Решение по дело №217/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1093 от 15.07.2021 г. по АНД №
217/2021 г. по описа на ПРС, НО, XI с.

Районният прокурор на Районна прокуратура Пловдив е внесъл с мотивирано
постановление с предложение обвиняемият А. И. Я. да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че на
24.09.2020 г. в гр. Хисаря, е причинил лека телесна повреда на Д. М. Т., изразяваща се
в контузия на шията, кръвонасядане по шията, които са му причинили болка, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 2 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение. Излага подробен анализ на събраните на съдебното и
досъдебното производство доказателства, от които се установява изложената в
постановлението фактическа обстановка. Предлага обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в размер, ориентиран към средата на предвиденото
наказание, а именно в размер на 2500 лв.
Защитникът на обвиняемия, адв. П., излага своя фактическа обстановка, която
следва да бъде установена от събраните доказателства. Във връзка с това прави анализ
на доказателствения масив. От правна страна пледира за неустановяването на
хулигански мотив в действията на обвиняемия, както и че е налице личен мотив във
връзка с изложената фактическа обстановка. Пледира обвиняемият да бъде признат за
невинен. Евентуално моли, ако се приеме за виновен, да му се наложи наказание в
минимален размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Обвиняемият А.Я. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника си, а в правото си на последна дума моли да бъде оправдан, а в случай на
признаването му за виновен да му се наложи по-малка глоба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият А. И. Я. е роден на ...в, ..., български гражданин, без образование,
неженен - във фактическо съжителство, неосъждан /реабилитиран/, с адрес ... с ЕГН
**********.
На 24.09.2020 г. по обяд в двора на СУ „Христо Смирненски“ в гр. Хисаря
възникнала физическа саморазправа между двама ученици. В непосредствена близост
имало много други ученици, измежду които свидетелите Д. М. Т. и Б. С. Л., които
1

забелязали случващото се и разпознали техен съученик, учещ в същото училище. Това
бил М. А. Той се биел с ученик от друго училище. Т. не познавал момчето, което не е
от тяхното училище, а Л. го познавал само визуално. Впоследствие разбрали, че се
казва И. Я. Свидетелите Т. и Л. решили да се намесят, за да спомогнат преустановяване
на физическата саморазправа между двете момчета. Д.Т. хванал през кръста
непознатото за него момче, а именно И. Я., а Б. Л. дръпнал настрана съученика си М.
А., за да не продължава да се бие.
Междувременно Н. И. К. и Д. М. П., и двете зам.-директори на СУ „Христо
Смирненски“ в гр. Хисаря, се намирали в сградата на училището, когато разбрали за
случващия се навън бой между учениците. Двете реагирали незабавно, като излезли на
двора на училището и започнали да питат учениците какво се е случило. От тях
разбрали, че И. Я. влязъл в двора на училището и се нахвърлил да бие един от
учениците на име А., вследствие което братът на последния - М. А. се намесил и
възникнала физическата разправа, както и че Т. и Л. се намесили, за да ги разтърват.
К. и П. познавали И. Я., тъй като за около един месец през предходната учебна
година бил ученик на СУ „Христо Смирненски“, но тъй като създавал проблеми, го
посъветвали да се премести в друго училище, както и се случило.
Междувременно, около 13:00 ч. П. и К. разбрали, че И. Я. се обадил на някого по
телефона и е казал, че са го пребили, като е търсил съдействие. С оглед на тази
информация, Д.П. се притеснила за безопасността на децата, като предположила, че
може в училището да влязат и други лица и конфликтът да се разрасне. По тази
причина се обадила на И.Б. - и. Д. п. с. към РУ гр. Хисаря. Същият веднага тръгнал
към училището с цел да предотврати евентуални по-нататъшни противообществени
прояви. В действителност И. Я. се бил обадил на баща си - обвиняемия А. И. Я..
Минути по-късно през входа на двора на училището влезли двама непознати за
околните мъже, а именно обвиняемият А. И. Я., придружаван от свой приятел – Д. З.
Т., когото обвиняемият срещнал случайно пред входа на училището и го помолил да го
придружи. Влизайки в двора, към тях се присъединил и синът на обвиняемия - И. Я.,
който имал наранявания по лицето, получени от боя с М. А. Тримата се насочили към
Д.П., в близост до която били събрани няколко ученици, измежду които Т. и Л.
Обвиняемият Я. поискал да разбере какво се е случило, че синът му е бил пребит, като
П. започнала да му обяснява това, което знаела. В това време И. Я. посочил Д.Т., като
казал, че той го е бил. Т. отрекъл да е участвал в боя. П. се опитала да спре обвиняемия
Я. да не се саморазправя. Обстановката била сравнително спокойна и непредполагала
ескалация, като към онзи момент всички само си говорели, макар и на висок тон.
Въпреки това обвиняемият минал зад П. и без да бъде предизвикван изведнъж нанесъл
удар с юмрук от дясната страна в основата на шията на Т.. Последният за първи път
виждал обвиняемия А.Я. и с нищо не бил провокирал тази негова реакция.
На всичко това станали свидетели множество ученици и учители, както и о. на
училището - Б.В. и п. и. И.Б., който минута след обаждането на П., получил обаждане и
от Н. К. Същата била силно притеснена за безопасността на децата и му съобщила за
пристигането в двора на училището на непознатите за нея Я. и спътника му. Тъй като
местонахождението на училището е много близо до сградата на районното управление,
още докато протичал разговорът, Б. влязъл в двора на училището и лично възприел как
обвиняемият Я. посегнал и ударил с ръката си Т.. Б. се затичал към обвиняемия, бутнал
го назад, представил се, че е служител на полицията и го отвел към сградата на
2

училището, в стаята на охраната. Малко по-късно на място пристигнали полицейски
служители от РУ гр. Хисаря, които отвели обвиняемия Я. до сградата на районното
управление и със Заповед №273зз-137/24.09.2020 г. последният бил задържан за срок
до 24 часа по ЗМВР.
В хода на досъдебното производство била назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза № 978/2020 г. относно вида и характера на нанесените
на пострадалия Д.Т. телесни повреди, както и механизма на причиняването им.
Експертното заключение на същата е, че вследствие на нанесения на Т. удар са му
били причинени следните травматични увреждания: контузия на шията, кръвонасядане
по шията. Описаното травматично увреждане, според заключението на вещото лице, е
причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, т.е.
по начин и време така, както се съобщава от освидетелствания - на 24.09.2020 г. около
13:20 ч. с юмрук по шията.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
обясненията на обвиняемия, дадени пред съда, както и гласните доказателства –
показанията, дадени на съдебното и досъдебното производство, прочетени по
съответния ред, от свидетелите И.Б., Д.Т., Н.К., Д.П., Б.В., Б. Л., Д.Т., както и
писмените доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства,
съдебномедицинска експертиза на живо лице № 978/2020, съдебномедицинско
удостоверение № 984/2020, извършения в съдебно заседание оглед на веществено
доказателство компактдиск, справка за съдимост, характеристична справка и
останалите доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и
прочетени от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление и частта възприета от съда.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната
достоверност и съответстват на признанието на обвиняемия, което допринася за
изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът взе предвид двойствената природа на
обясненията на обвиняемия като доказателствено средство и защитна позиция, като с
оглед на останалите събрани доказателства, ги оцени като подкрепящи ги, а оттам и
като годно доказателство, за да установи и на него фактическата обстановка.
Същевременно всички гласни доказателства се подкрепят и потвърждават от
изготвения на досъдебното производство и извършения в съдебното следствие оглед на
веществено доказателство компактдиск и намиращия се в него видеозапис на
събитията. Последният отговаря на начина и последователността на изложените от
свидетелите данни.

От правна страна:
3

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемият
на 24.09.2020 г. в гр. Хисаря, е причинил лека телесна повреда на Д. М. Т., изразяваща
се в контузия на шията, кръвонасядане по шията, които са му причинили болка, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението по
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В пряка причинна връзка с действията на обвиняемия е причинен съставомерния
обществено опасен резултат - лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Тук следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу
личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна
неопределеност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано
съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като иска
настъпването, на който и да е от тях. Така Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978
/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 24 от 05.05.1996
г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на
Върховен съд на РБ, I н. о., Решение № 48 от 03.02.2012 г. по нак. д. № 3099/2011 г. на
Върховен касационен съд.
Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на
умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието,
от броя, насоката, силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и
неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-
биологичните особености на причинените на жертвата наранявания, както и от
комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
включително и предшестващото поведение на виновния и пострадалия- така Решение
№ 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение
№ 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.,
Решение № 417 от 11.12.2015 г. по н. д. № 905 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-
то нак. отделение, Решение № 413 от 23.03.2016 г. по н. д. № 1455 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 18 от 10.V.1971 г. по н. д. № 15/71 г.,
ОСНК, Решение № 72 от 18.III.1977 г. по н. д. № 25/77 г., II н. о., Решение № 71 от
7.III.1979 г. по н. д. № 38/79 г., II н. о., Решение № 48 от 03.02.2012 г. по нак. д. №
3099/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 544 от 09.01.2013 г. по нак. д. №
1844/2012 г. на Върховен касационен съд,
С оглед гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и
особеностите на конкретния случай - касае е се за причинена болка, без разстройство
на здравето, причинено от един удара с юмрук, нанесени от близко разстояние в
областта на шията, настоящият състав намери, че обвиняемият е действал с пряк
неопределен умисъл за причиняване на телесна повреда, като в конкретния случай
следва да отговарят за реално причинения резултат, а именно лека телесна повреда.
Още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с
ППВС № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за умишлените убийства са
разграничени двете хипотези, при които са налице хулигански подбуди. Отразените в
4

постановлението постулати за убийството по хулигански подбуди са приложими и по
отношение на телесната повреда, извършена по същите подбуди.
Първата хипотеза е налице когато телесната повреда е предшествана или
съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини. Тогава
предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на
телесната повреда, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно
време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. Във всеки случай преценката
дали е налице първата хипотеза на телесна повреда/убийство по хулигански подбуди
изисква изследване на действията, които предшестват или съпътстват посегателството
срещу личността. Така изрично Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 117 от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 546 от 10.02.2009 г. по н. д. № 562/2008 г., III н.
о. на ВКС/.
Втората хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не са
съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност,
но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
телесната неприкосновеност. Типични примери на втората хипотеза са случаите,
когато телесната повреда е причинена:
- с целта да се демонстрира на жертвата, че не е недосегаема /Решение № 401/10
ноември 2014 г. по наказателно дело № 1247/2014 г. на ВКС, Първо н.о./,
- с цел да се наложи собственото чувство за обществен ред и справедливост
/Решение № 96/2017 г. по н.д. № 278/2017 г. на ВКС, Решение № 264 от 26.06.2014 г. по
нак. д. № 361/2014 г. на ВКС/,
- с цел да се въздаде незабавно възмездие и да се наложи собственото чувство за
справедливост Решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709/2017 г. на ВКС, III н.о.
- С цел да се демонстрира превъзходство над пострадал. Решение № 252/11 юни
2015 г., по наказателно дело № 520/2015 г. на ВКС, I н.о.
- с цел да се окаже помощ на приятел при конфликт между две групи /Решение
№ 410/04.12.2013 г. по дело № 1479/2013 г. на ВКС, НК, II н.о,/.
- ако агресията е ескалирала в резултат от незначителен повод /Решение № 278
от 26.06.2014 г. по нак. д. № 735/2014 г. на ВКС, Решение № 253/21 декември 2016 год.
по н.д. № 927/2016 г. на ВКС, III н.о./
В случая са налице и двете хипотези, в които се приема, че са налице хулигански
подбуди. От една страна конфликтът е провокиран от стремежа на дееца да наложи
собственото си виждане за справедливост и за реда, по който следва да се разреши
един конфликт между други две лица, а от друга страна са налице действия на
обвиняемия, извършени на публично място – в двора на учебно заведение, нарушаващи
обществения ред и общоприетите норми на поведение и социални порядки, като тези
действия са извън тези, с които са причинени съставомерните леки телесни повреди –
пред множество непълнолетни лица в двора на учебно заведение, в сравнително
спокойна обстановка, непровокиран. Действително се установява по делото синът на
обвиняемия да е претърпял известни телесни увреждания в следствие на побоя, в който
5

е участвал. Същите обаче са били възприети от обвиняемия в момента, в който той е
влязъл в двора на училището. Именно в този момент той е имал ясна представа за това
какви са били телесните му увреждания и именно в този момент би могло да възникне
силно раздразнение у него. Докато нанесеният удар е настъпил значително по-късно,
след разговори с зам.-директорките от училището и едва след посочване от страна на
Иван Я. на лице, което според него му е нанесло побой. При това положение именно
съдът намира, че възражението за липса на хулигански мотив е неоснователно.
Отделно от това категорична е съдебната практика, че съществуването на личен мотив
в причиняването на телесната повреда не изключва хулиганския. Освен всичко друго,
по делото не се установява да има личен мотив в нанасянето на повредата. Като такъв
не може да се приеме единствено посочването на пострадалия от страна на сина на
обвиняемия.
От субективна страна се установява, че обвиняемият е извършил деянието
виновно при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му същият
е съзнавал, че удряйки някого могат да настъпят увреждания, т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на тези
последици, но въпреки това съзнателно е пристъпил към неговото осъществяване.
По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че
обвиняемият е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за
което му е повдигнато обвинение в рамките, които съдът прие за установени от
фактическа страна.

По административното наказание:
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прилагане на
правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените
правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното престъпление е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева, а обвиняемият е
неосъждан и не освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в
настоящото производство, доколкото е реабилитиран на основание чл. 88а от НК,
включително и спрямо наложеното му наказание по реда на чл. 78а от НК с решение №
216/23.06.2005 г. по АНД № 648/2005 г. на Районен съд Пловдив, поради което и няма
пречка за приложението му отново. От деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
приложението на особените правила по глава XXVIII от НПК. По тези съображение
съдът приема, че обвиняемият трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно
лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно
наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства степента на засягане на
охраняваните обществени отношения, мотивите за извършването на деянието, които са
свързани с причинените телесни увреждания на собствени му син. както и добрите му
характеристични данни, сред които и чистото съдебно минало. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха. По тези съображения настоящият
6

съдебен състав намира, че административното наказание „глоба“ следва да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
размер на предвидения в закона минимум, като обвиняемият бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лева. Същото ще отговори на целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК, като ще предупреди, поправи и превъзпита обвиняемия към спазване на
установения правен ред, както и да се въздейства предупредително и възпитателно на
другите членове на обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият се осъди да заплати по сметка и
в полза на ОД на МВР Пловдив сторените на досъдебното производство разноски за
изготвената експертиза в размер на 128,10 лв.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	1093
Дата:	16 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330200217
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 януари 2021 г.

Решение по дело №217/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите