Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 16.11.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
П.,
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа в.гр.д.№ 385/2018г., за
да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.92 от ЗЗД.
С Решение № 259/06.06.2018г.,пост.по
гр.д.№ 298/2018г. РС-Ловеч е осъдил „ЕРКОР-ГРУП"ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление в гр.*******,представлявано от управителя П.П.Н., да
заплати на "ДОРОСЛАВА СТРОЙ"ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.*******,представлявано от Т.Е.Г., сума в размер на 8 554
лева, представляваща дължима неустойка, изчислена съобразно чл.7 от Договор за
заем от 16.12.2015г. и Анекс №1/05.02.2016г., за периода 02.03.2016г. до
07.12.2016г., като е приспаднал сумата 1000 лева, платена на 01.02.2017г., ведно с дължимата се законна лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба-18.10.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, а иска до пълния претендиран размер от 9 554лв. и по
отношение на П.П.Н. с ЕГН **********, с адрес *** и А.П.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, за които е поискано
да бъдат осъдени солидарно да заплатят с „ЕРКОР-ГРУП"ЕООД, с горните данни, на "ДОРОСЛАВА СТРОЙ"ООД, с
горните данни, претендираната сума, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
„ЕРКОР-ГРУП"ЕООД е осъдено да заплати на "ДОРОСЛАВА СТРОЙ"ООД съдебно деловодни разноски съразмерно
на уважения размер на исковете в размер на 1 327,02лв.
Постъпила е въззивна жалба срещу
решението от „ЕРКОР-ГРУП“ЕООД. Обжалва го в частта,в която е осъден за
заплати разликата над сумата 5 554лв. до присъдените 8 554лв.,или
за 3000лв. Счита,че неправилно съдът е приел,че с платените от него
37 000лв.са погасени задължения към ищеца,произтичащи от договора за заем
в общ размер от 37 000лв. Твърди,че от ищеца е получил две суми общо в
размер на 34 000лв.,от която по силата на Договора от
16.12.2015г.-30 000лв. и на Анекс от 05.02.2016г.-още 4000лв. Възразява,че
нито в исковата молба,нито в последствие ищецът е твърдял,че има подписвани и
други анекси и са превеждани допълнително суми.Позовава се на чл.7 от р-л V на
Договора-„Неустойки”.Твърди,че на 07.12.2016г. е върнал сумата 37 000лв.,а
на 01.02.2017г. още 1000лв.Така общата сума,която е върнал е 38 000лв.
Надплатена е разлика от 4000лв.,която твърди,че е престирал, за да компенсира
заемодателя за допуснатото закъснение и също е опит за извънсъдебно
компенсиране на евентуални вреди от това неизпълнение. Счита,че не са
представени доказателства ,че преведената на 04.07.2016г. сума от 3000лв. е
преведена на основание процесния договор за заем,липсва посочено такова
основание. Допълва,че по правилото на чл.10 от Договора,в случай,че това е
изменение, то е следвало да бъде в писмена форма,за са валидно
сключено.Позовава се на общото правило на чл.240 от ЗЗД по отношение
необходимостта при липса на уговорка за падежа да е отправена покана за връщане.
Твърди,че тук такава не му е отправяна за сумата 37 000лв. В същото време
се търси неустойка само върху 34 000лв. Това несъответствие обяснява с
твърдението,че реално е получил сумата 34 000лв. Счита,че при съобразяване
на заключението на вещото лице следва да се приеме,че за срока на забавата-
02.03.2016г. до 07.12.2016г. общият размер на дължима договорна неустойка върху
сумата 34 000лв. е 9 554лв.,която следва да бъде намалена със сумата
3000лв.,която се явява надплатена разлика,с оглед извършеното плащане на
37 000лв. Следва да се приспаднат и заплатените на 01.02.2017г.
1000лв.,получени от ищеца по банков път. Така счита,че искът е основателен и
доказан до размера на сумата 5 554лв. Развива,че ако ищецът твърди,че
преведената на 04.07.2016г. сума от 3000лв.е под формата на заем,то не е
доказал,че това е именно по процесния Договор за заем от 16.12.2015г. По
изложените съображения моли да се отмени решението в частта за присъдената
разлика над сумата 5 554лв. до присъдените 8 554лв. Претендира
присъждане и на направените в производството разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от „ДОРОСЛАВА СТРОЙ”ООД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в
гр.******, представлявано от Т.Е.Г.. Счита жалбата за неоснователна,а решението
правилно и законосъобразно. Позовава се на изготвената по делото съдебна
експертиза, която е установила,че е превел на длъжника сума от
37 000лв.,каквато и той е върнал на 08.12.2016г. По делото е приета
Хронологична ведомост, неоспорена от ответника,в която са посочени и трите
превода по банков път. Възразява,че твърденията на ответника за причината за
надплащане на сумата от 4000лв. не
отговарят на действителното положение.Самото дружество при връщане на сумата е
посочило като основание,че възстановява сума по договор за заем.Твърди,че
от СИЕ е установено,че счетоводството му
е водено редовно, поради което и вписванията в тях следва да се приемат като
доказателства между търговци. Твърди,че няма надплатена сума, която да
компенсира някакви вреди. Развива подробни теоретични съображения за характера
и елементите на договора за заем и заключава,че е неформален, поради което и е
достатъчен факта на превеждане на сумата от 3000лв.,за да се приеме,че и с нея
е увеличена заемната сума. Пояснява,че не търси неустойка върху тази сума,а
само върху 34 000лв. Моли да се потвърди обжалваното решение и му се
присъдят направените разноски.
В съдебно заседание страните не се
явяват и не изпращат представители. Пълномощникът на „Дорослава Строй”ООД
представя писмено становище.
От приложените по гр.д.№298/2018г.по
описа на РС-Ловеч доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, както и
становищата на страните, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно е постъпил и отговорът
на въззивната жалба и следва да се приеме.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че между страните е сключен
Договор за заем от 16.12.2015г., по силата на който „Дорослава Строй”ООД е превело
по банков път на „ЕРКОР-ГРУП”ЕООД-като заемополучател и солидарните длъжници П.П.Н.
и Ана П.Н., сумата 30 000лв. В чл.3 е предвиден падеж за връщане на заема
на 15.02.2016г. В чл.7 е уговорено и задължение за заплащане на неустойка-в
случай на забава за връщане на заема,в размер на 0.1% върху стойността на
невъзстановената сума за всеки просрочен ден. В чл.8 е предвидено и обезпечение
на задължението чрез договорна ипотека. В чл.10 страните са се съгласили,че
договорът може да бъде изменян или допълван само по взаимно съгласие с
допълнителни споразумения, които се оформят в писмена форма и стават неразделна
част от договора. Солидарната отговорност на физическите лица е уговорена в
чл.8 и чл.9. Страните не спорят и за сключения на 05.02.2016г. Анекс към
договора,с който е направено изменение, като заемната сума е увеличена от
30 000лв. на 34 000лв.-т.е.с 4000лв. Променен е и срокът за
връщане-на 01.03.2016г. Анексът е сключен и подписан от заемодателя и от
„ЕРКОР-ГРУП”ЕООД.
По делото е представена покана за
плащане от „Дорослава Строй”ООД до „ЕРКОР-ГРУП”ЕООД,с която се търси неустойка,съгласно чл.7 от
Договора,с оглед забавеното плащане на 08.12.2016г. Претендира се сума от
9 554лв. за периода от 02.03.2016г. до 07.12.2016г. В поканата
заемодателят е посочил,че търси неустойка във връзка с Договор за заем от
16.12.2015г. и Анекс №1/05.02.2016г. Кредиторът е определил 7-дневен срок за
погасяване на задължението. От представените документи за изпращане на поканата
се установява,че е изпратена на адреса на дружеството-заемополучател,но не е
потърсена.
Ищецът е предявил претенция срещу
ответното дружество и солидарно отговорни физически лица,като е заявил,че търси
неустойка върху предадената в заем сума по Договор за заем от 16.12.2015г.и
Анекс от 05.02.2016г., в общ размер от 34 000лв.
В отговора си ответникът е заявил,че
искът е допустим и частично основателен. Възразил е,че твърдяната фактическа
обстановка не е подкрепена с доказателства, установяващи как е формирана
претендираната сума за неустойка. Оспорил е размера от 9 554лв.,като е
посочил,че съгласно неговите счетоводни записвания и с оглед на извършеното
плащане на 08.12.2016г., дължима към ищеца е около 2 554лв. Представил е
копие от извлечение от разплащателната си сметка в „Юрбанкнк България”АД,в
което е отразен извършен на 08.12.2016г. банков превод от „ЕРКОР-ГРУП”ЕООД в
полза на „Дорослава Строй”ООД, на сумата 37 000лв.,с посочено основание
„възстановена сума по договор доп-е за заем”.
РС-Ловеч е изготвил доклад по чл.140 от ГПК,в който е приел,че е
сезиран с иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и е разпределил доказателствената
тежест между страните.
От „Дорослава Строй”ООД е представено
становище във връзка с доклада, в което е приел,че ответникът не оспорва
договора за заем и факта на получаване на сумите. За първи път в това становище
ищецът въвежда твърдение, че е предал в заем суми на три пъти- на
16.12.2015г.-30 000лв., на 05.02.2016г.-4000лв. и на 04.07.2016г.- 3000лв.
Представя копие от банковата му сметка и хронологична ведомост,в които са
отразени преводи в полза на „ЕРКОР-ГРУП”ЕООД на 16.12.2015г.- 30 000лв.с
основание „Договор за заем 15.12.2015г.”, на 05.02.2016г.-4000лв.с основание
„заем-съгл.анекс към договор за заем” и на 04.07.2016г.-3000лв., с основание „заем-съгл.анекс
към договор за заем”.Ответниците са уведомени за това становище.
В съдебното заседание на 27.03.2018г.
страните не са изпратили представители.
По делото е допусната съдебна
експертиза,със задача да изчисли размера на дължима неустойка съгласно нормата
на чл.7 от Договора. Експертът е извършила проверка в счетоводството на ищеца и
е установила,че са отразени три превода в полза на „ЕРКОР-ГРУП”ЕООД- на
16.12.2015г.- 30 000лв., на 05.02.2016г.- 4 000лв. и на 04.07.2016г.-
3 000лв. Отразено е и плащане на 01.02.2017г. на 1000лв. Експертът дава
заключение,че дължимата върху сумата 34 000лв. главница е в размер на
9 554лв.,а след приспадане на изплатената сума от 1000лв., е в размер на
8 554лв.,за периода от 02.03.2016г. до 07.12.2016г.
Страните не са изразили становище по
експертизата и не са изпратили представители в съдебното заседание,когато е
представена.
В писмените бележки ответникът развива
за първи път теза,че не дължи 37 000лв.,а 34 000лв. Оспорва да е
получил сумата от 3000лв. Обяснява, че сумата от 3000лв.,която е престирал в
повече над заемната сума,е изпратил като неустойка в полза на заемодателя.
РС-Ловеч е приел,че по договора за заем
е предадена сума в общ размер на 37 000лв. и след приспадане на
погасяването от 1000лв.,е присъдил като дължима неустойка в размер на
8 554лв. Отхвърлил е иска за разликата до 9 554лв. и по отношение на
солидарно отговорните длъжници-физически лица, тъй като не са подписвали измененията
с анекси.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед въведения с въззивната жалба обхват на обжалване, съставът
намира,че съдът е сезиран с претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД-иск за
неустойка, уговорена при забавено изпълнение на задължението за връщане на
заемна сума. Страните не спорят,че е
налице неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума и че на
08.12.2016г. заемополучателят е върнал сума от 37 000лв. Възникването на
задължението за заплащане на неустойка не се оспорва,както и предвиждането й от страните като
т.н.”мораторна”-за забавено изпълнение.
Спорът е налице ли е надплащане от
страна на заемополучателя и следва ли да се извърши прихващане с дължимата
неустойка.
Съставът намира,че при решаване на
спора следва да се отчитат на първо място характеристиките на договора за заем.
Касае се за неформален договор-формата не е условие за действителност,а за
доказването му, реален-нужно е реално предаване на сумата, каузален-сключва се
с определена цел.
В случая страните са приели да
обективират уговорките си в писмена форма, а в чл.10 са предвидили в същата да
се извършват и измененията и допълненията- с „..допълнителни споразумения в
писмена форма,които стават неразделна част от договора…”. Не се спори,че е
направено изменение с Анекс №1 от 05.02.2016г.,с което е увеличена заемната
сума с още 4000лв. По отношение на сумата от 3000лв. не се представя анекс. От
своя страна ответникът не оспорва факта на получаване на сумите от
30 000лв. и 4000лв.,по силата на договора и Анекс №1,но категорично отрича
да е получавал сумата 3000лв.
С оглед реалния характер на договора за
заем и уговорения начин на плащане, кредиторът следва да докаже по категоричен начин,че
е превел сумата в претендирания размер, на твърдяното основание и съгласно
уговорките между страните. В случая това
е изпълнено само по отношение на сумата от 34 000лв., за която са налице
доказателства и ответникът признава,че е получил и забавил връщането й. За
сумата от 3000лв. е налице оспорване от
ответника факта на получаване, при което в тежест на ищеца е да ангажира
категорични и убедителни доказателства. Такива не са представени. Ищецът
обосновава претенцията си единствено с извлечение от банковата му сметка, където
действително е отразен превод в полза на „ЕРКОР-ГРУП”ЕООД,на посочената дата
04.07.2016г.,но не е спазена уговорената от страните писмена форма за
обективиране на подобно изменение на договора. Както се посочи в чл.10 страните
са предвидили,че следва да става по взаимно писмено съгласие, с допълнителни
споразумения в писмен вид. С оглед на това не би могло да се приеме с
категоричност, че посоченото основание „заем-съгл.анекс към договор за заем”
касае именно Договора от 16.12.2015г. Позоваването на ищеца на вписванията в
счетоводните му книжа е неоснователно,тъй като експертизата не е имала за
предмет изследване редовността им.
Съмнение в твърдението за относимост на
тази сума към процесния договор внася и изявлението на заемодателя в изпратената
до длъжника покана за плащане,където отново се позовава на само на Договора от
16.12.2015г. и на Анекс №1/05.02.2016г. и само по отношение на сумата от
34 000лв. Така е формулирана и претенцията му в исковата молба. Едва в
становището по доклада в първата инстанция,за първи път,се въвежда твърдение за
преведени и 3 000лв.,за общо преведена сума от 37 000лв., а търсена
неустойка единствено върху 34 000лв., без да се представят доказателства в
подкрепа на това ново твърдение.
При изложените съображения съставът приема,че
дължима по процесния Договор за заем от 16.12.2015г.,изменен с Анекс
№1/05.02.2016г., е била сумата от 34 000лв., престирана на два пъти-на
16.12.2015г. и на 05.02.2016г., която заемополучателят е върнал със забава на
08.12.2016г. С оглед на това е възникнало уговореното в чл.7 право на
заемодателя за неустойка,чийто размер експертът по СИЕ определя в размер на
9 554лв. От тази сума следва да се приспадне изплатената на 01.02.2017г.от
длъжника сума от 1000лв.-за която ищецът
не спори. Следва да се приспадне и надплатената с превода от 08.12.2016г. сума
от 3 000лв. Така общата дължима след приспадане на извършените погасявания
сума,е в размер на 5 554лв.
По изложените съображения съставът
намира,че претенцията за неустойка следва да се уважи до размера на
5 554лв., при отчитане на извършеното погасяване от длъжника на 08.12.2016г.-до
размера на надплатените 3 000лв. и плащането на 01.02.2017г. на сумата
1000лв. В останалата част до пълния претендиран размер от 9 554лв. следва
да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По изложените по-горе съображения
съставът не споделя извода на първоинстанционния съд за относимост към
процесния договор за заем и на превода от 04.07.2016г.на сумата от 3 000лв.
В тази част решението е неправилно и следва да се отмени за разликата над
присъдените 5 554лв.
При този изход следва да се измени
решението и в частта на присъдените разноски.
В първата инстанция ищецът е представил
доказателства за направени разноски в размер на 1482.16лв. От тях, съобразно
уважената част от иска на възстановяване подлежат 860лв. Ответникът не е претендирал
разноски за първата инстанция. Няма и доказателства да е сторил такива.
В настоящето производство въззивникът
претендира разноски и представя доказателства за реално направени за държавна
такса от 60лв. С оглед уважаването на въззивната жалба изцяло,сумата следва да
се присъди в тежест на въззиваемия изцяло. Въззиваемият представя доказателства
за реално изплатен адвокатски хонорар от 800лв.,от който при съобразно
уважената част от иска, в тежест на въззивника следва да се присъди сумата 328лв.
По
изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 259/06.06.2018г.,постановено по
гр.д.№ 298 от 2018г.по описа на РС-Ловеч,в частта,в която е
уважил предявения от „ЕРКОР-ГРУП"ЕООД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*******,представлявано
от управителя П.П.Н., срещу "ДОРОСЛАВА СТРОЙ"ООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр.*******, представлявано от Т.Е.Г., иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, за
сумата над 5 554 лева и до уважения размер на 8 554лв. и в частта на
разноските,като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска на „ЕРКОР-ГРУП"ЕООД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр.*****,представлявано от управителя П.П.Н., срещу "ДОРОСЛАВА
СТРОЙ"ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
в гр.*******, представлявано от Т.Е.Г.,
с правно основание чл.92 от ЗЗД, за
сумата над 5554 (пет хиляди петстотин петдесет и четири)лева до уважения размер
от 8 554 (осем хиляди петстотин петдесет и четири)лева,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕРКОР-ГРУП"ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.******,представлявано
от управителя П.П.Н., да заплати на "ДОРОСЛАВА СТРОЙ"ООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в гр.*******, сумата 860 (осемстотин
и шестдесет) лева-разноски по съразмерност за производството по
гр.д.№298/2018г.на РС-Ловеч и 328 (триста двадесет и осем) лева-разноски
по съразмерност за производството по в.гр.д.№385/2018г.на ОС-Ловеч.
ОСЪЖДА "ДОРОСЛАВА СТРОЙ"ООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
в гр.*******, да заплати на „ЕРКОР-ГРУП"ЕООД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*****,представлявано
от управителя П.П.Н., сумата 60
(шестдесет) лева-разноски по съразмерност за производството по
в.гр.д.№385/2018г.на ОС-Ловеч.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
С оглед цената на
иска на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.