Р Е Ш Е Н И Е №
521
гр.Пловдив, 27.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 663/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Б.Г., чрез пълномощника си адв.Н.В. срещу
решение № 73/07.01.2020г. по гр.д. № 10093/2019г. по описа на РС Пловдив, втори
брачен състав, с което упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Й.И.Г., се предоставя
на майката М. К. Т.,
като се
определя местоживеенето на детето
при майката, а за бащата И.Б.Г. е определен режим на лични отношения с дъщеря
му.
Решението се обжалва само в частта му, в която
жалбоподателят Г. се осъжда да заплаща
на малолетното си дете Й.И.Г., чрез неговата майка и законен представител М. К. Т.,
месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от 17.06.2019г. до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване,
на основание чл. 143 от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. Както и в частта, в
която жалбоподателят се осъжда да
заплати на малолетното си
дете Й.Г., чрез неговата майка и законен
представител М. К. Т. издръжка в размер на по 200,00 /двеста/ лева месечно за периода
от 17.06.2018г. до 17.06.2019г. на основание чл. 149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
Жалбоподателят Г. твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че не са правилно обсъдени 9 броя фактури от
магазин „Хиполенд“ за закупени стоки за нуждите на детето и че не е прието, че
жалбоподателят е изпращал пари на майката на детето, за неговата издръжка,
които са били предавани чрез майката на жалбоподателя на майката на детето. Иска се отмяна на решението в частта относно иска
по чл. 149 от СК, отхвърляне изцяло на иска за издръжка и отмяна на решението в
тази част. Иска се отмяна на решението в частта относно разноските за първата
инстанция. Претендират се разноски и за настоящата инстанция.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата Т., с който се иска потвърждаване на
решението. Иска се недопускане на майката на И.Г. като свидетел, тъй като не се
оспорва обстоятелството, че същата е изпращала парични суми за издръжката.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена
е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за установено следното. От приложеното удостоверение за раждане от ***г*** е видно, че ищецът и ответника са
родители на роденото на ***г. дете Й.Г..
Приложени са 9 бр. фактури от „Хиполенд“ за различни суми, от които не може да
се направи извод – дали са закупени стоки за нуждите на детето. Същото се
отнася и за приложени касови бонове от магазини „Н и М“, Дайхман“ и „Зара
България“. Приложен е Трудов догговор на жалбоподателя Г. с „Белфаст“ ООД – гр.
София от 19.06.2019г., според който същият работи там на длъжност „Крупие“ с
основна месечна заплата от 600,00 лева. От приложено удостоверение от
24.07.2019г. е видно, че И.Г. до м. юни
2019г. е получил доход от 212,00 лева, като не е виден източникът на този
доход. Приложени са 5 бр. разписки за преведени суми по „Изи пей“ от М.И.Г. –
майка на жалбоподателя Г., на М.Т. – ищца по делото. Приложена е епикриза на
детето Й. от УМБАЛ „Св. Георги“ – гр.
Пловдив от 15.01.2017г., според която детето е с диагноза “Хемангиом на челото и пръстите на дясната
ръка“. Приложена е декларация от майката М.Т. от 03.12.2019г., според която същата получава доходи: от почасова работа като
домашна помощница – по 1 200,00 лева месечно; от още 2 места като почасова домашна
помощница - по 150,00 лева месечно от
всяко. При тези изводи РС Пловдив е уважил исковете за издръжка за 200 лева,
както за минало време така и за в бъдеще.
ОС Пловдив отчита, че съгласно разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете е равна на
¼ от размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2020 г. е в
размер на 610 лева, т. е понастоящем законовият минимум е 152.50 лева. При
което с оглед възрастта на детето Й. и факта, че то след няколко месеца ще
навърши 7 години и започва училище, то размера на определената издръжка от РС
Пловдив е правилен и следва да се потвърди от ОС Пловдив. Същото се отнася и до
издръжката за минало време, която също не следва да се редуцира.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не
са правилно обсъдени 9 броя фактури от „Хиполенд“ за закупени стоки за нуждите
на детето. Направените подаръци от страна на бащата към детето му с нищо не
оказват влияние на дължимостта и размера на дължимата по закон издържка на
детето. Това е така защото издръжката се дължи за ежедневните грижи за детето /жилище,
храна, транспорт/, които не се удовлетворяват с подаръци.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че не
е прието, че той е изпращал пари на майката на детето, за неговата издръжка,
които са били предавани чрез майката му на майката на детето. Видно от
въззивното производство това е безспорен факт между страните. Като видно от
разписки на Изи пей за пощенски преводи /л.33-37 от първата инстанция/ за
изпратени пари на майката на детето същата е получила в периода 07.02.2018г. до
04.12.2018г. общо 245 лева издръжка за 2018 година. Ето защо тази сума следва
да се приспадне от дължимата за минало време издръжка като същата се редуцира
по време и размер от 200,00 /двеста/ лева месечно за периода
от 17.06.2018г. до
17.06.2019г. на 155 лева за периода
17.07.2018г. до 17.08.2018г. и в размер от 200,00 /двеста/ лева месечно за периода
от 17.08.2018г. до 17.06.2019г.,
като в останалата част искът за издръжка за минало време се отхвърли.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
жалбоподателят И.Г. следва да заплати за въззивната инстанция разноските за
това производство на въззиваемата М.Т. разноските по делото за адвокатски
хонорар съразмерно на уважената част от исковете за издръжка а именно 97,4% от 500
лева /л.19/ реално платен хонорар на пълномощника им за въззивно обжалване, а
именно 487 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска въззиваемата М.Т.
дължи на жалбоподателят И.Г. 2,6 % от платената от него държавна такса по това
дело 72 лв. /л.8/ и 250 лв. /л.16/ адвокатски хонорар, а именно – 8,37 лева.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ решение №
73/07.01.2020г. по гр.д. № 10093/2019г. по описа на РС Пловдив, втори брачен
състав, в частта в която се осъжда И. Б. Г.,
ЕГН ********** *** да заплати
на малолетното си дете Й.И.Г., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М. К. Т.,
ЕГН ********** ***, издръжка в размер на
по 200,00 /двеста/ лева месечно за периода
от 17.06.2018г. до 17.06.2019г.
на основание чл. 149 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане, като НАМАЛЯВА размера на издръжката дължима от И. Б. Г.,
ЕГН ********** за детето му Й.И.Г., ЕГН ********** на 155 лева за периода 17.07.2018г. до
17.08.2018г. и ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка, в частта му за периода
17.06.2018г. до 17.07.2018г., като ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част за присъдена издръжка от 200 лева месечно за
периода от 17.08.2018г. до 17.06.2019г., ведно с със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението му в частта в която се осъжда И. Б. Г.,
ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Й.И.Г.,
ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител М. К. Т.,
ЕГН ********** ***, *** месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева,
считано от 17.06.2019г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане.
РЕШЕНИЕТО
в останалата му част е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА И. Б. Г., ЕГН ********** *** да заплати на М. К. Т.,
ЕГН ********** ***, *** сумата от 487 лева за съдебни разноски направени по
настоящото въззивно дело.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН ********** ***, *** да заплати на И. Б. Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 8,37 лева за съдебни разноски направени по
настоящото въззивно дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.