Определение по дело №1057/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 1982

 

                                                   13.07.2020г.                                     гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                  гражданска колегия

в закрито заседание на тринадесети юли

през две хиляди и двадесета година                                                в състав:

                                                                            Председател: Симеон Михов

                                                                                                                                                                                                

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        гражданско дело  №      1057  по описа

за   2020   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                      Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ф.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Б.Б.,***, със съдебен адрес:***, против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, Съдебна палата, с която се иска на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да бъде осъдена да ѝ заплати сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното /психическото/ ѝ състояние, опетняване на името ѝ пред обществото, причинен психически стрес и нервни кризи, като пряка и непосредствена последица от воденото и прекратено наказателно производство против ищцата като обвиняема за извършено престъпление по чл.225 ал.1, т.2, 6 и 7, чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от увреждането, сумата от 700 лв. платена за адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № 348/2015г. по описа на ОД–МВР-Бургас, вх.№ 2307/2015г. по описа на ОП-Бургас, както и сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ поради неприключване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането. Претендира разноски.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния месечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда месечен срок, ответната прокуратура е депозирала писмен отговор на исковата молба.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.   

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като ищцата е с адрес в гр. Бургас, т.е. в съдебния район на ОС-Бургас. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.

С разпореждане № 2071 от 19.05.2020 г., съдът е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищцата в седмичен срок от получаване на съобщението за това да уточни обстоятелствата, на които основава искането си по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, да приложи доказателства за изчерпване на административната процедура по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт и да приложи доказателства за внесена държавна такса. В определения срок ищцата е представила доказателства единствено за внесена държавна такса.

Не е отстранено противоречието между посоченото в петитумната част на претенцията за неимуществени вреди по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ „съсипаха живота ми като в продължение на осем години делата не бяха приключени в разумни срокове“ и изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за досъдебно производство № 348/2015 г. по описа на ОД на МВР- Бургас. Освен това, не са изпълнени и указанията за представяне на доказателства за изчерпана административна процедура по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Това е от съществено значение, тъй като тяхната липса не позволява на съда да направи преценка за това дали исковата претенция е допустима съобразно разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ. Липсата на проведена преди исковото производство административна процедура за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, съставлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск за вреди по приключено производство, като за същата съдът следи служебно. Предвид гореизложеното и на основание чл.129 ал.3 и чл.130 от ГПК, производството по претенцията за сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ поради неприключване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, следва да бъде прекратено.

Не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на първата от заявените претенции.

 

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл. 146 ГПК.

 

Проект за доклад:   

Предявен е иск от Ф.В.В. чрез пълномощник против Прокуратурата на Република България, да бъде осъдена да заплати сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното /психическото/ ѝ състояние, опетняване на името ѝ пред обществото, причинен психически стрес и нервни кризи, като пряка и непосредствена последица от воденото и прекратено наказателно производство против ищцата като обвиняема за извършено престъпление по чл.225 ал.1, т.2, 6 и 7, чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от увреждането и сумата от 700 лв., платена за адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № 348/2015г. по описа на ОД на МВР-Бургас, вх.№ 2307/2015г. по описа на ОП-Бургас. Според изложеното в исковата молба, през 2015 г. с постановление на разследващ полицай, ищцата е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 348/2015 г. по описа на ОД на МВР-Бургас, за това, че през периода 14.03.2014 г. - 14.07.2014 г. при условията на продължавано престъпление, като осъществила пет деяния, в качеството си на управител на „БИПС ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 17373,06 лв., представляващи дължим ДДС, като използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите на приходите - престъпление по чл. 255 ал.1 т.2, 6 и 7, чл. 26 ал. 1 от НК. Твърди се още, че досъдебното производство било водено срещу ищцата в продължение на пет години, но обвинението е повдигнато едва на 25.06.2018 г., а  на 20.03.2020 г. било изпратено постановление за прекратяване на досъдебното производство срещу ищцата. В резултат на действията на прокуратурата, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в преживените стрес, страдания, притеснения и психически дискомфорт. Години наред не могла да започне работа, многократно била призовавана в следствието, в резултат на което отношенията с родителите ѝ се влошили, някои от познатите ѝ се дистанцирали и името ѝ в обществото било компрометирано. Поради липсата на работа, цялото семейство и малолетните деца търпели лишения от най - необходимите неща. Била принудена да замине за Англия да търси работа и препитание и вече пет години била далеч от семейството си, като ги виждала веднъж годишно.

В постъпилия отговор на исковата молба от Окръжна прокуратура – Бургас като представител на Прокуратурата на РБългария, се излагат доводи за недопустимост на претенцията по чл. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ и неоснователността на предявените искове. Посочва се наличието на противоречиви твърдения в исковата молба относно момента на привличане като обвиняема по ДП № 348/2015 по описа на ОД на МВР-Бургас -  2015 г. и 25.06.2018 г. (също невярна дата), а същевременно се претендира законна лихва от датата на увреждането 04.12.2013 г., предшестваща образуването на наказателното производство. Ищцата не е представила доказателства за действително претърпени от нея вреди, както и за причинна връзка с незаконното обвинение. По отношение на ищцата не са прилагани мерки за процесуална принуда, а разследването е проведено в разумни срокове от предявяването на 19.11.2018 г. до прекратяването на 14.01.2019 г., като не е налагана мярка за неотклонение. Твърди се още, че информация за обвинението, траяло по-малко от два месеца, не е разпространявана. Счита, че ищцата сама е разгласила този факт сред познатите си. Липсват доказателства и за претендираните имуществени вреди. Моли претенцията да бъде отхвърлена, респективно счита същата за прекалено завишена и моли обезщетението да бъде намалено съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД, социално икономическия стандарт в България и практиката по аналогични случаи.

 

Правна квалификация

Предявен е иск с правно основание в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

 

Относно въведените искания по доказателствата

Представените от ищцата писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях тя заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти и на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства.

Искането на ищцовата страна за прилагане на ДП № 348/2015г. по описа на ОД на МВР-Бургас, вх.№ 2307/15 г. по описа на ОП-Бургас е допустимо и следва да бъде уважено.

Искането на ищцовата страна за допускане на двама свидетели за установяване на твърденията за нанесени неимуществени вреди е допустимо и следва да бъде уважено, като същите бъдат доведени.

 

По доказателствената тежест

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така въведените твърдения и оспорвания, страните следва да докажат твърдените от тях положителни факти. Ищцата следва да докаже претърпените стрес, болки и страдания и имуществени вреди, причинната връзка с действия на прокуратурата, както и размера на претендираните неимуществени и имуществени вреди.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

На основание чл. 145 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на ищцата да отстрани противоречията в исковата молба относно момента на привличането ѝ като обвиняема по ДП № 348/2015 по описа на ОД на МВР-Бургас и датата на увреждането, посочена в петитума.

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПРИЕМА за разглеждане исковата претенция, предявена от Ф.В.В., чрез пълномощник срещу Прокуратурата на Република България, с искане да бъде осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да ѝ заплати сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното /психическото/ ѝ състояние, опетняване на името ѝ пред обществото, причинен психически стрес и нервни кризи, като пряка и непосредствена последица от воденото и прекратено наказателно производство против ищцата като обвиняема за извършено престъпление по чл.225 ал.1, т.2, 6 и 7, чл.26 ал.1 от НК, което е било прекратено, ведно със законната лихва от увреждането и сумата от 700 лв., платена за адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № 348/2015г. по описа на ОД на МВР-Бургас, вх.№ 2307/2015г. по описа на ОП-Бургас.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129 ал.3 и чл.130 от ГПК, производството в частта по претенцията на Ф.В.В., чрез пълномощник срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ поради неприключване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането.

ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.

УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищцата в седмичен срок от съобщението, с нарочна молба с препис за ответната страна, на основание чл. 145 ал. 2 от ГПК да изложи безпротиворечиви твърдения относно момента на привличането ѝ като обвиняема по ДП № 348/2015 по описа на ОД на МВР-Бургас и датата на увреждането, посочена в петитума.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели от ищцовата страна, при режим на довеждане.

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ДП № 348/2015г. по описа на ОД на МВР-Бургас, вх.№ 2307/15 г. по описа на ОП-Бургас, като доказателство по делото.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

НАСРОЧВА делото за 24.09.2020г. от 14.10 ч., за която дата да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищцовата страна и препис от отговора на исковата молба от ответника.

Определението в частта, в която е прекратено производството по претенцията за сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от връчването.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: