Определение по дело №964/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3001
Дата: 16 август 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20183100900964
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….08.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 16.08.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 964 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 248  ГПК.

Разглеждането на спора е приключено с решение № 403/13.05.2019Г. като  съдът разгледал и уважил  претенция по чл. 135 ЗЗД и е възложил на ответниците отговорността  за разноските по водене на делото.

Постъпила е молба вх.№ 21865/16.07.19г (първоначално инкорпорирана в отделена част от въззивна жалба вх.№17726/11.06.2019г) депозирана от отгветник „***“ЕАД  за изменението на решението в частта за разноските, чрез намаляване на размера на прекомерно адвокатско възнаграждение и завишена държавна такса, на осн. чл. 248 ГПК. Пълномощникът на молителя адв. П. сочи, че съдът неправилно е преценил предмета и целта на Павловия иск, което е обусловило и неправилната оценка на интереса на ищеца при воденето на делото. Сочи, че общият размер на неудовлетвореното вземане на ищеца – кредитор е максималния праг до който решение по отменителен иск може да породи ефект и съответно до този размер следва да се отчете и цената на материалния интерес на кредитора, при определя както на основата за нормативния минимум на адвокатския хонорар, така и на дължимата държавна такса. Като счита, че съдът неправилно е възприел завишен размер на цената на иска при определяне на размерите на разходите на ищеца, моли да бъде изменено произнасянето, като съдът намали присъдените разноски, като отчете само 3276.60лв за адвокатски хонорар и 3662 лв събрана от съда такса.

Насрещната страна „***“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Б.  в срока по чл. 248 ал.2 ГПК оспорва искането, като се позовава на задължително тълкуване относно предмета на делото за обявяване на сделка за относително недействителна и установената практика по определяна на цената на такъв иск не според вземането на кредитора, а според стойността на договора, чиято недействителност се претендира. Моли частта от решението, с която са определени разноските да не бъде изменяна.

Молбата е допустима, подадена е в срока  по чл.248, ал.1 ГПК от заинтересована страна, доколкото искането е направено още във въззивната жалба, т.е. в срока за обжалване. Отстраняването на нередовности по реда на чл. 101 ал. 2 ГПК се зачита с обратна сила. Доколкото молителят не претендира присъждане на разноски в своя полза, списъкът по чл. 80 ГПК няма значение за разглеждане на искането.

При извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът намира молбата за неоснователна.

На първо място, с ТРОСГТК № 2/2017 г., ВКС категорично възприе тълкуването, изключващо от предмет на делото по чл.135 ЗЗД самото вземане на кредитора, което има само преюдициален характер спрямо предявеното с иск потестативно право да обяви за  недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с

които длъжникът го уврежда. В този смисъл цената на Павловият иск не може да се определя от размера на вземането( като иск за търсене на парична сума), а от  стойността на договора, чиято недействителност се претендира. При формиране на изводите си относно интереса на ищеца съдът е отчел именно уговорената цена на имуществото, прехвърлено от длъжника на втория ответник с процесния договор.

На второ място, тезата на молителя за правния ефект от уважаване на конститутивния иск се основава на погрешно възприемане на последиците на съдебното решение. След уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД осъдения приобретател не става длъжник по вземането( наред или вместо длъжника –прехвърлител), за да бъде лимитирано навлизането в правната му сфера чрез принудително събиране на дълга. Решението за обявяване на относителната недействителност легитимира ищеца като кредитор на прехвърлителя да насочва изпълнение върху предмета на разпоредителната сделка, независимо, че  вече е преминал в патримониума на необвързано от задължението трето лице, чрез насочване на способ за принудително изпълнение върху придобитото имущество, независимо от стойността му. Вярно е, че ако удовлетвори доброволно ищеца, осъденият приобретател ще осуети принудителното изпълнение, но в противен случай взискателят може за осребри целия предмет на сделката, независимо, че ще може да получи само стойността на задължението от цената на принудително продадения актив. В този смисъл интересът на предявилия Павлов иск кредитор се измерва със стойността на имуществото, което може да използва за принудително изпълнение, а не със стойността на изпълняемия дълг.

На трето място, въпросът относно интересът на ищеца, като определящ цената на иска вече е бил разрешен от съда със стабилно определение № 2207/21.06.2018г, съобщено на ответниците ведно с книжата по предявяване на претенцията. До изтичане на срока по чл. 70 ал.1 ГПК ответниците не са повдигнали въпрос относно цената, определена от съда на 1420 621.38лв., на осн. чл. 69 ал.1 т. 4 ГПК.  Именно по тази стойност е определена и внесена присъдената като разноски държавна такса и тази стойност е отчетена като интерес, обуславящ размера на минимално дължимо възнаграждение за адвокатска услуга.

Като отчита, че няма основание за корекция на това произнасяне, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за определяне на разноските за неоснователна.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 248 ал.1 ГПК молба вх.№ 21865/16.07.19г (първоначално инкорпорирана в отделена част от въззивна жалба вх.№17726/11.06.2019г) депозирана от ответник „***“ЕАД  за изменението на решението в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдени в полза на „***“ ЕООД прекомерно адвокатско възнаграждение и завишена държавна такса.

Определението  подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните,  чрез пълномощниците им със съобщение образец № 9 от Наредба №.7 на МП. Съобщението до адв. П. да се изпрати на електронен адрес, указан в молбата, ведно с уведомлението за разпореждане № 7597/24.07.2018г.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: