Решение по дело №114/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №130

 

гр. ВРАЦА,27.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение ,в

публичното заседание на 15.05.2020г., в състав:

 

Председател:Е. Симеонова

    Членове:Пенка Т.Петрова

      мл.с.:Магдалена Младенова

                        

в присъствието на:

прокурора                      секретар Л.Горчева,

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова              

в.гр. дело N` 114  по описа за 2020   година,за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от Е.Ф.М. ***,чрез адв.В.Л. от ВрАК,срещу решение на РС гр.Враца от 17.01.2020г.,постановено по гр.д.№ 4587/2019г.,в частта,в която е отхвърлен предявения от въззивниците иск при условията на обективно съединяване с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ,за периода 08.01.2020г.-11.04.2020г.и за сумата от уважената част на иска – 2592,63 лв.до пълния предявен размер от 5185,26 лева.

    Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваната му част е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивницата иск и в отхвърлената му част.Първоинстанционното решение се обжалва и в частта за разноските,конкр.в частта,в която въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемата ДГ разноски по компенсация в размер на 101,67 лв.Иска се отмяна на решението и в тази му част.

    Противната страна чрез процесуален представител адв.И.И. от ВрАК оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Навеждат се и доводи за недопустимост на въззивната жалба,поради липса на правен интерес.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявени обективно съединени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което работникът или служителят е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

В исковата молба въззивницата поддържа, че е работила по трудово правоотношение, възникнало от безсрочен трудов договор, във въззиваемата Детска градина "***", гр. Враца, на длъжност "касиер-домакин/ЗАС". Поддържа се също, че със Заповед № 336 от 10.09.2019 г. на директора на детската градина, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ и във връзка със Заповед № 333/04.09.2019г. също на директора, е прекратено трудовото й правоотношение с ответната детска градина, считано от 11.09.2019 г.Въззивницата счита, че извършеното с посочената заповед прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконно, а самата заповед - незаконосъобразна, тъй като не е налице действително съкращение на заеманата от нея длъжност "касиер-домакин/ЗАС", поради което и самата заповед е издадена в нарушение на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, а самата дейност продължава да се осъществява. Посочва се, че заповедта е издадена в нарушение - неспазване на изискването на чл.333 ал.4 КТ и в противоречие с нормата на чл.8 КТ. Изтъква се също, че преди издаването на заповедта не й е връчено предизвестие, срокът на което е 2 месеца, с оглед естеството на работата й. Моли съда, след доказване на гореизложеното, да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 336 от 10.09.2019 г. на директора на ответната Детска градина "***", гр. Враца, и го отмени, заедно с отмяната на самата заповед като незаконосъобразна, да я възстанови на заеманата от преди уволнението й длъжност "касиер-домакин/ЗАС" при ответната детска градина и да осъди Детска градина "***", гр. Враца да й заплати обезщетение в размер 5185, 26  лв., за времето, през което е останала без работа, в резултат на незаконното й уволнение, а именно от 11.10.2019 г. до 11.04.2020 г.

Ответникът Детска градина "***", гр. Враца, чрез директора, в писмения отговор по делото и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че са били налице предпоставките за съкращение на длъжността, заемана от ищцата. Поддържа, че за Детска градина "***", гр. Враца е валиден КТД за системата на предучилищното и училищното образование и друг нарочен КТД, действащ само за образователната институция, не е сключван. Посочва, че за конкретния случай изискването на чл. 10 т.3 от този КТД за получаването на предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция при прекратяване на трудови отношения по чл. 328 ал.1, т. 2 и т. 3 от КТ с работници и служители, членове на синдикатите - страни по договора, не е валидно, доколкото в Детска градина "***" към датата на уволнението на ищцата, синдикална организация по месторабота не е съществувала по смисъла на чл. 43 ал.1 от Устава на КТ ,,Подкрепа”. В тази връзка и за него, като работодател, е отпаднало задължението да потърси съгласие от ,,съответната синдикална организация в образователната институция”. Посочва, че предизвестие до ищцата е било отправено и същото е достигнало до нея - обективирано е в писмен вид в самата заповед и е изплатено.

С решение от 17.01.2020г.първоинстанционният съд признал за незаконно уволнението на въззивницата,отменил заповедта за уволнение,възстанови въззивницата на заеманата от нея длъжност от преди уволнението и и присъдил обезщетение за времето през което е останала без работа  на основание чл.225 ал.1 ГПК в размер на 2592,63 лв.за периода 11.10.2019г.- до 08.01.2020г.-датата на приключване на устните състезания,като в останалата част до пълния предявен размер отхвърлил иска за обезщетение с правно основание чл.344 ал.1 вр. чл.225 ал.1 КТ.

По отношение на първите два обективно съединени искове – за отмяна заповедта за уволнение и възстановяване въззивницата на заеманата от нея длъжност от преди уволнението,решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.Жалбата,както се изтъкна касае решението на първоинстанционния съд по третия иск в отхвърлената му част – за разликата от уважената част до пълния предявен размер на иска.

По иска за заплащане на обезщетение за времето на принудителна безработица, вследствие на уволнението на основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 КТ,първоинстанционният съд е приел,че искът е обусловен от основателността на първите два,и,че е установено от доказателствата по делото,че след прекратяване на трудовото правоотношение въззивницата не е работила по друго такова до 08.01.2020г.,поради което искът се явява основателен за периода до 08.01.2020г.-датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата относно основателността на иска с правно основание чл.344 ал.1 вр.чл.225 ал.1 КТ,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно първоинстанционният съд е изложил,че съгласно чл. 344 ал. 1 т.3 от КТ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, а според чл. 225 ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Искът по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ е обусловен на първо място от незаконността на уволнението, а при доказана незаконност – от установените вреди в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа. С оглед изложеното по-горе, че уволнението на ищцата, извършено с оспорваната заповед е незаконно,като решението в тази му част е влязло в законна сила, е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата № 306-А, серия Б, № 606138 и извършената от въззивната инстанция в съдебното заседание констатация от оригинала на този документ, се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на въззивницата след периода на приключване на устните състезания пред първата инстанция,респ.установява се,че въззивницата не е работила по друго трудово правоотношение и след дата 08.01.2020г. От приложеното по делото копие от регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда” – Враца на името на ищцата и извършената от съда в съдебното заседание констатация от оригинала на този документ, се установи, че след уволнението ищцата се е регистрирала в бюрото по труда като безработна на 13.09.2019г.,като последното извършено отбелязване е от 18.05.2020г. Т.е., доказва се по делото, че след приключване на устните състезания пред първата инстанция въззивницата не е работила по трудово правоотношение при друг работодател, от което следва, че през периода от 08.01.2020г.г. до края на претендиранияя период – 11.04.2020г., ищцата е понесла вреди от оставането си без работа. За тези вреди ответникът-работодател следва да я овъзмезди с обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради това уволнение.

Брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението, съгласно чл. 228 ал. 1 КТ, е полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, или последното получено от нея месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Видно от представеното с исковата молба удостоверение изх. № 159/20.09.2019г. , издадено от работодателя на въззивницатна ,е, че последното месечно брутно трудово възнаграждение, което ищцата е получила за отработени всички работни дни за календарния месец, е за месец юни 2019г. и същото е в размер 864, 21 лв. На тази база дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 08.01.2020г. до края на исковия период по делото – 11.04.2020г., е в размер 2592, 63 лв. И в този размер исковата претенция се явява основателна и доказана и следва да се уважи, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска - 07.11.2019г., до окончателното й изплащане.Първоинстанционното решение към датата на постановяването му е правилно,но въззивната инстанция,предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК следва да вземе предвид установените факти,че и след приключване на устните състезания възззивницата продължава да търпи вреди от незаконното уволнение,които следва да бъдат овъзмездени до края на исковия период.Първоинстанционното решение в отхвърлената му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което претенцията по чл.225 ал.1 КТ се уважи и в отхвърлената и част.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява основателна и като такава следва да се уважи,като първоинстанционното решение в обжалваната му част се отмени и вместо него се постанови друго,с което претенцията се уважи.

Основателна при това положение се явява жалбата и в частта,касаеща разноските.Решението в частта,в която въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия разноски по компенсация следва да се отмени.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция въззиваемият следва да заплати на въззивницата сторените от нея разноски пред въззивна инстанция в размер на 450 лв.-адвокатско възнаграждение.

Ответната детска градина следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Враца държавна такса  в размер 103, 71 лв.

Водим от горното,ВрОС

 

                      Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 17.01.2020г.,постановено по гр.д.№ 4587/2019г.в частта,в която е отхвърлен предявения обективно съединен иск с правно основание чл.344 ал.1 вр.чл.225 ал.1 КТ за разликата от уважената част 2592,63лв.до пълния предявен размер от 5185,26 лв.за периода 08.01.2020г.-11.04.2020г.,и вместо него в тази му част

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Детска градина "***", гр. Враца, ж.к. "***", БУЛСТАТ: *********, представлявана от директора А.Л.И., да ЗАПЛАТИ на Е.Ф.М. *** сумата 2592, 63 лева, представляваща обезщетение за вредите, понесени от оставането й без работа за периода от 08.01.2020г. до 11.04.2020г., в следствие на незаконно уволнение, извършено със Заповед № 336/10.09.2019 г. на директора на Детска градина "***", гр. Враца, по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 07.11.2019г., до окончателното й изплащане,както и сумата 450 лв.-разноски пред въззивната инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ горното решение и в частта,в която Е.Ф.М. *** е осъдена да заплати на Детска градина "***", гр. Враца, ж.к. "***", БУЛСТАТ: *********, представлявана от директора А.Л.И., сумата 101, 67 лева, представляваща разноски.

ОСЪЖДА Детска градина "***", гр. Враца, ж.к. "***", БУЛСТАТ: *********, представлявана от директора А.Л.И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС-Враца държавна такса за уважената част от иска по чл.225 ал.1 КТ в размер 103, 71 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.

 

 

                                                              

                               

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                         2/