МОТИВИ към ПРИСЪДА № 55 по
НОХД № 570/2019 г.
на БОС
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното
производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Бургас
обвинителен акт против подсъдимия И.Д.Л. с ЕГН ********** за извършено престъпление
по чл. 343 ал. 3, б. “Б“, предложение първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „В“, вр.
чл. 342 ал. 1 от НК.
Според прокуратурата,
на 19.07.2017 г.***, в района на кръстовище, образувано от главен път I-6
и второстепенен път II-73, при управление на МПС – лек
автомобил „*****“ с рег. № *********, подсъдимият Л. нарушил
две разпоредби от Закона за движение по пътищата, а именно чл. 6, т.1 и чл. 50,
ал.1 от ЗДвП, с което предизвикал пътно-транспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на Б. К.Б., и средна
телесна повреда на Т.П..
След разпореждането
на съдията-докладчик по чл. 247Б от НПК, по делото постъпи молба от Х.И.А. за
конституирането му като частен обвинител в наказателното производство, в
качеството му на наследник на починалата Б.К.Б..
В разпоредителното
заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът разгледа искането
за конституиране на нова страна и прецени, че е спазен срокът по чл. 247Б ал.4
от НПК. Ето защо и предвид представените писмени доказателства, касаещи
родствените връзки на молителя с пострадалата (л. л. 99-100 от ДП) и с оглед ТР
№ 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК, съдът конституира като частен обвинител
в наказателното производство Х.И.А..
Съдебното производство се разви и приключи по реда на
глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание,
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за доказаност
на обвинението не само по отношение времето и мястото на деянието, пътя и
направлението на движение на всеки един от двата автомобила, участвали в ПТП, и
настъпилият тежък, общественоопасен резултат, но и по въпроса, дали подсъдимият
е виновен. Намира за категорично доказано обвинението, че подсъдимият е допуснал
нарушения на чл. 6, т.1 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП, които са в причинно-следствена
връзка с настъпилите тежки вредни последици. Не приема версията за
съпричиняване, тъй като доказателствата по делото сочат за липса на допуснати
от другия водач нарушения на правилата за движение. Предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода с пет години
изпитателен срок, като се аргументира с чистото съдебно минало на Л. и
възрастта му, но и с предходни нарушения на правилата за движение, за което е
бил санкциониран по административен ред. Изразява становище, че допълнително
наказание от 5 или 6 години лишаване от право да се управлява МПС, би
постигнало целта на специалната и генерална превенция.
В съдебно заседание,
повереникът на частния обвинител поддържа обвинението, наред с представителя на
прокуратурата, като го намира, за безспорно доказано. Изразява несъгласие с
тезата за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като я намира за
неподкрепена от събраните доказателства по делото. Предлага на съда,
подсъдимият Л. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му
бъде наложено справедливо наказание.
В съдебно заседание,
подсъдимият Л., редовно призован, се явява, не се признава за виновен, но дава
обяснения по обвинението. Твърди, че е изпълнил задължението си да спре на
знака „Стоп” на кръстовището, като е потеглил, защото преценил, че идващият му
отляво автомобил е далеч и затова може да извърши маневрата „завой наляво”. Твърди,
че подал рязко газ, за да премине по-бързо, но при навлизането на автомобила му
в самото кръстовище, двигателят изгаснал, той се паникьосал и не могъл да
приведе в движение превозното средство, а след това последвал удара. Моли за
оправдателна присъда, тъй като приема, че е нарушил правилата за движение и не
е причина за настъпването на ПТП.
В съдебно заседание,
защитниците на подсъдимия оспорват обвинението. Твърдят, че обвинението е
недоказано и почива само на предположения, тъй като нито един от съставомерните
признаци на престъплението не е бил доказан категорично. Според защитниците,
голямата част от обясненията на подсъдимия И.Л., са били потвърдени от
експертите като технически възможни. Твърдят, че водачът на другия автомобил –
св. П., не била изпълнила задължението си по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и поради това
е допринесла в значителна степен за настъпването на удара. Този извод, според тях,
се налагал от представеното експертно заключение по назначената от съда тройна
автотехническа експертиза – експертите твърдели, че независимо от това, дали
подсъдимият е спрял на стоп-линията и после потеглил ускорително или се е движел
равномерно и не е спрял на стоп-линията, ударът е бил технически предотвратим, ако
св. П. е забелязала своевременно автомобила на подсъдимия при преминаването на
стоп-линията, задействала е спирачната система и е реагирала не със завиване на
ляво. Защитниците излагат тезата, че автомобилът на подсъдимия, с преминаването
на „стоп“-линията на кръстовището, се превръщал за всички останали участници в
движението в предвидима опасност, тъй като вече било много вероятно да навлезе
в кръстовището. Това водело автоматично до правно задължение за останалите
водачи да намалят или да спрат пред възникналата опасност.
Защитниците твърдят,
че подсъдимият Л. не е допуснал нарушения на задълженията си като водач, тъй
като субективната му преценка е била, че ще има възможност да премине безопасно
през кръстовището, преди достигането на движещият се отляво автомобил, управляван
от св. П.. Според тях, кръстовището, където е станало ПТП-то, заблуждава
водачите, тъй като макар да е „Т-образно“, предвид съществуващо разширение,
направено като подход към намиращата се там бензиностанция, се създавало
впечатление, че то е „Х-образно” кръстовище, а това влизало в противоречие със
съответните указателни табели и много често обърквало водачите, дали се намират
на правилния път и в каква посока следва да предприемат движение. Според
защитниците, тази особеност също е оказало влияние върху поведението на
подсъдимия, при навлизането в самото кръстовище.
Защитниците оспорват съставомерните
телесни повреди на пострадалите и твърдяната от прокуратурата тяхна причинно-следствена
връзка с ПТП-то. За средната телесна повреда на свидетелката П., изразяват
становище, че не може с категоричност да се установи, дали констатираното от
вещото лице счупване на коренчетата на прешлените е резултат на конкретното ПТП
или са съществували от преди това наличието, като се аргументират с предходно заболяване
на П., установено по делото чрез медицинска документация и разпита на вещото
лице, изготвило съдебномедицинската експертиза. Според защитниците, единственият
симптом за наличието на това увреждане след инцидента, а именно изпитваните от
нея болки, не може да бъде приет за решаващ критерий, тъй като пострадалата е
изпитвала болки и преди инцидента, а според вещото лице болките не били
различни.
По отношение
настъпилата смърт на пострадалата, защитниците изразяват становище, че не е
доказана пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то, като се аргументират с
обстоятелството, че Б. е била хоспитализирана единствено с оплаквания заради
травма в крака и сравнително дълго е стояла в лечебното заведение преди да
настъпи смъртта й, а през това време не са били констатирани други оплаквания. Защитниците
изразяват несъгласие с твърдението на експерта, че подобна контузия може да се
прояви и известно време след подобен инцидент, като твърдят, че не може
категорично да се изключи и друга възможна причина за настъпването й. Правят се
възражение и за съпричиняване на смъртта от страна на оказващите спешна
медицинска помощ лица в болницата в Бургас, като се твърди, че мозъчната травма
е могла да бъде своевременно диагностицирана и овладяна, ако са били спазвани
медицинските стандарти за лечение.
Защитниците пледират
за оправдателна присъда, но предлагат, ако съдът приеме за доказана вината на
подсъдимия, наказателната му отговорност да се ангажира само досежно смъртта на
пострадалата Б. при установен значителен процент съпричиняване на този резултат
от св. П., управлявала другия лек автомобил, от лекарския екип, лекувал
пострадалата, както и от самата пострадала, тъй като се оспорват показанията на
свидетелите, че същата е била с предпазен колан. Предвид тези и останалите
смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, напреднала възраст, влошено
здравословно състояние, включително и претърпените от него в резултат на това
ПТП значителни телесни и здравословни увреждания, предлагат, съдът да определи
наказание на подсъдимия Л. при условията на чл. 55 от НК.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият И.Д.Л. е
роден на *** ***, български гражданин е, има завършено висше образование,
разведен е, пенсионер е, не е осъждан (л. 175 от ДП).
Подсъдимият И.Л. е правоспособен
водач на моторно превозно средство (МПС). Към датата на инкриминираното деяние,
е притежавал СУМПС № **********, валидно до
14.08.2017 г. Със Заповед за прилагане на административни мярка №
17-1275-000487/10.06.2017 г. на ОД – МВР гр. Велико Търново, свидетелството му
за правоуправление му е било временно отнето, на основание чл. 171, т.1, б.Д от ЗДвП, до заплащане на дължими глоби, наложени му като административни наказания
по допуснати нарушения по този закон. Към настоящият момент подсъдимият е със
СУМПС № ********за категории В и АМ, с валидност до
01.08.2027 г. За периода 2004 г. – 2008 г. е санкциониран с пет наказателни
постановления за различни нарушения по ЗДвП. Преди датата на инкриминираното
деяние, в периода 2015 г. – 10.06.2017 г., подсъдимият е бил санкциониран и с
три фиша за нарушения на чл. 21 ал.2 от ЗДвП (л. л. 170-171 от ДП)
На 19.07.2017 г.
свидетелките Т.Н.П., В.Д.Ц., С.С.С. и пострадалата Б.К.Б.
пътували от гр. Равда към гр. Стара Загора с лек автомобил „******“
с рег. № *******, управляван от свид. П. и нейна собственост.
На предната дясна седалка седяла свидетелката В.Ц., а отзад седели св. С. – от дясната
страна и Б. Б. – от лявата страна, зад шофьора. Движели
се по път І-6, тъй като свидетелките искали да избегнат по-натовареното
движение по магистралата и по-високите скорости. Всички пътуващи в автомобила
били с поставени предпазни колани.
Около 18:30 часа автомобилът,
управляван от св. Т.П. доближавал гр.Карнобат. На около 200 метра преди
кръстовището, образувано между главния път I-6 (по който се движели) и второстепенен път II-73, явяващ се път отдясно
на главния, спрямо посоката на движение на автомобила й, свидетелката подминала
пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.
По същото време, по
второстепенен път II-73, в посока към главния път, се движел лек
автомобил „*******“ с рег. № *******,
управляван от подсъдимия И.Л. и собственост на негово еднолично дружество - „***********.
Подсъдимият пътувал от град Шумен за град Бургас. Приближавайки кръстовището,
образувано между второстепенния път, по който се движел и главния път І-6, Л.
подминал, на около 200 метра преди кръстовището,
указателна табела Ж6, на която било изписано, „Бургас 48“ и изрисувана стрелка
наляво, и „Карнобат 2“ и изрисувана стрелка надясно. После подминал и други
пътни знаци – В24 „забрана за изпреварване на МПС с изключение на мотоциклети
без кош и мотопеди и В26 „забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/час.
Подминал и пътни знаци Е7 и Т1, указващи наличие на бензиностанция на разстояние
100 м. Непосредствено преди кръстовището, на изхода на второстепенният път, по
който се движел Л., били обособени отделна пътна лента за завиване надясно (към
гр. Карнобат), с поставена върху нея пътна маркировка М10 „стрелка за завиване
надясно“, както и пътна лента за движение напред и наляво (към гр. Бургас), с
поставена на нея пътна маркировка М10 „стрелка за указване посока на движение
направо и наляво“. Лентата за движение направо и наляво завършвала със пътна
маркировка „стоп-линия” М6, във вид на широка непрекъсната линия, разположена напречно
на пътната лента и на разстояние 3,7 метра от дясната граница на дясната
пътна лента на път І-6. На нивото на стоп – линията, в дясно от пътната лента,
върху затревен триъгълен остров, отделящ лентата „надясно“ (към гр. Карнобат),
от лентата „направо и наляво“ (към гр. Бургас), бил поставен пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Наближавайки кръстовището,
подсъдимият И.Л. предприел намаляване скоростта на движение на автомобила си,
но вместо да се съобрази с намиращият се отдясно на пътя му знак Б2, не спрял
на стоп-линията М6, а продължил праволинейното си движение. В същото време,
автомобилът, управляван от св.Т.П. се движел направо по път І-6, който бил с
предимство и навлизал в кръстовището със скорост от около 65 км/ч. Преди да
навлезе в самото кръстовище, подсъдимият спрял автомобила си на по-малко от
метър от дясната граница на дясната лента по която се движел „*******”,
видял автомобила на св. Т.П., преценил, че ще има време да извърши безопасно маневрата
и навлязъл в кръстовището, с намерение да завие наляво, ускорявайки автомобила
от място. Виждайки автомобила на подсъдимия пред себе си, св. П. завъртяла
волана на своя автомобил наляво. Последвал удар между челната дясна част на „*******”
и страничната лява, предна част на „*******”, обхващаща областта
на предна лява врата. След удара лекият автомобил „*******”
продължил движението си напред и наляво спрямо собствената посока, завъртайки
се минимално около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка, а после
останал на гумите си, около средата на кръстовището и ориентиран леко
диагонално – с предната си част в посока югозапад, а със задната си част – в
посока североизток. Лекият автомобил „*******” продължил
движението си при относително странично плъзгане, завъртайки се около
вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка, както и около собствената
си надлъжна ос и се преобърнал на дясната си страна.
Водачът на лекият
автомобил „*******” – подсъдимият Л. получил несъставомерни
телесни увреждания.
След
пътно-транспортното произшествие, пострадалата Б. веднага била приведена в УМБАЛ
– Бургас и настанена за лечение в Отделение по ортопедия и травматология заради
видима ортопедична травма, но поради влошаване на състоянието й, на 21.07.2017
г. тя била настанена в Отделение по анестезиология и интензивно лечение, където
въпреки оказаната медицинска помощ, на 02.08.2017 г. починала ( л. л. 52-89 от
ДП). Видно от писменото заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на труп № 237/2017 г. (л. л. 44-46 от ДП), след извършената аутопсия
на пострадалата е установено счупване в областта на таза в ляво –
полифрагментарна фрактура на ляв ацетабулум, както и мозъчна травма със
субарахноидна хеморагия с пробив във вентрикулите, мозъчен оток. Мозъчна смърт.
Според експерта, счупването в областта на таза в ляво е в резултат от
съприкосновение с твърди тъпи предмети вътре в автомобила при внезапното му
привеждане от движение в покой при ПТП и е в пряка причинна връзка с
произшествието. По отношение мозъчната травма, в съдебно заседание вещото лице
поясни, че тя представлява кръвоизлив, разположен в меката мозъчна обвивка и
плащевидно в основата на мозъка. Според експерта, този кръвоизлив се развива
постепенно, постепенно притиска мозъка, получава се мозъчен отток, който
притиска центъра на дишане и сърдечна дейност, и настъпва смърт. При
пострадалата това е било установено едва когато е започнала да прави гърчове –
тогава е била направена компютърна томография, при която се е видял
субарахноидния кръвоизлив и се констатира, че е настъпила и мозъчната смърт.
Вещото лице посочва, че кръвоизлив от подобен род може да се развива постепенно
и бавно, дори с давност от 24 часа, в зависимост от големината на кръвоносните
съдове, които са били засегнати. Конкретният случай е бил подобен, за което
свидетелствало обстоятелството, че пострадалата Б.Б.
първоначално е била контактна, в съзнание и с болки в тазобедрената става. Според
вещото лице, конкретната причина за настъпилият фатален кръвоизлив е било силно
мозъчно сътресение, изразяващо се в рязко раздвижване на мозъка в черепната
кутия, което е довело до разкъсване на кръвоносни съдове. Сътресението е
резултат от внезапното привеждане на автомобила от движение в покой при ПТП,
което се установява от обстоятелството, че при аутопсията не са установени
данни за директен удар на главата в предмети – липсват фрактури на черепа, на
черепна основа или на лицевите кости, нито е налице кръвонасядане по меката
обвивка на черепа. Според вещото лице, не е възможен друг механизъм за
получаване на мозъчната травма, като причиняването на същата не е обусловена от
това, дали пострадалата е била с поставен предпазен колан или не.
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза № 31/2018 г. (л. л. 116-117 от ДП), от ПТП-то св. Т.П. е получила
контузия на корема и счупване на напречните израстъци на първи и втори лумбални
прешлени. Според вещото лице, счупването на израстъците е в резултат от
извиване на тялото при ПТП с внезапно напрежение на мускулатурата на гръбначния
стълб. Счупването на напречните израстъци на прешлените е довело до трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 2 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес и се определя като средна телесна повреда.
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза № 625/2018 г. (л. л. 90-91 от ДП), пътуващата в „*******”
свидетелка В.Ц. е получила лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош с мозъчно
сътресение, които са довели до временно разстройство на здравето й, неопасно за
живота. Според експерта, възможно е травмите да са причинени от удар на тялото
на свидетелката в твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност вътре в купето
при сблъсъка на двата автомобила.
Видно от писменото
заключение по назначената в хода на съдебното следствие тройна автотехническа
експертиза, мястото на удара между двата автомобила е в лентата за движение на
„********” и спрямо платното на 8,7 м. преди мерната линия и на ниво от 2,6 м. до 3,5 м., вляво от дясната граница на лентата за
движение на „*******”. Мястото на удара е било определено от
експертите въз основа на взаимното
разположение на двата автомобила в момента на удара, от наличните деформации,
от данните за крайното положение на покой на автомобилите и наличните
разпръснати обекти, разлив на течност и др. За автомобилът *******
ударният процес е бил при страничен удар, а за автомобила *******
при челен удар. След удара, лекият автомобил „********”
продължил движението си при странично плъзгане с преминаване от движение напред
в напречно триене. Според експертите, в резултат на ударната сила и в
съответствие с теоремата за изменение на кинетичния момент автомобилът „*******”
се обърнал върху дясната си странична повърхност, като при падането върху
терена били оставени характерни протривни следи, разлив на мазна течност и
разпръснати отломки от ударния процес. От своя страна, лекият автомобил „*******”
продължил движението си напред и наляво, спрямо предварителното си движение,
което станало в резултат на удара и предприетите действия от водача за промяна
на направлението на движение. Тези изводи, според експертите, съответстват и на
повредите по самите автомобили. При огледа на автомобила „*******”
е било установено, че той е деформиран в страничната лява част, в областта на
вратата, предния ляв калник и предна лява колонка. Ударният процес е отляво
надясно и отзад напред, за което свидетелства деформирането на вратата в
областта на средната колонка в указаното направление. В зоната на максимално
проникване е установена овална деформация, която съответства по височина и
форма да е оставена от предната броня на лек автомобил „*******”. При
огледа на лекия автомобил „********” е била установена деформация на челната
част, в областта на двигателното отделение, която е с направление
отпред- назад и леко отдясно-наляво за автомобила, гледано отзад. Ударният
процес е изразен повече в дясната челна част, като предната броня е откачена от
закрепването. Масивният удар е до нивото на предния ляв фар, като същият е
запазил относително своето състояние. Това, според експертите, определя косото
разположение на двата автомобила в момента на удара, като предният десен
габарит на „********”, в момента на максимална деформация, е бил
в областта на максималната деформация на „*********”.
От писменото
заключение на тройната автотехническа експертиза е видно, че скоростта на лекия
автомобил „********”, към момента на удара, е била 64,7 км/ч,
като предвид обстоятелството, че при огледа на местопроизшествието не са били
намерени и описани спирачни следи, то такава е била и скоростта му на движение
и преди ПТП. Според експертите, скоростта на лекия автомобил „*******”
преди ПТП-то е била 15,8 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „*******”,
предвид скоростта му преди удара, е била изчислена от експертите на около 44
метра, а за лекия автомобил „********” – около 7 метра. Според
експертите, в момента на навлизане на „*******”
в лентата за движение на автомобила на П., автомобилът „*******”
е бил на по-малко от 30 м. от мястото на удара, т.е.,
автомобилът „********” е навлязъл в опасната зона на лекия
автомобил „********”. Според направените изчисления, за времето на движение на „********”
от мястото на пресичане на дясната граница до геометричното му разположение към
мястото на удара, св. П. е нямала техническата възможност да предприеме
действия за спиране, а само е предприела отклоняване на автомобила наляво.
Според експертите, времето за движение на автомобила „*******” от мястото на
пресичане на дясната граница на платното напречно до мястото на удара е 1,66
секунди, което е
съизмеримо с времето за реакция на П. и времето за задействане на кормилния
механизъм, но не и с времето, необходимо тя да задейства ефективно спирачната
система на своя автомобил. Подсъдимият, като водач на лекия автомобил „********”,
е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре и пропусне
автомобила „**********”, а след преминаването му, да предприеме
пресичане на коридора на движение на „********”. От своя страна,
св. П. е нямала техническата възможност да предотврати ПТП спрямо мястото и
момента на навлизане автомобила на подсъдимия в нейната пътна лента и в
коридора на автомобила „********”.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Съдът намира
описаната по-горе фактическа обстановка за безспорно установена, доколкото я
изведе от събраните в хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени
доказателства и доказателствени средства, ценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Писмени доказателства и доказателствени средства:
При изграждането на
описаната по-горе фактическа обстановка, съдът ползва следните, приобщени към
доказателствения материал в хода на съдебното следствие писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол от 19.07.2017
г. за оглед на местопроизшествие (ПТП) със скица, препис и фотоалбум (л. л. 3-19
от ДП); протокол от 16.03.2018
г. за допълнителен оглед на местопроизшествие (ПТП) с препис и фотоалбум (л. л.
127-144 от ДП); медицински документи от УМБАЛ – Бургас относно приема и
лечението на пострадалата Б., вкл. и епикриза (л. л. 52-88 от ДП); медицински
документи от МБАЛ „Бургасмед” и УМБАЛ – Стара Загора относно лечението на
свидетелката В.Ц. (л. л. 93-95 от ДП); препис – извлечение от Акт за смърт и
Удостоверение за наследници на пострадалата (л. л. 99-100 от ДП); медицинска
документация от ЦСМП – Бургас, УМБАЛ – Бургас и УМБАЛ – Стара Загора относно
лечението на св. Т.П. (л. л. 109-112 от ДП); копия от застрахователна полица,
талон за регистрация и за технически преглед на лек автомобил с рег. № ***********
(л. л. 114 и 115 от ДП); справка за нарушител – водач относно подсъдимия Л. (л.
л. 170-171 от ДП); справка за регистрацията на лек автомобил с рег. № **********
(л. 173 от ДП); справка за съдимост (л. 175 от ДП).
Настоящият съдебен
състав кредитира изброените писмени доказателства и доказателствени средства,
доколкото те установяват относими към предмета на делото факти и обстоятелства,
а при събирането им е спазен установеният в НПК ред. Процесуално-следствените
действия по оглед на местопроизшествието са били извършени от орган по
разследването, в присъствието на поемни лица и специалист-технически помощник; действията
са били фотографирани и подробно описани в съответни протоколи, които след това
били предявени за подпис на поемните лица и на всички заинтересовани лица, и
подписани без възражения.
Сред материалите от
досъдебното производство е приложена справка за нарушител-водач на св. Т.П. (л.
172 от ДП). Съдът не кредитира цитирания документ като писмено доказателство, доколкото
същото се отнася до факти и обстоятелства, които не се включват в предмета на
доказване.
Съдебни експертизи:
При изграждане на
фактическата обстановка, описана по-горе, съдът се ползва и от заключенията на
вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи. Съдът
кредитира изцяло писмените заключения по назначените съдебномедицински
експертизи на пострадалата Б.Б. (л. л. 44-46 от ДП),
на свидетелката Т.П. (л. л. 116-117 от ДП) и на св. В.Ц. (л. л. 90-91 от ДП),
както и по назначената в хода на съдебното следствие тройна автотехническа
експертиза. Тези заключения бяха потвърдени и защитени в съдебно заседание от
изготвилите ги експерти, не бяха оспорени от страните по делото, а съдът не
намери основания да подложи на съмнение Съдът не кредитира заключението на
вещото лице по назначената в досъдебното производство единична автотехническа
експертиза поради противоречието му с подробното и научно обосновано заключение
на тройната автотехническа експертиза по важни факти и обстоятелства, включени
в предмета на доказване, като например, скорост на движение на автомобилите в
момента на ПТП, опасни зони, причина за преобръщане автомобила на подсъдимия Л.
след удара и т.н.
Гласни доказателства и доказателствени средства:
В
хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан синът на пострадалата Б.
– частният обвинител Х.А.. Макар показанията му да не съдържат информация за
съставомерни факти и обстоятелства, те са относими към предмета на делото,
доколкото спомагат да се установи в пълна степен обществената опасност на
деянието и свързаното с нея индивидуализиране на наказанието. Ето защо, съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира като
достоверни показанията на свидетелките В.Ц. и С.С., дадени в хода на съдебното
следствие, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват, подкрепят
се от другите доказателствени източници и са относими към предмета на делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката С., дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени в съдебното следствие по правилата на чл. 281 от НПК,
в частта им, отнасяща се до твърдението, че автомобилът на подсъдимия е
„изскочил” от кръстовището, тъй като в тази си част, по признанието на самата
свидетелка, те не се основават на личните й възприятия, а са резултат от
неправените от нея умозаключения, по факти, възприети след ПТП-то и излизането
й от колата.
В хода на съдебното
следствие бе разпитана и свидетелката Т.П., водач на другият автомобил,
участвал в ПТП-то, която поради това обстоятелство безспорно е заинтересована
от изхода на делото. Показанията й от съдебното следствие, като цяло, следва да
се приемат за достоверни, доколкото се основават изцяло на нейните лични,
субективни възприятия, потвърждават се от свидетелските показания на другите
пътуващи в нейния автомобил свидетелки, както и кредитираните заключения на експертизите
по делото. Единствено от показанията й в съдебното следствие, съдът не
кредитира частта, касаеща скоростта на движение на автомобила й преди ПТП-то.
Относно това обстоятелство, съдът се довери на показанията на П., дадени в хода
на досъдебното производство и прочетени в по реда на чл. 281 от НПК, тъй като
тези показания в по-голяма степен съответстват на експертното заключение.
Съдът кредитира като
достоверни показанията на св. К., дадени от него в хода на съдебното следствие.
Макар и да не е пряк очевидец на самия сблъсък между двата автомобила, той се е
намирал до мястото на инцидента в достатъчна близост, за да възприеме
непосредствено движението на автомобила на подсъдимия след удара, както и лично
да се убеди в състоянието на пътуващите в двата автомобила. Показанията му са
от значение, защото дадени от незаинтересован от изхода на делото свидетел, те
могат да послужат за проверка достоверността на свидетелите, явяващи се в една
или друга степен преки очевидци и участници в инцидента. От друга страна,
достоверността на неговите показания се потвърждава от писмените
доказателствени средства – огледния протокол, както и от експертното заключение
на тройната автотехническа експертиза. Съдът не кредитира единствено
показанията на св. К., дадени от него в досъдебното производство и четени в
съдебното следствие по реда на чл. 281 от НПК, в частта им относно обясненията
на подсъдимия след ПТП-то, че преди удара е гледал GPS
– навигация и се е заблудил като е твъргнал направо през кръстовището,, тъй като
тези обстоятелства не са били възприето от свидетеля при личен разговор с Л., а
и противоречат на заключенията на експертите по автотехническата експертиза
относно направлението на движение на автомобила преди удара.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият даде обяснения по обвинението. Преценката за
достоверността им, бе съобразена с тяхната двойствена правна природа – като
начин за активно упражняване право на защита чрез излагане на защитна версия за
случилото се, но и като гласно доказателствено средство, позволяващо да се
установят съставомерни факти и обстоятелства. Ето защо, съдът кредитира само
тези обяснения, които намират своята доказателствена опора в събрания по делото
достоверен доказателствен материал.
В хода на съдебното
следствие, подсъдимият изложи своята версия за механизма на настъпване на
ПТП-то. Л. твърди, че преди да навлезе в кръстовището е спрял на стоп-линията,
огледал се е, видял е другият автомобил, преценил, че е далеч и има възможност да
извърши безпрепятствено завой наляво, и потеглил от стоп-линията, но в самото
кръстовище, двадесет секунди преди удара, двигателят на автомобилът му изгаснал
и той не могъл да реагира. Твърдението му, че е спрял на стоп-линията, както и
това, че автомобилът му е изгаснал насред кръстовището, съдът прие за
недостоверни и за основна част от възприета от подсъдимия защитна теза, тъй
като същите противоречат на експертното заключение по назначената тройна
автотехническа експертиза, която е изследвала всички направени от подсъдимия
възражения по механизма на ПТП, описан в обвинителния акт (по-подробни
разсъждения съдът ще изложи в мотивите си, когато обсъжда обективната и
субективна съставомерност на
инкриминираното деяние). В останалата им част, съдът кредитира
обясненията на подсъдимия Л., доколкото са безпротиворечиви и като цяло
съответстват на останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, кредитирани от съда.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С деянието си
подсъдимият И.Д.Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 343, ал.2, б. „Б“, предложение първо, вр. ал.4, вр. ал. 1, б. „В“, вр.
чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на 19.07.2017 г.***, в района на кръстовището,
образувано от главен път І-6 и второстепенен път II-73, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****”,
модел ”****** ” с peг. № **********, нарушил правилата
за движение, установени в Закона за движение по пътищата, а именно чл. 6 т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението
съобразяват своето поведение с пътните
знаци и с пътната маркировка“, и чл. 50 ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“,
и по непредпазливост причинил смъртта на Б.К.Б.
с ЕГН **********, починала на 02.08.2017 г., както и средна телесна повреда на Т.Н.П.
с ЕГН **********, изразяваща се в счупване напречните израстъци на 1 и 2
лумбални прешлени, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок
от около 2 месеца.
Събраните по делото
доказателства дават основание на съда да направи извода, че обвинението, така
както е предявено на подсъдимия, е доказано по несъмнен начин.
От обективна страна,
чрез събраните по делото доказателства и доказателствени средства безспорно се
установява, че на посочената в обвинителния акт дата 19.07.2017 г., на
кръстовището, образувано от главен път І-6 и второстепенен път II-73 и намиращо
се на територията на Община Карнобат, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на лек автомобил „******“
с рег. № ******** и лек автомобил „*******”
с рег. № *********. Датата и мястото на произшествието се
установяват по безспорен начин чрез протокола за оглед на ПТП и изготвеният към
него фотоалбум, чрез свидетелските показания на свидетелите С.,
Ц., П. и К., чрез обясненията на подсъдимия, а също и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като
страните не спорят относно тези обстоятелства. Липсва спор между страните и
относно механизма на настъпилото ПТП, от гледна точка на място на удара, местата
на първи контакт между двата автомобила, повредите по тях, както и относно
посоките на движения на двата автомобила преди и по време на ПТП-то. Основният
спорен въпрос е, доколко действията на подсъдимия като водач на лек автомобил „******”
представляват нарушение на посочените от прокуратурата разпоредби от ЗДвП и
доколко тези действия, обективно погледнато, се намират в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Този спорен въпрос следва да бъде изследван в няколко
направления, като според съда, представената в съдебното следствие тройна
автотехническа експертиза, защитена от тримата експерти при разпита им в
съдебно заседание, позволява да му бъде даден обективно и научно обоснован
отговор.
Безспорно доказани по
делото, чрез посоченото вече експертно заключение, са скоростите на движение на
двата автомобила в момента на удара, като те са изчислени на база установеното
при огледа на местопроизшествието разположение на автомобилите, участвали в
ПТП-то, съпоставено с установените при огледа им повреди. И докато за
автомобила „*********” експертите са категорични, че скоростта му
в момента на удара е почти равна на тази непосредствено преди ПТП-то, то за скоростта
на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Л. е безспорна само тази
по време на удара - около 16 км/ч. Каква е била скоростта му преди това, според
вещите лица не може да се определи със сигурност предвид липсата на обективни
находки, позволяващи да се посочи като сигурен един от множеството възможни
варианти. Безспорно, въпросът за скоростта на „**********”,
непосредствено преди навлизането му в кръстовището, е важен от гледна точка на това,
какви действия е предприел подсъдимият като водач, за достигане скоростта от 16
км/ч, с която автомобилът му е бил в момента на удара и в частност – допуснато
ли е твърдяното от прокуратурата нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. За изясняване
въпросът, допуснал ли е Л. нарушение на чл. 50 ал.1 от ЗДвП е важно да се
установи, в кой момент е възникнала опасността за св. П. като водач на
превозното средство, движещо се по път с предимство.
Съдебната практика е
категорична, че движещо се по път без предимство превозно средство става
опасност към момента, в който премине стоп линията или в предходен момент,
когато е очевидно, че и да желае, не може да предотврати от техническа страна
навлизането в кръстовището (вж. в този см. Р 227-77-ІІІ, Р 441-83-ІІІ, Р
3331-79-І, Р 248-77-І, Р 1351-80-І, Р 522-83-ІІІ, Р 21-87-ІІІ, Р 1167-76-ІІІ и
др.).
Като се вземат
предвид показанията на свидетелката П., че за нея появата на автомобила „****”
е била внезапна, на което тя е реагирала със завиване на ляво и натискане на
спирачка, както и обясненията на подсъдимия Л., че е спрял преди кръстовището,
огледал се е и е предприел навлизане в кръстовището с цел завиване наляво,
предвид заключението на вещите лица по назначената тройна автотехническа
експертиза, съдът приема за логически правдоподобен и доказателствено обезпечен
следният механизъм на ПТП от гледна точка действията на подсъдимия:
Движейки се по път II-73,
водачът Л. е имал представа, че приближава кръстовище с главен път І-6, предвид
разположените по пътя му пътни знаци – указателна табела Ж6 („Бургас 48“ и
изрисувана стрелка наляво, и „Карнобат 2“ и изрисувана стрелка надясно). Непосредствено
преди кръстовището, на изхода на второстепенният път, заради поставените пътни
маркировки М10 „стрелка за завиване надясно“, както и пътна лента за движение
напред и наляво (към гр. Бургас), с поставена на нея пътна маркировка М10
„стрелка за указване посока на движение направо и наляво, подсъдимият намалил
скоростта си на движение и след като подминал пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, спрял на около метър от дясната граница на
дясната лента на път І-6. Преценил се, че няма да застраши идващият от лявата
му страна и движещ се с предимство „*******” и навлязъл в
кръстовището, бързо, но плавно ускорявайки скоростта си.
Според съда,
събраните по делото доказателства опровергават версията на подсъдимия Л., че е
спрял на стоп-линията, както и един от вариантите, посочени в експертизата, а
именно че автомобилът се е движел равномерно със скорост от 16 км/ч, с която
пресякъл стоп-линията и навлязъл в кръстовището без да спира. Видно от
заключението на вещите лица, при равномерна скорост от 16 км/ч автомобилът на
подсъдимия ще измине разстоянието от мястото на удара до дясната граница на
лентата за движение на „*******” за 1,1 секунди, а
разстоянието от стоп-линията до мястото на удара – за 1,93 секунди, като във
варианта спиране на стоп-линия и последващо потегляне, времето би било
по-голямо, а ускорението по-слабо. Време от 1,93 секунди и повече, би
позволило, от техническа гледна точка, св. П. да възприеме пресичането на
стоп-линията от подсъдимия и да задейства спирачната система на автомобила си. Св.
П. твърди, обаче, че автомобилът на подсъдимият се е появил внезапно,
неочаквано за нея, като за времето до удара тя е успяла само да завърти волана
наляво и да натисне спирачка. Внезапността и неочакваността от появата на
автомобила на Л., вдясно от тях, се потвърждава и от показанията на
свидетелките С. и Ц.. Версията на св. П. се потвърждава и от липсата на
спирачни следи, оставени от автомобила й, което означава, предвид безспорните
данни за отклонение на автомобила й вляво преди удара (т.е. налице е все пак
някаква реакция от нейна страна), че времето от възприемането на опасността от П.
до удара е било по-малко от 1,93 секунди. Липсата на оставени спирачни следи, видно
от отговор 4.19 в писменото заключение на вещите лица, означава, че максималното
време за движение на автомобила на св. П., преди ефективния спирачен път, е 1,4
секунди, от които 0,8 сек. за реакция, 0,2 сек. да сработи спирачката и 0,4
сек. да блокират колелата. За това време, автомобилът й е изминал разстояние от
около 25 метра до удара. Следователно, може да се приеме убедено, че св. П. е
възприела автомобилът на Л. като опасност едва, когато той е преминал дясната
граница на лентата за движение на „*******” и е навлязъл
същински в кръстовището. Предвид особеностите на терена, където се намира
кръстовището, може да се предположи, че св. П. е имала обективна възможност да
възприеме автомобила на Л. при пресичането му на стоп-линията, но само ако
последният се е движел с равномерна скорост от 16 км/ч или е потеглил от
стоп-линията. Доколкото от доказателствата се установява, че П. е наблюдавала
внимателно пътя и не е имало обстоятелства, които да я разсейват, но въпреки
това, появата на автомобила на Л. в нейната лента се е оказала неочаквана за
нея, на което тя е реагирала ефективно до времето на удара от минимум 1,4 сек.
със завъртане на волана и привеждане в действие на спирачната система, налага
се извода, че подсъдимият е действал единствено и само по описания по-горе
начин – с намаляване на скоростта си на движение непосредствено преди
кръстовището, подминаване на стоп-линията и спиране малко преди дясната граница
на лентата на „*******”. Именно
постепенното намаляване на скоростта на автомобила на Л., включително и при
преминаването на стоп-линията, е попречило на П. да възприеме по-рано
опасността и да успее да разграничи времево преминаването на стоп-линията от
навлизането в кръстовището като опасност за движението.
Видно от писменото заключение
на вещите лица, описаните по-горе действия на подсъдимия Л. преди ПТП са
най-възможният и доказателствено обезпечен вариант. При спиране на разстояние почти
метър преди дясната граница на лентата за движение на „*****”,
подсъдимият е имал възможност после бързо и плавно да ускори автомобила си до
16 км/ч, без да оставя характерните за рязко и интензивно потегляне следи от
гуми, като разстоянието от мястото на спиране до мястото на удара е било
изминато за около 1,66 секунди, а то съответства на времето за реакция на св. П.,
преди ефективно спиране (като се има предвид, че стойността от 0,8 секунди за
реакция, посочена от експертите, е средна величина, т.е. възможно е и по-голямо
време за реакция в зависимост от внезапността, опита, възрастта и т.н. на
водача). Този вариант съответства и на обясненията на подсъдимия, който твърди,
че е спрял и след като преценил, че е безопасно да извърши маневрата, бързо е
навлязъл в кръстовището.
Твърденията, че
подсъдимият не е спрял преди да навлезе в кръстовището не съответстват и на
житейската логика. Както бе посочено по-горе, поредица от пътни знаци и
маркировки на пътното платно, разположени по протежение на лентата му за
движение, са ориентирали подсъдимия Л., че приближава кръстовище, а знакът Б2 –
че се движи по път без предимство. Логично е, предвид естествения инстинкт за
самосъхранение, подсъдимият Л. да спре, за да се ориентира, дали пътната
обстановка му позволява да извърши маневрата, която предварително е решил да
направи. По мнение на съда, скорост от 16 км/ч не би позволила на водач на МПС
да се ориентира достатъчно бързо, особено като се има предвид, че в настоящият
случай Л. е имал намерение да завие наляво, т.е., той е трябвало да наблюдава
не само за МПС-та, идващи от гр. Бургас, но и за такива, пътуващи към гр.
Бургас.
Предвид изложеното
дотук, съдът намира за безспорно установено по делото, че с действията си,
подсъдимият Л. е допуснал две нарушения на правилата за движение, установени в
ЗДвП, като те са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалия
от него общественоопасен резултат. Предвид разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП,
подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с пътен знак Б2. Съгласно чл. 46, ал.2 от ППЗДвП, този пътен знак
указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът, а преди да потеглят отново – да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство. Подсъдимият не изпълнил това
свое задължение, като не спрял на стоп-линията, а я подминал. Изпълнението на
това задължение би дало възможност на подсъдимия Л. да прецени обективно
пътната обстановка и безпрепятствено да извърши маневрата, която е решил, като
пропусне движещият се по път с предимство лек автомобил „*******”
и по този начин да предотврати ПТП.
Подсъдимият Л. е
допуснал и нарушение на чл. 50 ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба го задължава, като
водач на превозно средство, движещо се не по път с предимство, да пропусне на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Видно от
доказателствата по делото, макар и спрял непосредствено преди самото
кръстовище, Л. не се е съобразил с идващият по път с предимство „*******”
и навлязъл в кръстовището, като пресякъл лентата за движение на този автомобил
в неговата опасна зона. Неизпълнението на задължението по чл. 50 ал.1 от ЗДвП е
резултат от погрешна преценка за действителната пътна обстановка, и е в пряка
връзка с неизпълнението на задължението по чл. 6, т.1 от ЗДвП. Спирането на
автомобила непосредствено преди кръстовището се дължи на предварително взето
решение да се спре не на стоп-линията, а именно на това място. Предприетото в тази
връзка намаляване на скоростта на движение на автомобила до покой, от своя
страна е довело до намаляване времето за реална преценка на пътната обстановка.
Спирането на стоп-линията би дало възможност на подсъдимия да изследва
внимателно особеностите на пътя и да вземе своевременна и обективно обусловена
преценка за безопасния начин за извършване на заплануваната маневра; това дори
би дало възможност на водача, да се придвижи до самото кръстовище с по-малка
скорост от 16 км/ч. От друга страна, правомерното поведение на подсъдимия, обективно
би дало достатъчно време на водачът на „*******”
да възприеме, с оглед скоростта си на движение (в случая – законоустановена),
като опасност евентуалното преминаване на стоп-линията.
Неоснователно е
възражението на подсъдимия и на неговата защита, че в кръстовището двигателят
на автомобилът му бил изгаснал и това, всъщност, била основната причина за
настъпване на ПТП. Предвид извършения векторен анализ и план на скоростите,
експертите са категорични, че автомобилът на подсъдимият Л. е бил в движение в
момента на удара, което се доказва от наличието на значителна компонента на
количеството на движение след удара с направление отдясно наляво спрямо посоката
на движение на „******”. Видно от
експертното заключение, тази компонента на количеството на движение е в
резултат на наличието на напречно разположена скорост, която във фазата на
удара е придобита от направлението на движение на автомобила „********”.
Неоснователни са
възраженията на защитата за съпричиняване на ПТП и на общественоопасния
резултат от св. Т.П.. Пътно-транспортното произшествие е възникнало единствено
и само поради неправомерните действия на подсъдимия, който нарушавайки
правилата за движение, установени в чл. 6, т.1 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП навлязъл
в кръстовището, отнемайки предимството на лекия автомобил „*******”,
доколкото навлизането на „*******“ е било в опасната
зона на автомобила на св. П.. Видно от заключението на вещите лица по
назначената тройна автотехническа експертиза, скоростта на лекият автомобил
преди и по време на удара е относително непроменлива и е около 65 км/ч. Предвид
липсата на ограничение на скоростта на движение по път І-6, въведено с пътни
знаци в района на кръстовището, следва да се приеме, че управляваният от
свидетелката П. автомобил се е движел със скорост, съобразена с разпоредбата на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Доказателствата по делото установяват, че същата е
възприела като опасност автомобила на подсъдимия Л. едва когато същият е
навлязъл нейната лента за движение и автомобилът й е отстоял на около 25 м. от
мястото на удара, при опасна зона 44 метра. Макар според съдебната практика да
се приема, че в конкретният случай, опасността е възникнала с пресичане на
стоп-линията от страна на автомобила на подсъдимия, късното възприемане на тази
опасност от страна на П. не се дължи на нейно противоправно поведение като
водач на МПС, а на противоправните действия на подсъдимия. Както бе посочено
по-горе, единствената възможност, при която П. е имала обективно възможност да
забележи опасността и своевременно да предприеме някакви действия по
предотвратяване настъпването на ПТП, е била при скорост на автомобила на
подсъдимия Л. от 16 км/ч, която е еднакво равномерна при пресичане на
стоп-линията и продължаващо движение с навлизане в кръстовището, без спиране.
Доказателствата по делото сочат, че свидетелката П. е наблюдавала внимателно
пътя, за което свидетелстват както показанията на пътуващите в автомобила, така
и ниската (спрямо чл. 21 ал.1 от ЗДвП) скорост на движение, с която е
управлявала автомобила си, а и реакцията й при възприемане на опасността,
съпоставена с времето до удара. Тези обстоятелства свидетелстват, че причината
за късното възприемане на опасността се дължи на движението на автомобила на
подсъдимия Л., който с приближаване на кръстовището плавно е намалявал
скоростта си на движение, преминавайки през стоп-линията, до установяването му
в покой, малко преди самото кръстовище. Именно това е отнело възможността на
свидетелката да възприеме своевременно опасността и да предприеме конкретни
действия за евентуално предотвратяване на ПТП. Що се отнася до възражението на
защитата, че предприетото от св. П. завиване наляво, непосредствено преди удара,
може да е довело до причиняване на общественоопасния резултат, същото е
неоснователно. Касае се за инстинктивна реакция, която не е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид навлизането на лекия
автомобил „********” от път без предимство в опасната зона на
лекия автомобил „******”, движещ се със
съобразена скорост по път с предимство.
От обективна страна,
доказан е съставомерният общественоопасен резултат от инкриминираното деяние.
По делото няма спор за телесните повреди, установени при извършената аутопсия
на пострадалата Б., нито за медицинските причини за настъпилата смърт, не се
спори и за вида и характера на телесните повреди на св. П.. Тези обстоятелства
се установяват по несъмнен начин от приложените по делото писмени заключения по
назначените в досъдебното производство съдебномедицински експертизи, които не
бяха оспорени от страните. Основните възражения на защитата са насочени към
наличието на причинно-следствена връзка между установените телесни повреди и
настъпилото ПТП. Тези възражения са неоснователни. Както бе посочено по-горе в
мотивите на настоящата присъда, смъртта на пострадалата Б. е настъпила
следствие мозъчна травма със субарахноидна хеморагия с пробив във вентрикулите
и последващ мозъчен оток. Според вещото лице, конкретната причина за
настъпилият фатален кръвоизлив е силно мозъчно сътресение, предизвикано от внезапното
привеждане на автомобила от движение в покой при ПТП, в резултат на което мозъкът
рязко се е раздвижил в черепната кутия, а това е довело до разкъсване на
кръвоносни съдове и последващия мозъчен оток.
Неоснователни са
възраженията на защитата, че счупването на напречните израстъци на първи и втори
лумбални прешлени на св. П. е предизвикано не от пътно-транспортното
произшествие, а от събитието, довело до дисковата херния на свидетелката и е с давност
отпреди настоящият инцидент. Разпитан в съдебно заседание, експертът
категорично опроверга подобна версия. Според него, счупването на въпросните
напречните израстъци е настъпило следствие извиване на тялото в поясната
област, или напрягане на мускулатурата на гръбначния стълб, което е станало по
време на удара. Експертът сочи, че е възможно счупването и дисковата херния да
се получат в един и същи момент, но направеното изследване е щяло да установи,
че това е старо счупване и този резултат да бъде записан в медицинската
документация, а в конкретният случай такова отразяване липсва. Вещото лице
допълва, че счупването на напречните израстъци на първи и втори лумбални
прешлени е свързано с постоянни болки в тази област, които са постоянни,
особено при движения, т.е., пострадалата би имала постоянни оплаквания. По
делото липсват доказателства за това.
Подсъдимият И.Д.Л. е
пълнолетно лице и доколкото по делото липсват данни, които да поставят под
съмнение психическото му здраве, може да се приеме, че към момента на
извършване на престъплението е бил вменяем т.е. разбирал е свойството и
значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След
деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в постоянно или
краткотрайно разстройство на съзнанието, което да не му позволява да разбира
свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си.
Следователно подсъдимият И.Л. отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за
наказателноотговорно лице, затова на същия може и следва да се търси
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.
Престъплението е
извършено по непредпазливост, като се касае за престъпна самонадеяност –
подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, не ги е
желаел, но е мислил, че е в състояние да ги предотврати. Видно от обясненията
на подсъдимия, които се потвърждават и от доказателствата по делото, той е
предприел навлизане в кръстовището, тъй като преценил, че движещият се по път с
предимство „******” е далеч, т.е., преценил е, че има техническа възможност
да извърши безопасно маневрата ляв завой. При тези обстоятелства, следва да се
приеме, че предвиждането настъпването на общественоопасните последици у
подсъдимият е било по-скоро под формата на абстрактно познание за това, че навлизайки
в кръстовището и пресичайки пътя на автомобил, движещ се по път с предимство, могат
да настъпят отрицателни последици от определен вид (вероятно ПТП), но не и
познание за конкретните настъпили впоследствие последици (смъртта и телесните
повреди на пострадалите). Действията на подсъдимия сочат, че той не само не е искал
настъпване на общественоопасен резултат, нещо повече – у него е била налице субективна
увереност, че такива последици няма да настъпят, а тази увереност е била формирана
въз основа на субективната му преценка за разстоянието между двата автомобила, за
скоростта на автомобила, движещ се с предимство, за възможностите на своя
автомобил, включително за ускорението му и за скоростта, с която подсъдимият е
в състояние и възможности да го управлява. Настъпилият въпреки това удар между
двете превозни средства налага извода, че от интелектуална гледна точка,
подсъдимият погрешно е преценил скоростта на движение на лекия автомобил „********”,
като я е подценил; същевременно той е надценил възможностите на своя автомобил да
развие, от мястото на което е спрял, скорост, достатъчна за бързото и безопасно
извършване на желаният от него завой наляво; надценил е и способността си да
определя действителното разстояние между превозните средства на пътя. По този
начин, у Л. се е формирала погрешна представа за действителното състояние на пътната
обстановка и оттам - за свойството на извършеното от него деяние.
Като причини, мотиви
и условия за извършване на престъплението съдът преценя ниската правна култура
на подсъдимия, склонност да извършва нарушения на правилата за движение по
пътищата, напреднала възраст, която поради физиологични причини води до
забавяне на реакции и до неправилна оценка на пътната обстановка.
ІІ. По наказанието :
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия И.Д.Л., съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, желанието му да съдейства за разкриване на обективната
истина, напредналата му възраст. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
бяха отчетени предходните му нарушения на правилата за движение, заради които е
бил санкциониран по административен ред, както и наличието на леки телесни
повреди, причинени на св. Ц., които не са съставомерни, но са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП-то. Предвид изложеното, съдът прецени, че липсват
многобройни или изключителни обстоятелства, които да смекчават отговорността на
подсъдимия и да аргументират задължително приложение на чл. 55 от НК, затова
конкретният вид и размер на наказанията, които следва да наложи на подсъдимия бяха
определени при условията на чл. 54 от НК.
За престъплението по
чл. 343, ал.2, б. „Б“, предложение първо, вр. ал.4, вр. ал. 1, б. „В“, вр. чл.
342, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за
срок от три до петнадесет години. При определяне конкретният размер на
наказанието, в така посочените от НК граници, настоящият съдебен състав се съобрази
с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия И.Д.Л. обстоятелства, включително
и с мотиви и подбудите за извършване на престъплението, и конкретните условия,
при които то е било извършено. Възприемайки този подход, съдът констатира
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което прие, че
размера на наказанието следва да бъде в границите на минималния размер,
предвиден за това престъпление. Предвид горното, съдът определи на подсъдимия Л.
наказание в размер на три години лишаване от свобода, като прецени същото за
справедливо, тъй като съответства както на степента на обществена опасност на
самото престъпление, така и на тази на неговия извършител, а те не са по-високи
от обикновените за този вид престъпления.
Предвид определеният
от съда вид и размер на наказанието, чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, съдът прецени, че целите на наказанието биха се
изпълнили и без ефективното изтърпяване на същото, поради което приложи чл.66
от НК и отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от пет години,
считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343
Г от НК, съдът наложи на подсъдимия Л. и предвиденото в същия текст от закона
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание,
когато се налага заедно с лишаване от свобода, съгласно чл. 49, ал. 2 от НК,
може да надминава срока на последното най – много с три години. В настоящият
случай, предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът прецени, че в конкретният
случай срокът на това наказание не следва да превишава определеният по реда на
чл. 66 от НК изпитателен срок. Ето защо, съдът лиши подсъдимият Л. от право да
управлява МПС за срок от пет години. Според съдебния състав, този срок е
достатъчен за подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за
движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач
на пътя.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия Л. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – Бургас сумата от 750,60 (седемстотин и петдесет лева и шестдесет
стотинки) лв. за направените по делото разноски за експертизи.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия Л. да заплати в полза на държавата по сметка на
Окръжен съд – Бургас направените по делото разноски за възнаграждение на вещи
лица в размер на 2452,40 лв. (две хиляди четиристотин петдесет и два лева и
четиридесет стотинки).
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: