Решение по дело №471/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от „КОНТРАСТ ИНВЕСТ ВАРНА“ ЕООД, подадена чрез гл. юриск. Х. Х., срещу Заповед № 0066 от 15.01.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна, с която на основание чл. 224а, ал. 1, във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на строеж: „Премахване на съществуваща ограда“, находящ се в УПИ *., [населено място] (с [идентификатор] по КККР на [населено място]), с административен адрес: [улица], [населено място]. С оспорената заповед е наредено и в 3-дневен срок от получаването й да се изпълнят обезопасителни мерки на строежа, като същият да се огради с плътна ограда в добър естетичен вид, указано е, че продължаване на спряното със заповедта строителство ще бъде дадено след представяне на документация, съгласувана при условията и по реда на Закона за културното наследство (ЗКН).

С жалбата се настоява, че оспореният административен акт е незаконосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Сочи се, че става въпрос за извършване на демонтажни/подготвителни дейности/работи, по поставяне на преместваем обект, за който е налице надлежно съгласуване от Министерство на културата и издадено Разрешение за поставяне № О-3/23.03.2023 г., издадено от Кмета на Район Одесос при Община Варна, а чл. 224а ЗУТ не предвижда възможност за спиране на монтирането на преместваеми обекти, поради което се твърди, че заповедта е нищожна. На следващо място се сочи, че в нарушение на изискванията за форма на административния акт, в случая липсва описание на съществуващата ограда - размери и др. параметри, като не е ясно и какво точно се спира. Позовавайки се на нормите на чл. 151, ал. 2 ЗУТ и чл. 84 ЗКН, както и на Становище с изх. № 7000-3318 от 20.10.2022 г. на НИНКН, оспорващият твърди, че демонтажните работи са част от изпълнението на разрешения преместваем обект и са в обема на дейностите по поставяне на ограда. Сочи се, че в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснени всички факти и обстоятелства, а именно: конкретните размери, конструкция, разположение и други характеристики на оградата, както и каква част от нея е премахната. Излагат се и доводи за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Искането е отмяна на оспорения акт, като се претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В хода на устните състезания и с писмени бележки от юриск. Д. Г. се излагат допълнителни подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се поддържат исканията за отмяната й и за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) при Община Варна, чрез процесуалния си представител - ст. юриск. П. К., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, като сочи следното: дейностите, които са извършвани представляват строителна намеса, изразяваща се в премахването на стоманобетонови колони и ажурната част от съществуваща ограда, която ограда е „строеж“; оградата е структурен елемент на групова недвижима културна ценност /НКЦ/; изрично е заявено, че писмото от 07.11.2022 г. на Министерство на културата ще бъде променено относно запазване на оградата към част от НКЦ; съгласуваният от Министерство на културата проект не указва начин на премахване на съществуващата ограда; за строителната намеса „премахване на строеж“, изразяваща се в реконструкция не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но е задължително издаване на разрешение за строеж на основание чл. 147, ал. 1, т. 11 ЗУТ, в случай на чл. 48, ал. 9, във връзка с чл. 224а ЗУТ; ако се приеме, че дейността по премахване и реконструкция на строежа – „ограда“, попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, то се изисква съгласуване по реда на чл. 151, ал. 2 ЗУТ, каквото липсва; описаният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, като са изяснени всички факти и обстоятелства и е спазена целта на закона - опазване на културното наследство на [населено място]. Искането е да се отхвърли жалбата, доколкото оспорената заповед е правилна и законосъобразна.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:

Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт (арг. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от ЗУТ). Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ, актовете за спиране на незаконни строежи са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт. Жалбата, подадена на 26.02.2024 г. е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считано от датата на съобщаването на заповедта 15.02.2024 г. (л.14 от адм. пр.)

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато със съставянето на Констативен акт (КА) № 1/04.01.2024 г. от служители в отдел „Строителен контрол“, Дирекция УСКОР при Община Варна. КА обективира установеното при извършената проверка на място и по документи, че строежът „Премахване на съществуваща ограда“, находящ се УПИ *., [населено място], се изпълнява без съгласуване с Министерство на културата при условията и в нарушение на ЗКН – за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, в т.ч.:

Строежът и имотът са собственост на оспорващото дружество;

В имота е разположена административно-делова сграда – недвижима културна ценност, декларирана с писмо № 414/04.02.1982 г. на НИПК като архитектурно-строителен паметник на културата, а имотът и сградата попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата – Ансамбъл „[община]-Централен вход на морска градина“ в система от ансамбли „[улица][улица]и притежава статут на групова недвижима културна ценност;

В дворната част на имота се извършват подготвителни работи за изпълнението на преместваем обект – зимна градина;

За преместваемия обект са налични виза за проектиране, издадена от Гл. архитект на Община Варна, съгласувана с Министерство на културата, одобрен от общинската администрация проект по част „Архитектура“, съгласуван с Министерство на културата – становище № СТ-84-349/07.11.2022 г и Разрешение за поставяне № О-3/23.03.2023 г., издадено от Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна;

При подготвителните работи по изпълнение на преместваемия обект е премахната част от съществуващата ограда на имота – премахнати са стоманобетоновите колони и ажурната част от оградата, а в документацията, съпътстваща издаването на разрешението за поставяне и становището на Министерство на културата не се коментира премахването на съществуващата ограда;

С писмо рег. № УСКОР240000006ВН-001ВН/03.01.2024 г. на Директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна е изразено становище, че оградата попада в границите на недвижимата културна ценност и исканията за намеси подлежат на съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН.

С КА е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 151, ал. 2, във вр. с чл. 224, ал.1, т. 6 ЗУТ, като КА е надлежно връчен на оспорващото дружество и е дадена възможност за възражения, считано от 05.01.2024 г.

На 09.01.2024 г. оспорващият представя възражение срещу КА, с което се сочи, че премахването на процесната ограда се извършва въз основа и в съответствие с разрешението за поставяне на преместваемия обект, проектната документация за който е съгласувана от Министерство на културата, като на мястото на премахнатата част от оградата е предвидено поставяне на озеленяване и отваряеми фасадни витрини на преместваемия обект, с ограда откъм [улица]и [улица]от подрязан жив плет. Изтъква се, че оградата не е автентична и не е културна ценност, както и че оградата е била обект на ремонтни дейности още през 1994 г.

С оспорената Заповед № 0066 от 15.01.2024 г. е възприето изцяло на установеното с КА нарушение, като е посочено, че от разрешението за поставяне и становище на Министерство на културата може да се направи категоричен извод, че не се обсъжда запазването или събарянето на оградата на имота. Посочено е, че строежът е шеста категория, Възраженията срещу КА са приети за неоснователни, доколкото в представената обяснителна записка част „Паркоустройство и Благоустрояване ландшафтна архитектура“ не се коментира премахване на съществуващата ограда при оформяне на подрязан жив плет, а и намесите по оградата през 1994 г. са били съобразени със съгласуваните проекти с НИПК.

Направен е извод, че при извършване на ремонтни дейности на строеж по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ е нарушена разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 84 ЗКН, като е засегнат строеж, носещ белезите на такъв по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 3 ЗУТ, и на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на процесния строеж: „Премахване на съществуваща ограда“, като е указано, че разрешение за продължаване на спряното със заповедта строителство ще бъде дадено след представяне на документация, съгласувана при условията и реда на ЗКН.

Със Заповед № 4153 от 28.11.2023 г. на Кмета на Община Варна са предоставени на Директора на дирекция УСКОР при Община Варна функциите и правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 1-10 ЗУТ, сред които е и да издава мотивирани заповеди по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи или части от тях от четвърта до шеста категория при нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ.

От представената от Министерство на културата административна преписка във връзка с издаване на Становище с изх. № СТ-84-349/07.11.2022 г. на Зам.-министъра на културата и от представената от ответника по делото административна преписка, във връзка с издаване на оспорената заповед, се установява следното:

Министерство на културата е съгласувало със Становище с изх. № СТ-84-349/07.11.2022 г. на Зам.-министъра на културата схема за поставяне на преместваем обект – зимна градина, виза за проектиране на „Промяна предназначението на административно-делова сграда с [идентификатор] в ресторант със сервизни помещения, офиси и зимна градина – преместваем обект в дворната част на имота“, както и е съгласувало инвестиционен проект за поставяне на преместваем обект – зимна градина в дворната част на имота на оспорващия - УПИ *[населено място], части: Архитектурна, Конструктивна, Електрическа, Паркоустройство и благоустрояване, Геодезия, фаза: Технически проект. Според посоченото в частта “Констатации и оценка“ на становището, проектът предвижда поставяне на метално съоръжение – зимна градина, с полезна площ 411кв.м в дворната част на имота на оспорващите, като е предвидено „озеленяване с храстова растителност по целия периметър на зимната градина“;

За поставяне на временен преместваем обект – зимна градина, с площ 441кв.м, изработен от стоманена заварена конструкция, с отваряеми витрини, покрив – моторизирано сгъваемо съоръжение, в дворната част на имота на оспорващия – [ПИ], УПИ *., от Кмета на район „Одесос“ в Община Варна е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект в частен недвижим имот № О-3/23.03.2023 г.

На 04.01.2024 г. Кметът на Община Варна отправя запитване (л. 125) до Зам.-министъра на културата, до Директора на НИНКН и Главния директора на ГД ИОКН дали премахването на съществуващата ограда в имота на оспорващия предмет на Становището с изх. № СТ-84-349/07.11.2022 г. на Зам.-министъра на културата или съгласуването касае единствено поставянето на металното съоръжение в двора и не засяга премахването на оградата.

На 29.01.2024 г. в Община Варна постъпва отговор от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) (л. 27 от адм. пр.) на запитването на кмета, като е посочено, че премахването на оградата няма отношение към опазването на единичната недвижима културна ценност „Жилищна сграда /б. къща на П./ /ОК на ЦКП/“ на [улица].

На 29.01.2024 г. по запитването на Кмета в Община Варна постъпва и отговор от ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ИОКН) към Министерство на културата (л. 20 от адм. пр.), с който се сочи следното: Проектът за зимна градина със сглобяема метална конструкция не може да представлява преместваем обект; Проектът предвижда премахване на оградата, независимо, че в текстовата част на проекта липсват данни по въпроса; Оградата е структурен елемент на групова недвижима културна ценност „Ансамбъл „[община] – Централен вход на Морската градина“ в система от ансамбли „[улица][улица]в [населено място]; Оградата е била реставрирана в първоначалния си вид в периода 1995-1997 г., като единствената корекция е била осигуряването на автомобилен достъп от [улица], където съществуващата еднокрилна врата е заменена с двукрила. С отговора се заявява, че съгласувателното писмо от 07.11.2022 г. ще бъде променено в частта относно запазване на оградата, както и че в министерство на културата тече проверка за установяване виновните лица по случая.

При извършената от ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ проверка във връзка със Становище № СТ-84-349/07.11.2022 г. е установено, че: Инвестиционният проект за поставяне на процесния преместваем обект не е изработен в съответствие с Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документациите за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижимите културни ценности, като най-съществени са отсъствието на документация по чл. 5 и чл. 7, като ако същите бяха надлежно изработени, еднозначно щеше да се установи съдбата на всички съществуващи елементи на ЕНКЦ, преди издаване на процесното становище на 07.11.2022 г.; Оградата попада в границите на недвижимата културна ценност и териториалния обхват на ГНКЦ – Ансамбъл, като премахването на оградата има отношение към опазването на ЕНКЦ и на ГНКЦ; Налице е съществено противоречие между чл. 79, ал. 4, чл. 48 от Закона за културното наследство и Становище № СТ-84-349/07.11.2022 г.

Няма данни за предприети от страна на Министерство на културата последващи мерки и действия по отношение на въпросната ограда, за чието премахване е сезирано министерството.

По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза от арх. Г. Г., заключението по която е оспорено от ответника и е допуснато повторно извършване на експертиза от арх. инж. Р. С..

Според заключението на вещото лице арх. Г. Г.:

Ограждането на процесния недвижим имот откъм [улица]и [улица]е предвидено да се изпълни с подрязан жив плет, според обяснителната записка на част „Паркоустройство и благоустрояване“. При изслушване в съдебно заседание вещото лице заявява, че в проектите няма посочени параметри (като размери, разположение) на предвидените оградни елементи, като предвиденият жив плет е по цялата дължина на имота откъм [улица];

На въпроса „Какви са необходимите технически дейности за изпълнение на ограждането по т. 1. и необходимо ли е за изпълнението му, извършване на подготвителни дейности по демонтиране на част от съществуващи оградни елементи по регулационните граници на имота на оспорващия откъм [улица]и [улица]? Да се посочи (и отрази графично върху схема) разположението на съществуващите оградни елементи, които следва да бъдат демонтирани и котата от терена, до която същите следва да бъдат демонтирани“ – вещото лице сочи, че: възможните решения са няколко, като в случая е избрано минимално инвазивното; за демонтиране на ажурните метални платна не са необходими подготвителни дейности; графичното отразяване е направено в листове 26, 27, 28 от делото. При изслушването му от съда вещото лице заявява, че никъде не е упоменато нито в графичната част, нито в текстовата част на проекта част „Паркоустройство и Благоустрояване“ и част „Архитектура“ съществуването на ограда с метална част и плътна част и че се предвижда премахването й и замяната й с жив плет. Вещото лице сочи, че демонтажът на металните платна е редно да се посочи в част ПБЗ, ако има такава, но не вижда смисъл да се описва това, т.к. „това е абсолютно елементарна технологична операция“. Еспертът посочва и че никъде не е посочена котата на съществуващите оградни елементи и до коя кота следва да бъдат демонтирани и дали котата трябва да бъде кота терен или както е в момента направено върху съществуващата плътна част;

На задачата да посочи дали е налице изпълнено демонтиране на оградни елементи по регулационните граници на имота на оспорващия откъм [улица]и [улица], и дали същите съвпадат като вид и разположение със съществуващите оградни елементи по т. 2., чието демонтиране е необходимо за изпълнение на ограждането по т. 1, предвидено в техническите проекти по части „Паркоустройство и Благоустрояване“ и „Архитектура“, съгласувани от Министерство на културата с изх.№ СТ-84-349/07.11.2022 г., вещото лице посочва само че, според изображения от Google Street от 2019 г., оградата на имота е представлявала плътна част с височина под 1м и метални ажурни пана, а в момента оградата се състои от плътна част и монтирани върху нея кашпи с растителност на място на ажурните оградни пана;

Има съвпадение между демонтираните оградни елементи и разположението на новото ограждане, предвидено в техническите проекти по части „Паркоустройство и Благоустрояване“ и „Архитектура“, съгласувани от Министерство на културата с изх. № СТ-84-349/07.11.2022 г. При изслушването от съда вещото лице не дава отговор на въпроса дали предвиждането по проект е живият плет като вид и разположение да съвпада със съществуващата ограда;

На въпроса дали в съгласуваните и представени на съда проекти е предвидено премахване на съществуващата ограда и дали същата е предмет на проектите, вещото лице сочи, че оградата не е премахната, демонтирани са ажурните метални платна, като това е логична дейност, необходима за изграждане на предвидената в проекта ограда с жив плет;

По отношение целта на предвиденото озеленяване в съгласуваните и представени на съда проекти вещото лице заявява, че е редно проектантът да отговори на този въпрос, като в общия случай се говори за постигане необходимия процент озеленяване, задание на инвеститора и авторско виждане на проектанта.

 

След подробно и задълбочено изследване на проектните решения, съгласувани с Министерство на културата, вещото лице арх. инж. Р. С. дава следното заключение, което се поддържа при изслушването му в съдебно заседание:

Проектната документация е за „Преместваем обект – зимна градина в дворната част на имота в УПИ * ПИ с [идентификатор], кв. *“ с обща площ на обекта 441кв.м.

В проекта част „Паркоустройство и Благоустрояване“ е записано , че оградата откъм [улица]и [улица]е от подрязан жив плет – 52,5м х0,4м – общо 21кв.м, с посочени видовете растителност, като живият плет е предвиден откъм границата към [улица]и не в цялата част към [улица];

В проекта част „Геодезия“ не е котирано разстоянието между преместваемия обект и регулационните граници, като и в проекта част „Архитектура“ не е котирано разстоянието между предвиденото озеленяване с подрязан жив плет до границата на имота.

Имотът е бил ограден с ограда с плътна част с височина 0,30-0,60м, ширина 0,35м и ажурна част от ковано желязо с височина 1,70м над плътната част, с колони, през различно разстояние с размери 0,55/0,55м и височина 2,40м.

В проекта по част „Паркоустройство и Благоустрояване“ не се споменава, че съществуващата на място ограда ще бъде демонтирана. В обяснителната записка на проекта по част „Архитектура“ не са описани намеси, засягащи съществуващата ограда.

Част от оградата и портала до сградата към [улица]към момента на извършване на експертизата са запазени, а останалата ажурна част от оградата и горната част от колоните до височина средно 0,80м от кота улица до [улица]и по целия фронт на [улица]са премахнати, изравнено е нивото, плътната част е измазана и на нея са сложени сандъчета с цветя;

Издаденото разрешение за поставяне е за „Преместваем обект – зимна градина в дворна част“ и касае единствено обема, обхванат от стоманена заварена конструкция, като всичко извън този обем не е предмет на разрешението за поставяне. В никоя част на инвестиционния проект не се споменава демонтаж на съществуващата ограда и липсва проект част „План за безопасност и здраве“ (ПБЗ), който е задължителен за такъв вид дейност, с посочени мерки за безопасно извършване на СМР, ограждане, обезопасяване на тротоара и т.н., липсва и технологичен ред за изпълнение, място за събиране на строителните отпадъци, извозването им. За да се изпълни посочения „жив плет“ е необходимо почвата да се освободи от строителни елементи (основите на оградата), като е възможно там да минават кабели, поради наличие на ел табла непосредствено до оградата, което трябва да се съобрази предварително;

Съществуващата ограда е по регулационните граници към [улица]и [улица], като степента на демонтиране на съществуващата ограда не позволява изпълнение на жив плет от нивото на улицата, предвидено в проекта в част „Паркоустройство и благоустрояване“ и „Архитектура“;

В съгласуваните проекти не е описано премахване на съществуващата ограда на имота и няма посочени детайли и указания за премахване на съществуващата ограда на имота, като едновременно с това е дадено ограждане с жив плет без технологичен ред за изпълнение, без ПБЗ и т.н., като оградата не е предмет на проектите и разрешението за поставяне на преместваем обект, но същата се използва за доказване на минимален процент на озеленяване, като целта на предвиденото озеленяване в проекта е доказване на постигнат технически показател „мин. процент озеленяване“ в УПИ (л. 157) след реализиране на преместваем обект с посочената квадратура. Обектът е на централна улица и за такива СМР, задължително трябва да се обезопаси.

 

Заключението на вещото арх. инж. Р. С. е оспорено от оспорващия, като съдът е мотивирал (протокол от съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г. – л. 275) определението си, с което е оставено без уважение искането на оспорващия за допускане на тройна експертиза, приемайки, че не е налице непълнота, неяснота или необоснованост на изводите на вещото лице, а несъгласието на оспорващия с направените изводи не обуславя необходимост от допускане извършването на тройна експертиза.

Съобразявайки двете заключения на вещите лица и уточненията по заключенията, направени при изслушването от съда на експертите, съдът намира, че следва да възприеме като обосновано, компетентно, обективно и кореспондиращо с доказателствения материал по делото заключението по повторната експертиза на вещото лице арх. инж. Р. С.. Следва да се посочи, че в по-голямата си част повторното заключение съвпада с уточненията, направени в съдебно заседание и от вещото лице по първоначалната експертиза - арх. Г. Г., което заключение съдът също възприема в по-голямата му част. При правните си изводи съдът ще посочи в кои части не кредитира първото заключение на арх. Г. Г..

Съдът съпоставя заключенията на двете вещи лица с отделните части на инвестиционния проект за преместваемия обект, както и със съгласувателното становище на зам.-министъра на културата, изразените становище от НИНКН, ГД ИОКН, предходния инвестиционен проект за преустройство на предходния собственик на имота, констатираното премахване на ограда и възраженията на оспорващия по констативния акт.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и доказателствата, събрани в хода на делото.

От правна страна, съдът приема следното:

По аргумент от чл. 59, ал. 4 ЗКН и § 12, ал. 1 ПЗР ЗКН сградата в имота на оспорващия притежава статут на декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение“ - декларирана с писмо № 414/04.02.1982 г. на НИПК. Същевременно обектът притежава и статут на групова недвижима културна ценност, т.к. е в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата – „Ансамбъл „[община] – Централен вход на Морската градина“ в система от ансамбли „[улица][улица]в [населено място]“, деклариран с писмо № 10080/02.12.2005 г. на НИПК.

Доколкото в регистъра на недвижимите културни ценности е записан идентификатора на поземления имот (т.е. не само идентификатора на сградата), а и обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима ценност - ансамбъл, то по аргумент от чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН следва да се приеме, че цялата структура и пространствена композиция на обекта, включваща сграда, двор, ограда, благоустройство на двора и т.н. са структурни елементи на груповата недвижимата културна ценност „Ансамбъл „[община] – Централен вход на Морската градина“ в система от ансамбли „[улица][улица]в [населено място]“. В подкрепа на така посочено е и нормата на чл. 79, ал. 4 ЗКН, според която, когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота.

Въпросната съществуваща ограда попада в границите на недвижимата културна ценност и намирайки се в границите на ансамбъла следва да е обект на защита, поради което премахването й (както и Главният директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ приема със становището си от 22.02.2024 г.), има отношение както към опазването на единичната недвижима културна ценност „Жилищната сграда“ в имота на оспорващия, така и към опазването на груповата недвижима културна ценност – посочения по-горе ансамбъл „[община] – Централен вход на Морската градина“ [населено място].

Освен това от доказателствата по делото се установява, че действително типологията на оградата е характерна за периода на изграждане на сградата, като този вид ограда е характерна, типологична, ценностна характеристика на сградите, създадени от един от най-значимите творци на варненската архитектура – арх. С. В. П..

При преустройството на обекта в административна сграда в периода 1995 г. – 1997 .г. въпросната ограда е била реставрирана в първоначалния си вид, като независимо от предвижданата в проекта промяна на мястото и конфигурацията на оградата, в процеса на строителство е било преценено, че това не е необходимо, и единствената корекция е била осигуряването на автомобилен достъп от [улица], където съществуващата еднокрила врата е била заменена с двукрила – предвид и заявеното от Главният директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“, за което е уведомен и Кметът на Община Варна. Съдът съобрази и приетия по делото проект за преустройство на сградата и прилежащия и терен, съгласуван от НИПК през 1994 г. Предвид изложеното правилно с оспорената заповед е прието, че е неоснователен доводът на оспорващия за неавтентичност на оградата.

Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.

В единични културни ценности и в техните граници подлежат на съгласуване инвестиционни проекти за консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство, както и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори - чл. 83, ал. 1, б. „а“ и б. „г“ ЗКН.

В охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго, подлежат на съгласуване: а) инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията; б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство; в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори; г) искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти, при които се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите – чл. 83, т. 2, б. „а“ – б. „г“ ЗКН.

Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗКН съгласуването на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица.

Предвид горепосочената нормативна регламентация, съдът намира, че безспорно в случая ЗКН изисква съгласуване от министъра на културата на конкретните процесни действия по премахване на съществуващата в имота на оспорващия ограда, доколкото същите представляват намеса в защитена територия за опазване на културното наследство.

Не се установява наличие на изискуемо съгласуване от министъра на културата по чл. 84, ал. 2 ЗКН за процесната намеса – премахване на съществуваща ограда, находяща се в защитена територия за опазване на културното наследство.

Неоснователни са доводите на оспорващия, че доколкото е налице съгласуване – Становище с изх. № СТ-84-349/07.11.2022 г. по отношение предвидената за преместваемия обект (зимна градина) ограда от жив плет, то е налице съгласуване и за дейността по премахване на съществуващата ограда, предвид следното:

Вещото лице по повторната експертиза установява липса на котиране (обозначаване на конкретни отстояния) на предвидения с инвестиционния проект жив плет спрямо уличната регулация. Същевременно от чертежа Схемата за поставяне към част „Архитектура“ съдът установява разположението в имота на предвидения преместваем обект, а именно до границите на имота към [улица]и [улица], както и че е предвидено озеленяване с храстова растителност към двете посочени граници и по целия периметър на зимната градина. И според проекта част „Геодезия“ предвиждането е за „озеленяване на преместваемия обект с подрязан жив плет към фасадата на [улица]и озеленяване по [улица]. В графичната част на проекта по част „Паркоустройство и благоустрояване“ е отразено предвиждането за озеленяване с храстовидна растителност по целия периметър на зимната градина (жив плет) откъм [улица]и откъм [улица]. И в обяснителните записки по отделните части на инвестиционния проект за преместваемия обект е словесно посочена въпросната ограда от подрязан жив плет. Така установеното от съда кореспондира с макар и лаконичното заключение на вещото лице арх. Г. по първоначалната експертиза, че е предвидено ограждане с жив плет на поземления имот на оспорващия откъм [улица]и [улица], което заключение в тази част съдът възприема като кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

Несъмнено действително е налице съгласуване по чл. 84 ЗКН по отношение изпълнението на жив плет към двете улици, доколкото такова ограждане е предвидено с инвестиционния проект за преместваемия обект – зимна градина.

Това обаче не обуславя извод за наличие на съгласуване от министерство на културата на осъществената във връзка с реализирането на поставяемия обект намеса в защитена територия за опазване на културното наследство, а именно премахването на съществуващата ограда.

В нито една част на инвестиционния проект, въз основа който е издадено Становище № СТ-84-349/07.11.2022 г. на зам.-министъра на културата и е издадено разрешението за поставяне на преместваемия обект „зимна градина“ в имота на оспорващия, не е посочено, че подлежи на премахване процесната съществуваща ограда, която е с ажурна част, колони и плътна част. В инвестиционния проект липсва отразяване въобще на съществуващото положение - наличието на съществуваща ограда по регулационните линии на имота на оспорващия към [улица]и [улица].

Този извод на съда се подкрепя и от заключенията и на двете вещи лица по делото, че никъде в съгласувания от министерство на културата инвестиционен проект за преместваемия обект не е изрично словесно или графично отразено както съществуването на ограда с метална и плътна част, така и премахването й и замяната й с ограда от жив плет.

Съдът не кредитира заявеното от вещото лице арх. Г. Г. при изслушването му от съда, че демонтажът на металните платна на съществуващата ограда „няма много място нито в част „Архитектура“, нито в част „Паркоустройство и благоустрояване“. Както се посочи, доколкото оградата попада в защитена територия за опазване на културното наследство, следва всяка една намеса (още повече премахване на ограда) да е изрично съгласувана по реда на чл. 84 ЗКН, поради което, ако инвестиционните намерения на собственика на имота са за замяна на съществуващата ограда (с плътна и ажурна част) с ограда от жив плет, то тази намеса е следвало да бъде надлежно обективирана в инвестиционния проект във всичките му части и ясно и недвусмислено да е посочено в документацията, представена за съгласуване в Министерство на културата и за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, че съществуващата ограда се предвижда да бъде премахната.

Нещо повече, по аргумент от чл. 156б, ал. 1, т. 2 ЗУТ преди започването на дейностите по премахване на строеж възложителят има задължение да внесе в общината план за безопасност и здраве. Планът за безопасност и здраве следва да съдържа и схема на временната организация и безопасността на движението по транспортни и евакуационни пътища и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към нея – предвид чл. 10, ал. 1, т. 8 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Липсата на план за безопасност и здраве, приложен към инвестиционния проект за преместваемия обект – зимна градина, както към документацията, съгласувана от Министерство на културата, така и към документацията във връзка с издаване на разрешението за поставяне, опровергава твърдението на оспорващия за наличие на съгласуване от Министерство на културата и на премахването на съществуващата ограда, определяно от оспорващия като „подготвителните/демонтажни дейности“ по поставяне на преместваемия обект. Така приетото от съда кореспондира с посоченото от вещото лице арх. инж. Р. С., както и заявеното от експерта при изслушването му, че в случая премахването на оградата изисква План за безопасност и здраве, доколкото е „на главна улица, където минават много пешеходци, трябва да се огради, да се обезопаси, защото са тежки паната – от ковано желязо, има опасност да паднат върху някой пешеходец, както и да се плати тротоарно право, което се заплаща именно на одобрен ПБЗ“. Гореизложеното обосновава извода, че не следва съдът да кредитира заключението на арх. Г. в частта по въпрос № 7 и заявеното от експерта в съдебно заседание по отношение това, че в конкретната ситуация става въпрос за „елементарна от технологична гледна точка операция“ и няма нужда от указания за премахване на съществуващата ограда, които указания да се впишат в ПБЗ.

Оградите са строеж, предвид легалната дефиниция на понятието „строеж“, дадена в § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежи са и основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението на оградата. Работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват са строително-монтажни - § 5, т. 40 ДР ЗУТ. Според действащата нормативна уредба – чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ както за плътни огради с височина на плътната част до 0,6м, така и за леки прозирни огради в рамките на поземления имот не се изисква издаване на разрешение за строеж, като това не означава, че не представляват строежи. Напротив, законодателят въвежда единствено облекчен режим за изпълнение на такива строежи. Същевременно изрично нормата на чл. 151, ал. 2 ЗУТ изисква за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 (сред които са както леките прозирни огради, така и плътните огради с височина на плътната част до 0,6м) да се изпълняват след съгласуване по реда на ЗКН, с изключение на теренната консервация. Съгласно § 5, т. 82 ДР ЗУТ "защитени територии за опазване на културното наследство" са единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони, съобразно режимите за опазване, определени с акта за тяхното деклариране или за предоставяне на статут.

В случая за предприетото от оспорващия изпълнение на дейността по премахване на съществуващата ограда в имота, която дейност представлява намеса в защитена територия за опазване на културното наследство по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗКН, не е налице изискуемото по арг. от чл. 151, ал. 2 ЗУТ съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН. Както и двете вещи лица категорично дават заключение, в съгласувания с Министерство на културата инвестиционен проект за преместваемия обект в имота – зимна градина, липсва отразяване по някакъв начин на предвиждане за премахване на съществуващата ограда или предвиждане за премахване само на ажурната част на съществуващата ограда и запазване на плътната й част. Фактът, че е налице съгласуване по чл. 84 ЗКН на инвестиционния проект за преместваемия обект – зимна градина, предвиждащ и изпълнение на ограда от жив плет, не обуславя извод за неправилност на извода на ответника за наличие на основания за спиране извършването на дейностите по премахване на съществуващата ограда на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, като изпълнявани с нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ - без съгласуване с Министерство на културата при условията и реда на ЗКН.

Изпълнението на дейностите по премахване на съществуващ строеж - съществуващата ограда, която е с плътна и с ажурна част, предполага извършване посредством строително-монтажни работи демонтиране на ажурните метални платна, премахване на колоните на оградата и разбиване на плътната част на оградата, което се включва в понятието ремонт и реконструкция и попада в приложното поле на чл. 151, ал. 2 ЗУТ. Освен това не следва да се подминава фактът, че с изпълнението на дейността по премахване на съществуващата ограда се засяга именно строеж - ограда.

Несъстоятелно е твърдението на оспорващия, че премахването на съществуващата ограда с ажурна част, колони и плътна част (определено от оспорващия като „демонтажни работи“) е в обема на дейности по изпълнение на разрешения преместваем обект, за който е налице съгласуване по чл. 84 ЗКН. Легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“ - § 5, т. 80 ДР ЗУТ не предполага във връзка с поставянето на преместваем обект да е допустимо да се премахва строеж. Процесният довод на оспорващия не намира опора нито в съгласувания по чл. 84 ЗКН инвестиционния проект за преместваем обект, нито в закона, нито в логическите правила.

Предвид така приетото от правна страна са неоснователни и доводите на оспорващия за нищожност на обжалваната заповед, като постановена при липса на предвиждане в ЗУТ на възможност за постановяване спиране на монтирането на преместваем обект. Ако демонтажните подготвителни дейности по поставяне на преместваем обект предполагат премахване на строеж, за премахването на който строеж е необходимо съгласуване по чл. 84, във вр. с чл. 83, ал. 1 ЗКН, то не е незаконосъобразно постановяването на спиране изпълнението на дейността по премахване на строеж.

Оспорената заповед е издадена в рамките на надлежно делегирани от Кмета на Община Варна със Заповед № 4153 от 28.11.2023 г. (л. 51) правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 224а, ал. 1 ЗУТ на Директора на Дирекция УСКОР. С оглед и местонахождението на процесния по делото строеж в [населено място] и категорията му, е налице функционална и териториална компетентност на ответника.

Неоснователно е и възражението за неспазване на изискуемата форма на акта. Оспорената заповед е в писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването й. В констативния акт и в заповедта ясно е посочено, че е установено премахване на част от съществуващата ограда в имота, като са премахнати стоманобетоновите колони и ажурната част от оградата на УПИ *., [населено място], като към момента на съставяне на констативния акт е запазен стоманобетонният цокъл на оградата. Доколкото е констатирано премахване на част от съществуващата ограда, то не е ясно какво оспорващият очаква да има като описание на съществуващата ограда. Според административната преписка във връзка с издаване на разрешението за поставяне на преместваем обект – зимна градина, на която се позовава оспорващия и която преписка е част от административната преписка по издаване и на оспорената заповед, имотът е ъглов – с лице към [улица]и към [улица]. От приложените към административната преписка по издаване на оспорената заповед доказателства се установява, че процесната ограда е именно към [улица]и към [улица]. Непосочването на по-конкретни точни размери на съществувалата ограда, която частично е била вече премахната и чието премахване е спряно с обжалвания административен акт не обуславя извод за наличие на неяснота на разпореденото с оспорения акт.

Не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават извод за наличие на основание за отмяна на процесната заповед. Неоснователно оспорващият твърди, че в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Както се посочи, не е налице неяснота каква част от оградата е премахната и каква част е запазена. Към административната преписка са приобщени становищата на Директора на Дирекция АГУП при Община Варна, запитването до Министерство на културата, НИНКН и ГД ИОКН и съответните отговори на тези институции, което сочи на съблюдаване на задължението на административния орган да се произнесе след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния казус. Констативният акт е надлежно връчен на оспорващото дружество, последното е подало възражение срещу констатациите, които възражения са разгледани от ответника и в заповедта са изложени съображения за неоснователността им.

Оспореният акт се явява постановен в съответствие с материалноправните норми и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила Правилно на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ е наредено спиране извършването на дейностите по премахване на съществуващата ограда, като изпълнявани с нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ - без съгласуване с Министерство на културата при условията и реда на ЗКН.

Нормата на чл. 169, ал. 3, т. 1 ЗУТ поставя като изискване строежите да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности. Същевременно разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ цели недопускане и отстраняване на строителство, което се извършва с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, сред които нарушения е посочено извършване на строителство без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на ЗКН - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителни зони, а такова съгласуване в случая се изисква съгласно чл. 151, ал. 2 ЗУТ. Преследваната цел се явява легитимна, необходима е взетата мярка – спиране на премахването на процесната ограда, като засягането на дружеството се явява съразмерно на преследваната цел – опазване на защитените територии за опазване на културното наследство.

Оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „КОНТРАСТ ИНВЕСТ ВАРНА“ ЕООД срещу Заповед № 0066 от 15.01.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на настоящото решение.