№ 1001
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110211957 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на „АЙ СОФ КОНТРОЛ“ ООД с ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № С-41-ДНСК-166/22.08.2022 г. на и. д. началник на Дирекция за национален
и строителен контрол – гр. София за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ /, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 23 от ЗУТ, вр. чл.
239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева.
С жалбата е отправено искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление с
твърдения за неговата незаконосъобразност, мотивирани с постановяването му в
противоречие с фактическата обстановка, при липса на установена вина и в нарушение на
процесуалните правила. Наведени са конкретни доводи за несъответствие с
производствените повели на закона, а именно – АУАН бил предявен на лице, което не
разполагало с представителната власт да подписва и получава актове от името на „АЙ СОФ
КОНТРОЛ“ ООД; съдържанието на акта не позволявало да се установи дали същият е бил
съставен в присъствие на нарушителя или в негово отсъствие; актосъставителят не бил
посочил конкретно място на извършване на нарушението, а неяснота пораждало и
индивидуализирането на времето на осъществяването му, което създавало съмнение относно
спазването на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място са
релевирани възражения по отношение на задължителното съдържание на обжалваното НП,
като на първо място е посочено, че липсва посочване на датата на неговото издаване,
същото било опорочено от неспазване на предписаната от закона форма предвид
ръкописното нанасяне на фрагмент от съдържанието му, като се поставя акцент върху
неизпълнението на задължението за формулиране на ясно и точно описание на допуснатото
1
нарушение, като по този начин било постигнато смесване на няколко отделни състава,
водещо до погрешно определяне на приложимата санкционна норма. По същество на
правния спор жалбоподателят твърди, че в хода на административнонаказателното
производство не били доказани по несъмнен начин деянието, описано в АУАН и НП,
участието на нарушителя в извършването му и вината на последния. От особено важно за
делото значение било обстоятелството, че към процесната дата между дружеството
„АДЖИС БИЛД 1“ ЕООД в качеството му на възложител на строежа и жалбоподателя като
изпълнител по договор за упражняване на строителен надзор не били налице валидни
договорни отношения, съответно за въззивника не били възникнали законовите задължения
по чл. 168 от ЗУТ и то не е могло да бъде годен субект на посоченото от АНО нарушение. В
заключителната част на жалбата е изложено становище за маловажност на разглеждания
случай, въз основа на което в условията на алтернативност е отправена молба за отмяна на
обжалваното НП на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. Личев с
пълномощно по делото. В хода на съдебните прения защитникът заявява, че било безспорно
установена незаконосъобразността на наказателното постановление. Претендира разноски,
за което представя списък, както и писмена защита, в която мотивира подробно отправеното
съда искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна е редовно призована от предходно съдебно заседание, за нея се явява
юрк. Радослав Ц., който сочи, че липсвали основания за отмяна на НП и в този смисъл моли
за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ДНСК и възразява срещу прекомерния размер на адвокатския хонорар на
насрещната страна. Депозира писмени бележки, в които дава личната си оценка на
събраните по делото гласни доказателства, като поддържа становището си за правилност на
правните изводи, до които са достигнали актосъставителят и наказващият орган.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е притежател на Удостоверение № РК-0824/03.12.2019 г., издадено от
ДНСК, по силата на което дружеството е оправомощено да извършва дейностите по чл. 166,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ, свързани с оценяване на съответствието на инвестиционни проекти и
упражняване на строителен надзор, като срокът на валидност на удостоверението е до
03.12.2024 г.
На 10.02.2021 г. в гр. София бил сключен договор между „АДЖИС БИЛД 1“ ЕООД в
качеството на възложител и „АЙ СОФ КОНТРОЛ“ ООД като изпълнител, по силата на
който жалбоподателят се задължил да предостави срещу възнаграждение консултантски
услуги за оценяване съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към
строежите, както и за упражняване на строителен надзор до въвеждане в експлоатация на
обект „Жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи в УПИ – XXVI-1276, кв. 12, НПЗ
Изток, м. „Къро“, Столична община – р-н „Младост“, гр. София. В обхвата на дължимите
услуги били включени дейности по упражняване на строителен надзор по време на
2
строителството до въвеждане в експлоатация на строежа и изготвяне на технически паспорт,
в това число и съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа /обр. 2/ от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство. С изпълнението на последното задължение бил
обвързан и началният срок за упражняване на строителния надзор по време на
строителството – клауза, уговорена в чл. 5, ал. 3 от Раздел II – „Срок на договора“.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес било постигнато
съгласие и по отношение на предпоставките, чието осъществяване води до изменение и
прекратяване на договора, както и редът за тяхното осъществяване.
На 07.01.2022 г. пред кмета на СО – район „Младост“ било депозирано заявление за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж по
отношение на процесния строителен обект. В едномесечен срок възложителят получил
уведомление от общинската администрация относно подаденото заявление, като бил
уведомен, че протокол за строителна площадка не може да бъде съставен предвид
непредставяне на всички необходими документи от страна на юридическото лице,
ангажирано със строителния надзор на обекта. Във връзка с това от страна на „АДЖИС
БИЛД 1“ ЕООД било отправено до „АЙ СОФ КОНТРОЛ“ ООД уведомление за едностранно
прекратяване на сключения между страните договор поради забавено и некачествено
изпълнение на задълженията на изпълнителя. В изявлението е вписано, че горепосоченият
договор следва да се счита прекратен от 08.02.2022 г.
След снабдяването с разрешение за строеж, на 11.02.2022 г. все пак е издаден протокол за
откриване на строителна площадна по отношение на процесния обект. В хода на строителни
дейности, на 08.06.2022 г. е възникнала авария, изразяваща се в отцепване и пропадане на
подпорна стена и част от терена и асфалта на съседния имот на съществуваща сграда. За
обективиране последствията от аварията бил съставен констативен протокол, в който били
вписани конкретните измерения на нарушенията в целостта на подпорната стена.
Назначеното по случая техническо становище-експертиза, дало в заключение комплекс от
причини, на които се дължало срутването на монолитната стоманобетонна подпорна стена.
Това били извършването на гранични регулационни линии и изкопните работи на „масов
изкоп“ в отклонение от одобрения технически проект, проникналата грунтова вода дълбоко
под основата на подпорната стена и други. Представители на ДНСК издали Заповед №
2/08.06.2022 г., с която било дадено предписание за предприемане на незабавни мерки за
укрепване с цел избягване разрастването на авариралия участък и причиняването на
инциденти. По силата на Заповед № ДК-09-С-1/08.06.2022 г. на началника на РДНСК –
София пък е спряно изпълнението на всички строително-монтажни работи на строежа, с
изключение на мерките за незабавното му обезопасяване и укрепителните мерки,
предписани от квалифицирано правоспособно техническо лице.
На 03.08.2022 г. срещу „АЙ СОФ КОНТРОЛ“ ООД бил съставен Акт № Ц-41/03.08.2022 г.
за това, че като изпълнител, упражняващ строителен надзор по договор от 10.02.2021 г., е
допуснал възникване на авария при строителството на строеж: „Жилищна сграда с магазин,
3
офис, гаражи, подземни гаражи и допълващо застрояване на покрита автомобилна рампа“ в
УПИ – XXVI-1276, кв. 12, НПЗ Изток, м. „Къро“, Столична община – р-н „Младост“, гр.
София, с което е нарушило разпоредбите на чл. 168, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление № С-41-ДНСК-
166/22.08.2022 г., с което за горното нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след извършения цялостен
анализ на доказателствения материал по делото, а именно: показанията на свид. Симона Л.,
Антон Г. и Т. Г., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени
средства.
Съдът не намери причина да дискредитира показанията на изслушаните свидетели,
доколкото същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с
констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на
наказателното постановление. От друга страна, те изцяло се подкрепят от събрания по
делото писмен доказателствен материал. Особено внимание в случая заслужават гласните
доказателства, извлечени по пътя на разпита на свидетелката Л., доколкото през процесния
период същата е била служител на дружеството-жалбоподател и в това си качество дава
преките си впечатления по случая съобразно участието си в процедурата по установяване на
административното нарушение, лично получавайки препис от съставения АУАН предвид
надлежно учредената си представителна власт. Лицето свидетелства, че през месец
февруари 2022 г. представител на възложителя е посетил офис на „АЙ СОФ КОНТРОЛ“
ООД, като предявил едностранно уведомление за прекратяване на сключения на 10.02.2021
г. договор за осъществяване на строителен надзор. От значение е и декларативното
изявление на Л. по отношение на факта, че след получаване на уведомлението, строителният
обект не е бил посещаван физически от други представители на жалбоподателя, доколкото
договорът вече е бил прекратен. Показания в същата насока дава и свидетелят Г., който
временно е изпълнявал длъжността управител на дружеството, като последният дава пряк
израз на субективната си увереност спрямо настъпилия правопрекратителен юридически
факт, както и спрямо естествените законови последици от това.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното
от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в изискуемия съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна при частично
споделяне на наведените в нея доводи.
Противно на възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна, актът за
установяване на административно нарушение е връчен на лице, разполагащо с
представителна власт, валидно учредена по силата на упълномощителната сделка,
инкорпорирана в приложеното по делото пълномощно с рег. № 12100 на нот. Н.Я.. Анализът
на правомощията, които последното предвижда, му придава генерален характер, а освен
4
това с необходимата степен на конкретика в т. 2 са предвидени и права, свързани с
представителство именно пред ДНСК, както и права за получаване на документи от
всякакво естество по т. 4.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, наказателните постановления се издават
от началника на Дирекцията за национален и строителен контрол или от упълномощени от
него длъжностни лица – за нарушения на разпоредбите по устройство на територията.
Обжалваното в рамките на настоящото производство наказателно постановление е издадено
от материално компетентно лице - арх. Д.П. – и. д. началник на ДНСК – гр. София.
Административното нарушение - предмет на обсъждане в наказателното постановление, се
изразява в несъобразяване с правно дължимо от субекта на отговорността поведение –
осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд в строителството и недопускане на увреждане на трети лица и имоти
вследствие на строителството. Доколкото формата на изпълнителното деяние се проявява
чрез бездействие, за дата на изпълване състава на нарушението се приема датата, бележеща
първия ден от противоправното бездействие. Тъй като датата на извършване на
нарушението представлява съществена част от административнонаказателното обвинение,
неправилното ѝ индивидуализиране в НП противоречи на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Посочването на период от време представлява непрецизен правен подход, който не
удовлетворява изискването на горепосочената процесуална норма и представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна води до
ограничаване правото на защита на дееца (по аргумент от Тълкувателно Решение № 2 от
07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС). Законосъобразното ангажиране
отговорността на последния предполага ясно, точно и конкретно посочване на определена
дата, на която наказващият орган е приел, че съответното произтичащо от закона
задължение не е било извършено. Породената неяснота в обсъждания белег на
административното нарушение не само препятства възможността на санкционираното лице
да организира адекватно защитата си, но и ограничава възможността за отмерване на
давностните срокове, заложени в чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място, настоящият съдебен състав установи и друго нарушение на
процесуалните правила, опорочило процедурата по ангажиране отговорността на
въззивника. Посочената в НП юридическа формулировка разкрива два отделни състава на
административни нарушения, които жалбоподателят се твърди да е изпълнил с поведението
си – този на чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, регламентиращ неосъществяването на контрол
относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството, и този на чл. 168, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, който вменява в задължение на лицето,
упражняващо строителен надзор, недопускането на увреждане на трети лица и имоти
вследствие на строителството. Съдът приема, че се касае за две обособени по своите
характерни особености нарушения, чиито състави са консумирани в условията на идеална
съвкупност. В чл. 18, предл. 1 от ЗАНН е предвидено, че „когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения (…), наложените наказания се
5
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“. В случая административнонаказващият
орган се е задоволил с излагането на едно общо описание на двете административни
нарушения, приравнявайки ги неправилно на единна деятелност и налагайки за тях едно
общо наказание, с което е допуснато противоречие с императивна правна норма, като
последното влече след себе си на самостоятелно основание необходимостта от отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
На отделно основание следва да се посочи, че така индивидуализираните състави на
административни нарушения подлежат на наказване по реда на различни санкционни норми.
За допускането на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителство по чл. 168,
ал. 1, т. 5 от ЗУТ законосъобразно е ангажирана отговорността на дееца по чл. 237, ал. 1, т.
23 от ЗУТ, но спрямо неосъществяването на дължимия контрол по чл. 168, ал. 1, т. 4,
приложение следва да намери наказващата норма на чл. 237, ал. 1, т. 18 от ЗУТ. Последното
съставлява още едно формално нарушение, което само по себе си обуславя необоснованото
и незаконосъобразно наказване на жалбоподателя.
Съдът все пак приема, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде разгледано
и по същество, като в тази насока се откроява съществено отклонение от императивните
правила, обуславящи съответствието му с материалния закон.
Субект на отговорност по вменените на нарушителя разпоредби е лицето, натоварено с
осъществяването на строителен надзор върху даден строителен обекти. В настоящия случай,
в качеството на изпълнител по договор от 10.02.2021 г. с предмет, идентичен с
горепосочения, се явява жалбоподателят „АЙ СОФ КОНТРОЛ“ ООД. Следва обаче на първо
място да се отбележи, че срокът за упражняване на строителен надзор е поставен в
зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие, каквото е предвиденото
отлагателно условие. Сбъдването на посочения модалитет е обвързано от датата на
подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа /обр. 2/ от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителство. От наличната по делото доказателствена съвкупност се
установява, че подаденото пред кмета на СО – район „Младост“ заявление за откриване на
строителна площадка от 07.01.2022 г. е било оставено без уважение, като протокол е бил
издаден едва на 11.02.2022 г. Междувременно обаче, поради неизпълнение от страна на
изпълнителя на произтичащи от чл. 2, т. 1.1. от сключения между страните договор,
възложителят се е възползвал от правото си на едностранно предсрочно прекратяване на
постигнатото съглашение, като на основание чл. 21, ал. 1 е отправил до неизправната страна
писмено уведомление, съобразно което, считано от 08.02.2022 г., договорът ще се счита
развален. От показанията на изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели се
установи, че уведомлението е било своевременно доведено до знанието на представителите
на дружеството-жалбоподател, съобразно което следва да се приеме, че са изпълнени както
общите процедурни изисквания на чл. 87 от ЗЗД, така и специалните договорни такива. Въз
основа на това може да се заключи, че в периода, в който се твърди, че жалбоподателят е
извършил процесните нарушения, последният не е упражнявал строителен надзор върху
6
строителния обект, на който е установена настъпилата авария. Горното от своя страна
навежда на неправилното ангажиране административнонаказателната отговорност на „АЙ
СОФ КОНТРОЛ“ ООД, което по същество мотивира съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и от гледището на материалния закон като такова
подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят, който представя
доказателства за изплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Съдът
намира за частично основателно релевираното от юрк. Ц. възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение, като предвид степента на правна
и фактическа сложност на делото, броя проведени по делото съдебни заседания и обема на
указаните от защитника правно съдействие и процесуално представителство, счита за
обосновано да възложи в тежест на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски в
ревизиран размер от 500 лв., съобразен с горните критерии и с минималните законови
стойности, установени в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 130. състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № С-41-ДНСК-166/22.08.2022 г. на и. д. началник на
ДНСК – гр. София, с което за нарушение на чл. 168, ал. 1, т.4 и т. 5 от ЗУТ на жалбоподателя
„АЙ СОФ КОНТРОЛ“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1000 лв. /хиляда/ лева на основание чл. 237, ал. 1, т. 23 от ЗУТ, вр. чл. 239, ал. 1,
т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.
ОСЪЖДА въззиваемата страна – Дирекция за национален строителен контрол, да заплати
на жалбоподателя „АЙ СОФ КОНТРОЛ“ ООД с ЕИК ********* сумата от 500.00 лв.
(петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба на основанията, посочени
в НПК, по реда на АПК пред Административен съд - София-град, в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7