Р Е Ш Е Н И Е
№723
гр. Перник, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на десети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 09076
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л.К.Т. ***, с която се иска ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 8 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, от които 5000 лева – за причинените физически болки и страдания и 3000 лева – за причинените душевни болки и страдания, които са резултат от ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че на 06.10.2018 г. ищцата била ухапана от бездомно куче при което получила контузно – разкъсни рани в различни части по тялото. Пояснява се, че в резултат на ухапването ищцата изпитала силни болки и страдания. Същата изпитвала психически дискомфорт, изразяващ се в нарушение на съня и усещане за страх и безпокойство.
Община Перник е подала отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят. Изразява несъгласие с всички факти изложени в исковата молба, както и че липсвали доказателства, установяващи релевантните по делото факти. Пояснява се, че общината е възложила изпълнението на дейностите по овладяване популацията на безстопанствени кучета на Общинско предприятие „Общинско обслужване“. Счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено. Въвежда се възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не взела мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са разпитани свидетелите С.С.А. и Д.И.Д.., които дават информация, че на 06.10.2018 г. ищцата се е намирала пред магазин на ул. „Св. Св. К. ***. Свидетелките дават показания, че ищцата била нападната от безстопанствено куче, което се нахвърлило върху нея и съборило на земята. В този момент ищцата започнал да вика, а кучето да я хапе по различни части на тялото. Тогава случаен минувач помогнал на ищцата, като изгонил кучето и с автомобил съпроводил ищцата до болницата. Свидетелките поясняват, че в района на инцидента има и други безстопанствени кучета.
Съдът дава вяра на свидетелските показания в обсъжданата част, тъй като двете свидетелки са били очевидци и непосредствено са възприели случващото се. Освен това показанията са последователни и непротиворечиви.
От приложения преглед на пациент се установява, че на същата дата ищцата е посетила болнично заведение за предоставяне на медицинска помощ. В документа е отразено наличието на контузно – разкъсни рани и кръвонасядания в областта на дясната подбедрица и предмишница, както и на трети пръст на лявата ръка. Също така е отразено, че по анамнестични данни, раните се дължат на ухапване от куче.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение, в което се съдържа информация за извършен преглед на ищцата от съдебен лекар, който установява наличието на множество разкъсно – контузни наранявания, отоци и кръвонасядания в областта дясната предмишница, подбедрица и пръст от лявата ръка. В удостоверението е описано, че уврежданията се дължат на предмети с остър връх, каквито са кучешките зъби, както и че по данни на пациента раните се дължат на ухапване от улично куче.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинска експертиза, от което става ясно, че ищцата е получила следните наранявания: 2 броя разкъсно – контузни наранявания в областта на медиалната част на дясната подбедрица с размери 5 см и 3 см; 4 броя разкъсно – контузни наранявания в областта на латерална част на дясната подбедрица с размери от 0,5 см до 1 см; 4 броя разкъсно – контузни наранявания в областта на дясната предмишница с размери от 0,5 см до 1 см; 5 броя разкъсно – контузни наранявания в областта на гръдния кош и коремната област и една рана на трети пръст на лявата ръка с размери от 1 см. Вещото лице пояснява, че хирургически са обработени четири от раните, намиращи се на подбедрицата. Експертът дава информация, че в областта на нараняванията се е появил оток и кръвонасядания. Според вещото лице получените увреждания са типични за следи от ухапване от куче, тъй като следите отговаряли на зъбите на животното. Пояснява се, че периодът на възстановяване е 20 дни при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения. В съдебно заседание експертът пояснява, че няма функционален дефицит на крайниците и липсват нараняване на мускули и сухожилия, доколкото раните обхващали само кожата. Вещото лице посочва още наличието на белези с траен характер на мястото на раните.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е непротиворечиво, последователно, логически обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по делото.
От съвкупния анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и експертното заключение се установява, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче, при което получила множество контузно – разкъсни рани, отоци и кръвонасядания в областта на дясната подбедрица, предмишнишца, гръден кош и коремна област, както и на трети пръст на лявата ръка.
Двете свидетелки дават още информация, че след инцидента ищцата била много разстроена и травмирана. Свидетелката Д. допълнително пояснява, че ищцата е споделяла с нея за нарушение на съня и наличието на страх от кучета. Съдът дава вяра на показанията в обсъжданата част, доколкото същите са житейски логични и вътрешно непротиворечиви.
Описаното от свидетелките, дава основание на съда да приеме, че ухапването е причинило постравматичен стрес на ищцата, изразяващ се в припомняне за събитието, лоши спомени, избягване на ситуации, които напомнят събитието, заобикаляне на кучета и други подобни.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, от които 5000 лева – за причинените физически болки и страдания и 3000 лева – за причинените душевни болки и страдания.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; за вината на извършителя е налице презумпция на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В
чл. 40, ал.1 от Закона защита на животните е предвидено Общинските съвети да
приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да
предвиждат средства за изпълнението им, а съгласно ал. 2, кметовете на общините
организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за
тяхното изпълнение пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска
служба. Съгласно чл. 41, ал. 1
от ЗЗЖ,
безстопанствените кучета се настаняват от органите и организациите по чл. 40,
ал. 2 и ал. 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал.1
от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като по силата на чл. 41, ал.3
от ЗЗЖ,
кметовете на общините отговарят за дейността на тези приюти. От посочените
разпоредби се налага извода, че органите на Общината са задължени да полагат
грижи за безстопанствените кучета. В този смисъл са и нормите на чл. 40
и чл. 50
от ЗЗЖ,
относно отговорността за надзора и грижите на лицата, организациите за защита
на животните или общините за безстопанствените кучета, след връщането им на
местата, от които са взети. Следователно ответната община има задължение да
предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на
безстопанствени кучета към хората.
Горното води до извод за неоснователност на
възражението на ответната община, че не е пасивно материално легитимирана да
отговоря по исковите. В този смисъл е безпредметно възражението дали ответната
страна е възложила на Общинско предприятие „Общинско обслужване“ функциите за
предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората. Още
повече, че това общинско предприятие е звено от
структурата на ответната община.
По делото се установи, че на територията на град Перник ищцата е ухапана от безстопанствено куче. В този смисъл ответната община не е изпълнила законовото си задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета. Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Това бездействие на общината е довело до настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, за което следва да се ангажиране на деликтната отговорност на общината за тяхното обезщетяване.
По делото се установи, че ищцата е претърпяла физически болки и страдания от ухапването, както и душевни болки и страдания, изразяващи се в нарушение на съня, усещане за страх, безпокойство и постравматичен стрес.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съдът приема за достатъчна сумата от 3000 лева за обезщетение на понесените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, както сумата от 2000 лева за причинените душевни болки и страдания.
При определяне на размера на обезщетението за физически болки и страдания, съдът взе предвид получените множеството рани, отоци и кръвонасядания, които са причинени в различни части на тялото (долен и горен крайник, корем и гръден кош), както и изпитваните болки за срока на лечение около 20 дни. Взе се предвид още, че раните са засегнали единствено кожата, без да се засягат други органи и без функционален дефицит при движението на крайниците, т. е. не е наличен голям интензитет на болката.
При определяне на размера на обезщетението за душевни болки и страдания се взе предвид нарушението на съня, развития силен страх от кучета, съпътстван с постравматичен стрес. Съдът отчита още наличието на множество белези с траен характер по различни части на тялото.
Чрез
посоченото обезщетяване в общ размер на 5000 лева ищцата ще получи парично
удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции,
свързани с инцидента.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, изразяващо липсата на вземане на мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно посочената норма, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решение № 45 от 2009 по т. д. 525/2008 г. на ВКС, II т. о.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Съдът намира, че вземане на мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето, не са в състояние да предотвратят настъпването на вредите от инцидента, доколкото подобни дейности са след ухапването, а и за ищцата няма нормативно задължение да ги извършва.
Съдът намира, че предявените исковите претенции са частично основателни и следва да се уважат о общия им размер от 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата по иска за обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане – 06.10.2018 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата. Исковите претенции за разликата от уважения размер до предявения размер следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати направените разноски от ищеца. Видно от представения договор за правна защита се установява, че на ответницата е предоставени безплатна адвокатска помощ, което налага в полза на процесуалния представител да се заплати адвокатски хонорар. Това налага общината да заплати 580 лева – адвокатско възнаграждение, съответно на уважения размер на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право да й се възстановяват разноските, съответни на отхвърлената част на исковете. В този смисъл ищцата следва да заплати на общината 37, 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна следва да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда. Държавна такса върху уважения размер на исковете възлиза на 200 лева, а направените разноски са възнаграждение за вещо лице са в размер на 150 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от която 3 000 лева – за причинените физически болки и страдания и 2 000 лева – за причинените душевни болки и страдания, които са резултат от ухапване на 06.10.2018 г. от безстопанствено куче в гр. Перник, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането (06.10.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 3000 лева до предявения размер от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, както и за разликата от 2000 лева до предявения размер от 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Д. *** сумата от 580 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Л.К.Т., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата в размер на 37,50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана
от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски”
№ 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд град Перник сумата
от 200 лева – държавна такса и 150 лева - заплатено възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯ РНО С ОРИГИНАЛА: В.А.