Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 1 0
гр. Пловдив, 10.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4985/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 19-1030-005475 от 17.06.2019 г., издадено от началник група
към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на К.Д.К. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането (нататък КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) предвид липсата на
материална компетентност на актосъставителя, евентуално за приложението на
маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че следва всички елементи от обективна
и субективна страна да бъдат установени по безспорен начин чрез съответните
доказателства и доказателствени средства, за да бъде потвърдено издаденото НП.
Моли постановлението да бъде отменено.
Не е постъпило е становище от
въззиваемата страна.
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява неоснователна, поради следните съображения.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят К.Д.К. е собственик на лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 55 АМГ“ с ДК № ****.
На 27.05.2019 г. се движил по бул.
„Никола Вапцаров“ в гр. Пловдив. Около 15:20 ч. бил спрян до № 30 на същия
булевард за проверка от служители на група „Сигма“, сектор СПС към ОД на МВР
Пловдив. При проверката е установено, че към момента на извършването ѝ
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, който е регистриран на
територията на страната и не е спрян от движение, но не притежава сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Малко по-късно в 15:59 ч. жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска
отговорност“, за което била съставена застрахователна полица № BG/02/119001476479 от 27.05.2019 г.
По този повод бил съставен АУАН бл. № 199382/27.05.2019
г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът
е връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя
е била наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ глоба
в размер на 250 лв. за нарушението посочено в акта.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а напротив се
потвърждава. Освен това тя се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото писмени доказателства, а именно три броя справки за проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в информационен масив на
Гаранционен фонд, копие на застрахователна полица № BG/02/119001476479 от 27.05.2019 г., АУАН,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, заповед №
317з3985 от 22.10.2018 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР и заповед №
317з3985 от 22.10.2018 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си
право.
АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение на
МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Не
може да бъде прието възражението, свързано с липсата на материална
компетентност на актосъставителя. Напротив, АУАН е издаден от оправомощено
лице. Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР т. 1.3 и т. 1.4 изпълняващите служебни задължения на изпълнителски и
младши изпълнителски длъжности в звената „Сигма“ в ОД на МВР, както и в отдел
„Специализирани полицейски сили“ в рамките на обслужваната територия да
осъществяват контрол по ЗДвП и КЗ. В конкретния случай съгласно АУАН
актосъставителят изпълнява младша инспекторска служба в група „Сигма“ към отдел
„Специализирани полицейски сили“ /СПС/ към ОД на МВР Пловдив на територията на
същата дирекция, което
му е дало право да издава АУАН.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното
му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с
доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ. Посочената норма гласи, че договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че К.К. като
водач на МПС на 27.05.2019 г. около 15:20 часа в гр. Пловдив на бул. „Никола
Вапцаров“ пред № 30 управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „МЛ 55 АМГ“ с ДК № ****, без да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Констатациите в АУАН съответстват на събраните
писмени доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда
доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда
да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин,
а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на
нарушението. Еднопосочни в този смисъл са представеният препис на
застрахователна полица от жалбоподателя и резултатите от справката в
информационния масив на Гаранционен фонд, съгласно които за периода от
15.05.2019 г. в 00:00 ч. до 27.05.2019 г. в 15:59 ч. жалбоподателят не е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ЗГО/ и в същия
период е управлявал автомобила си.
Следователно жалбоподателят не е
съобразил правилата на КЗ, като по време на движение с автомобила си не е имал
сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат
обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на
евентуалните пострадали от ПТП.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си – противоправността на притежаване и упраление на МПС, което не е
спряно от движение, и липсата на сключена ЗГО, предвиждал е, че неизпълнението
на задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици.
Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По
наказанието:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 438,
ал. 1, т. 1 от КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер на 250 лв. Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението. Наказанието е точно определено, а не в
определени граници. Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя,
поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно
определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание
отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на
обичайните нарушения от същия вид. В тази дръзка е справедливо да се отбележи,
че нарушителят е лице, което може да се характеризира с по-висока степен на
обществена опасност, доколкото от справката му за нарушите/водач се установява
множество на влезли в сила НП за нарушения на ЗДвП, както и нарушение на КЗ,
така и електронни фишове и заповеди за налагане на принудителни административни
мерки. От друга страна не може да бъде взето предвид последващото поведение на
нарушителя по сключване на ЗГО като добра характеристика на личността му.
Независимо колко скоро след установяване на нарушението е сключена застрахователна
полица, то това поведение се явява именно вследствие на констатираното
нарушение и по никакъв начин не се отразява на неговата обществената опасност. Не
се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към
приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 19-1030-005475 от 17.06.2019
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с
което на К.Д.К. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.