№ 3323
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Частно
наказателно дело № 20251110204014 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4
от ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. П. Л. с ЕГН: **********, срещу заповед за
задържане на лице с рег. № 513-зз-81/19.03.2025 г., издадена от С. Д. Й.,
старши инспектор при СДВР, с която с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.
С жалбата се иска издадената заповед да бъде отменена като неправилна
и незаконосъобразна. Сочи се, че същата е издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения, за което в жалбата са изложени
подробни съображения.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. По делото са постъпили
писмени бележки от адв. Добри Райков, упълномощен адвокат на
жалбоподателя. В тях се твърди, че не са били налице предпоставки за
задържането на жалбоподателя и не са изпълнени законовите изисквания и
процедури за съставяне на обжалваната заповед за задържане. В заключение се
иска същата да бъде отменена и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна – старши инспектор в СДВР, редовно призована, не се
явява, представлява се от юрк. Страхинов, който моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата срещу процесната заповед за задържане
като недоказана. Моли съда да потвърди същата като правилна и
законосъобразна, като представя писмени бележки с аргументи в тази насока.
1
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение
за прекомерност на искането за присъждане на разноски, направено от
жалбоподателя.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 19.03.2025 г. в 15:30 ч. в гр. София С. Д. Й., старши инспектор в
СДВР, издал заповед за задържане на лице с рег. № 513-зз-81/19.03.2025 г., с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР постановил принудителна
административна мярка – задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя М.
П. Л..
Като фактически и правни основания за задържането на лицето, в
заповедта било посочено, че същата се издава във връзка с досъдебно
производство № 11/2025 г. по описа на СДВР, заведено по повод отвличането
на лицата И.П и Б.М, и за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от
НК – за отвличане, като деянието е извършено по отношение на две или
повече лица. Било посочено още, че жалбоподателят бил задържан в
помещение за временно задържане в 04-то РУ – СДВР и че правата му по чл.
72 и чл. 73 от ЗМВР са му били разяснени. Заповедта била подписана от
полицейския служител и от задържаното лице.
На същата дата в 23:30 ч. на основание чл. 80, ал. 1 и 2 от ЗМВР бил
извършен личен обиск на М. Л..
С постановление от 20.03.2025 г. на К.Т старши разследващ полицай в
СДВР, постановено по пр. пр. № 201/2025 г. по описа на СГП, М. Л. бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т.
5 във вр. с ал. 1 от НК.
С постановление от 20.03.2025 г. на прокурор от СГП, във връзка с пр.
пр. № 201/2025 г., ДП № 11/2025 г., жалбоподателят бил задържан за срок от
72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК. Било е внесено искане за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Софийски градски съд.
Съдът е преценил, че не налице предпоставките за това, оставил е без
уважение искането на СГП и е наложил на М. Л. мярка за неотклонение
„подписка“.
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
и проверени в производсвото писмени доказателства и доказателствени
средства – заповед за задържане на лице (л. 33), декларация за правата на
задържано лице (л. 34), протокол за личен обиск на лице (л. 35-36),
постановление на разследващ полицай при СДВР за привличане на обвиняем
(л. 50-51), постановление на СГП за задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК
(л. 52-53), протокол от открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2025 г.
по НЧД № 2038/2025 г., СГС, НО, 24-ти състав (л. 75-86).
Посочените писмени доказателства и доказателствени средства
представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в това им
качество. Същите са еднопосочни, последователни и непротиворечиви,
2
поради което съдът ги кредитира в цялост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР, задържаното лице има право да
обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на
органа. От цитираната разпоредба е видно, че за да бъде допустима жалба
срещу заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР, е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки – първо, да е налице акт, който
подлежи на съдебен контрол; второ, жалбата да изхожда от адресата на
обжалваната заповед, а именно – задържаното лице; трето, жалбата следва да
е подадена пред съответния районен съд по седалище на органа, издал
заповедта.
В настоящия случай съдът установи, че е сезиран от лице, което е било
задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР. Жалбата е насочена срещу заповед за
задържане, постановена по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, която заповед видно от
разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР подлежи на съдебен контрол. Заповедта
е издадена от старши инспектор в Столична дирекция на вътрешните работи,
следователно родово и местнокомпетентен да се произнесе по подадената
жалба е Софийски районен съд, пред когото е депозирана същата. С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената от М. Л. жалба
е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като
съображенията на съда за това са следните:
Заповедта за задържане на лице по реда на чл. 72 от ЗМВР представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и
сл. от АПК. Съгласно чл. 146, ал. 1 от АПК, за да бъде законосъобразен един
индивидуален административен акт, същият следва да е издаден от
компетентен за това орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправите и процесуалноправните правила и в съответствие с целта
на закона. В настоящия случай съдът констатира следното:
Обжалваната заповед за задържане е издадена от старши инспектор в
СДВР, който е полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, следователно,
същата е издадена от компетентен за това орган в кръга на службата му.
Предвид това, че процесната заповед е издадена в писмена форма, съдът
намери, че същата е издадена в изискуемата в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР форма.
За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане, е необходимо
в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до
предположението за евентуално извършено от задържаното лице
престъпление. В този смисъл е необходимо да бъде посочено - кога, къде и
при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, и в какво се
изразява съпричастността на задържания в престъпната деятелност, за което се
споменава в заповедта. В заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с
него.
3
В обжалвания акт са посочени датата и часът на задържане на лицето,
името и длъжността на органа, който е издал заповедта, задържаното лице е
индивидуализирано в достатъчна степен. Въпреки това, съдът установи, че
обжалваният акт не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР за
съдържание на заповедта и по-конкретно не са посочени фактическите
основания за задържането на лицето – реквизити по чл. 72, ал. 2, т. 2, пр. 1 от
ЗМВР.
Посочването на фактическите и правните основания за задържането на
едно лице по чл. 72 от ЗМВР са задължителни реквизити на заповедта. По
този начин се гарантира, че лицето ще разбере за какво деяние/престъпление
същото бива задържано и ще бъде избегнат произвол и злоупотреба с право.
Посочените реквизити имат ролята на мотиви на заповедта за задържане и от
тях може да бъде направен извод за това били ли са налице предпоставки за
самото задържане.
В процесната заповед е посочено, че същата се издава на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и във връзка с ДП № 11/2025 г. по описа на СДВР,
заведено по повод отвличането на лицата И.П и Б.М и за престъпление по
чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от НК – отвличане, като деянието е
извършено по отношение на две или повече лица.
Съдът намира, че описанието на фактическите основания за задържане
на М. Л. в настоящия случай не отговаря на изискванията на закона. От него
не може да бъде установено за кое конкретно деяние е задържан той, нито
какво е неговото участие в извършеното. Посоченият порок е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и засяга правото на
защита на задържаното лице, като рефлектира върху възможността му да се
запознае за какво деяние е задържано то и представлява основание за отмяна
за заповедта като незаконосъобразна.
В допълнение на горното, дори съдът да приеме, че обжалваният акт
съдържа всички реквизити, че фактическите и правните основания за
задържането на лицето са описани достатъчно ясно и подробно,
представените доказателства по делото, не водят до еднозначен извод за това,
че жалбоподателят е извършил престъпление или може да се укрие. Дори да е
налице такова предположение и да са налице доказателства в тази насока,
същите не са представени по делото. Тежестта на доказване в случая се носи
именно от органа, издал обжалваната заповед, но в случая той не е представил
доказателства, от които да става ясно, че са били налице предпоставки за
издаване на атакуваната заповед за задържане.
Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – за лице, за което има
данни, че е извършило престъпление, е да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за всеки конкретен
случай на задържане данните, установяващи тази възможност трябва да бъдат
категорични. По делото няма доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че М. Л. е извършил престъпление. Единствено е посочено, че е
образувано досъдебно производство, че лицето е привлечено като обвиняем
по това досъдебно производство, че е задържано по реда на чл. 64, ал. 2 от
4
НПК и че СГС е оставил без уважение искане за вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража. Подобни доказателства не могат да
доведат до извод, че жалбоподателят е извършил престъпление или ще
извърши такова. Нещо повече, посочените процесуални действия са се
случили след като той вече е бил задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Предвид това, съдът намира, че издадената заповед за задържане не е
съобразена с целта на закона, което представлява отделно основание за
отмяната на същата като незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Процесуалният представител на същия претендира присъждането на разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства
такъв да е бил заплатен от жалбоподателя. По делото са представени два броя
пълномощни (л. 8 и л. 89), но не са представени доказателства от
жалбоподателя за размера на заплатения хонорар, нито за това заплатен ли е
действително той, ако да – кога, на кого, на какво основание и по какъв начин.
Поради това съдът следва да остави без уважение направеното искане за
присъждане на разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице с рег. № 513-зз-81/19.03.2025 г.,
издадена от С. Д. Й., старши инспектор при СДВР, с която М. П. Л. с ЕГН:
**********, е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, направено от М. П. Л. с ЕГН: **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5