№ 96
гр. , 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба на община М., представлявана от
кмета Ц.Й. против наказателно постановление /НП/ № ****-97/14.04.2022г., издадено от
Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което
за извършено нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ на община М., на
основание чл.83 ЗАНН във вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1000лв.
Жалбоподателят, в подадената чрез упълномощения адв. М. С. от САК жалба, моли
съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното НП, като счита, че при
издаването му са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се в
жалбата, че АУАН е съставен в нарушение на изискванията на чл.36 и сл. ЗАНН, които
нарушения не са отстранени от административнонаказващия орган в проверката, която е
извършил по чл.52, ал.4 ЗАНН. АУАН бил издаден след провеждане на повърхностно и
едностранчиво производство по установяване на административното нарушение. АУАН не
съдържал описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а това
било пренесено автоматично и в НП. АУАН не бил предявен и не бил връчен на кмета на
община М.. НП било издадено при недоказаност и неяснота на деянието и нямало мотиви,
включително относно прилагането на чл.28 ЗАНН.
В съдебното заседание община М. е представлявана от упълномощения адв. М. С. от
САК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по съображенията, изложени в нея.
За административнонаказващия орган представител не се явява в съдебното заседание.
1
В писмено становище подробно и мотивирано въззиваемата страна възразява срещу
доводите за нарушения на материалния и процесуалния закон, изложени от жалбоподателя.
Не се ангажират нови доказателства.
От РП-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не изпращат представител в съдебното заседание и не
вземат становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
На 14.09.2021г. е извършена проверка от служители в регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ - Западна Централна България /РО ****- ЗЦБ/ в
Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /ГД ****/ към
ДАМТН на воден обект- язовир „************“, находящ се в подробно изброени
поземлени имоти /скици за които са приложени на л.44-л.54 от делото/ в землището на с.С.,
собственост на община М. съгласно посочени актове за публична общинска собственост
/приложени на л.36-43 от делото/, за която проверка е съставен Констативен протокол № 02-
02-75 от 14.09.2021г. Това обстоятелство се установява от самия констативен протокол /л.30-
32 от делото/, в който е записано, че не е изградена канавка за отвеждане на дренирали води
с мерително устройство за измерването им и не е изпълнено предписание от Констативен
протокол №02-02-22/30.03.2021г. /приложен на л.34-35 делото/, където едно от дадените
задължителни предписания е: „Да се изгради канавка за отвеждане на дренирали води и
мерително устройство за измерването им. Данните от измерванията да се заведат в текущия
мониторинг“, със срок: 31.08.2021г. Това предписание е дадено, тъй като според
констатациите язовир „************“ е класифициран от Комисия по чл.138а, ал.3 ЗВ като
язовир от „първа висока степен на потенциална опасност“ съгласно чл.141б ЗВ. Този факт е
намерил отражение и в Заповед № ОА-210/10.11.2020г. на Областния управител на
Софийска област за определяне на потенциална опасност на язовирите, намиращи се на
територията на Софийска област /л.25 от делото/. Язовирът е класифициран така, видно от
констативен протокол /л.55 от делото/ на комисия, изследвала степента му на потенциална
опасност, която е установила, че има засегнати елементи от инфраструктурата му и
представлява заплаха за човешки жертви, пряко засегнати хора в заливаемата зона. И в двата
констативни протокола от проверките на ДАМТ е посочено, че не е изградена канавка за
отвеждане на дренирали води с мерително устройство за измерването им. По време и на
двете проверки е присъствало лицето М.У.Л.- специалист „Екология СС и ГЗ“ в община М.,
видно от самите констативни протоколи. Видно от приложените писма, адресирани до кмета
на община М. и разписки към тях /л.29 и л.33/ констативните протоколи от двете проверки
са изпратени и получени в община М..
До кмета на община М. е била изпратена покана за съставяне на АУАН /л.28 от
делото/, която е получена на 08.10.2021г., видно от разписката /л.28-гръб от делото/.
С оглед направените констатации при проверката от 14.09.2021г. – че не се изпълнява
предписание, дадено с предходен констативен протокол, актосъставителят С. В. М., на
длъжност старши инспектор в РО ****-ЗЦБ към ГД **** при ДАМТН, е съставил против
2
Община М. АУАН №02-023 от 22.10.2021г. /л.20-21 от делото/. В акта като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.190а, ал.2 ЗВ. Същият е подписан от актосъставителя и един
свидетел – Ж. Г. С. - също старши инспектор в проверяващата институция. АУАН не
съдържа подпис на нарушител, като фигурира подпис на свидетел на отказ нарушителят да
получи акта. Посочено е в АУАН, че дренажната система е част от КИС (контролно-
измервателна система), която дава представа за състоянието на язовирната стена при
различните водни нива в язовирното езеро. Сочи се още, че измерването на филтрацията
през стената е пряко свързана с оценката на нейната сигурност и е важно условие за
предприемане на мерки, свързани с безопасната й експлоатация. Сочи се и че липсата на
мониторинг относно количеството на дрениралите води през язовирната стена е
предпоставка за създаване на неочаквани събития, свързани с нарушаване целостта на
стената и всички последствия за хората, инфраструктурата и околната среда.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното
нарушение на чл.190а, ал.2 ЗВ за неизпълнено предписание и на основание чл.200, ал.1, т.39
ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
Разпитани са по делото като свидетели актосъставителят С. В. М. /л.72-74 от делото/ и
свидетеля по АУАН - Ж. Г. С. /л.71-72 от делото/. Свидетелката С. заявява, че не работи
вече в ДАМТН и поради факта, че вече няма достъп до актовете и наказателните
постановления и предвид изминалия период от над 1 година, няма пресни спомени за
случая, поради което казва само, че поддържа това, което е записано в акта.
Актосъставителят М. има добри спомени за процесния случай. Заявява, че по наредбата за
безопасност и техническа експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, той и
колегите му проверяват язовирите и дават предписания. За язовир „************“ трябвало
да се изгради дренажна канавка за филтриращи води с цел да може да се оцени филтрацията
по стената, което има отношение към конструктивната й цялост и конструктивните й
параметри. Това предписание не било изпълнено и това била причината за съставяне на
АУАН. Свидетелят поддържа констатациите по АУАН. Сочи, че специалната филтрация е
много важна при оценка на сигурността на стената, защото при увеличена филтрация трябва
да се свали нивото на язовира или да се вземат мерки да се оцени филтрацията като
количество, за да се намали възможността да се получи повреда в стената. Сочи, че при
увеличена филтрация се намалява конструктивната сигурност на стената. Сочи, че канавките
не само трябвало да се изградят, но трябвало и да се измерва филтрацията. За яз.
„************“ не били предприети никакви стъпки за изпълнение на предписанието.
Свидетелят М. казва, че при самата проверка присъствал служител от община М., а АУАН е
съставен без присъствие на представител на общината, тъй като били редовно поканени, но
не се явили. АУАН бил изпратен за връчване чрез полицията. Според свидетеля М. и преди
това са констатирани същите нарушения, но не били съставяни актове.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
3
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59,
ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 19.05.2022г, а жалбата е изпратена по пощата на
02.06.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано лице - соченото за нарушител, против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
Съдът приема, че АУАН и наказателното постановление са издадени от териториално
и материално компетентен орган, видно от представената по делото оправомощаваща
заповед № А-466/11.08.2021г. на председателя на ДАМТН, от която е видно, че С. В. М. е
сред длъжностите лица, оправомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл.200, ал.1, т.13а, т.18, т.22, т.38-43 вкл. от Закона за
водите, а съгласно чл.201, ал.12 от Закона за водите Наказателните постановления по ал. 11
се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая обжалваното НП е издадено от
Председателя на ДАМТН.
По законосъобразността:
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и при спазване на предвидените в разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл.34 ЗАНН срокове. Неспазването на едномесечния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН
не съставлява процесуално нарушение, доколкото този срок е инструктивен.
Актът е съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, т.е.
спазен е чл.40, ал.1 ЗАНН що се касае до института на свидетелите. АУАН е съставен в
отсъствие на представител на нарушителя, което чл.40, ал.2 ЗАНН допуска когато
нарушителят е бил поканен, но не се е явил, както в настоящия случай. АУАН съдържа
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 ЗАНН. Не е връчен на представител
на нарушителя, тъй като представителят е отказал да го получи, който факт е удостоверен с
подпис на свидетел. Всички предвидени в чл.57 ЗАНН реквизити съдържа издаденото въз
основа на акта наказателно постановление. Формулирано е административно обвинение,
което съдържа лимитивно очертания кръг от факти. Нарушението, описано в НП,
съответства на това в акта. В АУАН и НП вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво
да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е
вменено. Посочена е правилно нарушената материално-правна норма.
Поради изложеното, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин
4
правото на защита на нарушителя.
Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо
да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно. Предвидената в чл. 83 ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за
неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото
лице, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Имуществената санкция на юридическото лице се налага за неизпълнение на задължения
към държавата при осъществяване на тяхната дейност.
Според разпоредбата на чл.190, ал.4, т.2 ЗВ председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица
контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на
язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация и в тази връзка
съгласно чл.190а ал.1, т. 3 ЗВ имат право да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. На това правомощие на контролните органи
съответства регламентираното в ал. 2 на чл. 190а ЗВ задължение на собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията.
Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен
контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите предписания, като
индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК.
Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни
предписания в качеството им на индивидуални административни актове. Предписанието не
е обжалвано по законовия за това ред, поради което предмет на
административнонаказателното производство, каквото по своя характер представлява
оспорването на наказателното постановление, е единствено изпълнението или
неизпълнението на предписанието.
По делото не се оспорва обстоятелството, че със съставения Констативен протокол №
02-02-22/30.03.2021 г. на общината - жалбоподател било дадено предписание да се изгради
канавка за отвеждане на дренирали води и мерително устройство за измерването им, а
данните от измерванията да се заведат в текущия мониторинг, със срок: до 31.08.2021г.
В извършената проверка на 14.09.2021 г. са взели участие свидетелите Ж. Г. С. и С. В.
М.. Първата свидетелка е категорична, че дори да няма спомен за процесния случай, фактите
в АУАН са правилно отразени. Вторият свидетел пък е категоричен в твърдението си, че
към момента на проверката не е имало изградена дренажна канавка за филтриращи води,
като обяснява защо това предписание е било важно да се изпълни, а именно: тъй като е
свързано със запазване на конструктивната цялост на язовирната стена, която зависи много
5
от специалната филтрация. Обстоятелството, че предписанието не е било изпълнено към
момента на извършване на втората проверка - на 14.09.2021 г., не се оспорва и от страна на
Община М.. Общината е имала и достатъчно време на разположение от предходната
проверка на 30.03.2021г., при която е дадено предписанието, да изгради канавка за
отвеждане на дренирали води и мерително устройство за измерването им. Собственикът на
язовирната стена и съоръженията към нея е този, който е отговорен за изпълнението на
предписанието, като без значение е фактът, отразен в констативните протоколи, че
общината е започнала процедура за безвъзмездно прехвърляне на язовир „************“ на
държавата, предвид че към 14.09.2021г. процедурата не е била завършена.
Санкционната норма е определена правилно, като наказанието е наложено на
основание чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, който предвижда „имуществена санкция“ в размер от 1 000
лева до 20 000 лева за юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5
ЗВ или задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ, какъвто е и процесният случай.
Съдът счита, че административнонаказващият орган /АНО/ е индивидуализирал
правилно наказанието, предвид че е наложил наказание „имуществена санкция“ в
минималния размер, предвиден в закона, който в случая изпълнява целите на чл.12 ЗАНН и
би бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо допускане на този вид нарушение.
По отношение твърдението на жалбоподателя, че административнонаказващият орган
не е изложил мотиви относно обстоятелството защо приема, че нарушението не е
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че същото не е съществено
процесуално нарушение, доколкото органът е извършил преценка, издавайки процесното
НП, но не я е отразил в него. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на
административнонаказващия орган, отразени в писменото становище, подадено преди с.з.,
че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съдът счита,
че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.28 ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл.2 ал.1 т.7 ЗВ -
предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве,
околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното
въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за техническото
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях - чл.2
ал.2 т.8 ЗВ. Неизпълнението на предписанието за изграждане на канавка за отвеждане на
дренирали води и мерително устройство, касае техническото и експлоатационно състояние
на язовира, поради което не може да се приеме, че е с ниска обществена опасност. Касае се
за нарушение, свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като
бездействието на нарушителя, което се установява от свидетелските показания, че е
продължило и занапред във времето, я е застрашило, тъй като би могло да доведе до аварии
и злополуки, а в някои случаи - с огромни мащаби.
С оглед всичко изложено, Съдът намира, че обжалваното Наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, въззиваемаата страна – ДАМТН, има право на присъждане
6
на разноски, каквито е поискала да й бъдат присъдени с подадената преди с.з. писмена
защита. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
На основание чл.63д, ал.5 ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100 лева за
участието на юрисконсулт на въззиваемата страна, за който има представено пълномощно и
е изготвил писмено становище, макар да не се е явил в съдебно заседание, като следва тези
разноски, с оглед изхода на делото, да бъдат възложени на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, РС-ПИРДОП
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *********, издадено от
председателя на Държавната агенция за технологичен и технически надзор на 14.04.2022
г., с което на основание чл.83 ЗАНН във вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите на ОБЩИНА М., БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление: с.М.,
ул. „А.С.“ №35, представлявана от кмета- Ц.П.Й., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер 1000 лв. /хиляди лева/ за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЩИНА М., БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на
управление: с.М., ул. „А.С.“ №35, представлявана от кмета- Ц.П.Й. ДА ЗАПЛАТИ на
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „ **************“ № 52 А
разноски в производството за юрисконсулт в размер на 100.00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7