РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:С. Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от С. Ат. Германов Въззивно гражданско дело №
20225000500402 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260195/23.05.2022 г. по гр.д. 274/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив
(ПОС) са осъдени М. В. Ч. с ЕГН - ********** и Д. М. Ч.ов с ЕГН – ********** и двамата с
адрес: град С., ул. “Р.“ № 12, ет. 1, ап. 5 да заплатят на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на В.
А. Ч. с ЕГН - **********, със съдебен адрес: град П., бул. “Ш.с.“ № 161, вх. В, ет. 1 - адв. М.
- АК П. сумата в размер на 27390-двадесет и седем хиляди триста и деветдесет лева за
обогатяването им от увеличението на стойността на апартамент с идентификатор № ......,
находящ се в град П., община П., област П., ул. „Л." № 45, етаж 8, апартамент № 24 от
сграда 4 разположена в поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент, с площ на обекта от 99,80 кв.м,
брой нива на обекта – 1, състоящ се от антре, две спални, дневна, кухня, перално, баня,
тоалетна и две тераси, който обект е разположен в сграда с идентификатор № .....4 находяща
се в град П., ул. „Л." № 45, вследствие на извършени полезни разноски за извършването на
следните строително-монтажни работи: шпакловка и боядисване на стени, под и настилка
на под, кухненско обзавеждане, обзавеждане за баня и тоалетна, ведно със законната лихва,
считано от 05.02.2020 г. - датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане. Със същото решение са осъдени М. В. Ч. и Д. М. Ч.ов да заплатят на В. А. Ч.
1
сумата в размер на 3670,60-три хиляди шестстотин и седемдесет лева - представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите М. В. Ч. и Д.
М. Ч.ов, които чрез адвокат М. Г. – АК – П. са го обжалвали като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, като необосновано и материалноправно незаконосъобразно. Излагат се конкретни
доводи свързани с анализ на показанията на свидетелите и експертното заключение.
Оспорва се заплащането на труд и материали единствено от ищеца Ч., сочат се
противоречия в събраните гласни доказателства, коментира се произхода на средствата и
доходите на съпрузите Ч.и. Моли се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне
на предявения иск и в условията на евентуалност – присъждане в полза на ищеца на сума,
действително отговаряща на направените от него разходи. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – В. А. Ч., чрез адвокат С. М. – АК – П. е внесъл отговор на
въззивната жалба. Същата се оспорва изцяло като неоснователна. Счита решението на ПОС
за правилно, като се твърди, че не са налице сочените в жалбата пороци, а съдът е обсъдил и
ценил всички доказателства поотделно и в съвкупност, като изводите му са обосновани.
Според въззиваемия без значение е произходът на средствата, с които Ч. е плащал и това е
въпрос извън предмета на делото, а жалбоподателите са интерпретирали гласните
доказателства превратно. Излага конкретни доводи против аргументите в жалбата. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица –
ответници по делото; засягат неблагоприятно за тях първоинстанционното решение и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от В. А. Ч. иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД против М. В. Ч. и Д. М. Ч.ов. В исковата молба се е твърдало, че е организирал
по стопански начин, възложил е и лично е заплатил извършването на строително-монтажни
работи (СМР) в недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
......, намиращ се в град П., община П., област П., ул. „Л." № 45, етаж 8, апартамент № 24 в
сграда 4 разположена в поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент, с площ на обекта от 99,80 кв.м
брой нива на обекта - 1 състоящ се от антре, две спални, дневна, кухня, перално, баня,
тоалетна и две тераси, обект разположен в сграда с идентификатор № .....4, находяща се в
град П., ул. „Л." № 45, който имот е собственост на ответниците в режим на съпружеска
имуществена общост (СИО). Ищецът е твърдял, че ответницата М. Ч. е дъщеря от първия
брак на настоящата му съпруга. Смятал е, че в един бъдещ момент апартаментът, ще стане
негова собственост и за това е извършил СМР в този апартамент. Ответниците са знаели, че
2
тези работи се извършват от ищеца, но не са се противопоставили. Ищецът е твърдял, че
извършените СМР по мярка, количество, единична цена, стойност към 2019 година с
печалба и ДДС, стойност на труд и стойност на материали, са били както следва: В хол-
дневна с кухненски бокс: стойност към 2019 г. с печалба и ДДС, труд и материали: Фина
шпакловка по стени и тавани - 714,07 лева; Грундиране на стени и тавани с латексов грунд -
406,56 лева; Латексова боя стени и тавани латекс трикратно - 1043,75 лева; Изравнителна
подова шпакловка - 276,17 лева; Настилка под с ламиниран паркет - 1091,18 лева; Доставка
и монтаж кухненско обзавеждане /шкаф, плотове/ - 5940,00 лева; Доставка и монтаж на
кухненска мивка - 290,40 лева; Доставка и монтаж аспиратор - 184,80 лева; Доставка и
монтаж батерия смесителна - 158,40 лева; Доставка и монтаж бойлер и кухня - 198,00 лева;
Доставка и монтаж фурна с котлони - 924,00 лева; Доставка и монтаж съдомиялна - 1056,00
лева. Във входно антре коридор – 2 броя: Фина шпакловка по стени и тавани - 438,19 лева;
Грундиране на стени и тавани с латексов грунд - 249,49 лева. Латексова боя стени и тавани
латекс трикратно - 640,51 лева или общо рекапитулация, както следва: Хол /дневна с
кухненски бокс/ - 12280 лева - труд и материали; Входно антре и коридор – 2 бр. - 190 лева;
Спалня - 1200 лева; Спалня - 1200 лева; Баня-тоалетна - 6600 лева; Тоалетна - 2860 лева.
Транспортни разходи - 270 лева; Ел.зареждане - 920 лева; Пренос строителни материали и
отпадъци - 160 лева, или общо 27390 лева. Според твърденията на ищеца описаните работи
са били извършени в края на 2017 година и началото на 2018 година. Твърдяло се е, че
ответниците са се обогатили за негова сметка със сумата от общо 27390 лева,
представляваща сумата, с която ищецът е обеднял, тъй като ответниците са си спестили
разходите, които е следвало да направят за извършването на тези СМР. Поискал е те да
бъдат осъдени да му върнат сумата в размер на 27390 лева. В свои писмени отговори на ИМ
ответниците М. Ч. и Д. Ч. са заявили, че ищецът е ползувател на процесния имот и че искът
е неоснователен. Според тях, част от работите представлявали текуща поддръжка на имота,
като например: боядисването с латекс по стени и тавани и др., която поддръжка по закон е
задължение на ползвателите на същия имот. Твърдели, че те не са ползуватели на имота, тъй
като живеят и работят в град С., а ползуватели на имота са семейство В. и Р. Ч.и, които
живеят и работят в град П., както и допуснати, евентуално, от тях трети лица. Ответниците
са твърдели, че семейство Ч.и, в т.ч. и ищецът, като техни родители имали свободен достъп
до имота и го стопанисвали, както намерят за добре. Поискали са от ПОС да отхвърли иска.
Окръжен съд Пловдив е приел за установено следното: Налице е факт, приет от съда за
безспорен - че ответниците се намират в граждански брак. По делото са били събрани гласни
доказателства: показанията на свидетелите А.Х., Т.Б., К.Л. и Р.Д.-Ч.а. От гласните
доказателства са били установени следните обстоятелства: Свидетелят Х. е посочил, че е
работил по апартамент на ищеца, намиращ се на ул. “Л.“, зад Л., срещу стадион „Б.“,
считано от 05.12.2017 г. Направил е основен ремонт на целия водопровод, смяна и
преместване на водомери, смяна на главения кран, нови обратни води, ново разпределение
на всички води и тоалетни, мивки, сифони, свързване към кухнята, къртене на замазката в
двете мокри помещения, изнасяне на замазката и след поставянето на фаянса е започнал
монтажа на структурите, на вградени смесители, душове, шкаф, мивки, огледала, аксесоари,
3
душ-кабина, пералня автоматична, намираща в коридора между двете мокри помещения.
Свидетелят е бил категоричен, че ищецът д-р Ч. му е възлагал работите, които е трябвало да
извърши в апартамента. Приключил основната работа през месец февруари 2018 г., след
това имал още малко допълнителна работа и последно е бил в апартамента през месец юни
2018 г. Свидетелят е твърдял, че за закупуването на материалите и за труда му, средства му е
предоставял само ищеца - за материали около 4000 лева, а за труд - 3500 лева. Свидетелят Б.
е посочил, че в апартамента на ищеца намиращ се зад Л. на ул. “Л.“ № 35 в П. е извършил
цялостен ремонт със следните дейности: измазване на банята, подова замазка, поставяне на
плочки в тоалетната, в пералното и в банята, цялостна шпакловка на стени, тавани,
грундиране и боядисване и малка част ел.инсталация. Свидетелят твърдял, че тези дейности
са му били възложени да извърши от ищеца д-р Ч.. Свидетелят посочил, че са работили
около два месеца през зимата на 2017 г.-2018 г. За работата си е получил 6000 лева, а за
материали 4000 лева. Свидетелят Л. е твърдял, че е изработил за апартамента на ищеца,
находящ се на ул. “Л.“ кухнята, пода, гардеробите, шкафове, портмантата, окачвал е
огледала. Според показанията му е работил от пролетта на 2017 г. до 2019 г. – на няколко
етапа. Работата му е била възложена от ищеца Ч.. Труда и материалите са му заплащани от
ищеца, веднъж 800 лева са му платени от съпругата му г-жа Ч.а. Свидетелят е
категоричен,че работата му е заплатена от ищеца и е на стойност общо около 8500 - 9000
лева. Свидетелката Р.Д.-Ч.а е посочила, че процесния имот е закупен на името на
ответницата, с част от парите на ищеца. Свидетелката е твърдяла, че ищецът е вложил
средства в ремонта на апартамента, със съзнанието, че ще му бъде учредено право на
ползване. Впоследствие обаче се установило,че ответницата не е била учредила така
уговореното право на ползване и това е бил повода ищецът да заведе дело за разноски.
Свидетелката посочва,че претендираните от ищеца разноски са сторени. Закупените от
ищеца материали и движими вещи са използвани и монтирани в апартамента на
ответниците. Средствата за труд са заплащани както от ищеца, така и от свидетелката.
Свидетелката посочила, че ответниците са се противопоставяли на ремонта, извършен от
ищеца. По делото са били приложени писмени доказателства, установяващи закупени от
ищеца и съпругата му - свидетелката Р. Ч.а вещи и строителни материали, както и
доказателства, установяващи техните доходи за релевантния период. От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице М., прието от ПОС като
компетентно и обосновано, се е установило, че увеличената стойност на имота от
подобренията е 34031,08 лева, а стойността на СМР към 2019 г. с ДДС е 27390,65 лева. От
заключението на СОЕ се е установило, че пазарната стойност на процесния имот за
квадратен метър без извършените подобрения е 654,77 евро, а с претендираните подобрения
- 780,51 евро. От заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза се установило,
че пазарната стойност на процесния имот към 01.01.2018 г. е 98000 евро, към 25.03.2022 г. -
123000 евро. Увеличената стойност на процесния имот към 01.01.2018 г. е 40978 лева, а към
25.03.2022 г. е 40838 лева.
В решението си ПОС е достигнал до следните правни изводи: Вземанията за
присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения почивали на
4
принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Цитирал е относима съдебна
практика, посочил е разликата между владелец и държател. От твърденията в исковата
молба, както и от писмените и гласните доказателства ставало ясно, че ищецът е държател
на имота, като не е имало никакви данни владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС да му
е предавано от собственика, или пък то да е осъществявано от него срещу собственика чрез
своене. Ето защо ПОС е приел, че ищецът не е държал имота за себе си с намерение да го
свои. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишавало от възможността да претендира
заплащане на извършени от него строителни дейности. Предприетите от ищеца СМР в
имота са били с оглед ползването на имота от него. В случая следвало да намери
приложение Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Според
него когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 от
ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно
лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.
Съгласно т. 4 от ППВС в случаите на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се дължи връщането на по-малката
сума между обедняването и обогатяването. С тази правна квалификация е била
поддържаната от ищеца парична претенция. ПОС е приел, че изложените фактически
твърдения и искането на ищеца, съответно установените факти по делото, преценени с
петитума на иска не сочели на правна квалификация по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Под "разноски" се
разбирали извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари,
в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на
владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика. В
решението си ПОС е посочил, че необходимите разноски са свързани с наложителността да
се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или съС.ието
му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за
извършването им. Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за
предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За разлика от необходимите
разноски, полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота
и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до
увеличение на стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. №
9/74 г., Пленум на ВС). Критерий, въз основа на който се преценява дали е налице
подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е.
възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността
му или намаляване цената на имота. От това следвало, че подобрение е налице само когато
извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение
на подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.
Според ПОС подобрение е налице, когато вложените материали, средства и труд са довели
до увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за
стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика, стига извършеното да не е
в изпълнение на договорно задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно
обогатяване. Обективното материално право я провежда последователно. То предвижда
вземане за връщане (за плащане) на това, с което притежателят на вещното право на
5
собственост се е обогатил, а подобрителят е обеднял, дори когато са изключени материално-
правните предпоставки на всеки друг иск за защита на неоснователно разместените блага
(чл. 59 ЗЗД). Когато държател е извършил подобрения в чужд имот без договорно
основание, за него е изключен искът за реално изпълнение (за плащане на тяхната
строителната стойност според уговореното). За него не възникват и исковете по чл. 72 – 74
от ЗС. При подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на държателя
възниквало парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59 от
ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума между стойността на обедняването (разходите,
които държателят е направил за строителството) и обогатяването (увеличената стойност на
имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд). Длъжник по него
е собственика на имота. Според ПОС за да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД е било необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: обогатяване на ответника по иска за сметка на ищеца,
причинна връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание за това.
Окръжният съд е приел, че от доказателствата се установявало, че посочените предпоставки
са налице. От момента на закупуване на имота през 2016 г. до настоящия момент ищецът е
негов държател, тъй като му е предоставен за ползване, без обаче същото да е учредено в
надлежна форма. Установено било, че през периода 2017 г. - 2018 г. ищецът е извършил
процесните СМР описани в исковата молба. За извършването им ищецът е направил
разноски, като вследствие тези СМР стойността на имота се е увеличила, както е било
посочено в заключението на СТОЕ. От свидетелските показания според ПОС е било
установено, че към момента на закупуване на апартамента, същия е бил в незавършен вид,
неизмазан. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗС вещният ползвател
има задължението да поддържа вещта в съС.ието, в което я е получил от собственика, което
включва и заплащане на разходите за запазването на имота. В случая обаче, от събрания
доказателствен материал се установявало, че ищецът е извършил ремонти, които са
подобрили първоначалното съС.ие на апартамента. Окръжният съд е посочил в решението
си, че независимо от това дали процесните СМР са подобрения или необходими разноски, то
и в двата случая, размерът на обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е равен на по-малката сума
между стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за
строителството) и обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на вложените от
държателя материали, средства и труд). Първоинстанционият съд се е позовал на
заключението на вещото лице Д. М. по СТОЕ, като е приел, че стойността на разходите за
извършване на СМР - труд и материали е 27390,65 лева с ДДС, а увеличената стойност на
имота към настоящия момент, в резултат от процесните СМР, съобразно заключението на
тройната съдебно-оценителна експертиза е 40838,00 лева. Оттук ПОС е извел извод, че
стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за строителството) е
по-малка от стойността на обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на
вложените от държателя материали, средства и труд). Затова и размерът на обезщетението
по чл. 59 от ЗЗД следвало да бъде равен на стойността на разходите, които е направил, а не
на увеличената стойност на имота. Съдът се е произнесъл и по въпроса, дали разходите
6
които държателят е направил за строителството следва да се приспадне ДДС или същите
следва да се присъдят с ДДС в размер на 20 %, като е счел, че този данък не следва да се
приспада от размера на присъдените суми. От събраните по делото доказателства по
никакъв начин не се установява ищецът да е получил суми под формата на възстановен
ДДС, намалявайки размера на обедняването си. ДДС от 20 % би следвало да се приспадне от
размера на присъдените суми, само в случай че подобрителят е бил регистрира по ЗДДС
търговец, който се е възползвал от правото си на данъчен кредит, възстановен по реда на чл.
92 от ЗДДС. Според ПОС ирелевантни са събраните по делото гласни доказателства, че част
от разходите за процесните СМР са правени от съпругата на ищеца и майка на ответницата
и в тази връзка не се променяли изводите на съда за основателност на претенцията, като
това обстоятелство би имало значение в друг правен спор. Затова е приел исковата
претенция за основателна.
При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в частта за присъдената главница.
С оглед изявленията на страните и доказателствата по делото не се установява
съгласие от собствениците на жилището ищеца-въззиваем да извърши на СМР в него.
Безспорно е само качеството му на държател на процесния имот. Ето защо правилно
окръжният съд е определил правната квалификация на иска по чл. 59 от ЗЗД. Неоснователно
обогатяване в тази хипотеза е налично, когато има увеличение на имуществото на ответника
за сметка на имуществото на ищеца и липсва друга възможност за правна защита на
обеднелия ищец, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от
един и същ факт. Неоснователно обогатилият се дължи да върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. Вземането за неоснователно обогатяване по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е изискуемо от деня на разместване на благата. Правилно е разпределена
от ПОС доказателствената тежест - ищецът да докаже своето обедняване и обогатяването на
ответника, както и причинната връзка между тях, а ответниците да докажат, ако има такова -
основанието на своето обогатяване.
В хода на първоинстационното производство, а и пред настоящата инстанция не се
спори между страните относно факта на извършени строително-монтажни дейности в
апартамент № 24, намиращ се в П., ул. „Л." № 45, сграда 4, етаж 8, апартамент № 24 с
идентификатор № ....... Спори се относно обема им, както и кой ги е организирал, и кой ги е
заплатил, какъв е произходът на средствата. Оспорвана е била увеличената стойност на
имота, поради което са били изслушани пред ПОС две единични и една тройна експертизи.
Фактът на извършените СМР е установен, както от показанията на свидетелите, така и
от приетата първоначална съдебно-техническа и оценителска експертиза (л. 78) в частта й
относно стойността на СМР с ДДС и без ДДС. Вещото лице е работило съгласно
поставените задачи, като се е произнесло относно подобренията към момента на
извършването им (а не само към 2019 г.), както и към момента на съставяне на
заключението. Не е искано назначаване на повторна експертиза в тази й част. Включително
и след оглед вещото лице е констатирало наличието на извършени СМР, отговарящи на тези
7
твърдяни в ИМ. В своите отговори на ИМ, двамата въззивници за доказване на твърденията
си, че те са извършили – организирали и заплатили процесните СМР са поискали общо
трима свидетели за установяване на факти и обстоятелства, свързани с ремонта, с плащания
на ръка на изпълнителите, със закупуване и транспортиране на строителните материали,
оборудването на процесното жилище, като в първо открито съдебно заседание е уточнено,
че тези свидетели са работник - извършил конкретни видове работи, като му е плащано а
ръка, другият е бил - доставчик на строителни материали и ще установява заявките,
доставките и плащането, а третият - ще установява произхода на средствата и начина на
плащане на част ремонтите. Представили са писмени доказателства – фискален бон и
гаранционна карта на името на съпругата на ищеца и майка на първата ответница – Р.Д.-Ч.а
(л. 41-42) но те са неотносими към предмета на спора, тъй като климатичните инсталации не
са заявени в ИМ и са извън предмета на делото. Не може да се установи купувачът, респ.
платецът в останалите представени документи – фискални бонове, гаранционни карти,
фактури, складови разписки (л. 43-52), независимо, че за част от тях може да се направи
извод за съвпадение в вложените в ремонтите ВиК материали.
Тримата разпитани свидетели на ищеца са организирали и извършили процесните СМР
– св. А. Х. за направа на ВиК инсталации, обзавеждане и оборудване на баня и тоалетна; св.
Т.Б. – измазване, подова замазка, поставяне на плочки, шпакловки, грундиране и боядисване
и част от ел.инсталация и св. К.Л. – ламинати, вътрешен интериор, гардероби, шкафове,
портманта, огледала. И тримата свидетели са категорични – плащано им е единствено и
само от ищеца Ч.. Оспорването на достоверността на показанията им е свързвано от
ответниците с годишните им декларации по ЗДДФЛ, но според настоящия състав
декларирането или не на доходите от извършените процесни СМР е въпрос на данъчни
правоотношения, които са ирелевантни в настоящия процес. А достоверността на
показанията им по конкретния предмет на делото произтича от тяхната незаинтересованост,
от пълнотата и подробните описания на извършените СМР, тяхна непротиворечивост с
останалите обективни доказателства по делото при съпоставянето им. Независимо, че
ответниците процесуално са декларирали и са искали допускане на свидетели като преки
очевидци и извърващи процесните СМР, закупуването на материали, плащането, на
практика е ангажиран от тях само един свидетел (различен от заявените с отговора на ИМ) и
това е майката на първата ответница и съпруга на ищеца – св. Р.Д.-Ч.а. Особеното
положение в отношенията й и с двете страни на тази свидетелка (майка и съпруга),
възможната й заинтересованост, изискват преценка на достоверността на показанията й с
оглед всички други данни по делото, съгласно чл. 172 от ГПК. Налице са различия относно
монтажа на ламинирания паркет в имота, както и относно това, кой е плащал на св. К.Л..
Поради незаинтересоваността на Л. следва да бъде дадена вяра на неговите показания,
относно това кой му е платил изработката, а това е ищецът-въззиваем. Този свидетел
обяснява и за случай, когато св. Ч.а е теглила сума с банковата карта на съпруга си – ищецът
Ч. и с тези негови пари му е платила част от извършените СМР.
Доказателственият процес пред ПОС е бил насочен и към установяване на доходите на
8
ищеца, доходите на неговата съпруга и майка на първата ответница, както и
съществуващите между ищеца и първата ответница облигационни отношения, като
последните са извън прекия предмет на доказване по делото, но детерминират особените
отношения между страните по повод настоящия спор. Така ищецът-въззиваем Ч. е получил
при пенсионирането си от работодателя еднократно (извън получаваното дотогава трудово
възнаграждение, а след това пенсия) като обезщетение по КТ общата сума от 23802,12 лева,
докато майката на първата ответница – св. Р. Ч.а е получавала сходни суми, но като трудово
възнаграждение за съответна цяла година, разпределени помесечно и необходими за
издръжката й. Т.е. ищецът е доказал произхода на средствата за процесните СМР и
разполагаемостта с тях за вложението им в апартамента на настоящите въззивници.
С оглед на горното въззивната инстанция счита, че жалбата на ответниците в частта
относно присъдената главница е неоснователна и решението на съда в тази му част следва
да се потвърди.
Не се установи в исковата молба или с последващо искане по реда на чл. 214, ал. 2 от
ГПК ищецът Ч. да е претендирал присъждане на законна лихва след образуване на делото
пред първоинстанционния съд. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба
макар и да няма характер на самостоятелен иск, има самостоятелно материалноправно
съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се
включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй
като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Налице е произнасяне в обжалваното
решение по непредявен иск, поради което в тази му част решението като недопустимо
следва да бъде обезсилено.
С оглед изхода на спора съдът следва жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на
В. Ч. направените от него пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1360 лева.
Водим от горното Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260195/23.05.2022 г. по гр.д. 274/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив (ПОС), с което са осъдени М. В. Ч. с ЕГН - ********** и Д. М. Ч.ов с ЕГН –
********** и двамата с адрес: град С., ул. “Р.“ № 12, ет. 1, ап. 5 да заплатят на основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД на В. А. Ч. с ЕГН - **********, със съдебен адрес: град П., бул. “Ш.с.“ №
161, вх. В, ет. 1 - адв. М. - АК П. сумата в размер на 27390-двадесет и седем хиляди триста и
деветдесет лева за обогатяването им от увеличението на стойността на апартамент с
идентификатор № ......, находящ се в град П., община П., област П., ул. „Л." № 45, етаж 8,
апартамент № 24 от сграда 4 разположена в поземлен имот с идентификатор № .... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент, с площ на
обекта от 99,80 кв.м, брой нива на обекта – 1, състоящ се от антре, две спални, дневна,
9
кухня, перално, баня, тоалетна и две тераси, който обект е разположен в сграда с
идентификатор № .....4 находяща се в град П., ул. „Л." № 45, вследствие на извършени
полезни разноски за извършването на следните строително-монтажни работи: шпакловка и
боядисване на стени, под и настилка на под, кухненско обзавеждане, обзавеждане за баня и
тоалетна, както и да му заплатят сумата в размер на 3670,60-три хиляди шестстотин и
седемдесет лева - представляваща сторените в производството пред окръжния съд съдебно-
деловодни разноски.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260195/23.05.2022 г. по гр.д. 274/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив, в частта, с която съдът е осъдил М. В. Ч. с ЕГН - ********** и Д. М. Ч.ов с ЕГН –
********** и двамата с адрес: град С., ул. “Р.“ № 12, ет. 1, ап. 5 да заплатят на В. А. Ч. с
ЕГН - **********, със съдебен адрес: град П., бул. “Ш.с.“ № 161, вх. В, ет. 1 - адв. М. - АК
П. законна лихва върху сумата от 27390 лева, считано от 05.02.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. В. Ч. с ЕГН - ********** и Д. М. Ч.ов с ЕГН – ********** и двамата с
адрес: град С., ул. “Р.“ № 12, ет. 1, ап. 5 да заплатят на В. А. Ч. с ЕГН - **********, със
съдебен адрес: град П., бул. “Ш.с.“ № 161, вх. В, ет. 1 - адв. М. - АК П. 1360 лева разноски
по делото пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10