М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1792/2019г. по описа на ПРС
Втори нак.състав
Районна прокуратура
гр.Пловдив, е повдигнала обвинение срещу Е.В.Т. ***, ЕГН ********** и същият е
предаден на съд за това, че през периода от 25.12.2017г. до 23.01.2018г. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи, които е владеел както следва:
- през периода от
25.12.2017г. до 23.01.2018г. в
гр.Пловдив противозаконно е присвоил
чужди движими вещи – пари в размер на 350 лв., собственост на Д.Я.Я. и С.Н.Н.;
- през периода от
27.12.2017г. до 10.01.2018г. в гр.Пловдив
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари в размер на 630 лв.,
собственост на Д.И. П. – всичко на общата стойност 980 лв. / деветстотин и
осемдесет лева 8 – престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от свидетелите С.Н.Н. и Д.Я.Я.
граждански иск против подсъдимия Е.В.Т. граждански иск за заплащане на
причинени имуществени вреди в размер на
350 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
неговото окончателно заплащане.
Съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от свидетелката Д.И. П.
граждански иск против подсъдимия Е.В.Т. граждански иск за заплащане на причинени имуществени вреди в размер на 630 лв., ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието до неговото окончателно
заплащане.
Съдът конституира като
граждански ищец в процеса свидетелите С.Н.Н. и Д.Я.Я., които с повереник адв.Г.К.
участват при разглеждане на делото по същество.
Съдът конституира като
граждански ищец в процеса свидетелката Д.И. П. която не се явява и не се
представлява.
Производството по делото
протече по реда на Глава ХХVII от НПК, като в първото по делото съдебно
заседание от страна на подсъдимия Т. и на неговия защитник бе направено искане
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК, като подсъдимият Т. призна вината си по повдигнатото обвинение,
направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не
бъдат събирани доказателства по тези факти. Доколкото съдът намери искането за
допустимо и съобразено с разпоредбите на чл.372, ал.3 и 4 от НПК,
производството по делото протече именно по реда, указан в Глава ХХVII от НПК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер около минимума определен от законодателя, чието изпълнение да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на предявените
граждански искове, приети за разглеждане по наказателното дело от
представителят на държавното обвинение се представи становище да доказаност по
основание и размер и се поиска да бъдат уважени изцяло.
Адв.Г.К. - повереник на
гражданските ищци - С.Н.Н. и Д.Я.Я., пледира доказаност по основание и размер
на предявения от свидетелите граждански иск и моли съда да уважен, както и да
се присъдят да се заплатят от подсъдимия направените разноски за адвокатски
хонорар.
Адв.А.К. ***, служебен
защитник на подсъдимия Е.Т. пледира към съда за определяне на наказание за
нейния подзащитен при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да му наложи
минимално наказание.
Подсъдимият Е.В.Т. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, признава изцяло факти
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава съгласие да не се
събират други доказателства за тези факти. Моли съда да му наложи минимално
наказание.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Е.В.Т. е роден на *** ***,
адресно регистриран и живущ ***, б., български гражданин, висше образование,
трудово ангажиран, женен, не осъждан,
ЕГН **********.
От приетата по делото
справка за съдимост / лист 14 – 15 от ДП / съдът намира като установено, че
подсъдимият Е.Т. е бил осъждан два пъти,с влезли в сила съдебни актове какво следва:
1. С Решение по НАХД № 524/2003г. по описа Районен съд гр.Сандански, в сила от 01.03.2003г. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.
2. С определение № 1070/13.05.2014г., в сила от 13.05.2014г. по НОХД
№ 859/2013г. по описа на Районен съд гр.Сандански е одобрено споразумение с
което е признат за виновен за извършено на 10.08.2011г. престъпление по чл.209,
ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода, за срок от четири
месеца чието изпълнение е отложено за срок от три години.
По отношение на
посоченото осъждане Е.Т. е реабилитиран по чл.86, ал.1, т.1 от НК с влезли в сила всички права.
На 11.04.2016 година между подсъдимият Е.В.Т. и представител на
„Керамик Груп“ ЕООД гр.Пловдив бил сключен трудов договор № 1147/11.04.2016г
/лист 71 от досъдебното/. По силата на сключения договор подсъдимият Т. бил
назначен в дружеството на длъжност „****“ с място на работа Търговски център „****“
гр.Пловдив, бул.„Б.“ № ***. С допълнително споразумение № 447/21.03.2017г. към
сключения трудов договор, подсъдимият Т. бил преназначен на длъжност „П.“ в
същия търговски обект на дружеството. През месец декември 2017г. подсъдимият Т.
продължавал да работи като **** в Търговски център „**“ гр.Пловдив, бул.„***“ №
*** *****“.
През месец декември 2017
година свидетелите Д.Я. и С.Н. правели ремонт в дома си, за който било
необходимо да закупят бойлер, душ и смесител за вода. На 21.12.2017 година
двамата посетили Търговски център „****“ гр.Пловдив, бул.„Б.“ № *** като се
отправили към сектор „Баня“, за да изберат и закупят необходимите им артикули.
Докато разглеждали изложените за продажба стоки, при тях дошъл подсъдимият Е.В.Т.,
който в този момент бил на работа. Той се представил на свидетелите и се
поинтересувал какво желаят да закупят. Свидетелите Я. и Н. му обяснили какво им
е необходимо. Показали му избраните стоки бойлер, душ и смесител за вода, чиято
обща стойност възлизала в размер на 400 лв. Тогава подсъдимият Т. им предложил да им съдейства да ги закупят
на по-ниска цена. Обяснил им, че като служител в търговския обект ползва
отстъпка от продажната цена на стоките. Предложил им да закупи избраните от тях
артикули от свое име, като при заплащането им на касата в търговския обект като
служител ще ползва отстъпка от продажната им стойност и по този начин ще се
заплати по-ниската за тях цена в размер на 350 лв. По отношение на стоките им
обяснил, че ще им ги предаде на 25.12.2017г., когато отново бил на смяна.
Свидетелите Я. и Н. се съгласили. Тогава подсъдимият Т. натоварил на количка
избраните от свидетелите стоки и им казал, че ще ги прибере в склада. Свидетел Я.
дал на подсъдимия Т. паричната сума от 350 лв. и заедно със свидетелката Н. си
тръгнали.
На 25.12.2017г. съгласно
направените уговорки, свидетел Я. отишъл в Търговски център „****“ гр.Пловдив и
се срещнал с подсъдимият Т. и поискал да
си получи платените от него бойлер, душ и смесител за вода. Подсъдимият Т. му обяснил, че трябва да
изчака малко. Докато двамата разговаряли в магазина при тях дошъл друг
служител, който казал на подсъдимия Т.,
че го търсят от ръководството. Подсъдимият Т. отишъл, за да разбере в каква
връзка го търсят, а свидетел Я. останал да го изчака. След известно време
подсъдимият Т. се върнал при свидетел Я.
и му обяснил, че временно бил отстранен от работа, че не може да му върне
парите, нито да му предостави стоките. Уверил го, че допълнително ще му се
обади, за да му върне парите. Свидетел Я. поискал да оформят разписка за
предадената от него парична сума от 350 лв. Тогава подсъдимият Т. извадил един
кочан с бележки с логото на „****“ /лист 18 от досъдебното/, в която записал,
че е получил сумата от 350 лв. от свидетел Я., подписал се и му я дал. След
като получил разписката свидетел Я. си тръгнал. След като се прибрал в дома си
свидетел Я. обсъдил създалата се ситуация със свидетелката С.Н. и двамата
решили да потърсят за случая съдействието на ръководството на Търговски център
„****“ гр.Пловдив.
На 29.12.2017г.
свидетелите Я. и Н. отишли в Търговски център „****“ гр.Пловдив и поискали да
се срещнат с началника на подсъдимия Т.
или представител на ръководството, за да се разреши случая и да си получат
парите. При това тяхно посещение служители от търговския обект им обяснили да
отидат отново на разговор на 16.01.2018г.
На посочената дата свидетелите Я. и Н. отново посетили Търговски център
„****“ гр.Пловдив и се срещнали със свидетелката Д.К.– *** към „Керамик Груп“
ЕООД гр.Пловдив. Свидетелите поискали да им бъдат върнати парите, които били
дали на подсъдимия Т.. Тогава свидетелката К.им обяснила, че подсъдимия Т. е
уволнен и вече не работи при тях, както и че не може да им върне парите. Тя им
споделила, че са установили и други случаи като техния в които подсъдимият Т.
взимал пари от клиенти на търговския обект и ги насочила към органите на
полицията. След тази среща, през месец януари 2018 година няколко пъти свидетел
Я. се свързвал по телефона с подсъдимия Т..
При проведените разговори, свидетел. Я. настоявал веднага да си получи парите.
Въпреки, че бил наясно че свидетел Я. иска предоставената парична сума да му
бъде върната, то подсъдимия Т. не
предприел каквито и да е било действия за нейното предаване. По този начин
същия задържал сумата от 350 лв., като осуетил възможността свидетел Я. да се
разпорежда с нея. След като
подсъдимия Т. не върнал парите на 23.01.2018г., свидетел Я. депозирал жалба в Районна прокуратура
гр.Пловдив.
През месец декември 2017
година свидетелката Д. П. правила ремонт в дома си в гр.Първомай. На
27.12.2017г. свидетелката П. заедно с
баща си – свидетел И.К. посетили Търговски център „****“ гр.Пловдив, за да
закупят материали за ремонта. В магазина свидетелката П. избрала да закупи
бойлер марка „Елдом“ на стойност 259 лв., плочки на стойност 395 лв. и моноблок
на стойност 119 лв. Същият ден подсъдимият Т. бил на работа дневна смяна.
Когато видял свидетелката П. и баща й
той отишъл при тях. Представил им се и се поинтересувал какво желаят да
закупят. След като свидетелката П. му обяснила какво точно желае да закупи, той
й казал, че има възможност да заплати по-ниска цена за избраните стоки. Когато
свидетелката П. попитала как може да стане това, подсъдимият Т. й казал, че той като служител на магазина
може да ползва отстъпка от продажната цена на стоките. Предложил й да закупи
бойлера марка „Елдом“, плочките и моноблока от свое име, а свидетелката П. да
посети магазина отново през месец януари 2018 година когато той ще е извършил покупката и ще ги е
приготвил за вземане. Свидетелката П. се съгласила и дала на подсъдимия Т. сумата от 630 лв., като си разменили и
телефони за връзка. Подсъдимият Т. на три отделни бележки с логото на „****“
написал всеки един артикул, поръчан от свидетелката П. - стойността му,
отстъпката и получената сума, след което й ги предал /лист 84-85 от досъдебното/. След като се уговорили
и свидетелката П. предала парите, заедно
с баща й си тръгнали.
Извършените от подсъдимия Т.
действия по приемането на суми и уговаряне с клиентите в случая – свидетелите Я.
и Н., както и свидетелката П. и баща й свидетел К., станали достояние на негов
колега, който сигнализирал за това на преките си началници. Тъй като
поведението на подсъдимия Т. било в разрез с неговите задължения и уронвали
престижа на дружеството, на 29.12.2017 година било прекратено трудовото му
правоотношение.
Деня в който било
прекратено трудовото му правоотношение бил и последния ден в който подсъдимият Т. бил на работа в Търговски център „****“ гр.Пловдив. На
29.12.2017г. свидетелката Д.К./**** към
„Керамик Груп“ ЕООД гр.Пловдив/ провела разговор с подсъдимия Т. в който му
обяснила, че същия не може да остане на работа предвид действията които е
извършил спрямо клиенти на магазина. След проведения между нея и подсъдимия Т.
разговор, последният взел личните си вещи и напуснал магазина, като през цялото
време по указания на свидетелката К.бил
съпровождан от супервайзора и служители на охраната. След като било прекратено
трудовото му правоотношение и напуснал
Търговски център „****“ – гр.Пловдив,
подсъдимият Т., вече не
разполагал с обективна възможност да осигури стоките за които се бил уговорил с
клиентите свидетелите Я. и Н., както и свидетелката П. и баща й свидетел К..
На 02.01.2018г. подсъдимият Т.
се свързал по телефона със свидетелката П. съгласно предварителните им уговорки
и я информирал, че все още не е готов. На 04.01.2018г. двамата отново се чули
по телефона, като подсъдимият Т. обяснил на свидетелката П., че е уволнен от
магазина, но ще й върне парите до 09.01.2018г. Вечерта на 09.01.2018г.
подсъдимият Т. се обадил на свидетелката П., като й предложил да се срещнат на
10.01.2018г. в 10.00 ч. пред магазин „Метро“ в гр.Пловдив, за да й върне
парите.
На 10.01.2018г. докато свидетелката П.
пътувала към мястото на уговорената среща, позвънила на подсъдимия Т., тъй като
се притеснила, че може да закъснее. Когато се свързала с него, подсъдимият Т. й казал, че няма да дойде на срещата и
няма да й върне парите. Тогава свидетелката П. разбрала, че подсъдимият Т. е разходвал дадените от нея пари в размер
на 630 лв. за свои лични нужди. След отказа от страна на подсъдимия Т. да й
върне обратно паричната сума, на 11.01.2018г. свидетелката П. потърсила
съдействие от органите на полицията.
Привлечен като обвиняем Е.Т.
по образуваното досъдебно производство признава вината си, дава обяснения.
Въпреки направените искания и
предоставена възможност за възстановяване на нанесените щети до приключване на
съдебното следствие такова не е направено.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.И.
П., И.Т.К., Д.Я.Я., С.Н.Н., Д.Т.К., К. П. Г. приобщени по реда на чл.373, ал.2,
вр. с чл.283 от НПК. Възприетата от съда фактология се установява и от
писмените доказателства, събрани в хода на воденото досъдебно производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал. Всички събрани доказателства подкрепят направеното от подсъдимия Т.
самопризнание в съдебната зала.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянията,
предмет на настоящото наказателно производство, времето и мястото на
извършването им, както и авторството.
Протоворечие в приетите по
дело свидетелски показания съдът не констатира. Същите по еднопосочен начин
потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради
което се кредитират.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства, тъй като същите се потвърждават и от
приетите по делото гласни доказателства.
Настоящият съдебен състав
намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с
направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се
налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват
всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
Горната фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства, обосновават следните
правни изводи:
Съдът прие, че събраният
по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се
приеме, че подсъдимият Е.В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно че
през периода от 25.12.2017г. до 23.01.2018г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които
е владеел както следва: - През периода от
25.12.2017г. до 23.01.2018г. в
гр.Пловдив противозаконно е присвоил
чужди движими вещи – пари в размер на 350 лв., собственост на Д.Я.Я. и С.Н.Н.; - През периода от 27.12.2017г. до 10.01.2018г. в гр.Пловдив противозаконно е присвоил чужди движими вещи
– пари в размер на 630 лв., собственост на Д.И. П. – всичко на общата стойност
980 лв. / деветстотин и осемдесет лева/.
Обсебването
е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя, като
противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази.
Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда,
като е възможно и част от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От
обективна страна е важно да се установи, че веща се намира във владение на
дееца, като е важно да се установи точно какви действия може да осъществява с
нея. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд
интерес. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за довършено с
осъщественото засягане на възможността собственика на веща да се разпорежда с
нея. Това е следствието от акта на имущественото разпореждане. От друга страна
обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за
това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или
пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с
нея. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на
престъплението в свой или в чужд интерес.
В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин, че подсъдимия Е.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.206, ал. 1 от НК. Установи се вещите
– парична сума от 350 лева, собственост на свидетелите С.Н. и Д.Я. и парична
сума от 630 лева, собственост на свидетелката Д. П. са предоставени във владение на подсъдимия, с цел ползването им за закупуване/заплащане/ на вещи за обзавеждане на
жилище. В несъответствие с това подсъдимия се е разпоредил с вещите – паричните суми за лични
цели, без да заплати вещите избрани от посочените свидетели по горе за
обзавеждане на жилищата им. Изпълнителното деяние е
било довършено с разпореждането с
паричните суми. Налице е и интелектуалния момент на
умисъл за обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимият е съзнавал, че
владее вещите – паричните суми с конкретна цел, но въпреки
това се е разпоредил с тях за собствени цели. Несъмнено собствениците на паричните суми – пострадали след тези
действия на подсъдимия не биха могли да упражняват правото си на собственост над тези суми. Следователно несъмнено налице е престъпния
състав на чл.206, ал. 1 от НК.
При
определянето на правната квалификация съдът взе предвид това, че по делото не
се твърди и доказа по несъмнен начин, че подсъдимият е върнал паричните суми на пострадалите.
С
оглед вида на от отделните деяния, извършени в рамките на инкриминирания
период, то правилно според съдебния състав е отчетено, че в случая са налице
признаците и на едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Това е така, тъй като всяко едно от отделните деяния поотделно осъществява
състав на едно и също престъпление, като те са извършени в един кратък период
от време, при съвсем сходна фактическа обстановка, поради което и следва да се
счете, че всяко последващо съставлява
продължение, както от обективна, така и от субективна страна на предходното
деяние.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът достига до извода,
че предаденият на съд Е.В.Т. е извършил престъплението по описания в обвинителния акт начин. С
това си деяние подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.206,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът
приема, че подсъдимият Е.Т. е извършил деянието виновно, при пряк умисъл.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
посочената по-горе правна квалификация.
Относно
вида и размера на наказанието
В
съдебно заседание подсъдимият Е.Т.
направи самопризнание и се позова на разпоредбата на
чл.371, т.2, вр. с чл.370 от НПК,
поради което съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. При определяне на
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”,
степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 от НК. В тази насока
съдът отчете смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства –искреното
разкаяние и съдействие на правосъдието. Отегчаващи вината на подсъдимият обстоятелства – лоши
характеристични данни.
Предвид на изложените
съображения съдът определи на
подсъдимия Е.Т. наказание „Лишаване от свобода” за срок
от една година и шест месеца, от което наказание след предвидената в горецитираната норма
редукция остават да се търпят една
година, чието
изпълнение отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила,
съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. При определяне на размера на наказанието
„Лишаване от свобода” съдът се съобрази с действащата нормативна уредба към
момента на извършване на престъплението. Към тази дата предвиденото наказание
„Лишаване от свобода” е от една до шест години. Съдът определи наказанието
„Лишаване от свобода” при наличието превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намира, че именно това наказание би оправдало целите на
закона.
На основание приетите по
делото доказателства и признаването подсъдимия Т. за виновен съдът намира като
доказани по основание и размер предявените и приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове от свидетелите Д.Я. и С.
Неделката, както и от свидетелката Д. П..
Поради изложеното съдът осъди
подсъдимият Е.Т. да заплати на гражданския ищец С.Н.Н. и гражданския ищец Д.Я.Я.
с сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи обезщетение за
нанесени имуществени щети, причинени от престъплението по чл.206, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 23.01.2018г. Съдът
осъди подсъдимия Е.Т. да заплати на гражданския ищец Д.И. П. сумата от 630
/шестстотин и тридесет/ лева, представляващи обезщетение за нанесени
имуществени щети, причинени от престъплението по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, ведно със законната лихва считано от 10.01.2018г.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимият Е.Т. да заплати на
гражданските ищци С.Н.Н. и Д.Я.Я. сумата от 700 /седемстотин/ лева за всеки
един от тях, представляваща направени разноски за платен адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото и
размера на присъдените граждански искове съдът осъди подсъдимия Е.Т. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща държавна такса.
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно
съзнание, стремежа към облагодетелстване по неправомерен начин, незачитане
правото на собственост и установения правов ред.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.