№ 1401
гр. Русе, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520102068 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД от „Енерго –про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, гр. Варна, против Ф. А. Г. с ЕГН ********** от гр. Русе за признаване за
установено по отношение на ответницата съществуването на парично задължение в полза на
ищеца в размер на 420,37 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №
**********, находящ се на адрес гр. Русе, ж.к. Ч.... В посочената сума са включени
неплатените фактури в размер на 408,17 лв. - главница за ел. енергия по фактури, издадени в
периода 23.06.2023 г. - 23.08.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 12,20 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от
падежа й до 26.10.2023 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че ответницата била потребител на ел. енергия и не заплатила
задълженията си към дружеството за главница и лихва за доставената електроенергия за
процесния период. С разпореждане по ч.гр.дело № 5736/2023 г. по описа на Русенски
районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК относно горните вземания, на ищеца било указано да предяви установителен иск за
вземането си, с оглед факта, че заповедта за изпълнение по образуваното ЧГД била връчена
на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответницата – адв. К. Т.
оспорва исковата молба като неоснователна.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от писмените доказателства по делото, страните са обвързани от облигационни
правоотношения по повод доставка на електрическа енергия в процесния имот. От
приложените по делото заявление и съгласие на собственик на недвижим имот към
ползвател /л.15-19/ е видно, че ответницата е депозирала пред ищцовото дружество
заявление, с което е заявила желание за снабдяване с електрическа енергия на обект –
жилище – собственост на Община Русе, с адрес ж.к. Ч.... като се е легитимирала като
наемател на имота и е представила писмена декларация – съгласие на собственика Община
Русе заявителят да бъде клиент на „Енерго-Про Продажби” АД. Като потребител
ответницата е обвързана от Общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-
061/07.11.2007г. на ДКЕВР, тъй като съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ общите условия
произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Според чл.4, ал.1 от ОУ: „потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Продажби“ АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго -
Про Продажби" АД“. Съгласно чл.26 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
общите условия, като той се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. Съгласно чл.38 от Общите условия при
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми, потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Въз основа на подаденото от ответницата заявление за продажба на електрическа
енергия, на нейно име е разкрита партида с клиентски №********** за доставяната
ел.енергия. За потребената електроенергия за периода 23.06.2023 г. - 23.08.2023 г. са
издадени 3 бр. фактури с дължими по тях общо 408,17 лева. Падежът на първата фактура е
17.07.2023г., а на последната - 15.09.2023г. Фактурите са издадени след извършен реален
отчет на показанията на измервателен уред за консумирана дневна и нощна ел.енергия от
битов клиент, което е видно от представените по делото фактури и приложения към тях,
издадени въз основа на извършен ежемесечен отчет на измервателния уред. Фактурите са
издадени на името на ответницата Ф. А. Славова /фамилното име на ответницата към датата
на подаване на заявление до „Енерго-про Продажби“ АД/, посочена в заявлението й като
клиент на дружеството за посочения обект с №**********. По делото липсват данни
ответницата да е извършвала плащания на задълженията си към дружеството.
Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №5736/2023 г. по описа
на РРС срещу Ф. А. Г. с ЕГН ********** за сумите: 408,17 лв.- главница за ел. енергия по
2
фактури, издадени в периода 23.06.2023 г. - 23.08.2023 г., ведно със законната лихва от
03.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 12,20 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.
енергия от падежа й до 26.10.2023 г.; 25 лева–държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Исковете за установяване на вземанията на ищцовото дружество по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са предявен в срока по чл. 415 ГПК,
поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са
основателни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
са възникнали облигационни отношения във връзка с доставянето на електрическа енергия
за процесния имот, ползван от ответницата. Няма доказателства за прекратяване на
възникналите облигационни отношения, поради което следва да се приеме, че същите са
били налице между страните по делото и за периода, за който са издадени процесните
фактури. Съгласно чл.17 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищцовото дружество, задължение на потребителя е да информира доставчика на услугата за
всяка промяна в собствеността и ползването на имота, до който се доставя електроенергията.
В случая не са налице доказателства по делото това да е направено от ответника или от
друго правоимащо лице. Оспорването на особения представител на ответника за
неоснователност на исковете е несъстоятелно. По делото са представени фактури,
извлечения и справка за потреблението, в които са отбелязани показанията на
измервателното устройство, реално отчетени от служител на електроразпределителното
дружество. Съгласно чл.182 ГПК, вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват
от съда според тяхната редовност и с оглед други обстоятелства и тези вписвания могат да
служат като доказателство на лицето, което е водило счетоводството. По делото липсват
конкретни възражения от страна на ответника или доказателства, оборващи
доказателственото значение на представените от ищеца писмени доказателства в подкрепа
на исковата му претенция.
По изложените съображения искът за претендираната главница се явява основателен
и доказан.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за електроенергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му, каквото е установено по делото. За изчисляване размера на задължението за
мораторна лихва ищецът е представил извадка от интернет калкулатор за законна лихва.
Доколкото искът се явява доказан по своето основание, съдът намира, че на основание
3
чл.162 от ГПК може да определи неговия размер чрез използване на справка от интернет
калкулатор, а именно – същият възлиза на сумата от 12,20 лева.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че обективно съединените
установителни искове за главница и мораторна лихва следва да бъдат изцяло уважени като
основателни и доказани.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и
сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 275 лева за държавна
такса, възнаграждение за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. А. Г. с ЕГН **********, с адрес
гр. Русе, ж.к. Ч.... че същата дължи на „Енерго –про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от членовете на УС - П.С. и Я Д.а, сумите: 408,17 лв. - главница за ел.
енергия по 3 бр. фактури, издадени в периода 23.06.2023 г. - 23.08.2023 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 12,20 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 26.10.2023 г., както и законна лихва от
03.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело №5736/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ф. А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ж.к. Ч.... да заплати на „Енерго
–про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” 258, Варна Тауърс Г, сумата от 275 лева – разноски по настоящото
дело и сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. №5736/2023 по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4