№ 29
гр. Севлиево , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Ивелина А. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20204230100951 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к.
„Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б. срещу Д. К. А., с ЕГН **********, от общ. Севлиево, с. Д., ул. ***
№ 4.
Ищеца твърди, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия и заместване в дълг
между «Изи Асет Мениджмънт» АД и «Провидент Файненшъл България» ООД
/понастоящем „Файненшъл България" ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо
от договор за потребителски кредит № *********/27.01.2017 г., сключен между «Провидент
Файненшъл България» ООД и Д. К. А. било прехвърлено в полза на «Изи Асет
Мениджмънт» АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.10.2018 г. било
подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. по силата на което «Изи Асет
Мениджмънт» АД прехвърлило вземането произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *********/27.01.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Д. К.
А. в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /понастоящем "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД/, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. От
своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД прехвърлила
1
процесното вземане в полза на «Агенция за събиране на вземания» ЕАД по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.. Длъжникът
бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането с
изпратени с известия за доставяне писма, като някой се били върнали в цялост, други били
връчени. Към исковата молба ищеца представя копия от уведомленията за извършените
цесии, за връчване на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея. При
условията на договора за потребителски кредит, кредитодателят се задължил да предостави
на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1000,00 лева, като
сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят
потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за
кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечния размер, на която
бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на
кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 136,61 лв.. Общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита била в размер на 1136,61 лв., които се заплащали
на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,26 лв.. Първата
погасителна вноска била платима на 05.02.2017 г., а последната погасителна вноска била с
падеж: 10.12.2017 г.. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
10.12.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията,
произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми. На
кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на
кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на
законната лихва за забава, за периода от 09.04.2017 г. до датата на входиране на заявлението
в съда, общият размер на което бил 113,32 лв.. Кредитополучателят не заплатил дължимия
паричен заем към дружеството. Предвид изложеното «Агенция за събиране на вземания»
ЕАД, предявило заявление и съдът уважил претенцията по образуваното ч. гр. д. № 152/2020
г. по описа на Районен съд – Севлиево, като била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта
за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като длъжникът не се явил в съда
да си получи книжата по делото. Ищеца иска постановяване на решение за признаване за
установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми, за които му е издадена
заповед за изпълнение: 819,91 лева, представляващи главница по договор за кредит; 89,36
лева, представляваща договорна лихва, за периода от 09.04.2017 г. до 10.12.2017 г.; 113,32
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата не е подала писмен отговор.
2
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива
подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата заявява, че не оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит № *********/27.01.2017 г. и
формуляр за кандидастване за кредит, че «Провидент Файненшъл България» ООД е
предоставило на ответника и кредитополучател Д. К. А., кредит в размер на 1000,00 лв.,
като последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Кредитополучателя е
следвало да получи по банкова сметка сумата 1000,00 лв., като се е задължил да заплати на
кредитора 44 седмични погасителни вноски в размер на 40,66 лв. и една последна седмична
погасителна вноска в размер на 40,37 лв., с падеж на първата вноска 05.02.2017 г., уговорен
е годишен процент на разходите 49 %, лихвен процент 29,73 % или фиксирана лихва - 136,61
лв..
Установява се от договор за цесия от 01.07.2017 г., потвърждение за сключена цесия
към него от 01.11.2018 г., че между «Провидент Файненшъл България» ООД и „Изи Асет
Мениджмънт" АД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за
потребителски кредит № *********/27.01.2017 г., по отношение на ответника е прехвърлено
в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
30.01.2017 г., приложение № 1 към него и писмено потвърждение за сключена цесия, че
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за
потребителски кредит № *********/27.01.2017 г., по отношение на ответника е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Установява се от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г.,
приложение № 1 към него и писмено потвърждение за сключена цесия, че между „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, е
сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за потребителски
кредит № *********/27.01.2017 г., по отношение на ответника е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от пълномощни, уведомителни писма и известия за доставяне, че ищеца е
упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжника по договор за
3
потребителски кредит № *********/27.01.2017 г., като уведомителни писма, адресирани до
длъжника, са изпратени на посочения в договора за кредит адрес, като едно от писмата е
получено от лице живущо на същият адрес.
От приложеното ч. гр. д. № 152/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево
и е издадена срещу Д. К. А., заповед № 80/17.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 819,91 лева, представляваща главница по договор за
кредит; 89,36 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 09.04.2017 г. до
10.12.2017 г.; 113,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2017 г.
до 14.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски за заплатена
държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен
нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително
след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в
законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на договор
между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на задълженията на
праводателя му по този договор; размера на задължението на ответника за главница и лихва
начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда;
поставянето на ответника в забава; наличие на договор за цесия между него и праводателя
му – кредитодателя на ответника; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията
да е съобщена на ответника.
Установи се от договор за потребителски кредит № *********/27.01.2017 г., че
между праводателя на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор за
кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Изи
Асет Мениджмънт" АД е предоставила на ответника и кредитополучател Д. К. А., сума в
размер на 1000,00 лв., която е получена от ответника, съобразно липсата на оспорване на
този факт, в срока за отговор. Ответника се е задължил с договора да върне предоставената
сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът намира
за доказани съществуването на договор за кредит между ответника и праводателя на ищеца
и изпълнението на задълженията на последния по този договор – заплащане на ответника на
сумата по кредита. Установи се от договора за потребителски кредит, че ответника се е
4
задължил да върне заетата сума на 44 седмични погасителни вноски всяка в размер на 40,66
лв. и една последна седмична погасителна вноска в размер на 40,37 лв., с падеж на първата
вноска 05.02.2017 г., с уговорена фиксирана лихва - 136,61 лв.. изрично бе заявено от
ответницата, че не оспорва иска по основание и размер, поради което като съобрази и
събраните писмени доказателства, съдът намира, че се установи и размерът на задълженията
на ответницата за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, а именно
претендираният в исковата молба размер. Установи се по делото и изискуемостта на
претендираните вземания за главница и договорна лихва, доколкото за всички вноски по
договора за потребителски кредит е настъпил уговореният в договора падеж.
Установи се от договор за цесия от 01.07.2017 г., потвърждение за сключена цесия
към него от 01.11.2018 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
30.01.2017 г., приложение № 1 към него и писмено потвърждение за сключена цесия,
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., приложение № 1 към него
и писмено потвърждение за сключена цесия и наличие на поредица от договори за цесия
между ищеца и първия му праводател – кредитодателя на ответника. Установи се от
уведомителните писма и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е
съобщена на ответника още преди настоящото производство, но в конкретният случай дори
да би могло да се приеме някаква нередовност в предхождащото делото връчване, с
връчване на исковата молба и приложенията към същата на ответника, такова със сигурност
е осъществено. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и
решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия,
Първо отделение – съгласно които е допустимо по силата на принципа на свободата на
договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
С оглед всичко изложено по - горе, установи се основателност на предявените
искове, поради което същите следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното
искане за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски. С
оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в
общ размер на сумата от 225,00 лева, за заплатена държавна такса и за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на
исковете, за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че не
следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени
държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч.
гр. д. № 152/2020 г. по описа на РС – Севлиево, като се осъди ответницата да заплати
сумите: 25,00 лева за заплатена държавна такса и 75,00 лева за адвокатско възнаграждение за
5
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед изхода по делото, ответника също има
право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е представил доказателства за
разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -
10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б., съществуват парични вземания за: сумата от 819,91 лева, представляваща
главница, дължима по договор за потребителски кредит № *********/27.01.2017 г., договор
за продажба на вземания (цесия) от дата 01.07.2017 г., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., Приложение № 1 от 01.10.2018 г. към
него, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.,
приложение № 1 от 03.05.2019 г. към него; сумата от 89,36 лева, представляваща договорна
лихва, за периода от 09.04.2017 г. до 10.12.2017 г.; сумата от 113,32 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, към длъжника Д. К. А., с ЕГН **********, от общ.
Севлиево, с. Д., ул. *** № 4, за които вземания е издадена заповед № 80/17.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 152/2020 г. по описа на
Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д. К. А., с ЕГН **********, от общ.
Севлиево, с. Д., ул. *** № 4 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж.
к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направените по гр. д. № 951/2020 г. по описа на Районен съд –
Севлиево разноски в размер на сумата от 225,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д. К. А., с ЕГН **********, от общ.
Севлиево, с. Д., ул. *** № 4 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж.
к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направени по ч. гр. д. № 152/2020 г. по описа на Районен съд -
Севлиево разноски в размер на: 25,00 лева, за заплатена държавна такса и 75,00 лева, за
адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7