Р Е
Ш Е Н И Е № 766
гр. П., 19.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в откритотo съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6411 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
– П.” АД гр. П.е подало заявление, въз основа на което срещу ответника И.Д.И. е издадена заповед за
изпълнение на парично за следните суми: 949.28 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата
138.98 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата 949.28 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и разноските за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, при което в срока за възражение последният е
оспорил вземанията с конкретни възражения, че не е собственик и вещен ползвател
на жилището и че вземанията са погасени по давност.
Ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., за топлофициран
имот, находящ се в гр. П.на адрес ул. „***, за която ответникът не му
заплатил дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към
исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът не
изразява становище по предявения иск в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото възражение срещу издадената
заповед за изпълнение поддържа, че не е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот. При условията на евентуалност прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето гр.дело №4794/2018г.
по описа на РС-П.е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в
полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните вземания за доставена, неплатена топлинна
енергия и за обезщетение за забава в плащането.
От
приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к
„СъП.” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
на такава.
Представена е справка
от счетоводството на ищцовото дружество, от която се установява размерът на
начислените вземания за цената на доставената топлина енетгия и обезщетението
за забава за процесния период.
Други доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат
за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмемания и исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което предявените искова се явяват
процесуално допустими.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени
предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и
цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Ищцовото дружество не
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
договорно правоотношение с ответниците
през процесния период. Качеството потребител
е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване
в сграда-
етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за
определено лице възникне качеството
на потребител. Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден
имот.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е бил собственик
или ползвател на имота, описан в исковата молба, през периода, за който са начислени
вземанията. В тежест на ищцовото дружество е да установи тези
обстоятелства при условията
на пълно и главно доказване, каквото не е проведено
успешно, поради което искът за цената на доставената топлинна енергия подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
При така мотивиран
извод за неоснователност на
иска за главница, съдът
приема, че като неоснователен следва
да се отхърли и обусловеният
от изхода му обективно съединен иска за установяване съществуването на вземането за обезщетение за забава,
поради недоказаност на съществуването на главен дълг.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната
сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение
по реда на
чл.414 ГПК, и е образувано исково
производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането
на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че следва да преразпредели разноските в заповедното
производство. С процесната заповед
ответникът е осъден да
заплатят на ищеца сумата от
25 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния
иск дължимите се държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение
по заповедното производство остават
в тежест на ищцовото
дружество. Същото важи и за
разноските нa ищеца в исковото производство.
Ответникът не е направил разноски както в производството пред заповедния съд, така и в настоящето, поради което такива
не му се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република“ за признаване
за установено по отношение на ответника
И.Д.И.
с ЕГН **********, че същата дължи на
ищцовото дружество сумите от 949,28лв.
- неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за топлофициран имот,
находящ се гр.П., на адрес ул. „***, както и сумата 138,98лв. - обезщетение за забава в месечните плащания в размер на законна
лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3617 от 10.07.2018г. по
гр.д. №4794/2018г. на РС-П., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
След влизане
на решението в сила гражданско
дело №4794/2018г. по описа на РС-П.да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П.в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: