№ 71734
гр. София, 04.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20241110129483 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба от 07.10.2024г., подадена от Б. К. В.
срещу Д. К. В., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Д. К. В. не е собственик на външна площадка
с размери 1,75/4м пред входната врата на двуетажната жилищна сграда със застроена площ
от 82,6 кв.м. в поземлен имот с идентификатор *********,295, външно стълбище от 3
стъпала с височина 16 см, от южната страна на сградата, входно антре със застроена площ от
7,6 кв.м. и размери 1,75/4,35 кв.м., склад с вход от вътрешен коридор, с площ от 3,6 кв.м. и
размери 2,85/1,25 кв.м. и стълбище, което е развито надясно и води до първия, втория и
таванския етаж с площ от 4,55 кв.м. и размери 3,25/1,40 м., тъй като процесните помещения
не са обслужващи части, които са конструктивно и функционално свързани със сградата –
десен близнак на ответника Д. В., те не могат да съществуват като самостоятелен обект на
правото на собственост, и поради настъпилите изменения в тяхната функционалност, не
следва да се приемат като принадлежност към сградата на ответника, поради което и не
могат да я следват като главна вещ, с оглед разпоредбата на чл. 98 ЗС, а същите на
основание чл. 97 ЗС, поради вида и предназначението, за което се използват, са
присъединени към сградата собственост на Б. В., като неделимо свързани с нея, като главна
вещ.
Ищецът твърди, че Решение № 13792 от 30.08.2016г., постановено по гр.д. №
28084/2014г. по описа на СРС, 51-ви състав, потвърдено в тази част с Решение № 6061 от
22.08.2017г. постановено по в.гр.д. № 2130/2017г. по описа на СГС, II-А въззивен състав,
влязло в сила на 23.08.2018г., бил отхвърлен предявеният от него срещу ответника Д. К. В.
иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на Б. К. В. за собственик на процесните по
настоящото дело външна площадка външна площадка с размери 1,75/4м пред входната врата
на двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 82,6 кв.м. в поземлен имот с
идентификатор *********,295, външно стълбище от 3 стъпала с височина 16 см, от южната
страна на сградата, входно антре със застроена площ от 7,6 кв.м. и размери 1,75/4,35 кв.м.,
склад с вход от вътрешен коридов, с площ от 3,6 кв.м. и размери 2,85/1,25 кв.м. и стълбище,
което е развито надясно и води до първия, втория и таванския етаж с площ от 4,55 кв.м. и
размери 3,25/1,40 м., както и за осъждане на ответника да предаде владението върху тях.
За да постанови това решение съдът бил приел, че видно от типа на процесните
помещения и тяхното предназначение, същите нямат характера на самостоятелни обекти, а
представляват функционално свързани части на самата сграда. Става въпрос за външна
площадка, външно стълбище от 3 стъпала и стълбище, което било развито надясно и водело
до първия, втория и таванския етаж, които в никакъв случай не могат да съществуват без
основната сграда, за чието обслужване са предназначени. Съдът е приел, че това ги определя
като принадлежност към сградата на Д. В., поради което и те следват главната вещ, което
1
означава, че носителят на правото на собственост върху сградата – десен близнак е носител
на правото на собственост и по отношение на тези общи обслужващи части – външна
площадка, външно стълбише, входно антре, коридор и склад. С оглед на това двете съдебни
инстанции са приели, че процесните обекти следват главната вещ, която е сградата на
ответника Д. К. В. и не могат да бъдат придобити от ищеца Б. К. В. по приращение, макар
че се намират в неговия поземлен имот.
След приключване на този процес, с Решение от 03.09.2021г., постановено по гр.д. №
15556/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав, влязло в сила на 31.12.2022г., бил отхвърлен
предявен от ответника в настоящото производство Д. К. В. срещу ищеца Б. К. В. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 192 ЗУТ за признаване за установено, че Д. В.
е носител на ограничено вещно право на преминаване през имот с размери 2 м./1,10 м./2
м./1,10 м., намиращ се непосредствено пред външно стълбище и външна площадка,
прилежащи към сграда с идентификатор 11884.5615.202.1, част от поземлен имот с
идентификатор 11884.5615.295, собственост на Б. В., както и иск с правно основание чл. 109
ЗС с искане Б. В. да се въздържа от фактически и правни действия, с които се ограничава
или засяга упражняването на ограниченото вещно право на преминаване на Д. В. на
гореописаната част от имот.
За да постанови този резултат съдът бил приел, че имотът на Д. К. В. има излаз на
улица, откъдето той влиза в своя имот, обикаля къщата и тогава влиза през имота на
ответника, т.е. не му е необходимо да влиза през имота на ответника, за да достигне до
собствения си имот, какъвто е смисълът на сервитута. В конкретния случай ищецът има
достъп до собствения си имот, но доколкото сградата е построена на самата регулационна
линия, за да влезе в къщата си ползва част от имота на ответника, което не може да обуслови
възникване на сервитутно право. По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС
съдът бил приел, че ответникът Б. В. не бил забранявал, респ. възпирал ищеца Д. В. да
ползва стълбите и площадката, нито е създал пречки за това, освен това не се установявало
към този момент ответникът да е изградил ограда, с която да е преградил стълбището и
площадката.
След влизане в сила на това решение, на 22.03.2023г. ищецът в настоящото
производство Б. В. монтирал метална ограда между двата имота, с която прекратил достъпа
на ответника Д. В. до процесната стълбищна площадка и стълбище, поради което те вече не
били обслужващи части, които са конструктивно и функционално свързани към сградата на
ответника Д. В.. До поставянето на оградата, достъпът до имота на ответника се
осъществявал през процесната площадка и стълбище, а след тяхното преграждане от ищеца,
ответникът престанал да ги използва и осъществявал достъп до имота си, без да навлиза в
имота на ищеца. Доколкото било безспорно, че тези процесни части били изградени върху
собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор 11884.5615.295, то след поставяне на
оградата, която ги отделяла от сградата на ответника, те били изгубили обслужващата си
функция по отношение на сградата на ответника и престанали да бъдат част от нея по
смисъла на чл. 98 ЗС.
С разпореждане от 31.08.2024г. съдът е указал на ищеца да уточни правния си
интерес от предявения отрицателен установителен иск с оглед влязлото в сила решение
между страните, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на ищеца срещу същия ответник по
отношение на същите имоти.
С молба-уточнение от 07.10.2024г. ищецът е развил сходни съображения, основани на
влязлото в сила решение от 03.09.2021г., постановено по гр.д. № 15556/2020г. по описа на
СРС, 31-ви състав и изграждането на металната ограда.
Съдът, като взе предвид така изложените твърдения и уточнения, намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
2
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес, производството се прекратява.
В настоящата хипотеза за ищеца Б. К. В. не е налице правен интерес от
предявяването на нов иск за собственост /отрицателен или положителен/ срещу Д. К. В. по
отношение на процесните обекти. Това е така, защото правото на собственост на ищеца
върху тях вече е отречено с влязлото в сила на 23.08.2018г., Решение № 13792 от
30.08.2016г., постановено по гр.д. № 28084/2014г. по описа на СРС, 51-ви състав, потвърдено
в тази част с Решение № 6061 от 22.08.2017г., постановено по в.гр.д. № 2130/2017г. по описа
на СГС, II-A въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 453
от 23.08.2018г., постановено по гр.д. № 4903/2017г. на ВКС, II г.о., ГК. Решението е
постановено между същите страни и по отношение на същия предмет. При това положение,
за да възникне правен интерес от завеждането на нов иск, следва да са налице нови факти от
значение за правото на собственост, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция по посоченото дело.
Влязлото в сила решение от 03.09.2021г., постановено по гр.д. № 15556/2020г. по
описа на СРС, 31-ви състав, не представлява такъв факт, тъй като същото касае различно
материално право. Негов предмет не са процесните обекти /площадка, стълбище и пр./, а
твърдяното от ответника в настоящото производство Д. В. право на преминаване през
поземления имот на ищеца Б. В.. С цитираното решение съдът е приел, че поземленият имот
на Д. В. има собствен вход от ***, поради което не е необходимо достъпът до него да се
извършва чрез преминаване през поземления имот на Б. В., както и че необходимостта от
ползване на стълбищната площадка и стълбището, изградени в поземления имот на Б. В., не
поражда за Д. В. сервитутно право на преминаване през чуждия поземлен имот. Това
решение не постановява нещо различно спрямо влязлото в сила решение по
ревандикационния иск, тъй като не касае правото на собственост върху стълбищната
площадка и стълбището, а единствено установява между страните, че тяхното ползване от Д.
В. не поражда за него сервитутни права върху чуждия поземлен имот, в който са изградени.
Следователно единственото ново обстоятелство, възникнало след приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция в производството по ревандикационния иск, е
това, че на 22.03.2023г. ищецът по настоящото дело Б. В. самоволно е отнел фактическата
власт върху процесните обекти от ответника Д. В., преграждайки ги с метална ограда,
въпреки че искът му за предаване на владението върху тях е бил отхвърлен. Подобно
фактическо действие би могло да има значение единствено за поставяне началото на
давностно владение в полза на ищеца върху процесните обекти, на каквото, обаче, ищецът
не се позовава, нито е възможно да се осъществи с оглед установената с влязлото в сила
решение характеристика на обектите. Обстоятелството, че ищецът е отнел от ответника
фактическата власт върху тези обекти, не води до каквито и да било промени по отношение
на техния правен статут на функционално свързани със сградата на ответника
принадлежности, които следват главната вещ, и в тази насока не са налице изменения
спрямо фактическото и правно положение, което е съществувало към датата на приключване
на съдебното дирене пред въззивната инстанция в производството по ревандикационния иск.
За правния статут на функционално свързана с главната вещ принадлежност е без значение
дали тя продължава да се намира във фактическата власт на собственика на главната вещ и в
този смисъл отнемането на това владение от страна на ищеца не обосновава правен интерес
от преразглеждането на този статут по исков ред. Качеството на принадлежност на
стълбищната площадка към сградата на ответника произтича от функционалната й връзка
със сградата, а тя не може да бъде прекъсната чрез фактическото й преграждане с ограда от
трето за собствеността на главната вещ лице, каквото е ищецът.
Ето защо съдът намира, че липсва ново обстоятелство, обосноваващо правен интерес
за ищеца Б. К. В. от предявения отрицателен установителен иск за собственост. Същият е
процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130
3
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 166770 от 22.05.2024г.,
подадена от Б. К. В. срещу Д. К. В..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4