№ 1376
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000501481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищцата в първоинстанционното производство М. А. К.-П. в срока по
чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 07.03.2023 г.,
жалбата е подадена на 21.03.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№
269632/21.03.2023 г. изцяло Решение № 260314/17.02.2023 г., постановено по
гр.д.№ 1710/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 29-ти състав, с което е отхвърлен предявения от нея срещу „ЗАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от причинени травматични увреждания, в резултат на осъществено на
14.10.2020 г. в гр.София ПТП по вина на водача на автобус „Ютонг“ с ДК №
********, чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Съответно с
решението ищцата е осъдена да заплати на ответника направените от него
разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник адвокат Я. Д. с
1
надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно
приложено на 7 от първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е
внесена с вносен документ от 13.04.2023 г.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
Поддържа се, че постановеният съдебен акт е изцяло неправилен поради
нарушение на материалния закон. Оспорва се неправилност на извода на
първоинстанционния съд за липсата на противоправно поведение от страна
на водача на автобуса. Счита, че този извод на съда не кореспондира с целия
събран доказателствен материал. Излага подробни съображения по същество
на този свой довод. Развива съображения и относно настъпилите за ищцата
вреди и пряката причинна връзка с процесния инцидент.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло исковата претенция, ведно със законната
лихва от 08.02.2021 г. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение
и за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемия ответник, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С.
Г. с пълномощно към отговора.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като
законосъобразно, правилно, справедливо и в съответствие на действащите
нормативни актове. Излага съображения по същество.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да отмени
решението, като вместо него постанови друго, с което да присъди
обезщетение на ищцата. Претендира разноски, съобразно представен списък
по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият ответник в
първоинстанционното производство, оспорва въззивната жалба на ищцата и
моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
въззивницата.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
2
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от М. А. К.-П.
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 30
000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от получени телесни
увреждания, в пряка причинна връзка от пътно-транспортно произшествие
реализирано на 14.10.2020 г. в гр.София, виновно причинено от водача на
автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. № ********, за който
автобус е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, валидна от 20.03.2020 г. до 19.03.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-520/14.10.2020
г., от административно-наказателната преписка № 20-4332-018987/23.102020
г., от разпита на свидетеля очевидец - водачът на автобус марка „Ютонг“,
модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. № ********, разпита на свидетелката В. Д. В.-
пътувала в автобуса, както и от неоспореното от страните основно и
допълнително заключение на САТЕ се установява, че на 14.10.2020 г. автобус
марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. № ********, управляван от
свидетеля Н. Б. К. се движел по маршрутна линия 73 от кв. „Овча Купел“ към
кв. „Гоце Делчев“. В автобуса правостояща пътувала ищцата, като се държала
за метална вертикална дръжка, която се намирала в пространството между
първата и втората врата. Автобусът се движел по бул. „Овча купел“ върху
дясната пътна лента с посока от ул. „Любляна“ към ул. „Житница“. Когато
автобусът се намирал в района на кръстовището с ул. „Народно хоро“, където
в този участък булевардът се състои от две платна, разделени с две
непрекъснати линии, като за всяка посока на движение има по две пътни
ленти, неустановен лек автомобил се е движил в лявата пътна лента в същата
3
посока на автобуса. В определен момент водачът на неустановения автомобил
предприема навлизане върху дясната пътна лента, пред автобуса, навлизайки
на няколко метра от него. Водачът на автобуса е реагирал със задействане на
спирачната система на автобуса с авариен режим, за да предотврати
настъпване на удар с лекия автомобил, като е реализирал отрицателно
ускорение 5 м/сек2, при което е възникнала инерционна сила, която е
въздействала върху тялото на ищцата, в следствие на което тя е изгубила
равновесие и е паднала върху пода на салона на автобуса.
В пряка причинна връзка от така описаното по-горе произшествие,
ищцата е получила закрито счупване на дясната лопатка, довело до
затруднение на движенията на десния горен крайник до два месеца и
фрактура на 9-то ребро в дясно по вертебралната линия, причинило
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено след ПТП ищцата е прегледана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, като не са били установени костни увреждания, поради което
след прегледа ищцата е освободена от болницата за амбулаторно лечение.
Поради засилили се болки, на 16.10.2020 г. ищцата отново посетила
болничното заведение, където и след извършено изследване са установени
горните травматични увреди. Десният горен крайник е бил обездвижен с мека
превръзка към гръдния кош. Ищцата е провела амбулаторно лечение с
болничен отпуск и назначени обезболяващи средства. Фрактурата на дясната
лопатка е зараснала за срок до 30 дни, след което е започнало раздвижване на
десния раменен пояс-на дясната раменна става и движенията на дясната
лопатка. Счупеното 9-то ребро е зараснало за срок от 25 дни, след което е
започнало провеждане на дихателна гимнастика до възстановяването на
пълния витален капацитет. Вещото лице установява, че лечебният и
възстановителен период на двете увреждания при ищцата, е приключил за
общ срок до два месеца. Най-интензивни болки ищцата е търпяла
непосредствено след злополуката, през първите 2-3 седмици и около 2-3
седмици по време на проведената начална рехабилитация на дясната раменна
става, лопатката и дихателната гимнастика. През останалото време, ищцата е
търпяла само периодично явяващи се болки в дясното рамо, дясната лопатка
и дясната част на гърдите, които болки са налагали ищцата да приема
седативни и обезболяващи средства. През първите 30 дни, ищцата е имала
затруднения при обслужването. И в момента при рязка промяна на времето
4
ищцата може да търпи единични болки, които обаче бързо отшумяват след
употребата на аналгетици.
Между страните е прието за безспорно, че към 14.10.2020 г. за автобус
марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. № ********, е имало валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, валидна от 20.03.2020 г. до 19.03.2021 г.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на сина на
ищцата П. П., който установява, че веднага след като узнал за
произшествието от майка си, я посетил в болницата, където я намерил в
много тежко състояние, с изключителни болки в рамото и плешката. Това
тежко състояние с болки продължило около два месеца. Свидетелят
установява, че произшествието се отразило психически на неговата майка-тя
изпаднала в депресия, качила 20 кг., получава паник атаки и се страхува да
излиза навън. От един жизнен човек се превърнала в човек, който го е страх
да излиза навън, не може да играе тенис, както преди случилото се.
На 05.11.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното застрахователно дружество, като до момента ответникът не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че с доказателствата по делото
не се установява при управлението на автобус Ютонг водачът да е
осъществил виновно и противоправно поведение, с което да е нарушил
разпоредбите от ЗДвП, в причинна връзка с което да са настъпили
уврежданията на ищцата. Първоинстанционният съд е приел, че причина за
настъпване на процесното произшествие е единствено виновното и
противоправно поведение на водача на неизвестния автомобил, който при
управлението му виновно е нарушил разпоредбите на чл.15, ал.2, т.3 и чл.25,
ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
5
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
По същество на подадената жалба:
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 05.11.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 05.02.2021 г., ответникът не е определил и изплатил на
ищцата застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от получени телесни увреждания. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 09.02.2021 г., т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което исковете се явяват
процесуално допустими.
По същество на предявения иск за неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Спорът между страните е на първо място относно наличието на виновно
противоправно поведение у водача на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК
6126 ХГА“ с рег. № ********, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства обсъдени
по-горе, въззивният съд намира за правилен извода на първоинстанционния
съд за липса на виновно и противоправно поведение на водача на автобус
марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег. № ********. В този смисъл
6
възражението на ищцата във въззивната й жалба за неправилност на този
извод е неоснователно.
С доказателствата по делото, включително и със свидетелските
показания на очевидеца В. Д. В., безспорно се установява, че настъпилото
произшествие се дължи и се намира в пряка причинна връзка с виновното
поведение на водач на неустановен лек автомобил.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В., които намира
за обективно, безпристрастно и добросъвестно дадени. Тяхната истинност не
се опровергава от факта, че по време на административно-наказателното
производство, свидетелката В. не е посочила за наличието на друг автомобил
пред автобуса. Дадените от нея сведения в рамките на това производство
нямат доказателствената стойност. Нейните показания кореспондират
напълно с показанията на водача на автобуса, поради което и при
съобразяване на обстоятелството, че между двамата свидетели не съществува
никаква връзка и познанство, съдът кредитира и показанията на водача на
автобуса, отчитайки факта, че същият не би дал такива, които го уличават в
извършване на престъпление. В случая обаче показанията му се потвърждават
от показанията на напълно независим и незаинтересован от изхода на делото
свидетел.
Въззивният съд приема, че в конкретната хипотеза е налице т.нар.
«случайно деяние», което изключва вината на застрахования водач. Такова
възражение е въведено с отговора на ответника и се поддържа от него.
Деянието е случайно, когато водачът на моторното превозно средство не е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и обективно каквото и да беше направил, не можеше да ги
предотврати.
От обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява, че
застрахованият водач се е движил правомерно в дясната лента за движение, с
разрешената за конкретния пътен участък скорост, съобразно нормата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Макар и същата да не е изчислена, поради липсата на
обективни данни и извършен оглед на местопроизшествие, то тя се
установява със свидетелските показания на водача на автобуса и пътуващата в
него свидетелка В.. Свидетелят К. установява, че се е „влачил“, защото
нямало движение, карал бавно, защото джи пи ес отчита времето и ако мине
7
по-рано на спирката, може да бъде санкциониран. Свидетелката В.
установява, че автобусът се движел с нормална скорост. А косвено
доказателство за разрешена и съобразена скорост е и обстоятелството, че
удар между автобуса и неизвестното МПС не е настъпил.
Установява се, че когато автобусът се е намирал изцяло в дясната пътна
лента, водач на неустановено МПС, движейки се в лявата пътна лента в
посоката на автобуса, неправомерно и в нарушение на задълженията си по
чл.25, ал.1 от ЗДвП, предприема маневра за преминаване от лявата в дясната
лента за движение, навлизайки внезапно пред автобуса (по свидетелските
показания на водача на около два метра пред автобуса) без да се съобрази с
неговото положение, посока и скорост на движение.
От момента, когато неустановеното МПС се е отклонило за навлизане в
дясна пътна лента, е възникнала и опасността за движението, своевременно
възприета от застрахования водач. В този момент неговото задължение
съобразно нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е било да намали скоростта и
в случай на необходимост да спре. Видно от доказателствата по делото,
включително и от липсата на удар между автобуса и лекия автомобил,
застрахованият водач е изпълнил задължението си, като е предприел маневра
за аварийно спиране с цел намаляване на скоростта и при необходимост
спиране. Друго задължение водачът на автобуса не е имал.
Както е прието в константната съдебна практика, маневрата за
спасяване, не е правно понятие, а фактическо такова, по същността си се
изразява в действия на водача по завиване наляво или надясно, които той
извършва, за да предотврати настъпването на съставомерните последици.
Понеже не е правно регламентирана и се предприема в опасната зона,
нейното успешно завършване зависи от възможностите на водача, от неговия
опит, знания, рефлекси, предвидливост. И именно поради това, че за водача
не съществува законно задължение да предприема спасителна маневра,
извършването на такава не може да го оневини, след като е съпроводена с
настъпването на общественоопасни последици. Следователно
предприемането на спасителна маневра остава на риска на водача, който носи
отговорност, щом като при нейно неуспешно завършване настъпи такъв
резултат.
Изцяло в горния смисъл е и Решение № 42 от 15.03.1996 г. по н.д. №
8
45/1996 г., на ВК на ВС.
Горния извод напълно кореспондира и с установеното от вещото лице
инж. Т. по време на разпита му в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г.,
който установява, че по-правилното поведение е водачът да не извършва
маневра вляво или в дясно, защото същите са свързани с напускане на
платното за движение, което може да доведе до ПТП с много по-тежки
последствия, поради което и в закона е написано „спиране“, а не
„отклоняване“. Вещото лице установява още, че във всички случаи, водачът
на автобуса не е имал възможност за по-плавно спиране.
С оглед на горното застрахованият при ответното дружество водач на
автобус в нито един момент не е допуснал с поведението си нарушение/я на
задължение/я, установено/и в ЗДвП, поради което липсва виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили
телесните увреди за ищцата.
Предвид липсата на такова и доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента, то за
ответното дружество не е възникнало и задължение да определи и изплати
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, въззивната жалба на
ищцата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на въззивницата
ищца разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивницата дължи на въззиваемия
направените от него разноски пред настоящата инстанция, а именно: 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260314/17.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1710/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
9
отделение, 29-ти състав.
ОСЪЖДА М. А. К.-П., с ЛН **********, гр.***, ул. „***“ **, ет.*, ап.**
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 сумата от 300 лв.
(триста лв.)-разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10