Решение по дело №845/2019 на Окръжен съд - Добрич

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                             № 13

                                         Гр.ДОБРИЧ 27.01.2020г.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на  ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЯНУАРИ 2020г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА                 ЧЛЕНОВЕ:ЕВА И.

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ

 

  При участието на секретаря  Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 845/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от  адв.М.В.,в качеството й на пълномощник-особен представител на ответниците по гр.д.№ 3930/2019г.по описа на ДРС-И.К.Д. и Д.Р.А.,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 1041/14.10.2019г.в частта,с която е уважена исковата  претенция.

  Като твърди,че решението е недопустимо,необосновано  и неправилно,поставено при неизяснена фактическа обстановка,при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила,при неправилно тълкуване на представените документи по делото,особения  представител на въззивниците претендира решението да бъде обезсилено или отменено,като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

  Според въззивниците,първоинстанционният съд не е взел предвид,че ищецът не е изпълнил указаната му доказателствена тежест,вкл.установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,произтичащо от договор за заем,изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за  предаване на заемната сума,както и осъществяване на всички предпоставки по договора,въз основа на които е възникнало  правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем,надлежното уведомяване на ответниците за това и  размера на претендираното вземане.

  По делото липсват доказателства,които да удостоверяват настъпила предсрочна изискуемост,както и датата на настъпването й.Не са представени доказателства,че кредита е отпуснат в съответствие с ОУ на договора,както и такива за одобряването му,вкл. за даване на съгласие на кредитополучателя,както и съдлъжника по какъв начин и на кого да бъде преведена  сумата,което е в противоречие с т.3.4 от ОУ на договора.Представения от ищеца документ за погасяване на кредита не представлява годно доказателство за надлежно погасяване на кредита.Доказателства за извършени плащания по кредита,както и за уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост няма.

  В депозиран по делото писмен отговор,въззиваемата страна - ЕООД  „Профи Кредит ***“,гр.София,ЕИК***,чрез юриск.Р.И.,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като  правилно и законосъобразно.Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.В  обжалваното решение ДРС е приел,че предсрочната изискуемост на вземането не е надлежно обявена на длъжниците.Първоинстанционният съд е установил размера на падежиралите вноски.В процесния случай падежа на последната погасителна вноска по кредита е с дата 15.03.2018г.и към края на устните състезания целият погасителен план е изтекъл и неизплатеното задължение е изискуемо в пълния му дължим размер.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и  прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Не може да бъде споделено като основателно възражението във въззивната жалба за недопустимост на решението.

  Исковата молба,въз основа на която е образувано  производството по гр.д.№3930/2019г.по описа на ДРС,е редовна,тъй като отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.С нея ищецът е предявил иск с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.4 от ГПК,вр. с чл.240 от ЗЗД,за признаване за установено в отношенията между страните,че ответниците му дължат солидарно сумата от 689.78 лв.,представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № **********/13.04.2014г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 08.05.2018г.,до окончателното й изплащане,за която сума по ч.гр.д.№ 1910/2018г.по описа на ДРС в полза на ищеца срещу ответниците е издадена Заповед № 1140/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Доколкото не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на иска и са налични всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането му,вкл.предявяване на иска на 27.09.2018г.по реда на чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК в преклузивния едномесечен законов срок от връчване на 27.08.2018г. на съобщението до заявителя,обжалваното решение е допустимо.С него съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран,като го е уважил до размера на сумата от 675.00 лв.,като съобразно уважената част е осъдил ответниците солидарно да заплатят на ищеца и сторените от последния разноски,в заповедното производство - в размер на сумата от 72.83 лв.,в исковото производство - в размер на сумата от 415.89 лв.За разликата до  пълния предявен размер от 689.78 лв. искът е отхвърлен.В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

  Решение № 1041/14.10.2019г. по гр.д.№ 3930/2019г.по описа на ДРС е  правилно и не съществуват основания за отмяната му.

  Безспорно установено по гр.д.№ 3930/2019г.по описа на ДРС е наличието на валидна облигационна връзка между страните на основание сключен между тях писмен Договор за потребителски кредит № **********/13.03.2014г.Съгласно този договор,приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото,същият е сключен между ЕООД  „Профи Кредит ***“,гр.София,като кредитор,И.К.Д.,като длъжник и Д.Р.А.,като солидарен длъжник.Договорът е подписан при Общи условия,неразделна част от него.Съгласно б.“Б“ от договора,тези ОУ са предадени на длъжниците преди подписване на договора,като същите декларират,че са запознати със съдържанието им,приемат ги без забележки и се задължават да ги спазват.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че по делото липсвали доказателства,удостоверяващи,че отпускането на кредита кореспондирало с ОУ.В съответствие с т.2 от ОУ на 11.03.2014г. И.К.Д. е подал искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри,като е предоставил данни за финансовото си състояние.Договорът е сключен при посочените в искането параметри,които буквално са възпроизведени в раздел VI от същия.Съгласно т.3.4 от ОУ към договора,договорената заемна сума се превежда по посочената от Д. в договора банкова сметка.***водно нареждане,ЕООД  „Профи Кредит ***“ е изпълнило точно и в срок задължението си по договора,като 13.03.2014г. по посочената от Д. банкова сметка ***0 лв.Отпуснатия кредит е следвало да бъде върнат за срок от 48 месеца,на месечни вноски,всяка с размер от 33.75 лв. и  падежна дата-всяко 15-то число на месеца,т.е до 15.03.2018г.На основание ОУ към договора,във вр. с чл.121-127 от ЗЗД,Д.Р.А.,в качеството си на съдлъжник  по договора за потребителски кредит,се е задължил да отговаря солидарно за задължението на И.К.Д. при условията,посочени в раздел VI от договора.Представеното от ищеца извлечение от 26.09.2018г. по сметка към  процесния договор удостоверява,че ответниците не са изпълнили изцяло договорните си задължения,тъй като са направили 27 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска и са останали неиздължени за 20 вноски,всяка на стойност от 33.75 лв.,или за главница в общ размер от 675.00 лв.,в какъвто размер първоинстанционният съд е уважил иска.

 Неоснователно е възражението на въззивниците за неправилност на решението,поради това,че липсвали доказателства за надлежно уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.В обжалваното решение ДРС е констатирал,че предсрочната изискуемост на вземането не е надлежно обявена на длъжниците.Съдът обаче е съобразил разрешението,дадено с ТР от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№8/2017г.,според което е допустимо предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Това е така,защото предсрочната изискуемост на вземането по договора да кредит променя изискуемостта на вноските,които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,но няма за последица изменение на основанието,от което  произтича вземането.Вноските с падеж  преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,станали предсрочно изискуеми,са вземания,възникнали на едно и също основание-договора за кредит.По тези съображения,позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на  претенцията,предявена по реда на чл.422,ал.1 от ГПК.Правното основание,на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж,и на предсрочно изискуемата главница,е сключеният договор за кредит.Предвид изложеното и като е установил,че в процесния случай последната погасителна вноска по кредита е с дата 15.03.2018г.,т.е към датата на постановяване на съдебното решение целият погасителен план е изтекъл и неизплатеното задължение е изискуемо в пълния си размер,правилно първоинстанционният съд е уважил иска за главница в размер на сумата от 675.00 лв.,представляваща стойността на 20-те падежирали вноски по процесния договор за кредит към датата на приключване на съдебното дирене.

  По гореизложените мотиви настоящият състав намира,че ообжалваното решение е правилно и обосновано,постановено при неизяснена фактическа обстановка,в съответствие със закона и събраните по делото доказателства и като такова следва да бъде потвърдено.

  При този изход на спора,въззивниците дължат и следва да заплатят на основание чл.78,ал.8 от ГПК на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.Доколкото осъщественото процесуално представителство се изразява в изготвяне на отговор по въззивната жалба,без явяване в открито заседание,съдът намира,че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение  в размер на 50.00 лв.,определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,във вр. с  чл. 25а,ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

  Воден от горното,Добричкият окръжен съд

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 3930/2019г.по описа на ДРС Решение № 1041/14.10.2019г.в ЧАСТТА МУ,с която е признато за установено в отношенията между страните,че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 675.00 лв.,представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № **********/13.04.2014г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 08.05.2018г.,до окончателното й изплащане,за която сума по ч.гр.д.№ 1910/2018г.по описа на ДРС в полза на ищеца срещу ответниците е издадена Заповед № 1140/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,КАКТО И В ЧАСТТА МУ,с която ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сторените в заповедното производство разноски,в размер на сумата от 72.83 лв.,както и тези в исковото производство,в размер на сумата от 415.89 лв.

  В отхвърлителната част над 675.00 лв.,до  предявения размер от 689.78 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

  ОСЪЖДА И.К.Д.,ЕГН:**********,*** и Д.Р.А., ЕГН:**********,***,да заплатят СОЛИДАРНО на ЕООД “ПРОФИ КРЕДИТ ***”,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.София,бул. „***” № 49, бл.53Е,вх.В,сторените по вз.гр.д.№ 845/2019г. по описа на ДОС разноски,в РАЗМЕР на сумата от 50.00 лв./петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.