ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на осми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Частно наказателно дело
№ 20235300200417 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
Съдът е сезиран с жалба от М. И. А., Р. С. А., И. Д. Я. и Ш. С. Я. чрез
пълномощник – адв. С. Ч. - САК, представляващ Адвокатско дружество „Ч.,
П. и И.“, гр. С., против Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от
09.02.2023г., с което е прекратено производството по сл.д. № 180/2020г. по
описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, водено за престъпление по
чл. 123, ал.1 от НК.
В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора е необосновано,
незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна с даване на
указания от страна на съда относно прилагането на материалния и
процесуалния закон. В жалбата се възразява за повърхностен анализ на
събраните доказателства, изразява се несъгласие не само с кардиналния извод
на прокурора, че деянието не съставлява престъпление, но така и че
осъществяваната от пострадалия дейност не представлявала дейност с
повишена опасност. Изразява се несъгласие със заключението на вещите лица
от назначените инженерно-технически експертизи по безопасност на труда в
частта по отговора им на въпроса дали изпълняваната дейност е източник с
повишена опасност, като се отправя и критика, че същите отговарят на въпрос
от правно естество. Същевременно се възразява, че именно отговорът по този
въпрос е изтъкнат от прокурора като довод за прекратяване на
производството. Изразява се несъгласие и с извода, че деянието не съставлява
престъпление, който противоречи на доказателствата по делото.
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена при наличие на правен интерес, в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.
Наказателното производство се води за престъпление по чл. 123, ал.1 от
НК; по същото като обвиняемо лице е бил привлечен С. В. К. /последно
актуално привличане от 14.04.2021г./ за това, че на 01.07.2020г. на строителен
обект „Складова база за земеделска продукция и търговска дейност“ в с.М.,
1
общ. С., причинил смъртта на С. А. А. поради немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност-строително-монтажни дейности в посочения обект, в качеството си
на управител на „Т.“ ЕООД, като не е осигурил необходимите предпазни
средства и работно облекло, не е осигурил постоянни или временни
ограждения, не е осигурил обезопасяване чрез парапети, ограждения или
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, не е осигурил
използването на анкерни защитни съоръжения или предпазни колани, с което
е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал.1, б. „Б“ и „Д“, чл. 38, ал.1 и чл. 40, т.1 и
т.2, чл.60, ал.1 и ал.2, чл. 61 и чл. 64 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
В обжалваното постановление прокурорът е възприел следната
фактическа обстановка:
Пострадалият А. бил дългогодишен служител във фирма „Ф.“ ООД,
като бил съвестен и добър работник, обучен за монтажни работи на високо и
инструктиран за рисковете им. Със Заповед № 125/29.06.2020г. , връчена на
30.06.2020г. трудовото правоотношение между дружеството и работника било
прекратено, след което А. формално постъпил на работа като „**“ с още 4
свои колеги в „Т.“ ООД, без да бъде сключен трудов договор. Дружеството
„Т.“ ЕООД било регистрирано от обв. К., който също бил бивш служител на
„Ф.“ ООД. Фирмата му била подизпълнител на обекта в с. М., чийто СМР
били възложени от „П.“ ООД на „Ф.“ ООД.
Злополуката и трудовите правоотношения в случая били предмет на
обсъждане в Решение № Ц2153-15-239/16.11.2020 г. на Директор на ТП НОИ
Пловдив, потвърждаващо разпореждане № Ц5164-15-163/29.09.2020 г.,
издадено от длъжностно лице в ТП НОИ Пловдив на основание чл.60 ал.1
КСО, както и по дело № 3192/2020г. на Административен съд - Пловдив, в
които актове е прието, че пострадалият С. А. е бил назначен на длъжност
„монтажник“ в „Т.“ ЕООД и в този смисъл възникнало и съществувало
трудово правоотношение помежду им. Пловдивски административен съд,
както и Върховен административен съд по адм. дело № 6220/2021 г. също
приемат, че по време на злополуката работодател на пострадалия е бил
именно „Т.“ ЕООД, макар и да не е имало сключен в писмен вид трудов
договор. Злополуката е трудова, доколкото е настъпила при извършване на
възложената на пострадалия работа от ** на „Т.“ ЕООД, която е била в
интерес на предприятието, макар и без да е била регламентирана в трудов
договор или длъжностна характеристика.
Пострадалият С. А. на 01.07.2020г. се намирал на посочения по-горе
строителен обект в с. М. и извършвал монтаж на термопанели върху покривна
метална конструкция на хале на височина около 6 метра, без да е бил
осигурен срещу падане от височина чрез използване на лични или колективни
предпазни средства. Работата му била възложена за изпълнение от
управляващия „Т.“ ЕООД С. К. На строителния обект не е имало назначено
лице, което да отговаря на изискванията за длъжността „**“ съгласно Закона
за устройство на територията и в този смисъл въпросната длъжност се
2
изпълнявала от обв. К. При подхлъзване около 10:35 часа на горепосочената
дата А. паднал, при което му била причинена тежка гръдна травма,
изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, с разкъсване на
дясната плевра, разкъсване на долен лоб на десния бял дроб, счупване на пети
гръден прешлен, счупване на дясна ключица, кръвонасядане и охлузване по
задната повърхност на гръдния кош, охлузване в областта на дясната
ключица; лека черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на меките черепни
обвивки, теменно-слепоочно, тънък кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
на двата теменни и десен слепоочен дял, тънък кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на лява половина на малкия мозък и оток на мозъка; травма
на поясната област и корема – счупване на десните напречни израстъци на
всички поясни прешлени, контузия на капсулата на десния бъбрек; охлузване
на дясна раменна става, кръвонасядане на дясна мишница, охлузване на лява
мишница. Пострадалият бил откаран в крайно тежко общо състояние от екип
на ЦСМП гр. П. в УМБАЛ „С. Г.“ П., неконтактен, неадекватен, където
починал около 13:00 часа същия ден. Причина за смъртта на А. бил острата
кръвозагуба вследствие на описаната по-горе тежка гръдна травма. Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза, травматичните
увреждания били причинени от удар или пристискане с/или твърд тъп
предмет и е възможно да са получени при падане от високо. Впоследствие,
при направената инспекция и от събраните доказателства в заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза били установени редица
нарушения на трудовата дисциплина – не били предприети мерки за
осигуряване на безопасност при работа на височина: монтажистите не били
оборудвани с предпазни каски за глава и обезопасителни колани, както и не
била осигурена безопасност от падане на хора или предмети. Осигуряването
на ефективния контрол за безопасното изпълнение на работата било
задължение на работодателя „Т.“ ЕООД, представляван от обв.К.
Пострадалият пък от своя страна проявил небрежност, подценяване на риска
и липса на убеденост, че собствената му безопасност е и негово задължение.
При така описаната фактическа обстановка прокурорът е приел, че
липсва елемент от обективна страна на престъплението по чл.123, ал.1 НК,
доколкото техническата експертиза по безопасност на труда и тройната
такава са посочили, че извършваната строително-монтажна дейност от страна
на пострадалия А. по смисъла на чл.32 ЗТИП не представлява дейност с
повишена опасност. Поради това прокурорът е приел, че макар и да са налице
посочените при привличането на обв.Колев нарушения, свързани с липсата на
осигурени безопасни и здравословни условия на труд, които са и допринесли
за трудовата злополука и същите са резултат единствено на ниското ниво на
вътрешно-фирмена организация, то този вид строително-монтажни дейности
не са включени в списъка, определен от Закона за техническите изисквания
към продуктите като действие по съоръжение с повишена опасност. Заключил
е, че тъй като извършваната от пострадалия А. дейност не представлява
източник на повишена опасност, то и не може да се търси наказателна
отговорност от някого за причиняване на смърт поради незнание или
немарливо изпълнение на такава дейност в случая и в този смисъл деянието
3
не съставлява престъпление, поради което е постановил обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243,
ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Наказателното производство се прекратява за пореден път, като с
определение по ЧНД № 344/2022г. в производство по реда на чл. 243 от НПК
съдът е отменил предходно постановление на прокурора за прекратяване на
производството по съображения за непълно и всестранно изследване по
делото /конкретно за факти, свързани с предвидената за извършване и
извършената от пострадалия работа на инкриминираната дата, нейния
характер и обстановката, при която е следвало да се извърши, какви мерки за
безопасност е следвало да се предприемат, от кого и съобразно кои
нормативни или установени в практиката правила за безопасност/.
Последвало е допълнително разследване, което не е довело според прокурора
до промяна в установената фактическа обстановка и налагащите се правни
изводи.
Съдът, като се запозна с обжалваното прокурорско постановление, с
доводите в жалбата и събраните до този момент доказателства, с оглед
правомощията си по чл. 243, ал. 5 от НПК да провери изцяло прокурорския
акт, намира, че постановлението на прокурора следва да се ОТМЕНИ, тъй
като същото е необосновано и незаконосъобразно.
Небоснованост на прокурорския акт настоящият състав съзира поради
допусната от прокурора грешка при анализа и оценката на доказателствения
материал, а като логическа последица – и в изведените фактически и правни
изводи. Следва недвусмислено да се очертае, че събраните доказателства не
установяват спор за това, че пострадалият С. А. към инкриминираната дата е
полагал труд за „Т.“ ЕООД, а негов работодател, ангажиран и носещ
отговорността за осигуряването на безопасни условия на труд, е бил обв. К.,
като *** на търговското дружество. Събраните гласни доказателства в лицето
както на обвиняемия, така и на свид. М. А., Т. и Н. недвусмислено
установяват, че именно в изпълнение на трудовите си задължения
пострадалият е извършвал монтаж на термопанели върху покривна метална
конструкция на хале на височина около 6 метра в обект в с.М., където е
настъпил инцидентът. Съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свид. А. не оставят съмнение и относно причинените на пострадалия
травматични увреждания в следствие на падането и причинно-следствената
връзка с настъпване на смъртта му.
Безспорно като работодател обв. К. е следвало да осигури всички
безопасни условия на труд за своите работници, сред които и пострадалия.
Цитираните по-горе гласни доказателства, а така и показанията на свид. Р.
сочат да са били допуснати нарушения на трудовата дисциплина, доколкото
не били предприети мерки за осигуряване на безопасност при работа на
височина: монтажистите не били оборудвани с предпазни каски за глава и
обезопасителни колани, както и не била осигурена безопасност от падане на
хора и предмети. В тази насока се споделя и извода на прокурора, че
осигуряване на ефективния контрол за безопасното изпълнение на работата е
било задължение на работодателя, още повече и предвид установените
4
изисквания в нормативната база - Наредба №2/2004 г. на МТСП и МЗ
относно минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително – монтажни работи.
Не се споделя обаче изводът, че изпълняваната от пострадалия дейност
не е била източник на повишена опасност, тъй като този извод противоречи на
събраните по делото доказателства. Гласните доказателства сочат, че
пострадалият е следвало да изпълни трудовите си задължения на значителна
височина от земята- около 6 метра. Известно е, че дейности, извършвани на
височини /§ 1, т.21 от ДР регламентира понятия „на височина” и „от
височина”, и същите означават височина по – голяма от 1.5 метра, мерено от
пода или терена/, са източник на повишена опасност и най – малкото
отклонение от изискванията за безопасност води до реален риск за здравето и
живота на работника /в този см. Решение №811/28.06.1972г. по н.д.
№575/72г., 3 н.о., в което се приема, че строителството представлява
източник на повишена опасност, поради което нейното извършване следва да
бъде съпроводено със задължително спазване на определени правила за
безопасност/. Изводимо и от показанията на свид. М. А. и обясненията на
обвиняемия за конкретните характеристики на извършваната от пострадалия
дейност – последователно полагане на термопанели, като придвижването от
работниците по покрива е ставало само върху вече поставените преди това
плоскости /панели/ и стъпване върху гредите на изградената конструкция на
покрива /където не е имало положени панели/, няма съмнение, че
изпълнението на тази дейност носи висок риск и повишена опасност. Именно
поради това и в изготвения от свид. Р. План за безопасност и здраве изрично
са били предвидени мерки за осигуряване на здравословни и безопасни
0
условия на труд, вкл. при работа на покриви с наклон по-малък от 20, върху
наклонена покривна повърхност, които не са били спазени от работодателя.
За дейности на височина се прилагат специфични изисквания за безопасност
– ползване на лични и колективни предпазни средства, с една основна цел –
елиминиране и контрол на риска от падане при работа на височина. Дори
изграждането на скеле, парапети, ограждения или ползването на колани и
въжета да е било трудно изпълнимо технологично, то законът предвижда и
други начини /напр. мрежи/ за осигуряване безопасността на работещите, тъй
като изброяването в Наредбата на личните и колективни предпазни средства
не е изчерпателно, а зависи от конкретиката на извършваната дейност. Извън
това, дори технологично да е било трудно монтирането или прилагането на
личните и колективни предпазни средства, то съвсем не освобождава
управителя /изпълнявал фактически функциите и на технически ръководител
на обекта/ от отговорността да контролира начина на изпълнение на
възложените задачи и да не допуска работниците да извършват дейност на
височина без предпазни каски, колани, въжета и др., подсигуряващи ги при
падане. В тази насока следва прокурорът да направи изводите си и след като
съобрази изискванията на чл. 71, т.4, чл. 199, ал.1, чл. 199б и чл. 199в, както и
на чл. 69б вр. с чл. 52, ал.1, т.3 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване.
5
Действително експертното становище по назначената единична и
тройна техническа експертизи по безопасност на труда приемат, че
осъществяваната от пострадалия дейност не е такава, представляваща
източник на повишена опасност, защото по смисъла на чл.32 от Закон за
техническите изисквания към продуктите, съоръженията с повишена
опасност са: парни и водогрейни котли, съдове, работещи под налягане газови
съоръжения, повдигателни съоръжения, въжени линии. Законът обаче има за
цел осигуряване на безопасна експлоатация на съоръженията с повишена
опасност и необходимия в тази насока технически надзор, но не поставя
ограничение, че дейности извън експлоатацията на съоръженията по чл. 32 от
същия, не представляват източник на повишена опасност. Подобно
ограничение не поставя и съдебната практика /виж ТР № 30 от 1.III.1961 г. по
н. д. № 10/61, ОСНК, ВС/. В тази смисъл – всеизвестно е, че лекарската
професия несъмнено е източник на повишена опасност, макар дължимото
поведение на медицинските лица да не се регламентира от посочения по-горе
ЗТИП. Няма съмнение, че във всеки отделен случай следва да се изхожда от
конкретиката на изпълняваната дейност – място, характеристика на
задължението, обстоятелства, при които се извършва. В случая става въпрос
за изграждане на покрив на високо хале – около 6 метра, дейност, която се
извършва ръчно и е съпроводена с наслагването на отделните панели, като
работниците са се придвижвали включително по гредите на непокритата
конструкция, което безспорно поставя изискване да се вземат допълнителни
мерки за безопасност.
После – напълно резонна е критиката в жалбата, че обстоятелството
дали изпълняваната дейност е източник на повишена опасност е правен
въпрос, който не е следвало да се поставя на вещите лица, тъй като е въпрос,
по който отношение следва да вземе прокурорът. Така на практика
дължимите от прокурора собствени изводи за фактически установеното въз
основа на съвкупно преценените доказателствени източници са заместени с
експертните такива. Освен това прокурорът безкритично е възприел
заключението на инженерно-техническите експертизи, макар заключението
на експерта да не е задължително /чл. 154, ал.1 от НПК/.
Съдът не може да дава на прокурора задължителни указания дали да
привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление
/Решение №1/1999г. на КС/, но в обхвата на контрол от страна на съда по чл.
243, ал.5 от НПК влиза и задължението да провери съответствието на
постановлението със закона /вкл. материалния закон/. В случая се констатира,
че липсва произнасяне на прокурора дали поведението на обвиняемия /или
друго лице/ не изпълва състав на друго престъпление по НК – например
такова по чл.122 от НК, след като прокуратурата счита, че липсва елемент от
обективна страна на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК. При него законът
не изиска занятието или дейността, при извършването на което е допусната
непредпазливост по см. на чл. 11, ал.3 от НК, да е правно регламентирана и да
представлява източник на повишена опасност /отново Решение №
811/28.06.1972г. по н.д. №575/72г., 3 н.о./. Правомощие на прокурора е да
прекрати наказателното производство по реда на чл. 24, ал.1, т.1, предл.2 от
6
НПК, но само когато разследваното деяние не представлява престъпление
изобщо. Липсата на произнасяне от прокуратурата в тази насока прави
постановлението и незаконосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че постановлението
на ОП Пловдив за прекратяване на воденото досъдебно производство следва
да се отмени, като делото се върне на прокуратурата за изготвяне на
законосъобразен и обоснован акт.
Поради което и на основание чл. 243, ал.6, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от
09.02.2023г., с което е прекратено производството по сл.д. № 180/2020г. по
описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, водено за престъпление по
чл. 123, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Апелативен съд
Пловдив.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателите на
посочения съдебен адрес /чрез повереника/, на обвиняемия, защитника му и
на ОП Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7