О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №732
гр.Пловдив, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 622 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Г.М., защитник на осъдения С.Т.Б., срещу
определение № 1317/03.12.2019г., постановено по ЧНД № 2136/2019г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 296/2019 г. по описа на
Районен съд гр.Карлово.
Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Прави се
искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно
освобождаване на осъдения и пробационна мярка в рамките на определения му
изпитателен срок.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото са приложени относимите към предмета му писмени доказателства,
включително затворническото досие. Искането на защитата за изискване на молба
на лишения от свобода за започване на работа не съдържа нужната конкретика за
датата на тази молба, поради което следва да се остави без уважение.
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Пловдив е приел за установено следното:
Осъденият Б. е осъждан както следва:
С определение № 107/30.09.2009г., постановено по НОХД № 472/2009г. по
описа на Районен съд гр.Карлово, влязло в сила на 30.09.2009г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1
и 2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК му е определено наказание
три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. На
основание чл.86, ал.1, т.1 от НК е реабилитиран по право.
С определение № 100/23.08.2013г., постановено по НОХД № 608/2013г. по
описа на Районен съд гр.Карлово, влязло в сила на 23.08.2013г., е признат за
виновно извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което е санкциониран с
три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, както
и с лишаване от право да управлява МПС в размер на три месеца. Наказанието
лишаване от свобода е изтърпяно в периода 10.03.2016г. - 10.06.2016г.,
активирано по реда на чл.68 от НК.
С определение № 12/16.02.2016г., постановено по НОХД № 97/2016г. по описа
на Районен съд гр.Карлово, влязло в сила на 16.02.2016г., за престъпление по
чл.343б, ал.2 от НК му е определено наказание четири месеца лишаване от
свобода, ефективно, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от десет месеца. Санкцията лишаване от свобода е изтърпяна в
периода 10.06.2016г. - 10.10.2016г.
С определение № 80/19.04.2019г., постановено по НОХД № 296/2019г. по
описа на Районен съд гр.Карлово, влязло в сила на 19.04.2019г., за престъпление
по чл.343б, ал.2 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от
свобода, при първоначален „строг“ режим, глоба в размер на 400 лв. и една
година и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.
Санкцията лишаване от свобода е приведена в изпълнение с начало 02.05.2019г.
Към 11.12.2019г., датата на влизане в сила и изпълнение на съдебния акт на първоинстанционния съд при
липса на жалба и протест, осъденият ще е изтърпял ефективно 7 месеца и 9 дни, от
работа - 18 дни, или всичко - 7 месеца и
27 дни. Размерът на неизтърпения остатък от наложеното наказание е 2 месеца
и 3 дни.
Видно от становището на началника на Затвора гр.*и приложените по делото
доказателства осъденият Б. на 03.05.2019г. е постъпил в Затвора гр.*, а на 09.08.2019г. е преведен
в Затвора гр.*.
В последното пенитенциарно заведение заема позиция в средните нива на затворническата
йерархия. Стреми се да има водеща позиция, не търпи да бъде ограничаван. По
отношение на извършеното престъпление показва склонност да омаловажава
факторите, допринесли за криминалните му проявления. Частично осъзнава
последиците от своите действия и постъпки. Няма наложени дисциплинарни
наказания. Не е награждаван. Има завършен професионален курс за „машинист на
пътно строителни машини” и през последните години преди постъпването в затвора
е работил като такъв.
При първоначално изготвяне оценката на правонарушителя е определя нисък
към среден риск от вреди - 29 точки. Към момента същият е повишен, като
оценката на риска от рецидив е 31 точки, като отново остава нисък към среден.
Проблемни зони при изготвянето на оценката на риск от рецидив са „Злоупотреба с
алкохол“ - 7 точки - основен криминогенен фактор, включително и за настоящото
му правонарушение, има лекомислено отношение към проблема употреба на алкохол.
В зоната „Умения за мислене“ - 9 точки - трудно разпознава проблемите си и
собствения принос за тяхното формиране, не винаги обмисля последствията от
действията си. Склонен е да търси бърз изход от затрудняващото го положение,
без да генерира повече алтернативи. Не се учи от минал негативен опит, поради
което повтаря едни и същи грешки.
От приложеното по делото становище за изпълнение плана на присъдата е
видно, че корекционната работа с осъдения
не е дала достатъчно положителни резултати в проблемните зони, постигнатото не
е в максималните възможности на личността на същия, не са изчерпани ресурсите
на средата на местата за лишаване от свобода. На този етап планът на присъдата
не е реализиран в степен, която да предположи успешното вграждане на осъдения Б.
в условията на свободен живот.
При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът
на първоинстанционния съд, че в случая не са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от
свобода. Не са касае за деяние, извършено при условията на опасен рецидив.
На следващо място изтърпял е фактически повече от половината от
наказанието, определено му със съдебния акт.
Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване според
чл.70, ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне. Съгласно
чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за положителната
промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения
по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивният съд споделя виждането на Окръжен съд гр.Пловдив, че при изследване
цялостното поведение на осъдения Б. не може да се направи извод за настъпила
положителна и при това трайна промяна у него.
Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в пенитенциарното
заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на
корекционното въздействие по отношение на правонарушението, за формиране на
критично отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми.
Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да
се постанови частичен отказ да се
реализира изцяло приложената държавна принуда спрямо осъдения. Същият не е дал
всички изискуеми по смисъла на чл.439а от НПК доказателства за своето
поправяне.
Поради липсата на тази предпоставка правилно първоинстанционният съд е
оставил молбата му за условно предсрочно освобождаване без уважение.
Изложените в жалбата съображения, че
осъденият Б. е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне, че е осъзнал грешката си, звучат
декларативно, тъй като не са обективирани в поведението на същия. Полагането на труд не може да
обоснове извод за неговото поправяне.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди.
Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1317/03.12.2019г. на Окръжен
съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2136/2019г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.