Решение по дело №1720/2011 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1093
Дата: 22 декември 2011 г. (в сила от 7 февруари 2012 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20112100501720
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ-188                                                      22.12.2011 год.                                     гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                                 трети въззивен граждански състав

на шести декември                                                                       две хиляди и единадесета  година

в открито заседание в следния състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                                                КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА                  

секретар Ж.Г. ,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1720 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № ХІІ -974 / 22.06.2011 год. по гр.д. № 9234 / 2010 год. по описа на Бургаския районен съд е прекратен сключения брак в гр.Бургас на 15.10.1989г. с акт № 11-226 между С.Х.Д. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване-гр.Б.,ул."О."№**,ет.*,адвокатска кантора - адвокат А.Н. и Г.Х.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес:***, като дълбоко и непоправимо разстроен, обявено е, че вина за разстройството на брака има Г.Х.Д. , предоставено е упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете Г. Г. Д., роден на *** г. с ЕГН **********, на майката С.Х.Д. с ЕГН ********** , като е определен следния режим на лични отношения на детето Г. Г. Д. с бащата Г.Х.Д.: в присъствието на пълнолетно лице-майката С.Х.Д. или определено от нея лице, всяка първа и трета събота от месеца, от 15 часа до 17 часа, като така определения режим на лични контакти на бащата с детето ще се осъществява след изтичане на срока по мерките за защита, наложени с Решение № 2070/16.12.2010г.  по гр.д.№ 7287/2010. на БРС, като е осъден Г.Х.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес:***, да заплаща месечна издръжка от 240 лева на детето Х. Г. Д. , роден на *** г. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка С.Х.Д. с ЕГН **********, начиная от 14.07.2010 г. до 04.04.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане , осъден е Г.Х.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес:***, да заплаща месечна издръжка от 160 лева на детето Г. Г. Д., роден на ***г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Х.Д. с ЕГН **********, начиная от 14.07.2010г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като иска в останалата част за размера над 160 лв. до 240 лв. е отхвърлен, предоставено е ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр.Б., ул."Ал.В." №***, ет.*, ап.ляв, на ищцата С.Х.Д. с ЕГН ********** . Осъден е Г.Х.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** , да заплати на С.Х.Д. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 630 лева, както и държавна такса по сметка на БРС в размер на 376,40 лева. С решението е прекратено производството по иска на С.Х.Д. с ЕГН ********** срещу Г.Х.Д. с ЕГН ********** за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето Х. Г. Д. ЕГН **********.

Постъпила е въззивна жалба от Г.Х.Д. с ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.Б., ул. ”Ц.С. *„ № ****, партер, адв. К.К., срещу решение № ХІІ -974 / 22.06.2011 год. по гр.д. № 9234 / 2010 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта относно вината, относно издръжките определени за децата по отношение на размера на издръжката за детето Г. и относно правото на издръжка на детето Х. и допустимостта на иска за издръжка на това дете, относно определения режим на лични отношения с детето Г.Д. , както и относно присъдените с решението разноски в тежест на въззивника. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е неправилно като постановено при неточно възприета от съда фактическа обстановка относно противобрачното поведение на съпрузите, като необосновано е стеснен обичайния режим на лични отношения с детето Г. и му е определена издръжка в завишен размер, несъответстващ на доходите на въззивника, възразява срещу допустимостта на иска за издръжка на детето Х. , като твърди, че към момента на предявяване на иска детето е било непълнолетно и е следвало лично да го предяви, евентуално – възразява по отношение на присъдения размер, като твърди, че и за двете деца не би могъл да дава издръжка в по-висок размер от 80 лв.. Твърди, че неправилно са определени дължимите от него разноски .

Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго по същество на спора, като бъде прието, че вина за разстройството на брака има жената, като бъде определен режим на свиждане с детето Г. –всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя и по един месец през лятото, като му бъде определена месечна издръжка в размер от 80 лв., а производството в частта за претенцията за издръжка на детето Х. бъде прекратено, евентуално – размерът на издръжката намален на 80 лв. , иска присъждане на направените по делото разноски .

Във въззивната жалба е направено искане за приемане на писмени доказателства приложени към въззивната жалба, като е направено искане въззиваемата да бъде задължена да представи посочени документи , направено е евентуално искане за представяне на документи от МЗХ-НВМС и НАП – Бургас. Въззивникът твърди, че е нямал възможност да се защити пред районния съд, тъй като по вина на насрещната страна му е бил назначен служебен защитник .

В дадения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата С.Х.Д., изложени са подробни съображения относно правилността на решението в обжалваната част, оспорени са фактическите твърдения на въззиваемия по жалбата за нейно противобрачно поведение, като е възразено, че възраженията са несвоевременно направени, изразено е становище доказателствените искания на въззивника като несвоевременни да бъдат оставени без уважение .

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

С решението в обжалваните части първоинстанционния съд се е произнесъл по претенция с правно основание чл.49 ал.1 от СК с произнасяне по въпроса за брачната вина съгласно чл.49 ал.3 от СК, по претенции за издръжка на децата родени от брака с правно основание чл.143 ал.2 от СК, вр. чл.59 от СК и за определяне на лични отношения с ненавършилото пълнолетие дете с правно основание чл.59 ал. 3 от СК .

Постъпила е молба от въззивника, с която освен че е изразено становище по същество на спора , отново са направени искания по доказателствата.

Въззивният съд е оставил направените доказателствени искания без уважение. Пред районния съд ответника по иска – въззивник по делото е бил представляван от служебен защитник, като съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е осигурил на ответника по иска, по начина предвиден в ГПК, реализиране на право на защита. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения , поради което не е налице основание по чл.266 ал.3 от ГПК за допускане на доказателства пред въззивния съд. Ето защо искането за събиране на доказателства пред  въззивния съд следва да бъде оставено без уважение.

Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, направените искания и възражения, и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Искът за развод е предявен от съпругата, като в исковата молба са изложени твърдения за противобрачно поведение на мъжа, в резултат на което е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака – създаване на извънбрачна връзка с друга жена две години преди подаване на молбата за развод, свързано с промяна на отношението към съпругата – постоянни прояви на психически и физически тормоз, системна употреба на алкохол и нанасяне на побои над съпругата , включително и в присъствието на децата на страните, заплахи към съпругата и към най-малкото дете, разхищаване на средства на семейството, дезинтересиране от проблемите на семейството и децата, пълна липса на уважение към съпругата, постоянно обиждане с неприлични думи. Ищцата е ангажирала в подкрепа на твърденията си доказателства , иска прекратяване на брака по вина на съпруга, желае да и бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните ненавършили пълнолетие деца, при подходящ режим на лични контакти с бащата , като бъде осъден ответника да им заплаща месечна издръжка – по 200 лв. месечно за всяко от двете ненавършили пълнолетие деца, считано от 14.07.2010 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжките , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Пред първоинстанционния съд ответникът е бил представляван от назначен от съда процесуален представител, тъй като не е бил намерен нито на обявения от него настоящ и постоянен адрес, нито на адреса на неговата майка в гр.Бургас, който ищцата е посочила още с исковата молба. Служебният защитник е изложил съображения за допускане на развода с произнасяне по въпроса за вината по преценка на съда, като е направил възражение за прекомерност на претендирания размер на издръжките на децата, не е ангажирал доказателства .

Страните са сключили граждански брак на 15.10.1989 год.

От брака си страните имат три деца: Д. род. на *** год. – пълнолетна към момента на предявяване на иска за развод , Х. род. на *** год. – непълнолетен към момента на предявяване на иска за развод  и Г. род .на 02.07.2004 год. – малолетен към момента на предявяване на иска за развод .

Твърденията на ищцата в исковата молба за противобрачно поведение на мъжа не са оспорени от ответника по надлежния ред и се подкрепят от събраните по делото доказателства .

По делото са представени две съдебномедицински удостоверения издадени на 03.09.2010 год. и на 21.09.2010 год., от които става ясно, че след нанесени побои по главата и тялото ищцата е била с кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, отоци и болки в главата и тялото, които са и причинили временно разстройство на здравето . Извършваното системно насилие – физическо и психическо от ответника по отношение на ищцата е установено и с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 7287 / 2010 год. по описа на Бургаския районен съд, с което спрямо ответника са наложени мерки за защита на ищцата и на децата на страните Х. род. на *** год. и Г. род .на 02.07.2004 год. по ЗЗДН. От свидетелските показания на майката на ищцата – свидетелката Т. , става ясно, че нещата в семейството на дъщеря и са се променили преди две години. Свидетелката сочи, че преди това страните са били прекрасно семейство. Преди около две години свидетелката е видяла зет си с „любовница”, с която се целували. „Любовницата” на ответника работела в семейната фирма на страните и се казвала Н.. Първоначално свидетелката не казала нищо на дъщеря си, но забелязала, че в семейството нещата са започнали да се променят. Ответникът  започнал да се държи грубо със съпругата си, както и със свидетелката, като забранил на съпругата си да се обажда на майка си, започнал да обижда съпругата си като я наричал с неприлични обидни думи и повтарял че „не е домакиня”. Ответникът започнал да пие алкохол в големи количества . През м.02.2010 год. ищцата разбрала за връзката на съпруга си  с Н., като веднага я отстранила от фирмата. Това накарало ответника „да побеснее”, той започнал системно да нанася побои над съпругата си – често С. идвала на работа синя и подпухнала от плач. Един ден свидетелката видяла, че С. има синини по лицето и по ръцете, попитала я какво е станало, а С. и обяснила, че ответника я е пребил, съблякъл я гола и я изхвърлил пред площадката на вратата пред очите на 17 годишния им син . Децата са казвали на баба си, че са се опитвали да защитят майка си, но баща им отвръщал „ще оставя нея, но ще започна вас”. Ответникът казвал на съпругата си по време на побоите, че ако пролее сълза ще и извади очите, а ако издаде звук, ще и пререже гърлото. От м.07.2010 год. ответникът спрял да работи, след пиянство отишъл в магазина на страните и изплашил продавачките, като залял компютъра с вода за да изчезнат сметките на фирмата . След м.07.2010 год. ответникът искал от ищцата всяка сутрин да му оставя определена от него сума за дневни разходи, като от тогава единствено ищцата  обслужвала всички дейности на фирмата, включително и погасяването на големите кредити – около 900 000 лв. Ответникът спрял да осигурява средства и за издръжка на децата . Свидетелката си спомня , че на 20.09.2010 год. забелязала, че магазина на страните останал затворен, като и дъщеря и не била на работа . На другия ден на свидетелката се обадила снаха и, като и казала да отиде да прибере С. от дома и . Свидетелката отишла и видяла дъщеря си обезобразена – не можела да върви и била с разкъсана уста . С. разказала , че цяла нощ мъжа и е удрял главата в земята , мъчел се да и налее алкохол в устата за да скочи от третия етаж и да инсценира самоубийство , ритал я в корема, в кръста, едва когато отишъл до тоалетната тя успяла да избяга . Била облечена само с една мокра тениска, тъй като когато е припадала ответникът я заливал със студена вода за да се свести. Свидетелката сочи, че страните и са гледали животни, като имали 53 животни, а тя им е помагала. След големия побой над съпругата си, зет и се обадил и казал , че ще унищожи свидетелката . Ответникът продал животните. В този смисъл по делото е представен договор за покупко – продажба на 48 броя крави от ответника на трето лице за сумата от 16 000 лв. Свидетелката Т. успяла да разбере на кого ответника е продал животните и ги откупила. Свидетелката сочи, че след като прибрала животните , вечерта ответника подпалил стопанството и. Свидетелката сочи, че от м.07.2010 год. ответника започнал да изнася ценности от дома и продал всичко, като не се интересувал въобще от нуждите на жена си и децата си, не участвал в издръжката на семейството , нито в плащането на кредитите . Свидетелката Д. е съпруга на първи братовчед на С.  и познава семейството отдавна . Свидетелката сочи , че до преди година и половина страните са били нормално семейство , като поддържали приятелски отношения със семейството на Н. . Нещата се влошили , когато ответникът започнал връзка с Н. , която продължава и към момента , като се афишира пред хората. Свидетелката сочи, че през есента на 2010 год. рано сутринта някой е звъннал на вратата в дома и . Когато отворили вратата видели С. в ужасно състояние – цялата насинена и разплакана , облечена с една фланелка и по чехли . С. казала , че е била жестоко бита от мъжа си , като свидетелката и семейството и оказали съдействие на С. , помогнали и , извикали майка и . Свидетелката знае , че страните от тогава са разделени , като ответникът не се интересува от жена си и децата , С. сама се грижи за децата , за фирмата и обслужва кредитите .

От горното става ясно , че разстройството на брака на страните е настъпило в резултат на трайно проявено противобрачно поведение от страна на ответника по делото, започнало около две години преди предявяване на иска за развод – създаване на извънбрачна връзка с друга жена, системна употреба на алкохол, отправяне на обиди към съпругата, упражняване на психическо и физическо насилие, разхищаване на семейно имущество, дезинтересиране от проблемите на семейството, неосигуряване на средства за издръжка на семейството и децата от м.07.2010 год., довели до фактическа раздяла на съпрузите през м.10.2010 год. . С поведението си ответникът е показал не просто неуважение към съпругата и децата си  , както и към семейните ценности и идеали , но е демонстрирал незачитане и към физическата неприкосновеност на човешката личност на своята съпруга , нанасяйки и физически и тежки психически травми . Ето защо дълбокото и непоправимо разстройство на брака е предизвикано изключително от съпруга , поради което изцяло негова е брачната вина за разстройството на брака .

Поради настъпилата преклузия не следва да бъдат обсъждани , наведените за пръв път във въззивната жалба на ответника твърдения за противобрачно поведение на съпругата. Такова противобрачно поведение не се установява от надлежно събраните по делото доказателства пред първата инстанция .

Видно от представения по делото социален доклад , след фактическата раздяла на съпрузите децата на страните живеят със своята майка в семейното жилище в гр.Бургас. В хода на производството по делото детето Х. е навършило 18 години . Майката се грижи добре за децата. С решението в необжалваната част ползването на семейното жилище е предоставено на жената . Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г., съгласно необжалваната част от решението на първоинстанционния съд е предоставено на майката, което поставя въпроса за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето. Към момента на предявяване на иска за развод детето Г. е на навършени 6 години . По отношение на детето , спрямо бащата има постановени мерки за защита от домашно насилие . Няма данни за нанасяне на физически побой над детето, но с поведението си спрямо майката , ответникът е повлиял изключително неблагоприятно върху възможността за изграждане на хармонична връзка с детето. Ето защо и предвид данните за честа употреба на алкохол от страна на бащата, съдът намира , че следва да бъде определен по- тесен режим на лични контакти на бащата с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 15 часа до 17 часа , в присъствието на майката или на определено от нея лице . Този режим следва да се прилага след изтичане на мерките за защита наложени с посоченото по-горе съдебно решение. Неоснователни са възраженията на въззивника , че режима на лични контакти с детето Г. е необосновано стеснен . Стесняването на режима се налага  както предвид обстоятелството, че спрямо бащата са наложени мерки за закрила на детето по ЗЗДН, така и от обстоятелството, че бащата не се е явил  на среща със социалните работници при изготвяне на социалния доклад, поради което е възпрепятствал възможността да бъде изготвена професионална преценка за родителските му качества .

Събраните по делото доказателства сочат, че с поведението си преди предявяване на иска за развод, ответникът се е проявил като емоционално нестабилен , избухлив и агресивен човек, поради което по – продължителен и неконтролиран контакт на бащата с детето на този етап , прави възможно поставянето на детето в риск . Тъй като има данни , че в периода предхождащ двете години преди предявяване на иска за развод ответника е бил отговорен родител , при последваща промяна на обстоятелствата и отношението на бащата,  той би могъл да поиска промяна в режима на лични контакти с малолетното дете .

Във връзка с месечната издръжка на детето , съдът взе предвид , че страните не спорят, че имат регистрация като търговско дружество , занимават се с отглеждане на животни и притежават магазин. Не се спори, че през 2010 год. търговското дружество е реализирало печалба, както и, че всеки от съпрузите има уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 416 лв. От друга страна е видно , че на 30.10.2010 год. ответникът е получил сумата от 16 000 лв. от продажба на животни . Предвид горното съдът не споделя възраженията на ответника за липсата на материални възможности за плащане на издръжки в по- висок размер от 80 лв. Съдът приема , че месечния доход на бащата е достатъчен за да му позволи да отделя за издръжка на детето Г. сумата от 160 лв. , като остатъка от 100 лв. месечно следва да се поема от майката  , която полага лични грижи за детето . Не се спори , че бащата не е осигурявал издръжка за детето Г. от 14.07.2010 год., поради което месечната издръжка следва да бъде присъдена от този момент до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .

От 14.07.2010 год. бащата е спрял да осигурява издръжка и за детето Х. , което към този момент е било непълнолетно. Неоснователни са възраженията на въззивника , че претенцията за издръжка спрямо това дете е недопустима . Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца , независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На осн. чл.322 ал.2 от ГПК, при разглеждане на бракоразводно дело, съдът дължи произнасяне по въпроса за издръжката на децата . Ето защо от 14.07.2010 год. , когато бащата е преустановил участието си в издръжката на детето , до навършване на пълнолетие на детето – 04.04.2011 год. , той дължи издръжка на сина си Х. . Предвид по-голямата възраст на детето Х. , което е свързано с наличието на по-големи потребности  в битово , културно и социално отношение бащата е следвало да осигурява месечна издръжка от 240 лв. за посочения по-горе период , а майката е следвало да осигурява разликата от 160 лв. месечно , която за периода е полагала и лични грижи за детето . Издръжката следва да бъде присъдена , ведно с дължимата законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане .

Съобразно изхода на делото се дължат съответни държавни такси , които на осн. чл.329 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника .

Предвид изложеното по-горе решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд , като извън изложеното от въззивния съд ,  по решението в обжалваната част са изложени мотиви , към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща .

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред въззивния съд разноски в размер на 250 лв.- заплатен адвокатски хонорар .

            Мотивиран от горното и на осн. чл.271 от ГПК , Бургаският окръжен съд ,

 

                                               

 

 

Р          Е          Ш        И         :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № ХІІ -974 / 22.06.2011 год. по гр.д. № 9234 / 2010 год. по описа на Бургаския районен съд , в обжалваната част .

ОСЪЖДА Г.Х.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** да заплати на С.Х.Д. с ЕГН **********,***  направени разноски пред въззивния съд в размер на 250 лв. / двеста и петдесет лева /.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба  , в едномесечен срок от съобщаването му на страните .                                                      

                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  

 

                                                                     

        

         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                           

 

                                                                                           2.