МОТИВИ
към присъда от 26.01.2021г.
по НОХД
№ 2228 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2020 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия
О.С.И. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършени престъпления, както следва:
-
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това че на 18.10.2020 г. в гр.Асеновград, обл.
Пловдив, е направил опит да даде подкуп – пари на стойност 520
/петстотин и двадесет/ лева, както следва:
20 банкноти с номинал 10 лева и 16 банкноти с номинал 20 лева, на длъжностни лица, заемащи отговорно
служебно положение – полицейски органи – Ч.В.Д. – *** и Н.В.М. - ***, работещи
на територията на РУ Асеновград по специализирана полицейска операция, съгласно
Заповед на Директора на ОДМВР Пловдив с рег. № 317з-8806/15.10.2020г., за да не
извършат действия по служба – за да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение за установени от тях нарушения по Закона за движение
по пътищата като водач на лек автомобил – «Нисан Джук» с регистрационен номер ***, като деянието е останало недовършено,
поради независещи от волята на дееца
причини,
-престъпление
по чл.343б ал.1 от НК, за това, че на
18.10.2020г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив е
управлявал МПС-лек автомобил „Нисан Джук“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда /1.83 на хиляда/, установено по надлежния ред-с техническо
средство Алкотест Дрегер
7510 с индивидуален номер ARDM 0246
-престъпление
по чл.270 ал. 1 от НК, за това, че на 18.10.2020г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, противозаконно е пречил на орган на властта –
полицейските служители – Ч.В.Д. – *** и Н.В.М. - ***, работещи на територията
на РУ Асеновград по специализирана полицейска операция, съгласно Заповед на
Директора на ОДМВР Пловдив с рег. № 317з-8806/15.10.2020г, да изпълнят
задълженията си по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на
съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, да изпълнят задълженията
си по чл. 103 от Закона за движение по пътищата „При подаден сигнал за спиране
от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“,
чл. 61, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи – „За пресичане на
престъпления полицейските органи
осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние,
предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на
техните размери“, по чл. 67 от Закона за министерство на вътрешните работи –
„Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват
престъпления“, като не е спрял
управлявания от него лек автомобил, марка „Нисан
Джук“ с регистрационен номер ***, на подаден сигнал за спиране със
светлинна и звукова сигнализация.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатите обвинения със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт и същите правни квалификации на извършеното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъдат наложени наказания
„лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Намира, че целите на наказателната превенция са
постижими и с приложение института на „условното осъждане“ по чл.66, ал.1 от НК. Пледира и за налагане на кумулативно предвидените в закона наказания глоба
за престъплението „активен подкуп“ и това по чл.343б, ал.1 от НК и лишаване от
правоуправление за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Относно последното
прокурорът предложи на съда да възприеме по-малката алкохолна концентрация,
установена с химическата експертиза и да оправдае частично подсъдимия за
разликата до по-високата стойност, установена с техническото средство.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по
реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.
Подсъдимият И., който се възползва от правото си да не дава обяснения и не
направи изявление по въпроса за вината си, се съгласи да не се провежда разпит
на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи за разпит на свидетели
и експертно заключение от досъдебното производство. Такова съгласие по
чл.371 от НПК бе изразено и от двамата защитници, които в хода на съдебните
прения направиха възражения по възприетите от страна на прокуратурата
конструкции на обвиненията по чл.304а и чл.270, ал.1 от НК. Принципно се
възприе предложението на прокуратурата относно престъплението по чл.343б от НК,
както и предложените санкции, като се прокара тезата относно вероятността
подсъдимият И. да е седнал на шофьорската седалка едва след окончателното
спиране на автомобила.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и
обсъди изразеното от страните, намира за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият О.С.И. е роден
е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин е, има висше
образование, работещ е, не е женен, не е осъждан. Има ЕГН **********.
Съгласно Заповед рег. № 317з-8806/15.10.2020 г. на Директора
на ОДМВР гр. Пловдив било разпоредено извършването на
СПО на територията на Дирекцията за подобряване безопасността на движение и
ограничаване на пътно-транспортните произшествия чрез недопускане управлението
на МПС от неправоспособни водачи или такива, употребили алкохол, наркотични
вещества или техните аналози, както и осъществяване на контрол на
противоепидемичните мерки за времето от 11:00 часа на
17.10.2020 г. до приключване на мероприятието.
Част от полицейските служители, включени в състава на
извършващите СПО били свидетелите Ч.Д. – *** при ОДМВР гр. Пловдив и
Н.М. – *** при ОДМВР гр. Пловдив. Задачата на полицейските служители била да
извършват контрол по безопасността на движението на територията на РУ
Асеновград относно употребата на алкохол, наркотични или упойващи вещества от
водачите на МПС.
Полицейските служители Д. и М. до 24:00 часа на 17.10.2020
г. извършвали обход в градската част на гр. Асеновград с патрулен
автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № *** – ***, след
което, вече на 18.10.2020 г., се позиционирали в квартал Долни воден в гр.
Асеновград, на ул. „Язовирска“ до № 1. Започнали
извършване на проверка на преминаващи водачи на МПС, като в хода ѝ
съставили няколко актове за установяване на административни нарушения и фишове
за установени нарушения.
Около 01:40 часа на 18.10.2020г. полицейските служители
забелязали светлини на приближаващ лек автомобил, движещ се по ул. „Захария“ в посока центъра на Долни воден. Главен полицай Д.
подал на водача ясен сигнал със стоп палка по образец, като водачът намалил
скоростта и автомобилът спрял. Тогава двамата полицейски служители се
приближили към лекия автомобил и възприели, че същият бил „Нисан
Джук“ с рег. № ***, който към онзи момент се
управлявал от свидетелката Е.К.. До нея на предна дясна седалка седял
подсъдимият О.И., който преди това в дома си бил употребил известно количество
алкохол.
Когато свидетелят Д. се приближил до автомобила откъм шофьорската
страна, за да извърши проверка на водача и да се представи, превозното средство
рязко потеглило с цел да бъде осуетена предстоящата полицейска проверка.
Полицейските служители се качили в патрулния автомобил и предприели действия по
преследване на автомобила „Нисан“ с включени звукова
и светлинна сигнализация, но въпреки това преследваното превозно средство нито
намалило скоростта, нито бил направен опит да спре и да се подчини на
подадените сигнали. Автомобилът „Нисан“ се движил
пред патрулния автомобил със скорост от около 80 км/ч, като в един момент
направил първоначална маневра завой наляво, впоследствие завой надясно по друга
улица, при което полицейските служители го загубили от поглед за известно
време. След като завили по улицата, по която последно го били видели да се
отправя, полицаите забелязали, че лекият автомобил „Нисан“
е преустановил движението си, като вече на шофьорската седалка се намирал
подсъдимият И., който бил сменил пасажерското си място с приятелката
си-свидетелката К. по времето, през което свидетелите Д. и М. били изгубили от
полезрението си автомобила „Нисан“. Смяната на местата между подсъдимия и свидетелката К.
се наложила, понеже последната била силно уплашена от предстоящата полицейска
проверка, предвид липсата й на правоспособност, поради което управлението на
автомобила се поело от О.И., макар и същият да бил употребил алкохол малко
по-късно в дома си.
В момента, в който полицейските служители се насочили със
служебния автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация към л.а. „Нисан“, последният отново рязко потеглил, като този път бил
вече управляван от подсъдимия И., който не се подчинил на подадените звукови и
светлинни сигнали на полицейските органи с цел да осуети извършването на
полицейска проверка. Управляваният от И. автомобил се насочил към центъра на
кв. Долни воден в гр. Асеновград, а полицейските служители продължили
преследването му с патрулния автомобил, като на ул. “Йордан Йовков“ до № 26 го
настигнали и блокирали с полицейската кола движението му напред, за да му
попречат да продължи. Свидетелите Д. и М. незабавно излезли от полицейския
автомобил, приближили се до л.а. „Нисан Джук“ и поканили водача И. извън автомобила, след което неколкократно го поканили да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което свидетелят Д. поставил на предния капак на
полицейската кола. Подсъдимият И. категорично отказал, като попитал
полицейските служители може ли да му се размине проверката срещу определена
сума. Игнорирайки предложението на И. и след
отказа му да бъде тестван в продължение на около 15 минути, свидетелят
Д. преместил техническото средство „Алкотест Дрегер“ от предния капак на патрулния автомобил в багажника
на същия, като за целта отворил капака на багажника. Тогава до отворения
багажник на патрулния автомобил за
последен път свидетелят Д. разяснил на И., че в случай на отказ да бъде тестван
за наличие на алкохол с техническо средство, ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение за отказа му, като му обяснил, че за
това нарушение се предвиждала санкция лишаване от право на управление на МПС за
срок от 2 години и парична санкция в размер на 2 000 лева. В този момент О.И.
заявил пред полицейските служители, че е готов да им даде сумата от 1 000 лева,
за да избегне проверката за наличие на алкохол, при което полицейските
служители му разяснили, че тези му действия са инкриминирани съгласно
Наказателния кодекс. Въпреки това подсъдимият И. решил да мотивира полицейските
служители да не изпълнят служебните си задължения чрез даването на наличната
у него парична сума, като от чантичката си тип „Борсета“
извадил пачка банкноти в общ размер от 520 лева, представляваща 20 банкноти с
номинал 10,00 лева и 16 банкноти с номинал 20,00 лева. След това подсъдимият
поставил въпросната парична сума във все още отвореното багажно отделение на
патрулния автомобил върху находящата се в него черна пластмасова кутия с надпис „TOOL
BOX”, като заявил на полицейските служители, че оставя тези пари, за да се
почерпят в замяна да не бъде тестван за наличие на алкохол и да бъде оставен да
се прибере. Крайната цел, която преследвал подсъдимият с опита да
даде въпросната парична сума на полицейските служители била да не му бъде
издаван акт за установяване на административно нарушение за осъществените от
него нарушения по Закона за движение по пътищата като водач на лекия автомобил
„Нисан“, което пък неминуемо следвало да бъде сторено
от двамата свидетели, доколкото това е било дължимото им действие по служба. Банкнотите били поставени в
ползвания от полицейските служители служебен автомобил по начин, по който и
двамата да ги видят, с което О.И. демонстрирал, че парите са предназначени и за
двамата полицаи.
Полицейските служители възприели действията на И., след
което разпоредили на последния да остане на място, тъй като е осъществил състав
на престъпление и че ще бъде задържан за това, като му поставили белезници,
след което незабавно уведомили дежурен ОДЧ. С тези си действия полицейските
служители ясно демонстрирали отказ да приемат предоставения им във вид на дар
подкуп, поради което, макар и извършителят да осъществил всичко, зависещо от
него, целените от него общественоопасни последици не
настъпили по причини, стоящи извън волята му.
През цялото това време свидетелката Е. К. седяла в лекия
автомобил „Нисан Джук“ и не
излизала от него.
Малко по-късно пристигнал свидетелят С.И. – баща на
подсъдимия И., който бил научил, че синът му е спрян за полицейска проверка и
го убедил да бъде изпробван за алкохол. В присъствието на С.И. в 02:48 часа
О.И. бил тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабричен № ARDM-0246, като същото отчело
наличие на 1,83 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Малко
по-късно на мястото пристигнал и братът на подсъдимия – свидетелят О. И., който
бил собственик на спрения за проверка л.а. „Нисан Джук“. На подсъдимия О.И. бил съставен акт за установяване
на административни нарушения бланка №946770 за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като с акта му било иззето и свидетелството за управление на МПС и му бил
издаден талон за медицинско изследване № 074576. След това подсъдимият И. бил отведен
от новопристигналите полицейски служители Г.Т. и Д.М. в МБАЛ „Асеновград“,
където му била взета кръв за изследване за наличие на алкохол.
Видно от протокола от химическата
експертиза №
628/20.10.2020г., в
кръвта на подсъдимия е установена концентрация на алкохол 1,54 на хиляда.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Ч.Д.,
Н.М., Г.Т., Д.М., О. И., С.И., Е.К., както
и от изготвената по делото химическа експертиза и приложените в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.2 - 7 от ДП/, АУАН /л.75 от ДП/, талон
за медицинско изследване /л.76 от ДП/, копие на свидетелство за управление на
МПС /л.77 от ДП/, справка за нарушител-водач /л.48-51 от ДП/, справка в
Централна база КАТ /л.83/, справка съдимост /л.46 от ДП/, характеристична
справка /л.47 от ДП/, формуляр и типова длъжностна характеристика за длъжността
*** към районно управление /л.61-64 от ДП/, формуляр и типова
длъжностна характеристика за длъжността *** към районно
управление /л.65-68 от ДП/, списък на служителите Заповед рег. №
317з-8806/15.10.2020 г. на Директора на ОДМВР гр. Пловдив било разпоредено извършването на СПО на територията на
дирекцията /л.69/, Заповед рег. № 317з-8806/15.10.2020 г. на Директора на ОДМВР
гр. Пловдив /л.71-72/ и др.
Подсъдимият О.И. се
възползва пред съда от правото си да не дава обяснения по случая, каквато
процесуална позиция е заел още от досъдебното производство.
В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Съдът
кредитира изцяло изложеното от свидетелите Ч.Д., Н.М., Г.Т., Д.М., О.
И., С.И. и Е.К., като отчете, че техните показания относно действително
възприетите обстоятелства, принципно си кореспондират, без да е налице осезаемо
противоречие между тях по основните въпроси от предмета на доказване. Липсва процесуално препятствие да бъдат ценени
свидетелските показания на полицейските служители Д., М., Т. и М., тъй като не са извършили действия с процесуален
характер, в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК, а и показанията им в случая представляват първично доказателствено
средство, доколкото същите възпроизвеждат действително възприети от тях
обстоятелства.
Необходимо
е да се направи уточнение относно показанията на свид.С.И.-баща
на подсъдимия, който посочва, че синът му обяснил, че банкнотите паднали
случайно от чантичката му при опита да си извади документите. В тази им част
показанията на коментирания свидетел представляват
вторично доказателствено средство относно
обстоятелствата, при които паричната сума е попаднала в полицейския автомобил,
доколкото не възпроизвежда действително възприети от разпитваното лице факти.
Ето защо в синхрон със съдебната практика, въпросните показания в посочената им
част не се ценят досежно въпросните обстоятелства, а
само досежно съдържанието на дадените от страна
подсъдимия обяснения пред неговия баща. А неистинността на тези „обяснения“ е
безспорно установена, предвид категоричното им противоречие с показанията на
свидетелите Д. и М.. Всъщност и житейски нелогично е последните двама да целят
на всяка цена да уличат в извършване на престъпление „подкуп“ подсъдимия И.,
при липсата на данни да го познават преди инкриминираната дата, да имат
негативно лично отношение към него и под угрозата да понесат наказание за
депозиране на неверни показания или за набедяване на невинен човек в извършване
на престъпление, да дадат лъжливи показания, без да се установява каквато и да било причина и мотив да се дадат
такива.
Несподелимо е възражението на
защитата, че по делото не е безспорно установено кога подсъдимият И. е
сменил мястото си със своята приятелка-свидетелката К. и е поел управлението
върху автомобила. Въпросното обстоятелство е относимо
към преценката на доказаността на две от процесните престъпления, а именно съответно по чл.270, ал.1
от НК и това по чл.343б, ал.1. от НК, доколкото същите са неминуемо свързани с
управлението на въпросното МПС. Видно от протоколите за разпит на свидетелите
Д. и М., а и на свидетелката К., смяната на местата е била осъществена след
като за известно време полицаите изгубили от „поглед“ автомобила „Нисан“. Макар свидетелите Д. и М. да не са възприели
непосредствено въпросната смяна на местата, те са категорични, че след като
отново забелязали автомобила „Нисан“, същият вече бил
управляван от подсъдимия И.. Изложеното кореспондира и с показанията на
свидетелката К., която обяснява как била силно уплашена от предстоящата полицейска
проверка предвид липсата й на правоспособност, което наложило смяната на
местата им с подсъдимия, който известно време продължил да шофира, преследван
от патрулния автомобил. От друга страна, по делото липсват каквито и да било
други доказателства, противопоставими на изложеното
от въпросните свидетели, които да опровергават или поне да поставят под
съмнение изводимите от техните показания фактически положения относно
коментираното обстоятелство.
Съдът не възприе и обструкциите на защитата относно
престъплението по чл.270, ал.1 от НК, аргументирани с твърдения за ненадлежно
сигнализиране от страна на полицейските служители, а също и критичния анализ на
възприетата от държавното обвинение конструкция на процесния
„подкуп“.
Относно престъплението по чл.304а от НК е налице
произнасяне на Апелативен съд-Пловдив в производството по чл.249 от НПК, според
което „липсва противоречие между диспозитива и фактологията, описана в обстоятелствената част“, доколкото
„полицейските служители са извършвали проверки на преминаващи водачи на МПС и
очевадно при констатирани административни нарушения е следвало да предприемат
необходимите действия по тяхното санкциониране. Описаните разговори между подс. О.И. и служителите на реда са възпроизведени в
обстоятелствената част с оглед разговорния език, но смисълът им е безпределно
ясен, предвид тезата на обвинението. Именно в диспозитива
на обвинителния акт е отразена точната юридическа квалификация на твърдяното
деяние…Впрочем в обвинителния акт /л.3/ изрично е описано от прокурора, че
полицейският служител разяснил на подсъдимия, че в случай на отказ да бъде
тестван за наличие на алкохол с техническо средство, ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение.“
Не кореспондира с безспорно установената по делото
фактическа установеност и възражението на адв.Н., че престъплението по чл.304а
от НК е недоказано, която теза защитникът извежда от обстоятелството, че
багажникът на полицейския автомобила /в който са били ситуирани
въпросните банкноти, представляващи предмет на престъплението/ бил затворен, а
подсъдимият нямал достъп до тази част от служебното превозно средство. Видно от
показанията на свидетелите Д. и М., багажникът останал отворен, след като
първият прибрал техническото средство „Дрегер“ след
първоначалния категоричен отказ на нарушителя да бъде тестван.
Несподелими са и твърденията на защитата, че полицейските
служители не са осъществили надлежна сигнализация, съгласно изискванията на
чл.207 от ППЗДвП, с които пък се поставя под съмнение
възможността поведението на подсъдимия да бъде субсумирано
под разпоредбата на чл.270, ал.1 от НК. Посочената разпоредба на ППЗДвП дава подробна уредба на начините, по които следва да
се осъществи спирането на пътно превозно средство за проверка или за оказване
на съдействие, като по делото не се установява в конкретния случай това да е
сторено в противоречие със законовите повели. Първото изречение на чл.207 от ППЗДвП урежда общата хипотеза, а именно спиране чрез
подаване от страна на служителя от органите за контрол на ясен сигнал със
стоп-палка, което е било сторено от свидетеля Д.. В останалата й част
въпросната разпоредба предвижда само алтернативни изключения от общото правило,
регламентирани само като възможности, а не като нормативен императив. С други думи,
контролните органи още с подаване на първоначалния сигнал със стоп палка са
известили водачът на автомобила, който към онзи момент е била свидетелката К.,
че следва да спре за осъществяване на проверка. Това обстоятелство очевадно е
възприето и от подсъдимия И., който първоначално е бил пътник в автомобила,
возейки се на „навигаторското място“ на предна дясна
седалка. Всички останали сигнализации-вкл. светлинни и звукови са целели да
мотивират свидетелката К., а впоследствие и подсъдимия И. /след поемане от
негова страна управлението върху автомобила/ да осъществят задължението си по
ЗДвП да спрат превозното средство за проверка и да окажат изискуемото
съдействие на служителите от органите за контрол. Така след подаване на
първоначалната сигнализация със стоп-палка, за последователно управляващите
автомобила „Нисан“ е възникнало задължение да
преустановят движението на превозното средство, поради което предприетата от
тях последователно активна деятелност нарушава това задължение. Манифестираният
от подс.И. посредством, продължилото управление на
лекия автомобил, отказ да спре превозното средство за проверка от полицейските
служители временно е препятствал осъществяване законовите задължения на свидетелите Д. и М.. Поведението
на подсъдимия е станало противозаконна пречка по смисъла на чл.270, ал.1 от НК
именно от момента, в който е поел управлението на автомобила, когато вече
полицейските служители са „преследвали“ същия, подавайки звукова и светлинна
сигнализация, която е последвала първоначалния сигнал, даден със стоп-палката
/когато все още свид.К. е била водач на превозното
средство/. Няма спор, че подсъдимият е възприел сигнализациите, дадени от
полицейските служители, както със стоп палката, така и с последващата
звукова и светлинна сигнализация, придружени с „преследването“ от патрулния
автомобил, с които недвусмислено е манифестирано полицейското разпореждане към
водача на превозното средство да спре за извършване на надлежна проверка. Ето
защо, несподелимо е и възражението на адв.Н. относно
липса на умисъл за престъплението по чл.270, ал.1 от НК. Доколкото
възраженията, касателни коментираното престъпление са
относими и към правния анализ на стореното от
подсъдимия, то същите ще бъдат обсъдени и на съответното систематическо
място.
При посочената фактическа установеност на
инкриминираните деяния съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият О.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпленията, както следва:
-по чл. 304а, вр.
с чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2020г. в гр.Асеновград, обл. Пловдив,
е направил опит да даде подкуп – пари на стойност 520 /петстотин и двадесет/
лева, както следва: 20 банкноти с
номинал 10 лева и 16 банкноти с номинал 20 лева на длъжностни лица, заемащи
отговорно служебно положение – полицейски органи – Ч.В.Д. – *** и Н.В.М. - ***,
работещи на територията на РУ Асеновград по специализирана полицейска операция,
съгласно Заповед на Директора на ОДМВР Пловдив с рег. № 317з-8806/15.10.2020г.,
за да не извършат действия по служба – за да не му съставят акт за установяване
на административно нарушение за установени от тях нарушения по Закона за
движение по пътищата като водач на лек автомобил – «Нисан
Джук» с регистрационен номер ***, като деянието е останало недовършено,
поради независещи от волята на дееца
причини,
-по чл.270, ал.1 от НК, за това, че на
18.10.2020г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив
противозаконно е пречил на орган на властта – полицейските служители – Ч.В.Д. –
*** и Н.В.М. - ***, работещи на територията на РУ Асеновград по специализирана
полицейска операция, съгласно Заповед на Директора на ОДМВР Пловдив с рег. №
317з-8806/15.10.2020г., да изпълнят задълженията си по опазване на обществения
ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения, да изпълнят задълженията си по чл.
103 от Закона за движение по пътищата:„При подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“, чл. 61, ал. 4 от Закона за министерство на
вътрешните работи:„За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия
за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на
престъпните му последици и ограничаване на техните размери“, по чл. 67 от Закона за министерство на
вътрешните работи:„Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват
и разследват престъпления“, като не е спрял
управлявания от него лек автомобил, марка „Нисан
Джук“ с регистрационен номер *** на подаден сигнал за спиране със
светлинна и звукова сигнализация,
-и по чл.343б, ал.1 от НК, за
това, че на 18.10.2020г. в гр.Асеновград,
обл. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Нисан Джук“
с регистрационен номер ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,54 на
хиляда, установено по надлежен ред с Химическа експертиза № 628/20.10.2020г.
По тези правни квалификации съдът призна
подсъдимия И. за виновен, като относно престъпленията по чл. 304а вр.
с чл. 304, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 и по чл.270, ал.1 от НК го осъди изцяло по повдигнатите му
обвинения, а за това по чл.343б, ал.1 от НК бе произнесен и оправдателен диспозитив за
разликата над 1,54 до 1,83 на хиляда на установената концентрация на
алкохол в кръвта му, както и за това същата да е била установена посредством
техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с индивидуален номер ARDM 0246,
съгласно първоначално повдигнатото му обвинение в тези му части.
По отношение престъплението по чл. 304а вр.
с чл. 304, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК съдът отчете,
на първо място, че за съставомерността на извършеното
не се изискват специални качества относно субекта на престъплението, каквито
подсъдимият И. не е и притежавал.
Законът обаче
изисква специално съставомерно качество на
получаващия облагата – да е „ длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК.
Свидетелите Д. и М. несъмнено са имали това качество по смисъла на чл.93, т.1,
б.”а” от НК, установено от кредитираните от съда доказателства относно
служебното им положение - служители на МВР, изпълняващи в момента на осъществяване
на деянието функциите си като такива. Същите са имали и качеството „полицейски
органи”, изискуемо от квалифицираната разпоредба на чл.304а от НК. Подсъдимият
е бил с ясното съзнание, че се опитва да даде парите, за да не изпълнят
полицейските служители Д. и М. задълженията си в това им именно качество /да не
извършат действия по служба/, за да не да му съставят акт за установяване на административни нарушения по Закона
за движение по пътищата за допуснати нарушения по този закон като водач на лек
автомобил «Нисан Джук» с регистрационен
номер ***.
Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде
извършено само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се
изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от своя страна
съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп - приемане на предложение или обещание за дар
или приемане на дар. Както е отбелязано и в Р № 134/07.03.2013г. на ВКС по н.д.
№239/2013г., ІІІ н.о., „докато първите форми "предлагане" и
"обещаване" на дар могат да се извършат мълчаливо, прикрито, с
недомлъвки или с конклудентни действия, то даването
на дар изисква извършването на конкретни фактически действия, посредством които
даващият дара го предоставя във фактическа власт на получаващия. По този начин
"предлагането" и "обещаването" на дар по естеството си са
фази в развитието на едно и също престъпно посегателство, при което
самостоятелното им съществуване и наказване има смисъл само тогава, когато
деецът не е пристъпил към даване на дар”. В този ред на мисли, довършването на
престъплението „подкуп” предполага две насрещни прояви-даване /активен подкуп/
и получаване /пасивен подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления.
За да е налице довършване на престъплението подкуп с оглед бъдещо действие или
бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и
получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на
съдържанието на действията, за които се дава, респективно - получава подкупът.
Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна проява - даване на
подкуп, какъвто е настоящият случай, без да е осъществена другата - получаване,
тъй като длъжностните лица не се съгласяват и се противопоставят на това, то
тогава липсва съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството
на бъдещото действие или бездействие на подкупваните длъжностни лица. В този
случай не е налице предлагане на подкуп, понеже активната страна вече е
предприела фактическо разпореждане с предмета на подкупа /започнал е
изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху
предмета/, желаейки да мотивира пасивната страна към определено бездействие по
служба. Следователно, правилно държавното обвинение е приело, че е налице
формата на изпълнителното деяние "даване" на подкуп, което обаче е
останало недовършено, понеже не е установена фактическа власт върху предмета от
длъжностните лица. Ето защо не се споделят възраженията на защитата в лицето на
адв.Н. относно избраната от държавното обвинение форма на изпълнителното
деяние. Уместно е да се конкретизира, че в случая е налице довършен опит, както
коректно е посочено в обвинителния акт /л.6, абз.2/,
понеже даващият подкупа И. е направил всичко, зависещо от него, за да постъпи
предметът на подкупа във фактическата власт на длъжностните лица Д. и М.. С
други думи, даващият подкупа И. вече няма фактическа власт върху него, но и
тези, за които е предназначен подкупът-свидетелите Д. и М., не са го получили,
понеже не са желаели да го получат. В настоящия случай подс.
И. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние по чл. 304, ал.
1 от НК - "даване" на подкуп, като е оставил
инкриминирания дар в багажното отделение на полицейския автомобил. Тези негови
действия са били съпроводени с отправени реплики, с които в разговорна форма е
обяснил, че оставя тези пари, за да се почерпят полицейските служители в замяна
да не бъде тестван за наличие на алкохол и да бъде оставен да се прибере, което
пък неминуемо е свързано с несъставянето на акт за установяване на
административно нарушение, което пък съответства на повдигнатото обвинение.
Това е така, понеже, както е отбелязано и от
Апелативен съд-Пловдив, „полицейските служители са извършвали проверки
на преминаващи водачи на МПС и очевадно при констатирани административни
нарушения е следвало да предприемат необходимите действия по тяхното
санкциониране“. От друга страна, на подсъдимия било недвусмислено разяснено, че
в случай на отказ да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство,
ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
Всички тези
факти в своята съвкупност сочат на действия по даване на подкупа и на неговата съставомерна волева насоченост - да се мотивират
длъжностните лица Д. и М. във връзка с поведението им по служба-в конкретния
случай-да бездействат. Както е отбелязано в цитираното решение на ВКС, в
каквато насока е и съдебната практика през последните години, ако тази волева
насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на полицейските
служители, то активният подкуп би бил довършен, като би било налице и друго
престъпление - пасивен подкуп. В случая активният подкуп не е успял, поради
което и не би могло да се изисква постигане на съгласие между даващия го и
тези, за които е предназначен за бъдещето действие или бездействие по служба.
При опит към "даване на подкуп" е достатъчно даващият го да е наясно
за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на длъжностното лице. В
конкретния случай тази представа е съществувала ясно в съзнанието на
подсъдимия, поради което с това субективната страна е осъществена.
Престъплението по чл.304а от НК е извършено с изискуемия пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Както бе обсъдено подробно по-горе, безспорно доказано е и престъплението по чл.270, ал.1 от НК,
осъществено посредством създадените от страна на подсъдимия препятствия за органите
на власт в лицето на полицейските служители Д. и М. да изпълнят своите служебни
задължения /подробно описани в повдигнатото обвинение/, като това е сторено от
И. с неспирането на управлявания от него
лек автомобил марка „Нисан Джук“
на подадения надлежно сигнал със светлинна и звукова сигнализация. Налице са и целените от дееца общественоопасни
последици, изразили се в създаването на пречки за служебната дейност на
органите на власт, а именно да изпълнят задълженията си, съгласно повдигнатото
на И. обвинение. Тези пречки са били от временно естество, доколкото в крайна
сметка, независимо от създаденото от подсъдимия препятствие, след последвалото
„преследване“ със патрулния автомобил органите на власт са успели да осъществят
служебните си задължения, макар и с известно закъснение. Последното обуславя и
обществената опасност на стореното от И. и оправдава третирането на деянието му
като престъпление. Доколкото пък по закон /в конкретния случай ЗДвП/,
подсъдимият И. е бил длъжен да предприеме определено поведение-да спре при
подадената сигнализация за това, в каквато насока по-горе бяха изложени
подробни съждения, то предприетото от него поведение, противоречащо на правнодължимото, е противозаконно, с което е изпълнено и
това изискване на чл.270, ал.1 от НК. Тази противозаконност на създадените от
подсъдимия пречки е обусловена и от насрещната законосъобразност на
предприетите от полицейските служители мероприятия, обсъдени също по-горе,
препятствани, макар и временно от О.И..
Подсъдимият И. е
действал при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал всички
фактически обстоятелства, включени в състава на коментираното престъпление.
Водачът И. е бил наясно с подадената от органите на власт сигнализация, както и
с възникналото за него задължение да спре, съзнавал е и че предприетото от него
активно поведение, създава неправомерни препятствия за полицейските служители
да изпълнят законовите си правомощия, като е целял именно насътпването
на тези общественоопасни последици.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът
прие, че подсъдимият И. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъплението
по чл. 343б ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално престъпление /престъпление на просто извършване/ и за неговата съставомерност и довършеност е
необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, без да е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици.
От
обективна страна на процесната дата и място
подсъдимият И.
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,54 промила, установена по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, а именно, че управлява МПС след употреба на алкохол,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици, поради което наличен е и изискуемият по закон пряк умисъл.
Доколкото след тестването
на И. с техническо средство, концентрацията на алкохол в кръвта му е била
надлежно изследвана с химическа
експертиза, то в синхрон с правната уредба, а и съдебната практика по
приложението на чл.343б от НК, съдът възприе именно констатираната посредством
експертизата концентрация на алкохол от 1,54 промила. Ето защо относно това
престъпление съдът призна подсъдимия за невинен за разликата над 1,54 до 1,83
на хиляда на установената концентрация на алкохол в кръвта му, както и за това
същата да е била установена посредством техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с индивидуален номер ARDM 0246, поради което и на основание чл. 304 от НПК
го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение в тези му части.
След като призна подсъдимия И. за виновен по
съответните правни квалификации, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията му в
пределите, предвидени от закона за съответните престъпления, като изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК. При
индивидуализацията на наказанията му съдът съобрази същите със специфичните
особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които
определят конкретната тежест на извършените
престъпления и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете,
че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка
степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече
или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите
на генералната и специалната превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е
застъпвана принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма
място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а
за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени
към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца”.
За престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000
лева, за престъплението по чл.270, ал.1 от НК-лишаване от свобода до три години
или глоба от 500 до 2000 лева, а за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК са
предвидени наказанията лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200
до 1000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС /на основание чл.343г
от НК/.
При
индивидуализиране наказанията на подс.И. съдът
прецени с оглед разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства, валидни и за трите,
извършени престъпления, изразеното от подсъдимия съжаление за стореното още
в хода на досъдебното производство, трудовата
му ангажираност, чистото му съдебно
минало и добри характеристични данни. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство само за престъплението по чл.304а от НК съдът
отчете и недовършеността на престъплението, което е останало във фазата на
опита поради независещи от дееца причини. Съдът взе предвид в този смисъл
обстоятелството, че в конкретния случай е налице довършен опит, чието значение
като смекчаващо отговорността обстоятелство е по-малко от това на недовършения
опит.
В случая съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия И.
обстоятелство само за престъплението по чл.304а от НК изключителната
упоритост на подсъдимия, свързана с реализиране на тази деятелност, предвид
предхождащите я мероприятия, невключени в повдигнатото обвинение. Видно от гореизложената фактическа обстановка, преди
да реализира процесното деяние подсъдимият И. е
предложил пари като подкуп на полицейските служители и въпреки категоричния им
отказ, съпроводен с разяснения на съответния наказателноправен
ефект от подобно поведение, е пристъпил към даването на процесния
дар.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство само за престъплението по чл.270, ал.1 от НК е
спецификата на предприетата от подсъдимия деятелност и съпътстващите я обстоятелства,
свързани с предизвикване на автомобилна „гонка“ с патрулен автомобил, което пък
неминуемо създава опасност за пътното движение.
Съдът прие, че по делото не се установява
наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подс. И., поради които и най-леките,
предвидени в закона наказания за съответните престъпления да се явяват
несъразмерно тежки, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по естеството си и
в контекста на съответните отегчаващи обстоятелства очертават случаи, който не
се различават драстично от типичната тежест, морална укоримост
и наказателноправни характеристики на потенциалния
извършител на престъпления от разглежданите видове.
В този ред на мисли, съдът не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализиране на наказанията за процесните престъпления, а определи същите при условията на
чл.54 от НК, като прие, че смекчаващите
отговорността
обстоятелства са с по-висока относителна тежест от отегчаващите.
Така при определяне точния размер на наказанието
„лишаване от свобода” за престъплението
по чл.304а от НК в допустимите от закона граници с оглед така отчетените
обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо в конкретния случай е наказание лишаване от свобода под средния
размер, а именно две години и шест
месеца. Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия И. и кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба”
за престъплението по чл.304а от НК в размер на 3000 /три хиляди/ лева, съобразявайки обстоятелствата по
чл.47, ал.1 от НК.
При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.270, ал.1 от НК
съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, регламентираща
правилата на санкциониране при алтернативните санкции, прецени, че
най-подходящо по вид и размер се явява именно наказание лишаване от свобода в размер на една година /под средния размер на
наказанието лишаване от свобода, предвидено за това престъпление като
алтернатива на глобата/.
При определяне точния размер на наказанието „лишаване
от свобода” за престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК съдът отново прие, че най-справедливо в конкретния случай е на
И. да му бъде определено наказание под
средния размер, а именно от една година и
два месеца лишаване от свобода.
Наложеното наказание надвишава с малко минималния, предвиден в закона размер, с
оглед и конкретната стойност на отчетената концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия /1,54 на хиляда/, която в никакъв случай не е внушителна, но не е и
прекалено близка до инкриминирания от престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
минимален предел. Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия И. и кумулативно
предвидените в закона наказания за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а
именно „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година и
два месеца, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
При определяне на допълнителните санкции съответно на
глобата-в размер на 600 лева /предвидения за съответното престъпление среден
размер/ и на лишаването от правоуправление – за срок от една година и два месеца,
съдът отчете спецификата при индивидуализация на кумулативните санкции,
изразяваща се във възможността размерът
на кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи
при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази
особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е застъпвано
становище, споделяно и от настоящия съд, че допълнителното кумулативно
наказание може да бъде индивидуализирано в известно отклонение от
обстоятелствата, отчетени при определяне на основното наказание.[2] Това е така, предвид
допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, че
при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност трябва
да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната литература,
а и в съдебната практика[3] не се отделя дължимото
внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на
допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Анализът на
съществуващата съдебна практика, налага становището, че определени
обстоятелства имат съществено значение при отмерване на кумулативните санкции.
Т.напр. материалното състояние на дееца е от съществено значение за определяне
размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК,
макар същото да няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността
обстоятелство. То влияе на размера й като обстоятелство, което определя
възможността за успешното изпълнение на превантивните цели на наложеното
наказание глоба[4], която по своя размер,
трябва да оказва осезаемо предупредително въздействие върху дееца, а и върху
останалите членове на обществото. Това би било постижимо единствено при
известна пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на
наложеното му наказание глоба. Ето защо определената в конкретния случай глоба
в размер на 600 лева, съответна на средния, предвиден в закона размер за
съответното престъпление, се явява коректно отмерена в съответствие с всички
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства /в т.ч.
смекчаващите, отегчаващите и материалното му състояние/.
По отношение
допълнителното наказание лишаване от правоуправление за срок от една година и
два месеца, съдът отчете, че многократно в съдебната практика особено при
престъпления против транспорта недостатъчната професионална квалификация на
дееца или специални умения, както и въобще качествата му като водач на МПС, са
отчитани при условията на чл. 57, ал. 2 от НК като отделно основание, чието
значение в конкретния случай, може да обуслови чувствително увеличаване или
намаляване на наказанието лишаване от право. Наложеното в конкретния случай на
основание чл. 343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК
наказание "лишаване от правоуправление“ е определено в размер, съответен
на размера на наказанието лишаване от свобода като е съобразена разпоредбата на
чл.49 ал.2 от НК. Отчетено е и конкретното
поведение на подсъдимия като водач на МПС, управлявал същото след
употреба на алкохол, както и предвид многократното санкциониране на дееца по
административен ред за нарушения по ЗДвП, което пък го квалифицира като
принципно недисциплиниран участник в пътното движение.
Подсъдимият
И. е извършил три отделни деяния, преди за което и да е от тях да е имало
влязла в сила присъда, поради което съдът
приложи разпоредбата на чл.23 ал.1
от НК и определи едно общо най-тежко
наказание измежду гореналожените, а именно ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3 000 /три хиляди/
лева. В случая е неприложима разпоредбата на чл.23 ал.3 НК, тъй като тази
разпоредба предвижда, че когато наказанията са различни по вид и някое от тях е
глоба или конфискация, съдът следва да го присъедини изцяло или отчасти към
най-тежкото наказание. Тогава, когато е наложено наказание лишаване от свобода
за едно от престъпленията, а за другото само глоби или конфискация, последните
ще се присъединят изцяло или отчасти към наказанието лишаване от свобода. Когато
обаче са извършени две или повече престъпления и за тях са наложени наказания
лишаване от свобода и глоби и конфискации, поотделно наказанията ще са
еднородни. Тогава следва да се наложат най-големите наказания лишаване от
свобода, глоба или конфискация. В конкретния случай две от наказанията,
наложени на подсъдимия И., включват наред с наказанието лишаване от свобода и
наказание глоба, като по-високата по размер е наложена редом с по-високото по
размер наказание лишаване от свобода. По-високата глоба в случая не е отделно
наказание и не може на основание чл. 23 ал. 3 НК да се присъединява към наложеното най-тежко наказание, защото е
част от него.
На
основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към наложеното на подсъдимия И. общо
най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и наказанието лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.
Констатираните от този съд особености и конкретни
характеристики на извършените деяния, в контекста на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира съда да счете, че
определеното на подс.И. общо най-тежко наказание ще
допринесе в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. В този смисъл не се приложи
разпоредбата на чл.24 от НК.
В начина на живот на подсъдимия И. и в навиците му
няма данни, сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага
социалното му изолиране. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай са
налице всички предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се
направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс.
И. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца. Тези
изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с
предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода”
е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание „лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на
наказанието, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага
изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива,
то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца.
Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение.
Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални
особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание
без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че
съгласно константната съдебна практика за приложението института на „условното
осъждане“ е водеща преди всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не
игнорира и нуждите на генералната превенция. За това следва да се преценят не
само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност.
По отношение на подсъдимия И. съдът, въз основа направената
преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи чл. 66,
ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В конкретния
случай подсъдимият И. има добри характеристични данни, същият е с чисто съдебно
минало, признал е вината си в досъдебното производство и е изразил съжаления за
стореното, които обстоятелства не го характеризират като лице със завишена
степен на обществена опасност.
С оглед изложеното, съдът счете, че по отношение на
подсъдимия И. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на изпитателен срок в
размер на четири години
/средния законоустановен размер/, считано
от влизане на присъдата в законна сила. При определяне размера на изпитателния
срок съдът отчете, че в случая подсъдимият е осъществил три умишлени
престъпления от общ характер, засягащи напълно разнородни обекти на
посегателство. Ето защо не е правилно понасяне на минималния срок (три години),
доколкото са налични и съществени отегчаващи отговорността обстоятелства,
обосноваващи нужда от по-дълъг срок за изпитание на дееца. Справедлив се явява
средният законоустановен размер от четири
години. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия
за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на
осъществяване на ново престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното
наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на
поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните проявления, чрез
които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание.
Според съда именно този срок ще постави на изпитание
волята на подс.И. и готовността да демонстрира
желанието си в бъдеще да спазва установения в страната ни правов ред.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от
НК, съдът
приспадна от наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан, считано от 18.10.2020г. до
21.10.2020г., като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от изпълнението на
наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и два месеца времето, през което е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
18.10.2020г. до влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.307а съдът отне в полза на
държавата предмета на
престъплението, а именно:пари на обща стойност 520 /петстотин и
двадесет/ лева, както следва: 20
банкноти с номинал 10 лева и 16 банкноти с номинал 20 лева.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия И. да заплати по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер от 40,00/ четиридесет/ лева.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: