Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 19.09.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 509 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
1882975 на ОД на МВР Ловеч е наложено на М.П.Л. ***, административно наказание
на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят, който го е обжалвал и моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като незаконосъобразно издаден. В жалбата се изтъква, че фиша е бил
издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представил е писмени бележки, в които
подробно е развил доводите и съображенията си за незаконосъобразност на
издадения срещу него ЕФ. Счита, че фиша е бил съставен след изтичане на
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и че не е бил връчен в
законовия за това срок. Подробно са развити съображения, че след като нарушението
е установено с мобилно АТС е следвало да бъде съставен АУАН и съответно
издадено НП и че в случая процедурата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП е била
неприложима. Акцентира, че облекчената процедура с издаването на ЕФ е приложима
само когато нарушенията са констатирани от стационарно закрепени АТС, като се
позовава и на ТР № 1/2014 г. по т.д.№1/2013 г. на ВАС. Сочи, че е получил само
обжалвания ЕФ, но не и снимка от камерата на АТС, както и че във фиша не е
посочена датата на издаването му. В тази връзка са развити доводи, че във фиша
липсва и името на издателя и подпис на същия, като сочи, че електронния фиш
следва да съдържа реквизитите на наказателното постановление по ЗАНН, като се
позовава на разпоредбите на чл.189, ал.11 от ЗДвП, във връзка с чл.46, ал.2 от
ЗНО. По-нататък в писмените бележки е акцентирано на обстоятелството, че не са
представени доказателства, че контролирания пътен участък е бил обозначен с
пътен знак Е24, както и че е сгрешена правната квалификация на деянието, тъй
като от фиша не става ясно дали нарушението е било извършено в населено място
или извън него. Счита също така и че не е установено по несъмнен начин
авторството на деянието, както и че връчвайки му фиша не му е била предоставена
декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка
на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна система за видеоконтрол и
регистрация на пътни нарушения тип TFR1 – M, № 608 Системата можела да работи както в установен в
покой, така и от движещ се полицейски автомобил и когато засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които идвали срещу полицейския
автомобил, така и тези, които го подминавали. След това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 27.12.2017 г. в 14:03:37
часа, на път І-4, км.27+700, в землището на с.Сопот, област Ловеч системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от 122 км/ч лек автомобил. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
максимално разрешената скорост на движение извън населено място е 90 км/час.
По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 272 установили, че засечената в 14:03:37
часа на 27.12.2017 г. скорост от 122 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в
полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 118 км/ч) била от лек
автомобил „Ф.П.В.” с рег.№ ***.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.11/ било установено, че собственик на автомобила е М.П.Л. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 05.01.2018 г. (справка на л.10) срещу М.П.Л. бил
издаден електронен фиш серия К, № 1882975 /л.7/. В него наказващият орган
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Л.
предвидената в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП
санкция глоба в размер на 100 лева.
Видно от приложеното по делото копие
от електронния фиш /л.9/, същият е бил връчен лично на жалбоподателя Л. на 29.04.2019
година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Л., като собственик на
автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, от надлежна
страна, доколкото М.Л. е визиран като адресат на електронния фиш, поради което е
допустима.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание. Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР
Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Във връзка
с това, неоснователно е и наведеното възражение касаещо липсата на дата на
издаване на електронния фиш. На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като задължителен такъв реквизит на ЕФ, а и това
обстоятелство винаги може да бъде установено със съответните доказателствени
средства. Видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна
полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 05.01.2018 г. /л.10/. От друга страна -
легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които
ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на
адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя
относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, на име на издателя и
подпис са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8
от ЗДвП.
С оглед на така изложените
съображения, не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя относно
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, в частност този по ал.3 от нормата.
Същите са давностни и касаят съставянето на акт за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са
неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура
по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува
задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по
чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните
постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189,
ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и
сроковете за оспорването им.
Неоснователни са е аргументите
на жалбоподателя за това, че не е ясно дали мястото на извършване на
нарушението е в населено място или извън него. В електронния фиш точно е
посочено мястото на извършването му – км.27+700 от първокласен път І-4, в
землището на с.Сопот, т.е. ясно е, че нарушението и било извършено извън
границите на населеното място, в случая село Сопот. Съгласно дадената в чл.3,
ал.2 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) легална
дефиниция, „населено място” е исторически и функционално обособена територия,
определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или
землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура, а съгласно чл.18 от същия закон, територията на населеното
място включва селищна територия на населеното място (територия определена от
строителните граници на населеното място), и извънселищна територия на населеното
място – определена от границите на землището на населеното място, т.е. това е
територията ограничена между строителните граници на населеното място и
външните граници на землището. От своя страна, съгласно легалната дефиниция в §
1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ, „Землище” е съвкупността от поземлени имоти,
принадлежащи към дадено населено място. Анализа на тези разпоредби ясно
отграничава населеното място (с каквото понятие борави ЗДвП – чл.21) от
землището на това населено място. В този смисъл следва да се има предвид и
нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на
населеното място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му
(строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището.
Ясно е от изложеното във връзка
с това възражение, че в издадения ЕФ наказващият орган е употребил понятието
„землище” на с.Сопот само за да индивидуализира в по-голяма степен мястото на
извършване на нарушението, но в никакъв случай не е имал предвид населеното
място с.Сопот.
При това положение и доводите
относно сгрешената правна квалификация на нарушението са несъстоятелни, и като
такава правилно е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение и
обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен
само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът
не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен
единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП –
чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно
констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС,
съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този
смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за липса на дата
на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление.
Неоснователно е и наведеното с
жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на
нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този
смисъл, както и позоваването на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС -
Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение
на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със
стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015
година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен
фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически
средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да
бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения
в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е
посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен
участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го
изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение,
контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави
АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г., разрешението
дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето
значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на
ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо
електронен фиш се съставя АУАН и се
издава наказателно постановление.
Поради тези съображения настоящият
състав не споделя възражението на жалбоподателя, че
административнонаказателната отговорност е следвало да бъде реализирана със
съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно постановление, по
реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 и сл.
от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189,
ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за установяване на
административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителите по специална процедура, която се основава на
автоматизирани технически средства и системи и се елиминира субективния елемент
при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното
граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява
действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и
заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба
подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в
отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото
правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от
определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед
мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено
изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната
отговорност. Така например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда
правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след
извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен
орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно :
случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана
и систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че
израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към
издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Не могат да бъдат споделени и
изложените от жалбоподателя в писмените бележки аргументи относно липсата на
доказателства, че контролирания с АТС участък от пътя е бил обозначен с пътен
знак Е24, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение (отм., ДВ, бр.6 от 2018
г., в сила от 16.01.2018 г.). Действително, доказателства, че участъка от пътя
е бил сигнализиран със знак Е24 не са ангажирани от въззиваемата страна, но в
случая това не е и необходимо, тъй като нямат отношение към въпроса за
процесуалната законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Цитираната от
жалбоподателя наредба е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗДвП в
частта относно регламентираните в този закон правила за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение – чл.165, ал.3 от ЗДвП. С § 1, т.2, б.”а” и „б” от Закона
за изменение на ЗДвП (ДВ, бр.54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) е изменена
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП и е била отменена изцяло тази по
чл.165, ал.2, т.8 от същия закон. Съпоставката на новата редакция на чл.165,
ал.2, т.7 от ЗДвП (ДВ, бр.54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) със съответно
изменената и отменената разпоредба на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП в
редакцията им от преди това (ДВ, бр.11 от 2017 г.) налага извода, че с
посоченото изменение на закона са били отменени изискванията за обозначаване с
пътен знак и оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за контрол с
автоматизирани технически средства и системи. Съгласно разпоредбата на чл.13,
ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), актът по прилагането на закон губи
изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на
закона, съобразно обсега на отменяването. В разглеждания случай, с отмяната на
установените в ЗДвП изисквания за обозначаване с пътен знак и оповестяване на
интернет страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически
средства и системи, по силата на цитираната разпоредба от ЗНА са загубили сила
и разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на
МВР, регламентиращи същите изисквания, като това е станало още преди те изрично
да бъдат отменени с ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година. Загубили
са силата си от датата, на която е влязла в сила отмяната на тези изисквания в
ЗДвП, а именно : 09.07.2017 година. Поради това и тези разпоредби от Наредбата
не са били в сила към датата на заснемането на процесното нарушение (27.12.2017
г.), независимо от обстоятелството, че формалната отмяна на тези разпоредби е
била извършена след тази дата. Ето защо, поради тези съображения, съдът приема
за неотносими към преценката за законосъобразност на обжалвания фиш доводите,
че участъка от пътя, на който е било установено нарушението, не е бил обозначен
с пътен знак Е24.
С оглед цялостният контрол за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология /л.6/ и от
протокол от проверка № 3-23-176 от 23.10.2017 г. /л.5/, системата за контрол на
скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, а също и била преминала последваща проверка на годността, като е
отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
272, заснет от мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1 – M, № 608. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя
и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 122 км/час. След като бил
приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в извън
населено място скорост с 28 км/час. Следва да се отбележи, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на
скоростния режим TFR1–M е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила от която е. Така, че ако автомобила на жалбоподателя не се е движел
с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят
не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са ангажирани
от административнонаказващия орган.
Правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя М.Л., тъй
като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е
заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно
нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се
налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В тази връзка
неоснователно е и възражението му, че при връчването на фиша не му е била
предоставена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП. Законът дава тази
възможност на лицето посочено като нарушител в електронния фиш, като средство
за защита, но не вменява задължение на наказващия орган да го кани да подаде
такава декларация. Въпреки това, коректно в долния ляв ъгъл на обжалвания ЕФ
наказващият орган е уведомил жалбоподателя за тази възможност, но единствено
преценка на последния е дали да я упражни.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващия орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят М.Л. е лицето
извършило описаното в електронния фиш нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически
констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1882975 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на М.П.Л. ***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :