№ 19
гр. Панагюрище, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 45 ЗЗД
Предявени са от С. С. Л. срещу И. А. П. два кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на
ищеца сума в размер на 600 лв. – представляваща имуществени вреди- платен адвокатски
хонорар за ДП59/2022 г. по описа на РУ Панагюрище,, както и 15 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от нанесен удар с юмрук в областта
на устата на 05.04.2022 г. в гр. Панагюрище, ведно със законната лихва от дата на
увреждането – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на същата.
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2022 г. ищецът бил на гости на съседа си П
Р, като чули шум на улицата. Излезли веднага, за да видят откъде идва шумът и видели, че
по улицата тичали младежи, а след тях тичал В В. Ищецът тръгнал след младежите и на ул.
„Драгулин“ бил пресрещнат от тъмен автомобил, от който слязъл мъж в черни дрехи, който
се приближил до ищеца и му нанесъл силен юмрук в областта на устата. Устата на ищеца се
напълнила с кръв и зъби, а от удара паднала на земята. Твърди се, че след това му помогнали
да се изправи, а мъжът който го ударил отишъл да му се извини. На 06.04.2022 г. в 12 часа
със съдействието на полицията бил откаран в стоматологичен кабинет в гр. Пазарджик,
където бил прегледан и описал зъбния му статус, а в 13 часа посетил кабинета по съдебна
медицина в МБАЛ „Пазарджик“ АД. В исковата молба се сочи, че в резултат на нанесения
удар на ищеца били избити от горната челюст 11-ти, 12-ти, 21 ви, 22-ри и 23-ти зъб.
Разклатени от първа степен са зъбите 13-ти, 124-ти, 41-ви и 31 ви. Долната и горната му
уста били отекли, а по дясната част на брадичката имал разкъсно-контузна рана с размери
0,7/0,5 с,. Сочи, че по задната част на гърба към дясната поясно-седалищна област, в
резултат на падането получил охлузване,. Което към момента на прегледа било със сивкаво-
червеникав цвят с размери 10-16 см. На левия лакът е резултат на падането имал 4 бр.
охлузвания с размери от 0,5/0,5 см. до 1/1 см. Твърди се, че във връзка с извършеното деяние
било образувано наказателно производство, което завършило със сключено споразумение
по НОХД № 97/2022 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Сочи се, че по досъдебното
производство ищецът ангажирал адвокат като заплатил 600 лв. адвокатски хонорар, подари
което причинените имуществени вреди в деянието на този етап се изразяват в направата на
1
този разход. Освен това се излага, че вследствие причинените телесни увреждания и липсата
на 5 зъба пречат на ищеца да се храни нормално. Твърди се, че около 1 седмица е изпитвал
болка, поради оттеклите горна и долна устна. В исковата молба се сочи, че поради
охлузванията и разкъсванията около 1 седмица ищецът не е можел да се бръсне и да лежи
по гръб. Сочи се, че към настоящия момент ищецът е с временна протеза, с която не може да
говори нормално и му пречи да отхапва. Твърди, че неимуществените вреди, които търпи в
резултат на деянието са в размер на 15 000 лева. Моли за уважаване на исковите претенции.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
оспорва размера на исковата претенция. Сочи се, че приложената съдебно-мединска
експертиза изготвена по наказателното дело не дава отговор на въпросите, които следва да
се изяснят в настоящото производство, а именно продължителността и интензитета на
болките и страданията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди настъпили от непозволено
увреждане от 05.04.2022 г., ведно със законната лихва от дата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С влязло в сила Споразумение от 04.07.2022 г. по НОХД № 97/2022 г. по описа на
Районен съд - Панагюрище ответникът И. А. П. е признат за виновен, за това, че на
05.04.2022 г. в гр. Панагюрище е причинил средна телесна повреда на С. С. Л. от гр.
Панагюрище, изразяваща се в травматично избИ.е на 11, 12, 21, 22 и 23 зъби, без които се
затруднява дъвченето, във фазата на отхапването и говоренето – престъпление по чл. 129,
ал.2, във връзка с ал. 1 от НК.
По делото е представен и приет като доказателство договор за правна защита и
съдействие от 10.05.2022 г. сключен между С. Л. и адв. Р. К. с предмет – защита по
досъдебно производство № 59/2022 г. по описа на РУ Панагюрище с уговорено и заплатено
възнаграждение 600 лева.
Като писмено доказателство е приета съдебно-медицинска експертиза изготвена по ДП
№ 59/2022 г. по описа на РУ Панагюрище, в която са описани нараняванията на С. Л..
По делото е допусната съдебномедицинска експертиза изготвена от д-р М.- съдебен
лекар, от която се установява, че пострадалият е получил следните увреждания:
травматично избИ.е на пет зъба на горната челюст – първи и втори горни десни резци и
първи и втори и трети леви зъби, травматично разклащане на горните десни и трети и
четвърти зъби и долните централни резци от първа степен, разкъсно-контузна рана на
брадичката, оток и кръвонасядане по долната устна и охлузване по лигавицата на долната
устна в дясно, охлузване по кожата на левия лакът и дясната поясно-седалищна област.
Посочено е, че описаните трваматични увреждания са резултат от действието на твърди
тъпи предмети като общ механизъм, като е изяснено, че раната на брадичката, избИ.ето и
разклащането на зъби, охлузването и кръвонасядането на долната устна са получени при
единичен силен удар в областта на устата с предмет без изразени неравности по контактна
си повърхност- юмрук. Охлузванията по торса и левия лакът са резултат от допирателното
действие на твърди тъпи предмети и са получени при падане на терена. Вещото лице
изяснява, че мекотъканните увреждания- рана, охлузвания, кръвонасядане, травматичен
оток са генерирали болеви усещания непосредствено след получаването им и първите дни
след травмата, като при обичаен ход на оздравителния процес оздравяват без да остават
трайни последици върху здравословното съС.ие на организма на пострадалия за около 2
седмици, който процес към момента на изготвяне на експертизата е приключил.
2
По делото е допусната и приета съдебномедицинска експертиза изготвена от д-р П.-
стоматолог хирург. В заключението на вещото лице е посочено, че са избити пет зъба- първи
централни резци, двата горни латерала и горен ляв кучешки зъб. Алвеоларния гребен е
зараснал правилно и няма нарушена география от вторични възпалителни процеси и други
болестни съС.ия. Мекотъканните наранявания са зараснали първично. Разклатените зъби от
първа степен не са променили съС.ието си. Посочено е, че възстановяването на загубените
функции - нарушения дъвкателен и говорен акт след такава травма не би могло да стане,
ако не се използват методите на съвременната дентална медицина - имплантология с
протезиране от неснемаем и неподвижен тип, съчетани с гингивален мениджмънт и
оформяне на височина и междучелюстни отношения, които да рехабилитират остатъчното
съзъбие и да реабилитират мастикаторния и говорен акт. Изложено е, че към момента
ищецът има протеза от снемаем тип, която е подвижна и не щади остатъчното съзъбие и
прави травматични дъвкателни възли, афти и декубитуси, възможност от гъбични инфекции
и алергии. Процеса на заздравяване на травмата е приключил към момента, процесът на
възстановяване на загубените функции е още в ход, докато не се направи план за цялостно
лечение на дъвкателния апарат с протезиране неснемаем тип. При изслушването си в
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че винаги загубата на зъби, особено
фронталните влияе върху изгледа на долния лицев етаж и смущава хората. Посочено е, че
към момента на изготвяне на експертизата е нарушена възможността на ищеца да говори
правилно, като загубата на 5 зъба влияе и на дъвкателния акт. Изяснява се, че
оздравителният период е около 20-22 месеца, който включва поставяне на заместител –
импланти. Изяснено е, че ори избИ.е на 5 зъба е налице голям болков импулс. Посочено е, че
снемаемата протеза, която ищецът ползва е поставена около 45-тия ден след увреждане, с
оглед необходимостта от оформяне на венеца с цел задържане на протезата, като преди
поставяне на протезата ищецът най-вероятно не е могъл да приема твърда храна. Ценени
съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключенията на вещите лица,
доколкото същите са обективни, компетентно изготвени и с тях са дадени обосновани и
пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П Р,
от показанията на който се установява, че е видял ищецът непосредствено след инцидента,
като е видял, че е бил окървавен и си е държал зъбите, вследствие което отишъл да потърси
медицинска помощ. Свидетелят изяснява, че е видял С. Л. на следващия ден, като ищецът
бил с маска на лицето, за да прикрива липсата на зъбите си, като бил шокиран и го боляло.
Посочва, че ищецът трудно говорел и имал отоци. Ценени съобразно правилата на чл. 172
ГПК съдът дава вяра на показанията и свидетеля, тъй като същите са последователни,
житейски логични и се подкрепят от останалия по делото доказателствен материал –
приетите съдено-медицински експертизи.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от
правна страна:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните факти: че ответникът е осъществил
противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца; причинна връзка
между деянието и настъпилите вреди - имуществени и неимуществени, които следва да са
пряка и непосредствена последица от деянието.
Разпоредбата на чл. 300 ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като споразумението постигнато по наказателно дело има значене на
влязла в сила присъда. Ето защо в настоящето производство спорен е единствено размерът
на претенцията за имуществени и неимуществените вреди.
3
По отношение иска в размер на 600 лева- имуществени вреди:
Имуществената вреда се изразява в намаление на имущественото съС.ие на
пострадалия. Вследствие на противоправното деяние на ответника, ищецът обеднява с
нещо – претърпява една загуба. В конкретния случай ищецът Л. твърди, че е направил
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 600 лева, с
оглед необходимостта да бъде представляван в качеството на пострадал по ДП образувано
срещу ответника П., по което последния е признат за виновен за причиняване на средна
телесна повреда на ищеца.
От събраните по делото доказателства действително се установява, че имуществото на
ищеца е намаляло – същият е направил разходи за заплащане на възнаграждение на адв. К.,
като този разход е реално сторен, съобразно посоченото и неоспорено от насрещната страна
в договора за правна защита и съдействие от 10.05.2022 г. Без съмнение тези разходи са
пряка и непосредствена последица от процесното противоправно деяние от 05.04.2022г., тъй
като предмет на договора за правна защита и съдействие е именно ДП № 59/2022 г. по описа
на РУ Панагюрище, което е приключило с влязло в сила споразумение по НОХД № 97/2022
г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с която ответникът П. е признат за виновен за
причиняване на ищеца Л. средна телесна повреда изразяваща се в травматично избИ.е на
11, 12, 21, 22 и 23 зъби, без които се затруднява дъвченето, във фазата на отхапването и
говоренето. Ето защо тази искова претенция се явява основателна и следва да се уважи
изцяло.
По отношение на иска в размер на 15 000 лева – неимуществени вреди:
Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от
съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са дадени
указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено
увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни,
като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във
всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но
4
изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в
множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение №
93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 111/01.07.2011г. по т.д. №
676/2010г. на ВКС, II т.о, Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., ,
Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100
от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).
В тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от
деяние, явяващо се и противоправно. Както бе посочено по-горе, в настоящото производство
спорен е единствено размерът на претенцията за неимуществените вреди. От фактическа
страна е установено, че вследствие на удара нанесен от ответника на ищеца са избити 5 зъба
без които се нарушава функцията на говорене и дъвчене, променя се изгледа на долния
лицев етаж. Установи се освен това, че около 45 дни след инцидента ищецът не е можел да
приема твърда храна, тъй като от медицинска гледна точка е било невъзможно поставяне на
подвижна или неподвижна протеза. От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът непосредствено след инцидента изпивал силна болка, която продължила и през
следващите дни, имал оттоци и се притеснявал от начина по който изглежда (носел маска на
лицето, за да прикрие загубата). Установи се освен това, че оздравителния процес все още не
е завършил, като дори и да се поставят трайни заместители- импланти вместо настоящата
временна протеза, то тези заместители ще възстановят възможно най-близо до съС.ието
преди избИ.ето на зъбите, но няма да е идентично. За този период около 20 месеца, който не
е приключил и към настоящия момент не е възстановен дъвкателни акт, както и
възможостта на ищеца да говори правилно, т.е. ищецът изпитвал и затруднения при
комуникацията. Освен това е причинено и разклащане на горните трети и четвърти зъби – 13
и 14 и долните централни резци – 31 и 41 от първа степен, което е налице и към момента на
изготвяне на съдебно-медицинските експертизи. От заключението на съдебномедицинска
експертиза се установява, че при извършеното от ответника престъпление срещу ищеца
освен съставомерните повреди, посочени в споразумението по НОХД № 97/ 2022 г. по описа
на Районен съд- Панагюрище, ищецът получил разкъсно-контузна рана на брадичката, оток
и кръвонасядане по долната устна и охлузване по лигавицата на долната устна в дясно,
охлузване по кожата на левия лакът и дясната поясно-седалищна област, които увреждания
причинили на ищеца болка, а оздравителния период приключил за около 2 седмици. При
така установените обективно съществуващи обстоятелства справедливият размер на
обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищеца следва да се определени в
размер на 18000 лв., което обезщетение се определя, глобално, а не отделно за физическите
болки, т.к. съгласно установената практика, неимуществените вреди включват всички
обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване
и активности. В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното обезщетение са
обстоятелствата, че деянието е извършено умишлено, публично - на улицата и че с него е
причинена средна телесна повреда по смисъла на наказателния кодекс, че наред със средната
телесна повреда на пострадали са нанесени и други увреждания, които разстройват здравето
му; значителният интензитет на търпените болки невъзможност за нормално хранене за
период от 45 дни, както и засягане на говорните и дъвкателните функции за един
изключително дълъг период около 20-22 месеца, който периода на възстановяване не е
приключил и към момента на постановяване на решението. Следва да се посочи, че към
момента на инцидента ищецът Л. е бил на едва на 46 години, а загубата на 5те зъба е с траен
характер - за цял живот, освен това същите се намират в предната част, която е лесно
видима. Като се имат предвид тези обстоятелства, наред с нивото на икономическо
благосъС.ие в страната и установеният размер на месечната минимална работна заплата,
обезщетение от 18 000 лв. за търпените от ищеца причинени с действия на ответника
неимуществени вреди се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД.
С Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 по тълкувателно дело № 1/2021 г. на
5
ОСГТК, ВКС е прието, че когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено
увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, съдът не е длъжен да
възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил именно на него
задължението да определи размера на справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). Съдът, при
доказан по основание иск. Диспозитивното начало е водещо в гражданския процес и
съобразно с този принцип предметът на съдебното производство и участниците в процеса се
определят по волята на търсещото защита лице, но същият не изключва задължението на
съда да направи своите изводи за това дали юридическите факти, на които страните
основават правата си, са се осъществили и са породили твърдените от тях правни последици,
както и да се съобрази с принципа за справедливостта при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от деликт. Пострадалият следва да посочи ясно обстоятелствата, от
които може да се направи извод за накърняване на негови неимуществени блага, а съдът по
вътрешно убеждение (чл.12 ГПК) определя обезщетението за всички неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите,
настъпили след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода
на процеса болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Съдът следва в своите
мотиви да посочи величината (размера) на справедливото парично обезщетение за
претърпените вреди, а размерът на паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има
значение с оглед забраната за произнасяне plus petitum. Ето защо в полза на ищеца следва да
се присъди сума в размер на 15 000 лева, с оглед заявеното искане в исковата молба и
предвид принципа на диспозитивно начало в гражданския процес.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на причинената му на 05.04.2022 г.
средна телесна повреда следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи възстановяване на
направените от ищец деловодни разноски по производството, а именно заплащането на 1800
лева, от които 1300 лева - адвокатско възнаграждение, доколкото искането е своевременно
направено, като са представени доказателства, че разноските са реално сторени (договор за
правна защита и съдействие от 09.08.2022г. л. 11 от делото), както и 500 лева –заплатен
депозит за възнаграждение за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимите такси и разноски в полза на бюджета на съдебната власт, съобразно уважените
искове за имуществени и неимуществени вреди. Ето защо ответника П. следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Панагюрище дължимата държавна такса в размер на 650 лв., от които 50 лева – дължима по
иска за имуществени вреди и 600 лева- по иска за неимуществени вреди.
Мотивиран от горното, Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Панагюрище, ул. „**********“ № 26 да заплати на С. С. Л., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Панагюрище, ул. „***********“ № 17, сумата от 600 (шестстотин) лева –
представляващи имуществени вреди представляващи - заплатен адвокатски хонорар за
ДП № 59/2022 г. по описа на РУ Панагюрище, причинени от противоправно деяние от
05.04.2022 г. в гр. Панагюрище, представляващо средна телесна повреда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
6
Панагюрище, ул. „**********“ № 26 да заплати на С. С. Л., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Панагюрище, ул. „***********“ № 17, сумата от 15 000 (петнадесет хиляди)
лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на
причинената му на 05.04.2022 г. в гр. Панагюрище средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично избИ.е на пет зъба на горната челюст – първи и втори горни десни
резци и първи и втори и трети леви зъби, травматично разклащане на горните десни и
трети и четвърти зъби и долните централни резци от първа степен, разкъсно-контузна
рана на брадичката, оток и кръвонасядане по долната устна и охлузване по лигавицата
на долната устна в дясно, охлузване по кожата на левия лакът и дясната поясно-
седалищна области - лека телесна повреда, причинили болки и страдания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 05.04.2022 до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Панагюрище, ул. „**********“ № 26 да заплати на С. С. Л., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Панагюрище, ул. „***********“ № 17, сумата, сумата от 1800 лв.
представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул.
„**********“ № 26 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Панагюрище, сумата от 650 лева, представляваща дължима държавна
такса, както и 5 лв., само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7