Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260593 28.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6193 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 327 ал. 1 от ТЗ.
Ищецът „Магистрали” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Ген. Заимов” № 28, представлявано от *** *** В.К.Ж., чрез пълномощник адв. А.К., е предявил против „Хеброс Бус” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония” № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от *** *** В.Г.Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 294, 57 лева, представляваща неплатен остатък след извършване на насрещно прихващане на задължения между страните за м. април 2020 г., съгласно протокол за прихващане от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.06.2020 г. до окончателното й плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът оперирал автогарите в град Карлово и в гр. Баня, като продавал билети за сметка на превозвачите, чиито автобуси спирали там. Приходите в последствие се заплащали на превозвачите срещу комисионна. Ответникът извършвал автобусен превоз на пътници, като ползвал двете автогари на ищеца, срещу заплащане на „такса сектор“ за всяко влизане на автобус там, както следва: за автогара Карлово- 8 лева без ДДС, а за автогара Баня- 7 лева без ДДС. Ищецът пък заплащал на ответника цената на билетите, продадени на касите в автогарите срещу комисионна в размер на 5 % от стойността. През м. април 2020 г. автобусите на ответника извършили 574 влизания в автогара Карлово и 218 влизания в автогара Баня, а за този период ищецът продал билети на ответника на обща стойност 3 207, 40 лева с ДДС, или дължал комисионна 133, 64 лева без ДДС. Всяка от страните издала на другата фактури за извършените услуги, както следва: фактура № **********/ 30.04.2020 г. на стойност 7 501, 97 лева с ДДС за дължима такса за ползване на автогарите и комисионна и фактура № **********/ 30.04.2020 г. на стойност 3 207, 40 лева с ДДС за продадените билети. На 30.04.2020 г. с протокол за прихващане било извършено насрещно прихващане на задълженията по горните фактури, като за доплащане от страна на ищеца останала сумата от 4 294, 57 лева, която следвало да бъде платена в 14- дневен срок, но това не станало. До ответника била изпратена и покана за изпълнение, но въпреки получаването й, плащане не последвало. В този смисъл се моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума, ведно със законната лихва. Претендират се и разноските по делото.
В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесните две фактури, протокол за прихващане и връчена покана за плащане до ответника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса по седалище на ответника на 16.06.2020 г., като страната е била редовно призована за първото по делото заседание на адреса си на управление, чрез получена там призовка на 19.08.2020 г. В изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се
претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че са действително дължими- внесена държавна такса за образуване
на делото в общ размер на 171, 78 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лева, които следва да се присъдят в полза на страната.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Хеброс Бус” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония” № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от *** ***В.Г.Д., да заплати на „Магистрали” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Ген. Заимов” № 28, представлявано от *** ***В.К.Ж., сумата от 4 294, 57 (четири хиляди двеста деветдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляваща неплатен остатък след извършване на насрещно прихващане на задължения между страните за месец април 2020 г., съгласно протокол за прихващане от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.06.2020 г. до окончателното й плащане, както и разноските по настоящото дело, както следва: внесена държавна такса- 171, 78 (сто седемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД