№ 174
гр. Шумен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630200538 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0869-002818, издадено от Началник
група в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП, с което на С. С. Л., ЕГН ********** са наложени
административни наказания „ глоба“ в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал.2, т.11 от
ЗДВП, за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДВП; „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 1 месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП, за нарушение
на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДВП .
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление изцяло като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се
явява лично, изпраща процесуален представител - адв. И.Й. при ШАК, който поддържа
жалбата. Претендира разноски .
Процесуалният представител на административно - наказващия орган, оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на постановлението.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В обжалваното НП е посочено, че на 02.11.2023г., около 18,50 часа в гр. Шумен по
ул. “Хан К. срещу № 8 и при движение в посока към ул. „Цар И.А.“ жалбоподателката,
като водач на л.а.“Фолксваген ЕОС“ с рег. № СА 4782 ВТ - собственост на Й. М. Л.,
извършила следните нарушения :
1.Като се движи на заден ход, без да се е убедил ,че пътят зад ППС е свободен, със
задна лява част блъска паркираното МПС „Ауди А5“ с рег. № Н 5666 КВ , с което
причинява ПТП с материални щети ;
2. Не спира и не установява последиците от ПТП .
След уведомяване на органите на МВР от водача на ударения автомобил била
установена самоличността на водача на МПС л.а.“Фолксваген ЕОС“ с рег. № СА 4782 ВТ,
бил съставен и Протокол за ПТП №1845716/02.11.2023г. и жалбоподателката се върнала на
местото на инцидента .
Бил й съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 1139062
Серия GA от 02.11.2023г. Актосъставителят е посочил, че са нарушени разпоредбите на
1
чл.40, ал.1, пр.1, ЗДВП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП. Актът е подписан без отразени
възражения.
Приложена е декларация от 02.11.2023г. от жалбоподателката в потвърждение, че на
процесната дата е шофирала тя колата.
В същата е описано че „при маневра на заден ход без да имам видимост и без да
разбера, съм ожулила друга кола, спряла неправилно на улицата .“
Към преписката е приложен Протокол за ПТП от 02.11.2023г., подписан от
нарушителката. Приложен е и снимков материал.
Жалбоподателката не се е възползвала от законното си право и не е депозирала
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 23-0869-002818, издадено
от Началник група в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП, с което на С. С. Л., ЕГН ********** са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал.2,
т.11 от ЗДВП за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДВП ; „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП, за
нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДВП.
Фактическата обстановка по делото се изяснява от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя, на свидетеля по акта, от показанията на водача на удареното МПС „Ауди
А5“ с рег. № Н 5666 КВ , от показанията на св. Й.а, както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
В с.з. актосъставителят посочи, че е съставил акта въз основа на обясненията на
водача на удареното МПС. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта, поради обстоятелството, че същите са логични и последователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми
по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и
НП.
В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на
административно- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно именно от лицето, посочено като нарушител.
По отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното
постановление, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Ал.2 на
посочената норма регламентира, че по време на движението си назад, водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Съобразно разпоредбата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети.
От материалите по делото, се установява по безспорен начин, че на посочената дата
в АУАН жалбоподателката е паркирала управляваната от нея кола пред работното си място
на ул.Хан К.. От показанията на св. В.П. водач на „Ауди А5“ с рег. № Н 5666 КВ се
установява, че на същата дата на ул.Хан К. е паркирал своето МПС в нарушение на ЗДВП, в
насрещното движение и пред паркинг с напречно разположени паркоместа, които са били
2
заети.
При тръгването си от работното място с МПС л.а.“Фолксваген ЕОС “ с рег. № СА
4782 ВТ, жалбоподателката не е наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство,
вследствие на което причинила ПТП, като блъска паркираното неправилно „Ауди А5“ с рег.
№ Н 5666 КВ.
В подкрепа на това обстоятелство е съставеният протокол за ПТП от 02.11.2023г. със
схема на ПТП. В тази насока от съществено значение са изявленията на водача на Ауди А5“
с рег. № Н 5666 КВ , на актосъставителя и свидетеля по акта, посетили
местопроизшествието непосредствено след настъпване на ПТП-то и установили
последиците от същото, както и приложеният снимков материал.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено от фактическа страна, че
на визираната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление дата, е възникнало ПТП, което е било причинено от жалбоподателката, при
управление на МПС л.а.“Фолксваген ЕОС “ с рег. № СА 4782 ВТ.
При предявяване на акта за установяване на административно нарушение,
жалбоподателката не е отразила възражения, че не е управлявала МПС на визираната дата и
час.
Подписан е и изготвеният от актосъставителя Протокол за ПТП от 02.11.2023г.,
ведно с план - схема на ПТП, в който жалбоподателката е посочена като участник в ПТП.
Съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са
отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвПпреди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище
на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни
изводи от тези на административно - наказващия орган.
Поради изложеното, съдът намира, че жалбоподателката действително не е
изпълнила задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, с което е
осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото административно
нарушение. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл, като е достатъчно
да са извършени непредпазливо. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за
непредпазливо деяние. Административно–наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, което е било осъществено, съобразил се е с действителната фактическа
обстановка и е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за
движение по пътищата.
Налице е съставомерно деяние, осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като
съгласно легалната дефиниция за пътно -транспортно произшествие, съдържаща се в
разпоредбата на т.30 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал.
2, т. 11 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер от 20 лева за водач, който нарушава
правилата за движение назад. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това
нарушение административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно, във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия
орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл.
40, ал.1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на
определен вредоносен резултат. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че
обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е
достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при
извършената маневра и да причини ПТП. Имайки предвид вида на нарушението, съдът
намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по
смисъла на посочената законова норма.
Административно-наказващият орган е наложил законосъобразно глобата в размер на
3
минималния предвиден в закона, за нарушението по пункт първи и в този смисъл в тази част
НП следва да бъде потвърдено.
По отношение, описаното в пункт втори нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП,
съдът установи следното:
Съобразно чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
В показанията си св. Й.а, чийто работодател е жалбоподателката се посочва : „
………….Тръгнахме назад. При движението назад се чу нещо като шум, простъргване, но
не толкова силно. Чу се шум от досег с нещо на колата. Ние видяхме, че може би сме...,
вече тогава видяхме, защото колата е тъмна. Първо чухме звука от простъргване и аз й
казах: „Ударихме огледалото на колата“. Понеже няма как да излезем там веднага,
дадохме малко назад, слязохме, огледахме, нямаше нищо нередно около другите. Никой не
излезе за тази кола, която беше паркирана напреки на паркинга. Ние помислихме, че сме
ударили двете огледала при разминаването. Иначе по колата видимо нямаше нищо. След
като чухме този звук, тя не е слизала от колата да търси някого………… Двете слязохме
да видим какво се е случило, след като изкарахме колата назад. …………. Слизайки от
колата, щета по автомобил не съм видяла. Като слязохме от колата, огледахме нейната
кола, по нея нямаше нищо. Не сме стояли. Огледахме се, нямаше нищо, качихме се и
тръгнахме. ……“
От показанията на тази свидетелка безспорно се установява, че жалбоподателката и
водач на МПС л.а.“Фолксваген ЕОС “ с рег. № СА 4782 ВТ, след ПТП, е напуснала мястото
на произшествието и не е останала на място. Горното обстоятелство се налага и от анализа
на показанията на водача на пострадалото МПС, на актосъставителя и свидетеля по акта.
В тази насока самата жалбоподателка в декларация е посочила :
“ на 02.11.2023г. автомобилът се управлява от мен, при маневра на заден ход без да
имам видимост и без да разбера съм ожулила друга кола спряла неправилно на улицата
.“
Твърдението, че ударът е станал „без да разбере“, съобразено с описанието на
щетите по двата автомобила в протокола за ПТП, с приложения снимков материал, се явява
несъстоятелно и се намира в противоречие с изложеното от страна на свидетелката, чийто
разпит е поискан от страна на жалбоподателката. Обективно невъзможно е
жалбоподателката да не е чула звука от т.н. „ простъргване“, посочено в показанията на
свидетелката Й.а, респективно да не е разбрала, че е предизвикала ПТП с друг автомобил.
Съгласно протокола за ПТП е посочено, че на участник № 1 са били причинени щети по
заден ляв калник, задна броня. На участник № 2 са били причинени щети по дясна
пасажерска врата, заден десен калник. Причиняването на тези щети е било установимо от
водача на МПС-то още при самия досег с паркирания автомобил.
В този смисъл, съдът намира по категоричен начин, че жалбоподателката е
нарушила императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДВП, изискваща да спре и да
установи какви са последиците от произшествието. Вместо това жалбоподателката е
продължила по пътя си – факт, който се потвърждава по категоричен начин от показанията
на св. Й.а.
Фактът, че в показанията на актосъставителя Х. /стр. 38/, като цвят на МПС,
управлявано от жалбоподателката е посочен цвят бордо, а не черен, какъвто е цветът на
колата /видно от приложеното по делото копие на свидетелство за регистрация на МПС/, не
променя обстоятелствата, установени след инцидента и заявени от страна на
актосъставителя и свидетеля по акта, относно точно съвпадащите следи от досега между
автомобила на жалбоподателката и пострадалото МПС. Горното се потвърждава и от
описаното в протокола за ПТП и от приложения по делото снимков материал.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че проверката е била извършена в
тъмната част на денонощието, когато са и направени снимките приложени по делото, както
и че от инцидента е изминал един значителен период от време, повече от 5 месеца, което
би могло да обясни грешното посочване на цвета на МПС-то, от страна на
актосъставителя.
Освен това обстоятелството, че актосъставителя не си спомня точния цвят на
колата, управлявана от жалбоподателката, не води до извод за недоказаност на
установеното нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП. Поради изложеното съдът намира
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателката в тази насока за
неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДВП, наказва се с лишаване от право да
4
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
В случая е наложена санкция в размер на минималния, както за глобата -50лв., така и
за „лишаване от право да управлява МПС“- 1 месеца , като съдът намира, че адекватно е
наложена санкцията на предвидените кумулативни наказания в размера на минимума за
всяко.
Не се споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, за
наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно е, че в § 6 се
посочва, че "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от
нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Съдът
счита, че така описаното деяние не би могло да бъде квалифицирано като маловажно
нарушение по смисъла на § 6, т. 32 от ЗДвП, тъй като не отговаря на едно от изискванията -
незначителност на отклонението от нормативно предписаното поведение на участника в
движението.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта представляващ ОДМВР по делото
в размер на 80лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР –
Шумен. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0869-002818/04.12.2023г.,
издадено от Началник група в ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП, с което на С. С. Л., ЕГН
********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20лв. на
основание чл. 183 ал.2, т.11 от ЗДВП за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДВП; „глоба“ в
размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДВП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДВП .
ОСЪЖДА С. С. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР – Шумен
сумата от 80,00лв. (осемдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5