Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 2082 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К.Д.С., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Г.К.,
против Ревизионен акт (РА) № Р-16001618005558-091-001 от 26.03.2019 г., издаден
от Г. И. Н. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил
ревизията и Б.Г.Ч. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 366 от 17.06.2019 г.
на Директор на Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на
жалбоподателя е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „ОРФЕЙ
ТУРИЗЪМ“ ЕООД с ЕИК ********* по ЗДДС в размер на главница 62 057,90 лв. и
лихви 20 374,15 лв. Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата цялост
и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството
разноски, съгласно представен списък, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Допълнителни съображения са изложени в
депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив чрез
процесуален представител юриск. Г. намира подадената жалба за неоснователна и
настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618005558-020-001 от
12.09.2018 г., издадена от Г. И. Н. - началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, на
жалбоподателя в качеството му на управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД е възложена
ревизия за установяване на отговорността му за задължения на дружеството, както
следва: за отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.; за отговорност за
данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г.;
за отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.07.2017 г. до
30.09.2017 г.; за отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители
за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.; за отговорност за Универсален
пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.,
като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.09.2018 г. Последвало
е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001618005558-020-002
от 17.12.2018 г., издадена от същия орган по приходите, с която срокът за
приключване на ревизията, е продължен до 17.02.2019 г. Тази заповед е връчена
на 19.12.2018 г. (л. 1671 и сл.).
В хода на ревизията на С. е връчено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
Р-16001618005558-040-001/08.11.2018 г., в отговор на което са представени с вх.
№ 25059/23.11.2018 г. (погрешно посочено в РД като 23.11.2015 г.) справки с
нулеви данни за обезпечение от № 1 до № 5 за притежавано имущество, машини,
транспортни средства, съоръжения и т.н. и Удостоверение от „ЦКБ“ АД, клон
Пловдив за налична банкова сметка *** К.Д.С. (л. 1662-1670).
Връчено е и второ ИПДПОЗЛ с № Р-16001618005558-040-002/10.01.2019 г., като след
предоставения на лицето срок, е постъпило извлечение от банковата сметка на К.Д.С.,
от което е констатирано, че за периода от 2014 г. до 2016 г. по сметката
няма постъпления. От 22.06.2017 г. по сметката има постъпили суми от НОИ –
пенсии (л. 1646-1661).
Извършена е насрещна проверка на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, констатациите от
която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №
П-16001619003104-141-001/01.02.2019 г. Констатирано е, че отправеното ИПДПОЗЛ чрез
управителя на дружеството Ю.А.С., е връчено на 11.01.2019 г., но от дружеството
не е постъпил отговор. Постъпили са обаче писмени обяснения отС.Г.К. (който се
установи, че е счетоводител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД за част от ревизирания
период), в които се посочва, че счетоводните документи за периода от 01.07.2014
г. до 30.09.2017 г. се намират в Ю.А.С., с когото няма връзка от началото на
2018 г. Приложени са счетоводни разпечатки, касаещи дружеството - оборотни
ведомости и главни книги за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.; счетоводни сметки от
гр. 20, гр. 30, гр. 50, гр. 45, гр. 49 и гр. 60, както и извлечения от
банковата сметка на дружеството, от които е установено, че са теглени суми от К.Д.С.,
от Ю.А.С. и от счетоводителяС.Г.К., който е упълномощено лице (л. 1441-1645).
Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети
лица (ИПДСПОТЛ) № Р-16001618005558-041-001/10.01.2019 г. е изпратено и до счетоводителяС.Г.К.,
връчено му лично на 14.01.2019 г. На 23.01.2019 г. от лицето са входирани
писмени обяснения с вх. № ВхК-1766, в които се посочва, че С.К. е бил
упълномощен да подава справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 1 и обр. 6.
Фактурите ги е получавал по куриер (Спиди или Еконт) от офиса на фирмата в гр.
Кърджали и на ръка от Ю.С.. К.Д.С. е бил посочен като подписващ подадените
справки-декларации по ЗДДС за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2017 г., а
декларации обр. 1 и обр. 6 са подавани от С.К., въз основа на разплащателните
ведомости. Счетоводителят заявява, че за всяка декларация по ЗДДС и декларации
обр. 1 и обр. 6 е уведомявал, както Ю.С. като представляващ на К.С., така и
самия К.С.. На следващо място се посочва, че К.С. е подписвал част от
фактурите, договорите и други първични счетоводни документи, останалата част са
подписвани от Ю.С. като представляващ „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД и К.С.. Изрично се
посочва, че К.Д.С. е запознат със съдържанието на посочените документи. Разплащанията
с контрагенти се извършвали само по банков път, с платежни нареждания,
подписвани от К.С. или Ю.С., като са изложени предположения, че контролът по
разплащанията се е осъществявал чрез месечните банкови извлечения. Данъчните
задължения на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД са били прихващани от дължимия данък за
възстановяване всеки следващ месец. Трудовите договори и ведомостите да заплати
са подписвани от управителя К.С., който е запознат с отговорността и
последствията при неплащане на ЗОВ и данъци в определените за целта срокове. В
обяснението С.К. е посочил, че по документи, на управителя не са изплащани
възнаграждения, както и че Костадинов е счетоводител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД от
01.01.2015 г. (л. 1438-1440).
С Протокол сер. АА № 1429101/11.02.2019 г. са присъединени доказателства,
събрани при извършените ревизионни, приключили с РА № Р-16001617000980-091-001/28.08.2017
г., издаден на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД и РА № Р-16001617005774-091-001/15.03.2019
г., издаден на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, учредителен акт, договори за продажба на
дружествени дялове и други документи и справки от Търговския регистър, касаещи
дружеството, Договор за абонаментно счетоводно обслужване от 01.01.2016 г.,
сключен между „Орфей туризъм“ ЕООД, представлявано от К.Д.С. и „Юкюзов“ ЕООД,
представлявано отС.Г.К. и пълномощно от 10.09.2014 г., съгласно което К.Д.С. в
качеството си на управител и представляващ „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД упълномощава И.И.П.
и И.Е.В. да го представляват (л. 85-1410).
Констатирано е от присъединените доказателства, че К.Д.С. е едноличен
собственик и управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД с ЕИК ********* с капитал 5 000
лв., вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията на 24.09.2009 г.,
със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „Беломорски“ № 1, офис 7.
Последно вписаната промяна на седалището и адреса на управление на дружеството
е от 23.05.2012 г. - гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ № 53. На 07.08.2014 г. е
вписана промяна - приемане на съдружник - И.Е.В. и преобразуване в ООД, а като
управител на дружеството е вписан К.Д.С.. С договор за покупко - продажба на
дружествени дялове от 26.09.2017 г., вписан в ТР на 11.10.2017 г., К.Д.С.
продава притежаваните от него 75 дяла с обща номинална стойност 3 750,00 лв. от
капитала на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД на Ю.А.С.. Считано от 11.10.2017 г. Ю.А.С. е
едноличен собственик на капитала и управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД.
Основната дейност на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД е извършване на международен
превоз на пътници по редовни автобусни линии Кърджали – Караджабей (Турция) и
обратно. При ревизиите на дружеството, приключили с цитираните по-горе РА, са
представени разписание и маршрут на редовна автобусна линия: Кърджали - Хасково
- Кап. Андреево - Капъ Куле - Истанбул - Гебзе - Бурса - Караджабей и обратно,
изпълнявана целогодишно. От 01.06.2016 г. е извършван и случаен транспорт на
пътници по договор с турска фирма Aihan Аsik по маршрут Кърджали - Бурса -
Варна - Кърджали. „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД притежава лиценз за международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение №
1159/12.05.2014 г., валиден от 27.07.2010 г. до 26.07.2015 г. и №
1159/19.08.2015 г., валиден от 27.07.2015 г. до 26.07.2025 г., издадени от
Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщения, както и Разрешително
№ **********/24.03.2014 г. за превоз по редовна международна автобусна линия с
маршрут: Кърджали (България) - Караджабей (Турция) и обратно.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 02.10.2009 г. и дерегистрирано на
31.08.2018 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
С РА № Р-16001617000980-091-001/28.08.2017 г. и РА №
Р-16001617005774-091-001/15.03.2018 г. на дружеството е отказано право на
приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.07.2014 г. до 30.04.2017
г., както следва: ДДС 4 718,00 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по
фактура № 155/14.11.2014 г. с предмет употребяван лек автомобил марка Ауди А4 с
рег. № РВ5923АВ, 4+1 места; ДДС 22 812,19 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2
от ЗДДС за покупка на горива, предназначени за цели, различни от икономическата
дейност на дружеството; ДДС 59 514,45 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури за покупка на горива, с приложени
множество фискални бонове към тях. За да сторят това, органите по приходите са
установили при прегледа на представените фискални бонове, че в един и същи ден
е извършвано зареждане на гориво в рамките на няколко минути, половин час или
няколко часа в минимални количества 5 л. - 15 л. дизелово гориво (при
вместимост на резервоарите на автобусите над 700 л.), което е невъзможно да се
извърши от автобуси, които осъществяват превоз по разписание, имат фиксиран час
на тръгване и час на пристигане от Кърджали до Караджабей и същите автобуси
имат утвърден и постоянен маршрут. Установено е, че по времето на издаване на
част от фискалните бонове от ЕСФП, превозните средства на ревизираното лице е
било невъзможно да присъстват физически на бензиностанцията. В хода на
ревизиите органите по приходите са изготвили справки по фактурите за горива с
приложените към тях фискални бонове с часове на зареждане, които не
съответстват на интервала от време, в който фирмените автобуси могат да
преминават през гр. Харманли, като са посочени и съответните заредени
количества гориво по тези фискални бонове. Извършено е преизчисление по
оспорените фактури на количеството заредено гориво по касови бонове с часове,
които не съответстват на разписанието на автобусите. Въз основа на събраните и
обсъдени доказателства органите по приходите са направили заключение, че за
част от фактурираните количества горива по процесните фактури, не е налице
доставка между лицата, посочени като доставчици и получателя „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“
ЕООД. Тези фактури е прието, че са документи с невярно съдържание, тъй като не
отразяват реални стопански операции. Освен това, счетоводното отчитане на
фиктивни доставки на горива, е прието, че е довело до необосновано увеличаване
на разходите на дружеството, респ. до приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури за покупка на горива в по-големи размери от реално доставените,
което от своя страна е прието, че води до формиране на недействителен по-висок
резултат за възстановяване в подадените дневници за покупки и СД по ЗДДС за
периоди от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. В резултат на това за ревизираните
данъчни периоди по ЗДДС с цитираните по-горе 2 бр. РА на дружеството е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 87 044,64 лв. и са
начислени прилежащи лихви, от които неиздължени от „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД -
главница ДДС в размер на 62 057,90 лв. с прилежащи лихви 20 374,15 лв.,
изчислени до датата на приключване на процесната ревизия с РА. Ревизионните актове са връчени по електронен път, съответно на 29.08.2017
г. и на 19.03.2018 г. Същите не са обжалвани и са влезли в сила.
С Протокол сер. АА № 1429106/15.02.2019 г. са присъединени служебна бележка
изх. № С180016-181-0052648/19.06.2018 г. във връзка с прилагане на чл. 19 от ДОПК, Протокол изх. № С180016-026-0016590/20.06.2018 г. за извършена проверка
на основание чл. 226, ал. 2, във връзка с чл. 50 от ДОПК, Справка за проучено
имуществено състояние и прекатегоризация на задължено лице „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“
ЕООД, Въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, Справка от търговския регистър, Справка за свързани лица, 2 бр. Справки
по лице от Служба по вписванията, Справка за ПС с данни, предоставени от КАТ,
Справка ИКАР, Справка за общите задължения на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД (л. 1414-1437).
Констатирано е от представената справка за проученото имуществено състояние
и категоризация на задълженото лице, че дружеството не притежава дялове и акции
в други дружества; не са установени данни за вземания от трети лица; няма данни
за амортизируеми активи в размери, които биха могли да обезпечат задължението
на дружеството; липсват данни в Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол, няма данни за съставени на негово име актове за държавна собственост.
Дружеството не притежава земеделски земи, гори и земи от горски фонд, няма
намерени вписвания в Имотен регистър, няма въздушни и водоплавателни съдове,
няма данни за предоставени заеми, няма данни за декларирани собствени недвижими
имоти. Дружеството няма имущество, спрямо което да бъде насочено принудителното
изпълнение. В изпълнение на процедура „Оповестяване на задължените лица в
Интернет“, на основание чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК и чл. 221 от ДОПК, „ОРФЕЙ
ТУРИЗЪМ“ ЕООД е публикувано в Интернет списък на длъжници с неуредени публични
задължения. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4
от ДОПК с разпореждане за прекратяване от 11.09.2018 г., тъй като публичният
изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички
изпълнителни способи са били изчерпани.
С писмо изх. № 8119/17.12.2018 г. от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП -
Пловдив е изискана информация, с оглед реализиране отговорност по чл. 19 от ДОПК, в отговор на което е постъпило писмо изх. № С190016-178-0003188/25.01.2019
г. (л. 1411-1413), с което е представена информация за предприетите действия по
събиране на натрупаните публични задължения на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД към
15.01.2019 г. в общ размер на 131 824,67 лв., в т.ч. главница 106 671,90 лв. и
лихва 25 152,77 лв. Констатирано е от органите по приходите, че съгласно
предоставената информация, задълженията по ЗДДС в общ размер на главница и
лихва 81 225,26 лв. са формирани по РА № Р-16001617000980-091-001/28.08.2017 г.
и РА № Р-16001617005774-091-001/15.03.2018 г. Образувано е изпълнително дело (ИД)
№ *********/2017 г. по описа на ТД на НАП, офис Стара Загора. Изпратено е съобщение
за доброволно изпълнение с изх. № С170016-048-0166374/29.09.2017 г., връчено на
ЗЛ на имейл yukuzov@mail.bg на 02.10.2017 г. С Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С170016-022-0054591/29.09.2017
г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, при
спазване условията на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, до всички търговски банки в страната. От получените
отговори от банките е установено, че дружеството има разкрита банкова сметка ***
„Инвестбанк“ АД, от която авоарът е изтеглен с разпореждане за изпълнение от
17.10.2017 г. Издадено е Постановление за продължаване на предварителните
обезпечителни мерки изх. № С180016-139-0000603/26.03.2018 г. По
данъчно-осигурителната сметка на дружеството са извършвани регулярни плащания
до дата 02.03.2017 г., когато е направено последното доброволно плащане. Вследствие
на принудителното изпълнение към банковите сметки на дружеството, на 20.02.2018
г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 16 267,33 лв. След тази
дата дружеството няма извършвани плащания за погасяване на публичните си
задължения за данъци и осигуровки. По Искане по чл. 212 от ДОПК на публичния
изпълнител относно МПС, които се водят в регистъра на КАТ като собственост на
„ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, от дружеството е представена информация, че МПС са
продадени в минали години, за които липсват документи, а МПС са отписани от
баланса на дружеството.
Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № Р-16001618005558-092-001/01.03.2019
г. (л. 58 и сл.), връчен на ревизираното лице на 05.03.2019 г., срещу който
няма данни да е постъпило възражение. Така съставеният РД е послужил като
основание за издаване на РА № Р-16001618005558-091-001/26.03.2019 г., с който
на лицето е определена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за дължими и
невнесени задължения по ЗДДС на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД (л. 43 и сл.).
Въз основа на събраната информация в хода на процесното ревизионно
производство, органите по приходите са приели, че К.Д.С., в качеството си на
управител и представляващ дружеството, не е положил грижата на добър търговец и
стопанин относно въпросните сделки с горива, изследвани при двете ревизии на
„ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД. С безстопанственото си и недобросъвестно поведение, като
е допуснал използването на документи, по които не са осъществени реални
доставки на горива, управителят е допринесъл за вменяване на задължения на
дружеството по ЗДДС. Същите не са внесени, тъй като при изследване на
имущественото и финансово състояние на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД е установено, че то
не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията и
дългът към НАП е категоризиран като трудно събираем.
Мотивирано е, че реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:
- субект на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на член на
орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК (а от 01.01.2016 г. и прокурист, търговски представител и търговски
пълномощник);
- това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно
да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;
- като резултат вследствие от поведението на лицето по укриване на фактите
и обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Първият елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е прието, че е лесно установим, предвид регистрационния режим, установен
за органите на управление на юридическите лица, а именно: К.Д.С. е управител
през целия ревизиран период; съгласно дружествения договор на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“
ЕООД от 14.09.2009 г. К.Д.С. е едноличен собственик, управител и представляващ
дружеството; на 07.08.2014 г. е вписана промяна - приемане на нов съдружник И.Е.В.
и преобразуване в ООД, но като управител и представляващ дружеството остава К.Д.С.;
същият е овластен да представлява дружеството, като е вписан в търговския
регистър, съгласно чл. 141, ал. 3 от ТЗ и отговаря за дружеството, съгласно чл.
145 от ТЗ; съгласно публикувания в Търговския регистър дружествен договор на
„ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД от 14.09.2009 г., правомощията на управителя са следните: управителят
има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с дейностите
на дружеството, да го представлява и да упълномощава други лица за извършване
на определени действия; организира изпълнението на решенията на Общото
събрание; организира дейността на
дружеството, осъществява оперативното му ръководство, осигурява стопанисването
и опазването на неговото имущество; сключва срочни и безсрочни трудови и
граждански договори, назначава и уволнява персонала на дружеството и др.; под
дружествения договор е положен подпис на К.Д.С., с който е заявено съгласието
му да изпълнява длъжността управител; публикуваните в ТР при Агенция по
вписванията ГФО за 2015 г. и 2016 г. на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД са подписани от
управителя К.Д.С.; за съставител на ГФО за 2015 г. и 2016 г. е вписанС.Г.К. (упълномощено
лице), а като лице за контакт е вписан К.Д.С.; с договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 26.09.2017 г., вписан в ТР на 11.10.2017 г., К.Д.С.
продава притежаваните от него 75 дяла с обща номинална стойност 3 750,00 лв. от
капитала на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД на Ю.А.С., който става едноличен собственик на
капитала и управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД. Предвид гореизложеното, е прието,
че К.Д.С. е управител на дружеството за периода от 14.09.2009 г. до 11.10.2017
г. и ревизираните периоди попадат в този времеви обхват.
По отношение на втория задължителен елемент на фактическия състав на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно наличието на укриване на факти
и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител, е прието, че укриването на факти и
обстоятелства като правна форма на поведение на субекта на отговорността
предполага активно, съзнателно действие. При наличие на законово задължение за
лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител да обяви
определени факти и обстоятелства пред орган по приходите или публичен
изпълнител, нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е прието, че изисква това лице не
просто да не изпълни задължението си за заявяване на факти и обстоятелства, но
да ги укрие. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на
чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи
дейността му (чл. 141, ал. 1 от ТЗ). Информирането на приходната администрация
за извършените и получени облагаеми доставки се посочва, че се извършва със
справка-декларация (чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение № 13 към
ППЗДДС) като разминаването между декларираното и действителното, представлява
укриване. Наличието на такова разминаване е прието за установено с издадените
на дружеството РА № Р-16001617000980-091-001/28.08.2017 г. и РА №
Р-16001617005774-091-001/15.03.2018 г. При извършените две ревизии на „ОРФЕЙ
ТУРИЗЪМ“ ЕООД относно правомерността на приспаднатия данъчен кредит от
дружеството по получени фактури за покупка на горива, придружени с множество
фискални бонове, от органите по приходите е констатирано нарушение на
фактически състав на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и
чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС относно реалността на документираните доставки на
гориво към дружеството, както и използването на горивото за цели, различни от
икономическата дейност на дружеството. Отказаното право на предявения данъчен
кредит по процесните фактури при двете ревизии е констатирано, че е в общ
размер на 87 044,64 лв., от който неиздължен от „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД е ДДС в
размер на 62 057,90 лв. Предвид гореизложеното, е прието, че К.Д.С. има
качество на управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД и като такъв се е разпореждал с
всички дела на дружеството, в т.ч. се е разпореждал с авоарите по банкови
сметки в ТБ „Инвестбанк” АД и „Уникредит Булбанк” АД, с наличните парични
средства в касата на дружеството в размер на 118 хил. лв. към 31.12.2016 г., с
формиране и погасяване на данъчни задължения. Мотивирано е, че в случая К.С. в
качеството си на управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД не би могъл да не знае, че
декларираните в дневниците за покупки и СД по ЗДДС фактури за покупка на
горива, придружени с множество касови бележки от ЕСФП, са документи с невярно
съдържание, тъй като същите не отразяват реални стопански операции. Според част
от фискалните бонове, в един и същи ден е извършено зареждане на гориво в
рамките на няколко минути, половин час или няколко часа, в минимални количества
5 л. - 15 л. дизелово гориво (при вместимост на резервоарите на автобусите над
700 л.), което е невъзможно да се извърши от автобусите на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“
ЕООД, които осъществяват превоз по разписание, имат фиксиран час на тръгване и
час на пристигане от Кърджали до Караджабей и същите автобуси имат утвърден и
постоянен маршрут. Установено е, че по времето на издаване на част от
фискалните бонове от ЕСФП, превозните средства на ревизираното лице е било
невъзможно да присъстват физически на съответната бензиностанция. Освен това,
счетоводното отчитане на фиктивни доставки на горива, е довело до необосновано
увеличаване на разходите на дружеството, респ. до приспадане на данъчен кредит
по процесните фактури за покупка на горива в по-големи размери от реално
доставените, което от своя страна води до формиране на недействителен, по-висок
резултат за възстановяване всеки месец в подадените СД по ЗДДС за периоди
01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. Понятието „недобросъвестност“ в ДОПК се посочва,
че се дефинира чрез необорима презумпция. Недобросъвестно поведение е налице
винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на
задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или
осигурителното законодателство. Знанието в случая се отнася до възникването на
задължения за ДДС. Когато лицето е знаело, че за предприятието възникват данъчни
задължения и умишлено е избягнало събирането им е налице основание да се счита,
че същото е действало недобросъвестно. Следователно е прието, че е налице
укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
По отношение на третия основен елемент, за да се приеме наличие на
основание за вменяване на отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на физическото
лице, управител на дружеството, за неговите задължения, а именно невъзможност
за събиране на тези задължения и тази невъзможност да произтича от виновно
поведение на това физическо лице, е прието, че в конкретния случай
несъбираемостта на установените задължения на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД се явява
резултат от това, че управителят К.Д.С. е възпрепятствал със своето поведение
събирането на тези задължения. Посочено е, че деянието в тази хипотеза има две
проявни форми – на бездействие (липса на дължимо поведение към приходната
администрация за посочване на проявени факти и обстоятелства) или на действие (съответно
поведение на субекта, с което проявени факти и обстоятелства се прикриват
активно от компетентната администрация), т.е. налице е волево поведение на
субекта, което цели пряко именно укриването на проявените факти и обстоятелства
или преследвайки друга цел, съзнателно се укриват тези факти и обстоятелства.
От данни от годишните финансови отчети на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, публикувани в
Агенцията по вписванията, е установено, че дружеството е разполагало със
следните активи по балансова стойност: към 31.12.2015 г. - 19 хил. лв. суровини
и материали; 24 хил. лв. други вземания; 2 хил. лв. касова наличност в лева;
към 31.12.2016 г. - 9 хил. лв. суровини и материали; 34 хил. лв. вземания от
клиенти и доставчици; 26 хил. лв. други вземания; 118 хил. лв. касова наличност
в лева; към 31.12.2017 г. - 314 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 99
хил. лв. касова наличност в лева; 16 хил. лв. по разплащателна сметка. „ОРФЕЙ
ТУРИЗЪМ“ ЕООД е било действащо предприятие. В отчета за паричните потоци през
посочените данъчни години в предприятието са регистрирани значителни по обем
входящи и изходящи потоци на парични средства. В този смисъл се сочи, че ако
данъчните задължения на дружеството са били декларирани коректно в
законоустановените срокове, то е имало финансовата възможност за текущото им
погасяване или в най-лошия случай, служителите на НАП своевременно биха
предприели мерки за принудителното им събиране. По отношение на вземанията от
клиенти и доставчици, отразени в счетоводния баланс за 2016 г. и 2017 г. на
„ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД е посочено, че съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, за
да се пристъпи към налагане на запор върху същите, е необходимо те да бъдат
ликвидни и изискуеми. За да е ликвидно едно вземане, съгласно чл. 230, ал. 2 от ДОПК, то трябва да е признато пред публичния изпълнител или когато е установено
с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна
книга, издадена от третото лице. В конкретния случай, липсвало такова
признание, видно от информацията на Дирекция „Събиране“, което е пречка да се
предприемат необходимите обезпечителни мерки по отношение на вземанията на
„ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД от трети лица и евентуално да се пристъпи към принудително
изпълнение. При съпоставката на действията на К.С. в качеството му на управител
на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД в тяхната хронология и действията, предприети от
приходната администрация, е установено, че лицето е възпрепятствало със своето
поведение събирането на данъчните задължения: лицето претендира право на
данъчен кредит по фактури, по които няма реално извършени доставки през периода
01.07.2014 г. - 30.04.2017 г. За същите периоди „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД е
разполагало с достатъчно финансови възможности, с които биха могли да се
покрият задълженията на дружеството, ако те бяха коректно декларирани.
При тази фактическа и правна обстановка е издаден оспореният в настоящото
производство РА.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК същият е обжалван пред Директора на
Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
е постановил и Решение № 366/17.06.2019 г., с което РА е потвърден (л. 16 и
сл.). За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този
вид отношения.
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитанС.Г.К., който
заявява, че от 2015 г. до 2017 г. включително е бил счетоводител и е обслужвал
счетоводно „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, през което време управител е бил жалбоподателят
К.С., но е имало пълномощник с много разширено пълномощно, а именно Ю.С.. В
това пълномощно се е включвало всичко – да управлява, да тегли пари, да
подписва договори и фактури, да представлява фирмата и фактически дружеството
се е ръководело от Ю.С.. Дружеството е имало служители. Според свидетеля, К.С.
не е изпълнявал никаква реална власт в дружеството. Дейността се е
осъществявала изключително в Кърджали – пътували са автобуси по редовни линии
до Бурса, фактурите са изпращани по „Еконт“ или „Спиди“ от офис Кърджали, а К.С.
*** и от него реално свидетелят не е получавал никакви фактури и документи,
които да е подавал. Декларациите по ЗДДС посочва, че са се подавали с
електронен подпис, Ю.С. и К.С. от време на време са знаели за текущото
състояние на фирмата – колко ДДС има за внасяне, колко има за възстановяване.
Свидетелят също е подавал такива декларации за периода 2015 г. – 2017 г. и има
негов подпис. Дружеството твърди, че е имало
вземания в края на периода на неговото обслужване от турски контрагенти,
през лятото на 2017 г. е имало към турски фирми задължения дружеството около
300 000 лева. Не си спомня точно датата, но някъде от месец септември 2017
г. Ю.С. е бил управител, който практически е водел фирмата и подпис на 90 % от
документите е поставян от него, като не знае дали и С. е бил в течение и е
знаел за всички операции, но е бил уведомяван, тъй като свидетелят също живее в
Кричим, така че са се срещали. Съдът приема показанията на свидетеля за
логични, последователни и почиващи на негови непосредствени впечатления и
спомени, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по
делото.
Като доказателства по делото са приети, представени от ответника, писмо
изх. № 94-00-154/2019 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложените
към същото 39 бр. справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.07.2014 г. –
м.09.2017 г., ведно с уведомления за приемане на данни с уточнение, че за
периода м.07.2014 г. – м.12.2014 г. са подадени по електронен път с
квалифициран електронен подпис от С.К.Б., а за периода м.01.2015 г. – м.09.2017
г. отС.Г.К. (л. 1692-1772).
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи
по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са
представени Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, ведно с приложенията към нея (л. 3 и сл.). Следва да се констатира
също така, че от представените от страна на ответника и приети като
доказателства – CD със записани в него
електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на
доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и
копия от удостоверения за електронни подписи (л. 6-7 и л. 23) се установява, че
ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с валидни
квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод,
че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се
форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От
жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са били
надлежно връчени на жалбоподателя, следователно на ревизираното лице е била
осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
В случая жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите, като
посочва, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно чл. 19,
ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон
е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.
Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата
включва следните елементи: 1) субект на отговорността - кой може да бъде трето
отговорно лице - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник; 2) наличие на задължение на юридическо лице
по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК; 3) действие - укриване на факти и обстоятелства,
които по закон субектът на отговорността е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител, като в съдебната практика се приема, че
действието следва да е извършено преднамерено, т.е. необходимо е виновно
поведение; 4) причинно-следствена връзка - вследствие на това укриване на факти
и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика се говори за т.
нар. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице в укриване на
факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията; 5) невъзможност
да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по
приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в
състояние да покрие съществуващите публични задължения; 6) граници на
отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния
размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ
посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение, като
тук е мястото да се посочи, че за установяването на всички предпоставки,
доказателствената тежест е на ответника, в каквато връзка и съдът е дал нарочни
указания.
С оглед разрешаването на конкретния административноправен спор, следва да
бъде съобразено, че в спорното съдебно производство двете страни - данъчно
задълженото лице и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви
възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с
помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни
за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да
се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за
съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния
акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата - чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда
означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
В случая първият елемент на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
безспорно е налице, а и, както правилно посочва ответникът, е лесно установим,
предвид регистрационния режим, установен за органите на управление на
юридическите лица. По качеството на жалбоподателя като субект на отговорност по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК не се спори в настоящия процес, то е категорично
установено от събраните по делото доказателства.
Налице е и задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК, установено с
влезли в сила ревизионни актове.
Третият елемент от фактическия състав, както вече се посочи и по-горе, е
наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на
отговорността е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител. В тази връзка следва да бъде съобразено, че укриването на факти и
обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността
предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение
за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да
обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред
публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 изисква това лице не просто да
не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги
укрие. Това е така, защото неизпълнението може да е резултат на различни причини,
включително и небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на
действие с цел укриването на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства,
следва да бъде установявано за всеки конкретен случай. Законът придава правно
значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата на чл. 19, ал.
1 от ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и
задължителните осигурителни вноски.
В случая, за съставомерни факти и обстоятелства може да се говори само във
връзка с данните по подаваните справки-декларации и дневниците за покупки и
продажби. Разминаването между декларираното и действителното е укриване и в
този смисъл може да се приеме, че този елемент от фактическия състав е налице.
Но само от обективна страна като реално проявено действие. От субективна
страна, за да е налице съставомерно действие, е необходимо да се установи, че е
налице умисъл - управителят трябва да е бил наясно със смисъла и значението на
действията си, да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването
на тези последици.
От страна на жалбоподателя се навеждат твърдения, че за процесния период
той е бил фиктивно управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, като реално цялата
оперативна и ръководна дейност на дружеството се е извършвала и упражнявала от Ю.С.,
поради което и след издаване на РА, се е оттеглил от управлението на
дружеството и е прехвърлил притежаваните от него дружествени дялове на С. Тези
твърдения на жалбоподателя се потвърждават и от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от показанията на разпитания по делото свидетел, който
е дал сходни обяснения и в хода на ревизията в отговор на отправеното му
ИПСДПОТЛ.
Все в тази насока следва да се посочи, че на 10.09.2014 г. К.С. в
качеството си на управител и представляващ „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД е упълномощил И.И.П.
и И.Е.В. да сключват договори, да подават документи, да го представляват пред
всички държавни и общински органи и др., както и да го подписват където е
необходимо (л. 89). Тук е мястото и да се посочи, че едното от основанията, за
които на дружеството е отказан данъчен кредит е по фактура № 155/14.11.2014 г.,
която се установява, че е издадена от едно от двете упълномощени лица, а именно
И.Е.В. (л. 1039), на когото няма данни да е извършена насрещна проверка. На
01.01.2016 г. пък е сключен договор за абонаментно счетоводно обслужване с
„ЮКЮЗОВ“ ЕООД, представлявано отС.Г.К. (л. 87), като съгласно предоставената от
ТД на НАП – Пловдив информация, всички СД по ЗДДС за процесния период са
подадени по електронен път с КЕП от С.К.Б. иС.Г.К. (л. 1693-гръб), последният
от които, в качеството на свидетел, разпитан в хода на настоящото съдебно
производство, потвърждава тези действия и навежда твърдения, че като
упълномощено лице, в т.ч. да оперира с банковите сметки на дружеството е и
трето лице – Ю.С., което обстоятелство пък се установява от представените
извлечения от банковите сметки на дружеството (т. напр. извлечение на л. 1454,
л. 1456 и др.), на което лице също няма данни да е извършвана насрещна
проверка.
С други думи казано, по делото не е безспорно установено К.С. да е
подписвал документите, които органите по приходите в двете извършени ревизии на
„ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД, са приели за такива с невярно съдържание, тъй като не
отразяват реално стопански операции. Не се установява и същият да е знаел за
тяхното съществуване. Не се установява и той лично да е подавал СД и дневници
за покупки и продажби - в този смисъл от страна на органите по приходите са
налице само твърдения, доказателствата обаче сочат това да е сторено по
електронен път от С.К.Б. за периода от м.07.2014 г. до м.12.2014 г. и отС.Г.К.
за периода от м.01.2015 г. до м.09.2017 г.
В този смисъл, дори и да се приеме, че С. е подавал СД по ЗДДС и Дневниците
за покупки и продажби, доказателства за което обаче съдът констатира, че
липсват по делото, то същият би целял само получаване на данъчно предимство, но
предвидимата и желана последица тук не е данъчното предимство, а настъпването
на невъзможност да се съберат задълженията за данъци. Неправомерното намаляване
на резултата на дружеството по ЗДДС, което, както вече се посочи, е налице, не
се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения.
В този смисъл доводите на данъчната администрация остават необосновани - в
оспорения РА не се сочи по какъв начин с подписването на пълномощни са укрити
факти и обстоятелства или пък ако са налице други документи, с които е станало
това, е следвало същите да се посочат, което не е сторено. Наличието само на
влезли в сила РА, с които е отказано признаването на данъчен кредит на
дружеството, не означава автоматично, че от С. са укрити факти и обстоятелства
от органите по приходите.
С оглед на установеното по делото, че ревизираното лице не е подавало лично
СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби, а такива са били подавани от трети
лица - С.К.Б. (на което дори не е извършвана насрещна проверка) и С.Г.К. (представител
на юридическото лице - „ЮКЮЗОВ“ ЕООД, с което е сключен договор за абонаментно
счетоводно обслужване), съдът намира, че С. не е извършил действия по укриване
на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Следващият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е
обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски, като тук законът поставя обективната невъзможност за
събиране на задълженията в причинно-следствена връзка с действията по
укриването на фактите и обстоятелствата. Тоест, за да е налице отговорност на
жалбоподателя, е необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му
по укриване на факти и обстоятелства, са довели и са станали причина за
несъбирането на задълженията. Причинно-следствената връзка, обусловеността на
несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и
обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на
отговорността по ал. 1 на чл. 19 от ДОПК. За да е налице тя, действията на С.
по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за
настъпване на последицата - на невъзможността да се съберат установените
задължения. Такава обусловеност не е налице.
Доводите на ревизиращия екип, както и мотивите на директора в потвърждаващото
РА решение за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК (подробно
описани по-горе) се свеждат най-общо до това, че ревизираният, в качеството му
на управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД, е допуснал в счетоводните регистри и
регистрите по чл. 124 от ЗДДС да се включат фактури, за които е доказано, че не
са свързани с реално извършени доставки. Очевидна е липсата на причинна връзка
между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от С. и
твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице.
Неправомерното попълване на СД по ЗДДС, действията по фактуриране на нереални
доставки (които, както вече се посочи по-горе, дори не се установява безспорно
да е сторено от жалбоподателя) може да са предпоставка за възникване на самите
данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Освен това,
тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на
факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа
по приходите. От съдържанието на процесния РД не се установява ревизиращият
екип да е изследвал имущественото състояние на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ” ЕООД през
ревизирания период и как действията на управителя са рефлектирали върху
последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните
задължения. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на
възникване на евентуалните задължения за С. към бюджета, тъй като отговорността
на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента,
в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Или,
съдът намира, че в случая неправилно е ангажирана отговорността на К.С., тъй
като не е доказано от страна на органите по приходите, че именно това лице е
укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа
по приходите. В този смисъл, в хода на ревизията не са извършени никакви
процесуални действия, които да докажат тези факти, като същите не са и посочени
конкретно в оспорения РА. Видно е, че от страна на органите по приходите са
приобщени с протокол издадените на дружеството РА, ведно с РД и доказателствата
към тях, както и са изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице.
Липсват обаче анализ и съответно доказателства за извършените от лицето
действия за укриване на обстоятелства. Приобщаването на РА очевидно в никакъв
случай не е равнозначно на точното и конкретно установяване на размера на
дължимите към бюджета данъци. В случая липсва каквото и да е логично и
последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях
изводи, относно наличието на причинна връзка между укриването на данни от
страна на С. и неудовлетворените вземания. Вместо това, органите по приходите
са посочили единствено, че жалбоподателят със своето поведение е възпрепятствал
събирането на задълженията. Как обаче е сторено това при положение, че както в
хода на въпросните две ревизии, така и към датата, на която същият е продал
своите дружествени дялове на Ю.С., дружеството е разполагало както с вземания
от трети лица, така и с касова наличност и със суми по банковата си сметка,
което обстоятелство самите ревизиращи са посочили, че се установява от
публикуваните ГФО. Проверка в счетоводството на това дружество обаче не е била
извършвана, в т.ч. липсват данни да са предприети действия по чл. 230, ал. 2 от ДОПК чрез отправяне на искания до лицата – длъжници, като органите по приходите
са се задоволили да цитират единствено разпоредбата на чл. 230 от ДОПК и да
посочат, че в случая липсвало признание от третите лица. Как обаче тези трети
лица да признаят задълженията си към „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД без от публичния
изпълнител да е отправено такова искане, не става ясно, още повече, че едва ли
са наясно с данъчно-осигурителната сметка на същото това дружество и наличието
на задължения за данъци и ЗОВ.
С оглед конкретиката на текущия казус е необходимо да се посочи, че цялата
процесуална активност на органите по приходите, както в хода на ревизионното
производство, така и в настоящото съдебно производство, е изчерпана с
приобщаването на преписките, по които на задълженото лице „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД
са издадени 2 бр. РА и на информация от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП -
Пловдив, като дори не е присъединено изпълнителното дело, с оглед извършването
на проверка за предприетите от публичните изпълнители действия. Действително,
органът се е позовал на писмо изх. № С190016-178-0003188/25.01.2019 г. на
публичен изпълнител (л. 1411), от което обаче не става ясно каква е причината в
хода на извършваната на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ООД ревизия, издаденото ПНПОМ №
С170016-023-0000994/20.03.2017 г. да е връчено на 23.04.2018 г., т.е. близо
година след неговото издаване, съответно ПНОМ № С170016-023-0002961/11.08.2017
г. да е връчено на 11.08.2018 г. – отново една година по-късно. Установява се
също така, че в писмото се посочва, че и ПНПОМ № С170016-023-0004501/21.12.2017
г., издадено при втората ревизия, е връчено на 21.12.2018 г. Възможно е в
писмото да са допуснати технически грешки, доколкото в него се посочва и че
производството по принудително изпълнение, е прекратено на 11.09.2018 г., т.е.
преди връчване на ПНПОМ, но това обстоятелство няма как да бъде проверено,
доколкото органите по приходите са се задоволили да преповторят съдържанието на
цитираното по-горе писмо, без да извършат собствена проверка и анализират
събраните доказателства. Правоприлагането обаче не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
В случая е необходимо да се съобрази и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ДОПК, съобразно която в случаите по чл. 16, 18 и 19 отговорността на третите
лица се установява с ревизионен акт. Това означава, че задълженията на
конкретното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат установени при точно
спазване на принципите за „законност“, „обективност“, „служебно начало“, „добросъвестност
и право на защита“, установени в Глава Първа от ДОПК. При това положение,
противно на посочените процесуални принципи, включително и на правилото на чл.
170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на
доказателствената тежест и изискването за главно пълно доказване на
предпоставките за постановяване на неблагоприятен за неговия адресат
административен акт, е доказване, сведено до представяне на 2 бр. РА, издадени
на дружеството, чийто управител е бил жалбоподателят. Процесуална обвързаност
на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически
състав. При процесуалната пасивност на органа по приходите задължение за съда е
да приеме за ненастъпили недоказаните факти. Впрочем, практиката на ВАС е
еднозначна в тази насока, поради което е излишно да бъде повтаряна. Бездействието
на приходната администрация се явява интерференция по отношение на уникалността
на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и
несъбирането на публичните задължения на дружеството, при която се изключва
пряката последица като кумулативна даденост. Казано по друг начин,
несъбираемостта на задълженията се явява опосредена от факти и обстоятелства
извън субективното поведение на ревизираното лице. При това положение не може
да бъде установена еднозначно невъзможността за събиране на процесните публични
вземания като пряка последица единствено от действията на ревизираното лице,
след като е налице недостатъчно активно поведение от страна на органите по
приходите. Още повече, както бе посочено, в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
отговорността на ревизираното лице е ограничена до размера на несъбраното
задължение, т.е. дори материалните активи на дружеството да не могат да
послужат за цялостно удовлетворяване на публичните задължения, това не води до
пряка последица - невъзможност за събиране на цялото публично вземане.
Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при
условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.
19, ал. 1 от ДОПК. Доколкото процесуалният ред за осъществяването й възлага
доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия
състав върху органа по приходите, то резултатът ще е отмяна на обжалвания ревизионен
акт. Изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране
отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, са незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 10 лева - заплатена държавна такса. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати и на адв. К. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство по
настоящото дело в размер на 7 244,56 лева, определено по реда на чл. 8,
ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618005558-091-001 от 26.03.2019 г., издаден от Г. И.
Н. на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Б.Г.Ч.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 366 от 17.06.2019 г. на Директор на
Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на К.Д.С., ЕГН ********** ***,
е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“
ЕООД с ЕИК ********* по ЗДДС в размер на главница 62 057,90 лв. и лихви
20 374,15 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на К.Д.С., ЕГН ********** *** (десет) лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на адвокат Г.Р.К. с адрес *** (Дом „Васил Левски“),
ет. 1, стая № 20 сумата от 7 244,56 (седем хиляди двеста четиридесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: