 /D-6-A-02/, като при условията на евентуалност ищецът моли да бъде
установено, че клаузата на чл.1, т. 6 от Договора за поддръжка и управление от
10.02.2017г. е неравноправна поради противоречието ù с чл. 146 от ЗЗП.
С определение от 03.02.2021г. по посоченото дело РС Разлог отново е оставил
без движение исковата молба като е указал на ищеца да уточни основанието, на което
предявява новите искови претенции по реда на чл. 212 от ГПК, да изложи
обстоятелствата, обуславящи правния му интерес от предявяване на искове за
признаване на установено на липса на договор, в тази връзка да конкретизира дали
отрича факт или правоотношение, както и да посочи цената на новопредявените искове
и да внесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на указанията, дадени с посоченото определение, е представена
молба – уточнение от 05.03.2021г., с която ищецът предявява още един иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответното дружество да преустанови
действията, с които пречи на К.Г. да ползва собствените му апартаменти.
В тази връзка с определение от 18.07.2021г. РС отново е оставил без движение
исковата молба, като е указал на ищеца да представи изцяло нова и поправена искова
молба, в която са се изложат обстоятелствата и да се формулират петитуми по всички
искови претенции, да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на
80 лева по иска с правно основание чл. 109 от ЗС и отново да посочи цената на
исковете за установяване несъществуването/нищожността на договорите за поддръжка
и управление и да заплати дължимата държавна такса по тях. С посоченото
определение е указано на ищеца, че при неизпълнение на указанията в дадения срок,
исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено. Посочено е още, че има
процесуалната възможност за удължаване на срок по смисъла на чл. 63 от ГПК.
В предоставения от съда 7-дневен срок е постъпила молба от процесуалния
представител на ищеца с искане за удължаване на срока за изпълнение на указанията с
14 дни, считано от датата на изтичане на предходния срок – 14.09.2021г., тъй като е
необходимо време за осъществяване на връзка с клиента, предвид местоживеенето му
в друга държава. Към молбата не са представени доказателства.
С обжалваното в настоящото производство определение РС е приел, че в
подадената молба не са конкретизирани непреодолимите обстоятелствата, поради
които не могат да бъдат изпълнени указанията, като не е отразено, нито че
процесуалният представител не е успял да осъществи контакт със своя клиент, нито че
са налице други обстоятелства, които му пречат да разговаря с него. Поради това е
2
приел, че молбата за продължаване на срока се явява неоснователна. Тъй като не са
изпълнени в срок последните указания, дадени от съда, делото е прекратено, а исковата
молба върната.
Преди да бъде уведомена за прекратителното определение, страната е
депозирала нова молба уточнение от 29.09.2021г., в която се посочват причините,
поради които същата не е могла да изпълни указанията на съда в определения 7-
дневния срок, а именно – диагностицирането ù с ковид – 19, както и нужното
технологично време за превод на полученото определение на английски език, за да
може страната да се запознае с него. Към молбата са представени доказателства за
заболяването на лицето, както и поправена искова молба. Направено е и ново искане за
удължаване срока за заплащане на определената държавна такса в размер на 80 лева.
С нова молба от 05.10.2021г. е представено доказателство за платена по сметка
на съда държавна такса в размер на 80 лева във връзка с предявения иск с правно
основание чл. 109 от ЗС.
Подадената частната жалба е процесуално допустима, тъй като отговаря на
изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е
пропуснал определения от съда срок, в който е имал възможност да приведе исковата
си молба в съответствие с изискванията на закона, поради което същата подлежи на
връщане, а делото на прекратяване. Настоящият състав изцяло споделя мотивите на РС
Разлог, като в допълнение излага следните правни съображения:
На първо място първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
оставил предявената искова молба отново без движение. Същото е било наложително с
оглед нееднократните предходни указания и с цел да се представи нова и поправена
искова молба. Правилни са и указанията относно заплащането на дължимата такса по
иска по чл. 109 ЗС, уточняването цената на другите предявени искове и заплащана на
държавна така по тях.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК законните и определените от съда срокове могат
да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди
изтичането им, при наличие на уважителни причини. Преценката на съда дали да бъде
уважено искането за продължаване на срока зависи от конкретните обстоятелства,
които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срока и
вида на действието, което страната следва да извърши.
За да бъде налице уважителна причина, пречката трябва да бъде от такова
естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Съгласно съдебната
практика липсата на връзка на упълномощения адвокат с доверителя му не е
уважителна причина за неизпълнение в срок на дадените от съда указания
/Определение № 162 от 17.06.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 201/2020 г., III г. о., ГК;
Определение № 83 от 25.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 73/2019 г., IV г. о., ГК/.
Поемането на адвокатска защита по определено дело предполага пълномощникът да
предвиди риска от невъзможността да установи контакт с доверителя си в хода на
разглеждане на делото, който риск не го освобождава от задължението да положи
дължимата грижа за добро водене на процеса, за да предотврати неблагоприятните за
доверителя му правни последици.
Отделно от това наличието на заболяване съставлява уважителна причина за
продължаване на срока, но за да бъде молбата уважена, заболяването следва да е било
налично към периода от време или част от периода от време, в който за страната е
съществувало задължението да извърши указаното й действие. В настоящия случай
3
процесуалният представител на страната е диагностицирана с ковид-19 след изтичане
на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите. Действително
неразположението може да е започнало и преди тази дата, но видно от доказателствата
по делото страната е упълномощила освен посочения адвокат и адвокатско дружество
„Т. и П.“, поради което при евентуална нетрудоспособност на адв. П., не е имало
пречка неин колега от посоченото дружество да изпълни указанията. Не на последно
място използването от адв. П. на отпуск по майчинство е събитие, което няма
извънреден характер, поради което същата е имала обективната възможност да предаде
воденото от нея дело на свой колега.
Следва да бъде отбелязано и че в молбата, с която се иска удължаване на срока
не са приложени доказателства, от които да се установи наличието на уважителни
причини. Такива са били представени едва с молба от 29.09.2021г., депозирана в съда
след постановяване на прекратителното определение и преди получаване на същото от
процесуалния представител на ищеца.
Тъй като в искането за продължаване на дадения срок не са били изложени
уважителни причини и представени доказателства за наличието на такива по смисъла
на чл. 63, ал. 1 ГПК, както е приел и в определението си районен съд, не е имало
основание за продължаване на законоустановения и указан от съда срок и страната е
останала обвързана от първоначалния такъв. Доколкото указанията не са били
изпълнени до изтичането му на основание чл. 64, ал. 1 и чл. 101, ал. 3 ГПК,
последващо извършените процесуални действие на жалбоподателя с подаването на
молбите от 29.09.2021г. и от 05.10.2021г. следва да се счетат за неизвършени.
Първоинстанционният съд правилно е прекратил делото и е върнал исковата молба,
поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 502996 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д.
№ 910/ 2020г. по описа на Районен съд Разлог.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4