Определение по дело №145/2022 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2022 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20227090700145
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 678

гр. Габрово, 11.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от седми юли, две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

като разгледа материалите по адм. дело № 145 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1206 от 4.07.2022 г., подадена от „Идеал Стандарт - Видима“ АД, Севлиево, с ЕИК: *********, против Ревизионен акт № 29002920006662-091-001 от 9.11.2021 г., издаден от Росица Георгиева Ставрева – началник сектор и възложител на ревизията и Даниела Стаменова Димитрова, главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, към ТД на НАП, потвърден с Решение № 638 от 29.04.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП.

С процесния РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2014 г. с 10 486 432.18 лв. и за 2015 г. с 10 230 828.00 лв., които суми представляват непризнати разходи за лихви по договор за заем от 31.10.2007г., сключен с „Идеал Стандарт Холдинг /БК/ Холандия“, както и установените в следствие на това допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 529 112.69 лв. за 2014 г. и 1 149 172.66 лв. за 2015 г. и съответните лихви в размер общо на 1 009 221. 31 лв. Също така е установен данък при източника върху начислените дивиденти на чуждестранни юридически лица по чл. 194 от ЗКПО в размер на 130 627.00 лв. за четвъртото тримесечие на 2014 година; от 129 773.91 лв. за първо тримесечие на 2015 г.; 131 561.84 лв.  за второ тримесечие на 2015 г.; 133 071.86 лв. за трето тримесечие на 2015 г.; 117 133.79 лв. за четвърто тримесечие на 2015 г. и съответните лихви върху тях в размер на 410 292.42 лв.

На 31.10.2007 г. между „ИС БК България“ ЕАД е едноличния собственик на капитала му – „Идеал Стандарт Холдинг /БК/ Холандия“ е сключен договор за заем от 145 880 000.00  щатски долара за срок от осем години с договорена лихва от 3.5 % за 2007 г. и ефективен лихвен процент от 8.13 %. Предвидено е начислената, но неизплатена лихва да се капитализира в стойността на заема.  В края на 2007 г. стойността на капитализираната лихва е 2 460 000.00 лв. „ИС БК България“ става едноличен собственик на капитала  на „Идеал Стандарт – Видима“ АД, а на 22.05.2008 г. „ИС БК България“ се влива в „Идеал Стандарт“– Видима“ АД, с което се прехвърлят и задълженията по изтегления заем, поради което след вливането чистата стойност на имуществото на правоприемника намалява със 146 000 000.00 лв. Сделките, произтичащи от договорите за преобразуване чрез вливане, оказват влияние върху размера на печалбите и доходите, отличаващ се от условията между несвързани лица. Сделката по вливането е сключена между свързани лица и при условия, чието изпълнение води до приемане на пасивите на вливащото се дружество относно дължимите лихви по договора за заем. Вливащото се дружество не развива стопанска дейност и е обременено с дългове /полученият заем от 145 млн. щ. д., като с вливането  се намалява стойността на акциите на правоприемника, утежнява се и финансовото му състояние, намалява се финансовият му резултат, съответно и дължимите от него данъци. Преди процесната сделка са налице поредица от правни действия и сделки, които макар и да са действителни и позволени, са насочени към отклонение от данъчното облагане – скрито разпределение на печалба, при която придобиването на капитала на „Идеал Стандарт Видима“ АД от „Идеал Стандарт Холандия“ се извършва чрез създаденото само за тази цел дружество „ИС БК България“, което не осъществява стопанска дейност, така, че „Идеал Стандарт Видима“ АД да е задължено за цената /лихвата по отпуснатия заем/, за която е закупено. Сделката за придобиване чрез вливане е насочена към отклонение от данъчно облагане и е сключена при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, съгл. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, за да бъде задължено приемащото дружество с изплащане на задължения по договора за заем /лихви, приети като пасив при вливането/. Разходът не е свързан със стопанската дейност на ревизираното лице и е начислен в полза на акционер – самостоятелно основание по чл. 26, т. 1 и т. 11 от ЗКПО за преобразуване на финансов резултат на ревизираното дружество.

За 2014 г. са отчетени разходи за лихви по междуфирмения кредит от 10 486 432.18 лв., по отношение на които ревизиращите органи приемат, че е налице сделка, сключена с цел отклоняване от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, поради което тя не се взема предвид, а се взема предвид финансовият резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от същия вид, насочена към постигането на икономически резултати, неводеща до такива отклонения от данъчно облагане. На основание чл. 26, т.11, във вр. с чл. 151 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО тези разходи за лихви не се признават за данъчни цели. При извършена в тази насока корекция сумата на лихвите, с които следва да се преобразува счетоводния финансов резултат за 2014 г. в посока увеличение по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО е намалена от 3 891 525.84 лв. на 1 269 917.79 лв. Финансовият резултат е преобразуван в намаление от 2 573 697.30 лв. За този период е установен допълнителен корпоративен данък – 529 112.69 лв. и лихви – 355 066.84 лв.

Аналогично – за 2015 г. са отчетени разходи за лихви 10 230 828.00 лв., непризнати за данъчни цели по същите причини. След корекциите е установен допълнителен корпоративен данък в размер на 1 149 172-66 лв. и лихва – 654 154.47 лв.

Относно установени задължения на данък при източника, определени по реда на чл. 194 от ЗКПО за начислени дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба в полза на мажоритарния собственик на ревизираното дружество – „Идеал Стандарт Холдинг /БК/ Холандия“ – в резултат на горепосоченото вливане единственият акционер на прекратеното дружество придобива акции в „Идеал Стандарт Видима“ АД и става негов мажоритарен акционер. Холандското дружество получава в едно с лихвите по договора за заем и средства, предоставени в заем на дъщерното си дружество с цел закупуване на акции при ревизираното лице. След вливането собствеността на ревизираното дружество преминава в патримониума на холандското, а ревизираното лице изплаща лихвите и таксите по заема, с което е изпълнило условието по §.1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО – да са разпределени суми в полза на акционерите, съдружниците под определена форма, като в случая тази форма е начислените плащания в полза на холандското дружество, поради което ревизиращият орган приема, че следва да определи данък по чл. 194 от ЗКПО, като в данъчната основа бъдат включени лихвите по дружествения заем за закупуването на акции. Така са формирани горепосочените суми от четвъртото тримесечие на 2014 г. и четирите тримесечия на 2015 г., всяка от които суми се състои от лихви по заема и финансови разходи във връзка с валутния заем. Тези суми РЛ следва да заплати вместо акционерите. Разходите се заплащат от българско предприятие, а не от холандското дружество – мажоритарен собственик на акциите му, което влияе на данъчния и финансов резултат и е доход в полза на чуждестранното дружество. Налице е скрито разпределение на печалбата и разпределяне на дивидент, като разходите за лихви по заема и финансовите разходи за валутния заем са такъв дивидент, съгл. §.1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО, доколкото начислените лихви се поемат за сметка на РЛ и не са разход, свързан с дейността му.  

РА се оспорва в частта му относно непризнаването за данъчни цели на разходите за лихви по договора за заем и в частта на допълнително установените задължения по реда на чл. 194 от ЗКПО за 2014 г. и 2015 г.

Решаващият орган е разгледал възраженията на РЛ и с решението си е отхвърлил същите. Заключението е, че вливането цели единствено намаляване на финансовия и данъчен резултат на РЛ.

Решението е получено от жалбоподателя на 3.05.2022 г., видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път. Жалбата против РА е подадена на 17.05.2022 г., в 14-дневния срок за обжалване. Като подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред пред административен съд съдебен акт същата е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

В жалбата си РЛ е изложило следните аргументи и съображения против оспорения РА: Заемът за придобиване е елемент от дългово придобиване от 2007 г. на бизнеса „Бани и кухни“ на Американ Стандарт Инк. на стойност от 1 75 млрд. долара. Този бизнес е продаден на 23.07.2007 г. Придобиването на бизнеса се прави в няколко стъпки: 1.Учредяване на ИС  БК България като холдингово дружество, което да придобие Видима и Идеал Стандарт България; 2. Финансиране на ИС БК България за придобиването със заем от 145 880 000 щ. д., който е предоставен за придобиването от дружеството – майка – „Идеал Стандард Холдинг /БК/ Холандия“ Б.В.“. 3. Закупуване на Видима и ИС България от ИС БК България; 4. Сливане на Видима, ИС България и ИС БК България в една компания към 31.01.2011 г.; 5. След завършване на процеса Видима /състояща се вече от Видима ИС България и ИС БК България/ е собственост директно на ИС Холандия. При вливането Видима приема имуществото на ИС БК България, вкл. задълженията по отпуснатия от дружеството – майка заем.

Според жалбоподателят не е логично плащането на лихви и такси да намира различно данъчно отражение преди и след вливането, като само след вливането да не се признават за разход, с който да се намали данъчната основа. Вливането не се регулира от нормите на чл. 26, т. 11 и чл. 151 от ЗКПО, които са неприложими за случая. Оспорва се изводът, че процесните разходи не са свързани с дейността на Видима, т.к. тя е съчетание от Видима преди и след вливането, като придобива нова икономическа същност, обединяваща дейността на двете дружества преди тази реорганизация. По тази причина ако разходите са свързани с дейността на едно от двете дружества, то след това преобразуване то става разход, свързан с дейността на новообразуваното – правоприемник на съществувалите до момента. Не е налице изискване приемащото дружество да продължи дейността на приетото. Не е налице законово изискване прехвърлените активи да обслужват дейността на приемащото дружество. След като пасивът е свързан с дейността на прекратеното и разходите се признават за данъчни цели, е следвало да се вземе предвид, че срещу този пасив е закупен актив – дялово участие и не е логично, нито законово обосновано пасивът да се третира вече различно. В тази връзка не е налице и основание  разходите за лихви по заема да се считат за скрито разпределение на печалбата и да се облагат с данък при източника.

 

             

 

С оглед гореизложеното и на основание чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1, чл. 170 и чл. 9, ал. 4 от АПК, Административен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА страни в производството:

1. Жалботодател: „Идеал Стандарт – Видима“ АД, ЕИК: *********, Севлиево, с адрес за призоваване: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 53.

Призовка да се изпрати И на адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 82, „Боянов и Ко“ АД – адв. Р.А..

2. Ответник: Директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на НАП, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Аксаков“ № 21.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. за 21.09.2022 г. от 11.30 часа, за когато на страните да се изпратят призовки.

 

УКАЗВА на жалбоподателят, че в негова тежест е да докаже, че: влялото се в него дружество е имало собствена стопанска дейност, притежавало е финансови участия, активи; че е налице икономическа обоснованост за това преобразуване и икономически интерес за правоприемника, като докаже икономическата си изгода от вливането.

УКАЗВА на ответника, че същият следва да докаже фактите на вливането на задлъжнялото ТД в имуществото на РЛ; стойността на задължението към възникването му, към момента на вливане и към края на 2014 г. и 2015 г.; за изясняване на релевантната фактология да докаже размера на финансовия резултат на РЛ в предходни периоди, преди вливането; направените разходи за лихви и разноски по заема през 2014 г. и 2015 г. по месеци и за година.

 

Препис от Определението да се изпрати на страните в едно с призовките.

 

Определението не подлежи на обжалване.              

  

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:    

                                                                                    /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/