Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 248
Добрич, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и
втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша, докладваното от председателя, административно дело № 9/ 2022 год.
Производството е по реда на чл.
156, във връзка с чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба от М.Й.С. - Г. от гр. София, срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000157/ 14.05.2021 г.,
потвърден изцяло с Решение № 157Р/ 05.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„МДТХСД и БФС“ при Община ***.
Жалбоподателката прави възражение, че Решението, с което е потвърден оспореният
акт, е издадено от некомпетентен орган. На следващо място оспорва задължението
си за заплащане на данък недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния
имот, находящ се в гр. ***, общ. ***, ул. „***“ № 10, представляващ
самостоятелен обект - апартамент № 5 със застроена площ (ЗП) от 132 кв.м с
идентификатор № 02508.78.39.1.5, построен в имот с идентификатор № 02508.78.39,
част от сграда с идентификатор № 02508.78.39.1. Позовава се на Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 3/ 31.07.2003 г., като твърди, че
за удостоверяване завършването на апартамента следва да се издаде удостоверение
за въвеждане в експлоатация и тъй като няма издадено такова, е подала
коригираща декларация, с която е анулирала подадената по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) Декларация с вх. № ДК14000699/ 01.06.2017 г. Допълва, че
анулирането е извършено на база получен официален отговор от Гл. архитект на Община
*** с изх. № 94М-2252-1#1/ 03.10.2017 г., че за апартамента не е издавано
удостоверение за въвеждане в експлоатация. В допълнение настоява, че извън
изложените доводи, неправилно са ѝ начислени данък и такса за цялата 2017
г., тъй като по силата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ данък се дължи от началото на
месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната на собствеността. Иска
отмяна на АУЗ и потвърдителното Решение изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
При изпращане на жалбата ответникът представя писмено становище, с което
оспорва жалбата.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе пред
вид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Декларация вх. № ДК 14000699/ 01.06.2017 г. е деклариран от М.Й.С. - Г. недвижим имот, находящ се в гр. ***,
общ. ***, ул. „***" № 10, представляващ самостоятелен обект - апартамент №
5 със от ЗП 132 кв.м, с идентификатор № 02508.78.39.1.5, построен в имот с
идентификатор № 02508.78.39, част от сграда с идентификатор №02508.78.39.1.,
придобит с Постановление за възлагане на ЧСИ ***от 07.10.2016 г., влязло в
законна сила на 23.12.2016 г., заведен под вх. рег. № 877, акт № 72, том II от
12.04.2017 г. в Служба по вписванията - ***.(л. 35 от адм. дело № 10883/ 21 г.
на АССГ)
Впоследствие е изпратена нова Декларация, получена в Община град *** на
20.10.17 г. (л. 18 от адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ), за която се сочи, че с
нея е анулирана първоначалната Декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В новата
декларация е отразен начинът на придобиване, документът за собственост,
местонахождение на имота, имена и адрес на собственик, като в останалите части
са попълнени нули. Към тази декларация е приложено Писмо изх. № 94М – 2252 – 1#1/
03.10.2017 г. на Главния архитект на Община *** (л. 38 от адм. дело № 10883/ 21
г. на АССГ).
На 23.10.2017 г. с вх. № 599 е регистрирано Искане от М.С. за закриване на
партидата (л. 39 от адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ) на имота.
Като доказателства са приети две писма на Кмета на Община ***, изпратени до
М.С., съответно на 09.07.20 г. (л. 40 от адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ) и на
26.08.20 г. (л. 53 от адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ), с които се уведомява
същата, че притежаваният от нея имот подлежи на облагане съгласно чл. 10 от ЗМДТ, както и че след направена проверка в информационния масив на Община *** е
установено, че за имота, собственост първоначално на Златка Григорова
Измирлиева, е издадено Удостоверение № 6/ 14.03.2008 г. относно приложимостта
на § 6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България, с издаването на което не е необходимо
провеждане на процедура по издаване на Удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Приложена е към първото писмо Справка за задълженията. С второто
писмо отново се обяснява приложимостта на конкретното Удостоверение № 6/
14.03.2008 г., като е описано, че то включва и процесния имот, добавено е, че
данъкът се дължи независимо от това дали се използва имотът, както и че
освобождаването от такса битови отпадъци
се извършва след подадена нарочна декларация от собственика.
На 20.10.20 г. жалбоподателката е подала Декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ
за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване (л. 54 от адм. дело №
10883 на АССГ) за 2021 г.
След подадената втора Декларация с попълнени нулеви данни и подаденото
искане за закриване партидата на имота е издаден АУЗ № АУ000157/ 14.05.2021 г. (л.
26 – 27 от адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ) от ***, на длъжност - Главен
инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция
„МДТ и БФС“ при Община ***, определен със Заповед на Кмета на Общината на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ във връзка с чл. 7, ал. 1
и чл. 8, ал. 5 от ДОПК № 176/ 17.02.2009 г., изменена със Заповед № 1067/ 12.10.2018
г. (л. 57 – 61 от адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ), на основание чл. 107, ал.
3 от ДОПК, поради установяване на несъответствие между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации и неплатено в срок задължение, въз
основа на собствени данни, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ и Декларация по
реда на чл. 14 ЗМДТ, на жалбоподателя за описания по – горе имот са установени
задължения за ТБО за периода 2017 г. – 2020 г. в размер на 463.40 лв. като
главница, и данък върху недвижимия имот за същия период в размер на 257.40 лв.
Изчислена е и лихвата към 14.05.21 г. по години и задължения или общо в размер
на 161.69 лв.
Като доказателство е приложена и Справка – разпечатка от информационната
система на Община *** за задълженията на лицето за ТБО по компоненти.(л. 56 от
адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ)
При определяне на данъка за недвижимия имот длъжностното лице е описало
данните от подадената Декларация. Посочило е, че на основание чл. 22 от ЗМДТ и
чл. 15 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на
услуги на територията на Община *** (НОРМДТОБ), данък недвижими имоти е в
размер на 1.5 промила от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ за периода
до 2016 г., а на основание чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от НОРМДТОБ за периода 2017
г. - 2020 г. данък недвижими имоти е в размер на 1.8 промила от данъчната
оценка по приложение № 2 от ЗМДТ. Допълнило е, че съгласно чл. 62, чл. 67, ал. 2
от ЗМДТ и чл. 15 от НОАМТЦУТОБ таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като е указало, че населените места с организирано
сметосъбиране и сметоизвозване, както и честотата на сметоизвозване се
определят със заповед на кмета на общината, а размерът на такса битови отпадъци
се определя пропорционално на данъчната основа по смисъла на чл. 19, чл. 20 и
чл. 21 от ЗМДТ данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимия имот, за
всяка услуга поотделно. Отразило е, че имотът попада в границите на районите, в
които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване и е посочило изрично
издадените в тази насока документи.(л. 62 – 83 от адм. дело № 10883/ 21 г. на
АССГ) В нарочна Таблица е отразило видовете задължения по години и лихвите към
тях.
АУЗ е изпратен на М.С., която го е получила на 08.06.21 г., видно от
приложеното на л. 28 от адм. дело № 10883/ 21 г . на АССГ известие за
доставяне.
С вх. № 94 – 00 – 1129/ 18.06.2021 г. е регистрирана жалба (л. 29 – 30 от
адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ) на задълженото лице (ЗЛ) срещу АУЗ, с която
се иска той да бъде отменен в частта на определените за 2017 и 2018 г.
задължения. По отношение такса смет се иска да бъдат коригирани задълженията,
тъй като имотът не е използван изобщо. С жалбата се настоява, че към 12.04.2017
г., когато е придобит имотът, не са налице обстоятелства за облагането му с
данък, тъй като не е бил въведен в експлоатация и няма издадено Удостоверение
за въвеждане в експлоатация. Възразява и че неправилно е определен началният
момент на дължимост на данъка за цялата 2017 г., тъй като такъв се дължи от
началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
С Решение № 157Р/ 05.08.2021 г. на Директора
на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община *** е потвърден изцяло АУЗ № АУ000157/ 14.05.2021
г., издаден от орган по приходите – ***, на длъжност гл. инспектор ревизор по
приходите ОбДС в Община ***. (л. 22 – 24 от адм. дело № 10883/ 21 г. на АССГ)
Решението е получено от жалбоподателя на 28.09.2021 г.
Жалбата срещу АУЗ е подадена чрез административния орган на 11.10.2021 г.,
видно от завереното копие от плика, с който е изпратена.(л. 20 от адм. дело №
10883/ 21 г. на АССГ)
С изпращане на жалбата ответникът е представил административната преписка
по издаване на оспорения акт, приета като доказателство по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
- адресат на АУЗ, при спазване на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, след изчерпване
на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл. 156, ал. 2 ДОПК и насочена срещу
подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 9б, във
връзка с чл. 4 ЗМДТ, във връзка с чл.
144, ал. 1 и чл. 156 и сл. ДОПК.
Предмет на жалбата е АУЗ в частта, в която не е отменен с Решението на
Директора. Доколкото по административен ред е обжалван АУЗ само в частта на
определените за 2017 и 2018 г. задължения, то на основание чл. 156, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от ДОПК предмет на обжалване пред съда са също задълженията по
АУЗ, определени за 2017 г. и 2018 г., а именно – данък недвижими имоти (ДНИ) в
размер на 65.09 лв. за 2017 г. като главница и 64.60 лв. за 2018 г. като
главница, съответно лихва за този период от 24.45 лв. и 17.70 лв., както и
такса битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. от 117.15 лв. като главница и 116.28 лв.
за 2018 г. като главница, както и лихва върху тази сума съответно от 44.01 лв.
и 31.86 лв. Същевременно, доколкото в последното изречение на петитума на
жалбата по административен ред е направено искане за коригиране на АУЗ в частта
на ТБО поради неизползване на имота, то следва да се счете, че за ТБО АУЗ е
обжалван изцяло с искане за отмяна в частта на определените задължения за
сметосъбиране и сметоизвозване, а именно освен посочените по – горе суми за
2017 и 2018 г. и сумите за 2019 и 2020 г. в размер на 90.84 лв. като главница
за 2019 г.; 90.15 лв. за 2020 г. като главница и съответно лихвите към тях. С
оглед същото това последно изречение с искане за коригиране задълженията за ТБО
е останало неясно дали искането за коригиране касае и 2017, и 2018 г. или там
се обжалват задълженията изцяло. Административният орган не е поискал уточнение
и е разгледал жалбата като жалба срещу задълженията за ТБО изцяло.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания,
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и ЗМДТ
и чл. 62 ЗМДТ в относимата редакция.
Съобразно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно
вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ,
според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на орган по приходите, а с ал. 4 е разпоредено, че тези
служители се определят със заповед на кмета на съответната община. Последният,
съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152,
ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален
директор на НАП.
При така разписаната процедура оспореният Акт за установяване на задължения
по декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1 - 5 и чл.
9б ЗМДТ и е в писмена форма. Издаден е от служител на общинската администрация,
който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с
нарочна заповед, цитирана в самия АУЗ.
Решение № 157Р/ 2021 г., с което е потвърден АУЗ, също е издадено от компетентен орган, в
пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с
чл. 4, ал. 5, пр. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.
С оглед горното неоснователно е възражението, че решението е издадено в
противоречие с изискванията на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на
чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на ДОПК. Според
чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в ревизионните производства служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.
4 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на
териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване,
което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените
задължения са установени именно с Акт за установяване за задължения по чл. 107,
ал. 3 ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите
касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на
чл. 144, ал. 1 ДОПК, съобразно която редът за обжалване на ревизионен акт е
приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в
този кодекс не е предвидено друго. Нормата на чл. 159, ал. 2, във връзка с чл.
144 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са
жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на
чл. 107, ал. 4 ДОПК решаващ орган е Директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“ на
Община ***, а не кметът на същата община, както счита жалбоподателят.
АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна
част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на
издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му.
В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година
и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и
ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на
неговия адресат да установи по несъмнен начин установените задължения.
Съдът намира че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е протекло
в съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл.
144 ДОПК. АУЗ е постановен служебно, поради установяване несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и неплащане в срок на
задължения, размерът на които е установен въз основа на данните, посочени в
подадената от задълженото лице Декларация от 01.06.2017 г. Част от преписката
по издаване на оспорения АУЗ е Постановление за възлагане от 07.10.2016 г. на
ЧСИ Николай Ников, върху което е отразено, че е влязло в сила на 23.12.2016 г.
От тази дата жалбоподателката е собственик на имота на основание чл. 496, ал. 2
от ГПК и има всички права, но и задължения на такъв. Подадената първа Декларация,
Постановлението за възлагане с отразяването върху него, Удостоверение № 6/ 14.03.2008
г. на Главния архитект на Община *** са в противоречие с впоследствие
подадената с нулеви отразявания Декларация и Искане за закриване на партидата
на имота, което, както и неплащането на задължението за ДНИ и ТБО, е мотивирало
длъжностното лице да извърши проверка и да пристъпи към издаване на АУЗ.
Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:
По отношение на таксата за битови отпадъци (ТБО):
Според чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ общините събират местни такси за битови
отпадъци, като тяхното определяне и администриране се урежда с наредба, приета
от съответния общински съвет съгласно чл. 9 ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ в актуалната редакция към 2017 - 2020
г. таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Видовете
услуги са конкретизирани от законодателя впоследствие, но постоянно е изменян
периодът, от който влиза в сила тази конкретизация. В този смисъл за процесните
периоди важи нормата така, както е формулирана с ДВ, бр. 153 от 1998 г.,
цитирана по – горе. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в
относимата към спора редакция за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите депа за отпадъци или други съоръжения,
чистотата на териториите за обществено ползване, като законовата разпоредба
предвижда таксата да се определя в годишен размер за всяко населено място с
решение на общинския съвет въз основа на одобрена План - сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за: 1. Осигуряване на съдове за битови
отпадъци-контейнери, кофи и др. 2. Събиране, включително и разделно на битовите
отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
третирането им: 3. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битовите отпадъци: 4. Почистване на уличните платна, площадите, алеите,
парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено
ползване.
Спорът в случая е, че имотът не е бил използван изобщо, поради което
таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Иска се коригиране на
задълженията за ТБО на това основание. Не се спори по предоставянето въобще, по
принцип, на услугите за този имот, нито относно местонахождението му.
От приложената по делото Наредба за администрирането на местните такси и
цени на услуги, актуална към процесните периоди, се установява изпълнението на
законовото задължение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, като размерът на ТБО е определен
за всяка услуга поотделно. Спор относно размерите на отделните компоненти на
ТБО по години не е повдигнат.
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ всички, относими за календарната година
разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по
чл. 62, се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и
по източници на финансиране, каквато е приложена като доказателство.
В случая от значение е, че след придобиването на имота с влязлото в сила
Постановление за възлагане жалбоподателят не е подал Декларация по чл. 71, т. 1
от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, каквато е
подал впоследствие за 2021 г. Неподаването на Декларация изключва възможността
за освобождаване от задължението за ТБО, поради което определените с АУЗ и
потвърдени с Решението задължения са правилни и съответстват на събраните по
делото доказателства и на материалния закон. Не са налице основания за
коригиране на задълженията.
Относно данъка върху недвижимите имоти:
Имотът е взет предвид такъв, какъвто е описан в подадената Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ от 01.06.2017 г. За определянето на данъка е съобразена датата
на влизане на Постановлението за възлагане в сила – 23.12.2016 г. с
произтичащите от това права съгласно нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, които
права обаче пораждат и съответните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижими имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищни образования, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или
концесионерите -чл. 11 ЗМДТ. В чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е предвидено че данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимия имот. В случая няма спор относно
основата за определяне на данъка, а се възразява срещу неговата дължимост за
2017 г. и 2018 г., тъй като не бил въведен в експлоатация. Възражението е
неоснователно:
Според текста на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ (в относимата редакция към датата на
придобиване имота от жалбоподателката), за новопостроените сгради или части от
сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са
завършени или е започнало
използването им, т.е. за да възникне задължение за заплащане на данък е
необходимо алтернативно да е налице едно от тези две условия – сградите да са
завършени или да е започнало използването им. По отношение сградата, в която е
апартаментът на М.С., е издадено Удостоверение № 6/ 14.03.2008 г., в което е
включен и процесният апартамент, като е отразено, че сградата е построена до
09.04.1993 г., поради което не е необходимо провеждане на нова процедура за
издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно § 6 от Наредба №
2/ 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
и минимални гаранционни срокове за изпълнение на СМР съоръжения и изпълнителни
работи. Жалбоподателката, която е участвала в обявената публична продан и е
обявена за купувач, следва да е била наясно със състоянието на апартамента и
последиците от влизане в сила на Постановлението за възлагане.
М.С. е уведомена с цитираните по – горе писма изх. № 94 -00 - 1040/ 09.07.2020
г. и изх. № 94 – 00 - 1040_002/ 26.08.2020 г. за извършената по повод възражението
ѝ за липса на удостоверение за експлоатация проверка, като ѝ е
указано, че за имота има Удостоверение № 6/ 14.03.2008 г., което касае и
апартамента на жалбоподателката, видно от съдържанието му. В случая за строежа е
издадено Разрешение за строеж № 340 от 17.10.1988 г. на Община ***, а
впоследствие е издаден нотариален акт за удостоверяване правото на собственост
върху недвижим имот, придобит по давност (л. 44 – 45 от адм. дело № 10883/ 21
г. на АССГ). Още през 2008 г. апартаментът е заснет от СГКК и е издадена Схема
№ 3655/ 27.02.2008 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02508.78.39.1.5 – жилище, апартамент, 132 кв. м. В Удостоверение № 6/
14.03.2008 г., издадено от Главния архитект на Община ***, е отразено, че
сградата е построена до 09.04.1993 г. Това Удостоверение не е оспорено от
жалбоподателката. То представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ
съда със своята материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК,
приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Въз основа на удостоверените с него
факти и обстоятелства административният орган правилно е приел за установено,
че процесният недвижим имот – апартамент, находящ се в посочената по-горе
сграда и подробно описан в АУЗ и потвърждаващото го Решение, е бил завършен
преди 31.03.2001 г., поради което законосъобразно органът по приходите е счел
за изпълнена първата алтернативно предвидена предпоставка в чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, че ДНИ, респ. ТБО са дължими от момента на завършване на тази част от
сградата. С оглед наличието му, съотнесено към момента на придобиване на
собствеността от жалбоподателката, правилно административният орган е определил
задължения за ДНИ и за 2017 г., и за 2018 г.
При така изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава
същата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на ответника, с оглед представеното писмено становище
и подготвена административна преписка от редовно упълномощения процесуален
представител, Г.К.,***, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно материалния
интерес от 544.11 лв. – размер на обжалваните задължения, по реда на чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 300 лв. (триста лева).
Водим от горното, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Й.С. – Г., ЕГН **********, от гр. София,
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000157/
14.05.2021 г., потвърден изцяло с Решение № 157Р/ 05.08.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община ***.
ОСЪЖДА М.Й.С. – Г., ЕГН **********,***
да заплати на Община *** съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: