Решение по дело №705/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 86                                         13.04.2020г.                                       гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на втори март                                                                       две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 705 по описа на БОС за 2020г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Р.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адре сгр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, офис 5, „Адвокатско дружество Вукова и Бачева" срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адресгр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов.

Видно от изложеното в исковата молба, на 14.06.2019 г., около 08:09 часа, в град Бургас, ж. к. Зорница, срещу бл. № 1, до бистро „Анелия", Б.Д.С. при управление на лек автомобил „Опел", модел „Астра", с peг. № СН 7286 АР, извършва маневра „завой наляво", като не пропуска и отнема предимството на пресичащите пешеходци от дясно наляво, по пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак Д 17 („Пешеходна пътека") и пътна маркировка М 8.1 (пешеходна пътека, тип „Зебра"), поради което реализира пътнотранспортно произшествие с пострадали хора. В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие е пострадала ищцата, която като пешеходец също е пресичала и е получила сериозни травматични увреждания. За събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 769р-5920 от 14.06.2019 г., изготвен от органите на реда при ОД на МВР гр. Бургас и е образувано досъдебно производство № 3388 ЗМ 380/2019 г. по описа на 05 РУ на МВР.

Непосредствено след произшествието, ищцата е транспортирана от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП - гр. Бургас в „УМБАЛ Бургас'' АД- гр. Бургас, където е приета в увредено общо състояние с оплаквания от силни болки в областта на корема. На ищцата са били извършени необходимите прегледи, консултации и образни изследвания, при които е установено, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие е получила травматични увреждания, изразяващи се във фрактура кондиле латералис тибие синистра (счупване на тибията на лява подбедрица), контузио абдоминис ет пелвис (контузия на коремната стена, долната част на гърба и таза). Фрактурата на подбедрицата на левия долен крайник е довела до трайно обездвижване на увредения крайник за период по-дълъг от 30 дни. Характера и степента на получените травматични увреждания са наложили ищцата да бъде настанена за провеждане на болнично лечение и наблюдение на клиничното й състояние във Второ Хирургично отделение при „УМБАЛ- Бургас" АД, за периода от 14.06.2019 г. до 23.06.2019 г. След проведени консултации с ортопед, кардиолог, хематолог и анестезиолог, и след извършена контролна ехография на коремните органи, е било взето решение за провеждане на спешно оперативно лечение по отношение на получената контузия на коремната стена, като оперативната интервенция е била извършена на същия ден - 14.06.2019 г. и се изразявала в срединна лапаротомия, поставяне на дрен в малкия таз, след което оперативната рана била затворена посредством послоен шев и поставянето на суха стерилна превръзка. С оглед стабилизиране на състоянието на пострадалата след проведената оперативна процедура, била назначена медикаментозна терапия и са извършени хемотрансфузии. Лечението, проведено в болничното заведение, по отношение на контузията на коремната стена, повлияло благоприятно на ищцата, поради което тя била изписана от болничното заведение на 23.06.2019 г. за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия. При изписването й от лечебното заведение й били дадени лекарски указания и препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим, за продължаване на медикаментозната терапия, и за провеждане на контролни прегледи за проследяване на възстановителния процес. Ищцата е била насочена за хоспитализация и оперативно лечение в клиника по ортопедия по неин избор предвид фрактурата на лявата й подбедрица. Ищцата е отказала оперативно лечение, поради което увреденият крайник е бил обездвижен.

Ищцата твърди, че след получените травми продължава да има оплаквания свързани с болки при натоварване на увредения ляв крак, както и ограничение на движенията и в областта на травмите.

Ищцата завява и психически травми в резултат на случилото се. Преди произшествието ищцата се е справяла самостоятелно с бита си, без помощта на други хора, като след травмата дълъг период от време е имала нужда от помощта на близки за да се обслужва. Това я е накарало да се почувства непълноценна и зависима от другите. Освен това е получила стрес и уплаха. Получила е смущение в съня, започнала да се притеснява от свободното придвижване по улиците. Намалила е социалните си контакти и се е затворила в себе си.

Към датата на ПТП с ищцата, лекият автомобил марка „Опел", модел „Астра" с peг. № СИ 7286 АР е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД „Бул Инс" АД с полица № BG/02/118003525564, валидна от 28.12.2018г. до 27.12.2019 г.. Поради което ищцата е насочила настоящата претенция към ответника, в качеството му на застраховател на виновното лице, като се иска да заплати на ищцата обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП, които са остойностени в размер на 45 000 лева. Сумата се претендира ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба-27.02.2020г. до окончателното и заплащане. Претендира се заплащане на лихва за забава по отношение на търсеното обезщетение за неимуществени вреди за периода 14.02.2020г. /изтичане на срока за произнасяне на ответника по претенцията извънсъдебно/ -27.02.2020г. в размер на 175,01 лева. Претендират се разноски.

В определения от закона срок, ответникът е отговорил на исковата молба. В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, който е участвал в ПТП, от което се претендират вреди от ищеца. Не се оспорва, че такова ПТП е настъпило. Оспорва се настъпването на деликт по отношение на цялата изложена фактология. Оспорва се, че ищцата е търпяла вредите, за които претендира обезщетение и настъпването им в резултат на ПТП. Предявеният иск се оспорва освен по основание, се оспорва по отношение на търсения размер на обезщетението. С оглед на което се иска от съда да отхвърли исковата претенция, а в условията на евентуалност да намали размера и.

Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило ПТП, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 45 000, настъпили в резултат на ПТП на другия участник в произшествието. Претендира се мораторна лихва върху търсеното обезщетение за периода 14.02.2020г. /изтичане на срока за произнасяне на ответника по претенцията извънсъдебно/ -27.02.2020г. в размер на 175,01 лева. Претендира се присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на обезщетението. Претендира се присъждането на разноски.

Така предявените претенции са допустими с оглед предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси възмездяване на вредите си не от прекия им причинител, a от застрахователното дружество, в което към момента на ПТП е застрахован автомобила на водача, който е виновен за настъпването на вредите.

По основателността на претенциите съдът намира следното:

Съдът намира за безспорна фактологията, че ищцата, като пешеходка е участвала в ПТП, от което е пострадала. Безспорно е също така, че другият участник в ПТП е автомобил, който е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, която застраховка е валидно действаща към момента на настъпилото ПТП.

Спорно по делото е, кой е виновен за настъпилото ПТП, спорно е, дали получените от ищцата вреди са в причинно следствена връзка с пътното произшествие и какви са по вид тези вреди, като обезщетението за същите съдът следва да определи по справедливост.

С оглед на извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза и разпита на свидетелката Боева и свидетелят С., вина за настъпилото ПТП носи изцяло водачът на автомобила. Същият е предприел маневра завой наляво, не е видял пресичащите към този момент на пешеходната пътека-ищца и св. Боева и е ударил с колата си и двете. Свидетелят С., който е управлявал автомобила-участник в произшествието твърди, че към момента на предприемане на маневрата от негова страна, пешеходките са били на тротоара и не ги е възприел, като пресичащи. Безспорно е обаче, от изготвения протокол за ПТП и съдебна автотехническа експертиза, че ударът на пешеходките се е случил на пешеходната пътека. Следователно водачът на автомобила е следвало да реагира своевременно, да се опита да спре и съответно да избегне ударът с пешеходките, което той не е успял. Няма твърдения и доказателства, поведението на пешеходките да е затруднило по някакъв начин реакцията на водача на автомобила, поради което и съдът намира, че същият е изцяло отговорен за настъпилото ПТП.

Безспорно се установява по делото, че в резултат на настъпилото ПТП, ищцата е приета в болницата с увредено общо състояние, контузия на корема, контузия на лява подбедрица, контузия на таза и множество хематоми по тялото. По делото е извършена медицинска експертиза от хируг и хурург-ортопед, заключението на които е, че всички получени от ищцата травми са в резултата на удара при пътната катастрофа. Както медицинската експертиза, така и разпита на св. Боева потвърдиха изложеното в исковата молба, че в резултат на катастрофата, ищцата е получила контузия на корема, контузия на лява подбедрица, контузия на таза и множество хематоми по тялото, което е довело до претърпяни от нея болки страдания. Наложила се оперативна интервенция на корема, тъй като е констатирано, че има разлив на течност. В резултат на операцията се е установило, че няма засегнати органи и няма нищо живото застрашаващо, поставен е дрен в таза. Няколко дена след операцията обаче, ищцата е получила посттравматичен анемичен синдром, което е наложило плазмо и кръвопреливане, като това състояние се описва от медицинските експерти като живото застрашаващо. В резултата на травмите, ищцата е лежала десет дена в болница, около три месеца е била напълно обездвижена и около шест месеца е бил възстановителния и период от травмите. До живот остава болки в травмираните места, невъзможността за задържане на урина, наличието на запек, намалена подвижност и ограничена възможност за сгъване на коляното на левия крак.

При така доказаните физически травми, претърпяни от ищцата, съдът намира, че по справедливост на същата се дължи обезщетение в следните размери: За периода на престой  в болница-10 дни, ведно с преживяване на животозастрашаваща операция сума в размер на 10 000 лева. За пълното обездвижване на ищцата за период от шест месеца, с невъзможност да се обслужва сама и за болките през възстановителния и период-сума в размер на 10 000 лева. Съдът приема, че макар, че ищцата не се съгласила да е направят операция на травмата на контузения крак, а е възстановявала крака си, чрез обездвижване, това нейно поведение, няма отрицателно въздействие на възстановяването и. Видно от заключението на лекарите, евентуалното оперативно лечение на травмирания крак би довело до по-бързо възстановяване, но като цяло възстановяването на ищцата е станало в срока за такова-около шест месеца. Съдът намира, че с оглед на общо изтърпяните от ищцата болки и страдания и тези, които продължава да търпи и за които се установи, че ще бъдат до живот на същата следва да се присъди сума в размер на 10 000 лева.

При така изложеното съдът намира, че на ищцата се дължи обезщетение в общ размер на 30 000 лева, които основателно се претендират от ответника, който не оспорва, че е застраховател на прекия причинител на вредите на ищцата. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда-27.02.2020г. до окончателното и заплащане.

По делото се претендира и лихва за забава върху търсеното обезщетение за периода 14.02.2020г. /изтичане на срока за произнасяне на ответника по претенцията извънсъдебно/ -27.02.2020г. в размер на 175,01 лева. Видно от входираната при ответника молба от 14.11.2019г., ищцата е поискала плащане на обезщетения за вредите си, като по делото е изяснено, че ответникът не се произнесъл по това искане извънсъдебно. Ищецът претендира тази лихва за забава за периода след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. За периода от 14.02.2020г до подаване на исковата молба-26.02.2020г. мораторната лихва в размер на законната възлиза на 108,33 лева, в който размер е основателен иска.

             На адвоката на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение в размер на 983 лева или 1 180 лева с ДДС.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за делото, която с оглед на присъдената сума възлиза на 1 204 лева. Дължат се и разноски за експертизи в общ размер на 873 лева, съобразно уважената част на исковете.

Ответникът е направил искане за разноски. Такива са направени в размер на 2 280 лева-платено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Както вече беше споменато по-горе минималния такъв е в размер на 983 лева плюс ДДС или 1 180 лева. С оглед на факта, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да намали възнаграждението на адвоката на ответника до минималното такова в размер на 1 180 лева с ДДС. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, които му се полагат с оглед частичната неоснователност на исковете. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на разноски в размер на 393,56 лева.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, да заплати на Р.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество Вукова и Бачева",  сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която сума представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и страдания, преживяни при пътно-транспортно произшествие на 14.06.2019г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 27.02.2020г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 30 000 лева до претендираната от 45 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, да заплати на Р.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество Вукова и Бачева",  сумата от 108,33 /сто и осем лева и тридесет и три стотинки/ лева, която сума представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за периода 14.02.2020г.-26.02.2020г.  като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 108,33 лева до претендираната от 175,01 лева и за датата 27.02.2020г.

ОСЪЖДА Р.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Банат 11-13, офис 5, „Адвокатско дружество Вукова и Бачева", да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, сумата от 393,56 /триста деветдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, да заплати на „Адвокатско дружество Вукова и Бачева", сумата 1 180 /хиляда сто и осемдесет/ лева с ДДС,, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, със съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. Бузлуджа 15, ет. 3, офис 16, адвокат Гочо Димов, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от държавна такса и разноски за делото в размер на 2 077 /две хиляда седемдесет и седем/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: