Решение по дело №621/2022 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№921/20.5.2022г.

 

Град Пловдив, 20.05.2021 година

 

                 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 621 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Ю.М., действаща като едноличен търговец под фирма ЕТ „Н.М.“, срещу заповед № ЗРИ-661 от 16.12.2021 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която е наредено да се премахне преместваем обект: „Павилион – метална конструкция“ с идентификатор ***, с приблизителна площ 27 кв.м, поставен върху имот частна общинска собственост ПИ с идентификатор ***по КККР на град Пловдив, ***компл.жил.стр. и магазини, кв.6, по плана на кв. „Изгрев“, собственост на Н.Ю.М., управител на ЕТ „Н.М.“.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на мотиви и неизясняване на относимите факти. Иска се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли тя да се отхвърли по съображенията, изложени в писмено становище от 10.05.2022 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са засегнати от нея с оглед лишаването на жалбоподателя от възможността да упражнява търговска дейност на процесното място с град Пловдив, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването, извършено лично срещу подпис на пълномощник на жалбоподателя на 17.02.2022 г., срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на жалбоподателя е било издадено разрешение № 02-И-13-04 от 09.06.2016 г. на кмета на район „Източен“ (л.10) за ползване на място – общинска собственост съгласно чл.72-80 ЗМДТ за обект по смисъла на § 3 НРППОТДОДЕГО – обект с временен статут, изграден по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.) с предмет на дейност: търговия на дребно. С това разрешение на жалбоподателя е разрешено да ползва общинско място от 27 кв.м, намиращо се в град Пловдив, ул. „**“, на основание решение № 338, взето с протокол № 16 от 09.10.2014 г. на ОбС Пловдив, за търговия на дребно, и със срок на разрешението от 01.10.2015 г. до 30.11.2019 г. Въз основа на разрешението за ползване на общинското място е издадено разрешение за поставяне № 21 от 06.06.2016 г. на кмета на район „Източен“, с което на жалбоподателя е разрешено поставянето на преместваем обект – павилион с площ 27 кв.м съгласно схема, приета с решение № 338, взето с протокол № 16 от 09.10.2014 г. на ОбС Пловдив, в ***КЖС и магазини, кв.6 по плана на кв. „Изгрев“, със срок на разрешителното до 30.11.2019 г.

На 05.08.2020 г. служители на район „Източен“ са извършили проверка на преместваемия обект, за което е съставен констативен акт № 100 (л.14-15). Констатирано е, че обектът представлява преместваем обект по смисъла на чл.56 и чл.57 ЗУТ – павилион-метална конструкция с идентификатор ***, разположен съгласно одобрена схема за търговска дейност, с приблизителна площ 27 кв.м, поставен върху имот частна общинска собственост в ПИ с ИД ***по КККР на град Пловдив, ***компл.жил.стр. и магазини, кв.6, по плана на кв. „Изгрев“, че е изтекъл срокът на разрешението за поставяне № 21 от 06.06.2016 г. и разрешението за ползване № 02-И-13-04/2/ от 09.06.2016 г., както и че е отменена схемата на 13.07.2020 г. Констатирано е също, че преместваемият обект е поставен при неспазване на изискванията на чл.57а, ал.1, т.1-7 ЗУТ и чл.46, ал.1, т.1-8 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, а съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.3 ЗУТ.

Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 13.08.2020 г. Ползвайки правото си на възражение, на 24.08.2020 г. жалбоподателят е подал писмено възражение срещу констативния акт, към което е приложена подписка от хората от квартала в подкрепа на съществуването на павилиона.

Въз основа на констативния акт кметът на район „Източен“ е издал оспорената заповед № ЗРИ-661 от 16.12.2021 г. – предмет на настоящото съдебно производство, защото е приел, че срокът на разрешението за поставяне и на разрешението за ползване е изтекъл на 30.11.2019 г., от едноличния търговец не е подадено искане за издаване на нови разрешителни, поради което поставеният обект се явява поставен без правно основание и не отговаря на правилата и нормативите съгласно ЗУТ и Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, поради което е разпоредено неговото премахване.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя заяви, че не оспорва факта, че доверителят му няма разрешителни, чието наличие е единствено от значение за правилното решаване на спора.

Въз основа на тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.57а, ал.1, т.2, 3 и 6 ЗУТ обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало, не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията или срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл. Доколкото в случая по безспорен начин е установена липсата на разрешение за поставяне и на разрешение за ползване, защото техният срок е изтекъл и не е било подадено искане за издаване на нови разрешения, безспорно са налице хипотезите на чл.57а, ал.1, т.2, 3 и 6 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на процесния преместваем обект.

Вярно е, че на жалбоподателя са били издадени разрешения през 2016 г., но е вярно също, че те са били със срок на действие до 30.11.2019 г. Т.е., към август 2020 г., когато е съставен констативен акт № 100 от 05.08.2020 г., и към датата на издаване на оспорената заповед – 16.12.2021 г., жалбоподателят не е притежавал нови разрешителни за периода след 30.11.2019 г., което прави обоснован и правилен изводът на административния орган за липса на правно основание за поставяне на процесния преместваем обект и неговото несъответствие с правилата и нормативите съгласно ЗУТ и Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Нормата е императивна и кметът действа в условията на обвързана компетентност, т.е., няма право на преценка, а задължително следва да издаде заповед за премахване на преместваемия обект, поставен без разрешение за поставяне и разрешение за ползване на общинско място.

Обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнявал задължението за плащане на месечния наем за ползване на общинското място до преди една година, е без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед, защото плащането не може да санира липсата на елементите от фактическия състав на чл.56, ал.2 ЗУТ за поставяне на преместваем обект и за неговото ползване, а именно липсата на разрешение за ползване и на разрешение за поставяне.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл.57а, ал.3 ЗУТ орган – кмета на района, надлежно упълномощен въз основа на заповед № 21ОА-1418 от 10.06.2021 г. на кмета на община Пловдив, спазена е процедурата по чл.57а, ал.2 ЗУТ, изискваща преди издаване на заповедта за премахване обстоятелствата, налагащи премахването, да бъдат установени с констативен акт, съставен от служителите по контрол на строителството, връчен на жалбоподателя, който е представил писменото си възражение, т.е., на жалбоподателя е било гарантирано правото на участие в производството по издаване на оспорената заповед и възможността да направи възражения, бележки и да представи доказателства. Правилно е приложен материалният закон Спазена е също целта на закона – да се премахват преместваеми обекти, които са поставени в нарушение на изискванията на ЗУТ или на други изисквания, определени с нормативен акт, за тяхното поставяне и съществуване.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ю.М., действаща като едноличен търговец под фирма ЕТ „Н.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Бъндерица“ № 18, ет.6, ап.13, срещу заповед № ЗРИ-661 от 16.12.2021 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Съдия: