Р Е
Ш Е Н
И Е
№
31
08.03. 2017
г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария М.
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 574 по описа на съда за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на страните
по делото срещу решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.
№1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, в различни негови части,
както следва:
- по въззивна жалба на Д.В.М., подадена чрез адв. Д.Б.,
против решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д. №1568/2015 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, в която на С. и Б. Ч. е признато
право на задържане на апартамент на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с
идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник
на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев"
/бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма. под обекта:
10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3 на основание чл. 72, ал. 3
ЗС до заплащане на сумата от 92 564 лв.
от Д.В.М. представляваща увеличената стойност на имота, вследствие на
направените от тях подобрения, на основание чл. 74, ал. 2 ЗС.
Жалбоподателката е настоявала, че решението на окръжния
съд в обжалваната му част е неправилно,
като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му и отхвърляне на претенцията за право
на задържане до заплащане на извършените в имота подобрения от 92 564 лв.
Изложила е оплаквания за неправилна оценка на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и експертизи, вследствие на което съдът
достигнал до неправилни правни изводи за основателност на възражението за право
на задържане до заплащане на подобрения в посочения размер, като не съобразил и
възражението за изтекла погасителна давност. Молила е за отмяна на решението на
окръжния съд в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за подобрения и
правото на задържане до заплащането им.
Ответниците С., Б. и Д. Чифутови, чрез адв. К.м., са
подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба и са молили за
потвърждаване решението на окръжния съд в обжалваната му част, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
- по насрещна въззивна жалба с вх.№ 25133/16.09.2016 г.,
подадена общо от С.Ч. и Б.Ч., подадена
чрез адв. К.М., с която се обжалва
решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д. №1568/2015 г. по описа на
Варненския окръжен съд, както следва: - по насрещна въззивна жалба на С.Ч. и Б.Ч.
против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която срещу тях е уважен иска по
чл.108 от ЗС и са осъдени да предадат на Д.В.М. владението на АПАРТАМЕНТ на
втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри,разположен в сграда № 1 в поземлен
имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес:
ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, САМО за ЧАСТТА от 1/4
ид.част от процесния имот; - по насрещна въззивна жалба на С.Ч. В ЧАСТТА, с
която тя е осъдена на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати на Д.В.М. сумата от
3 383,91 лв. (от общото за тримата ответници задължение по чл.59 от ЗЗД в
размер на 10 151,74 лв.), представляващи обезщетение за лишаване от
правото й да ползва собствения й апартамент от 121.30 кв.м с идентификатор
10135.5504.310.1.2.; - по насрещна въззивна жалба на Б.Ч. В ЧАСТТА, с която той е осъден на осн. чл. 59
от ЗЗД да заплати на Д.В.М. обезщетение за лишаване от правото й да ползва
собствения й апартамент от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, ЗА
ГОРНИЦАТА НАД сумата от 2 537,93
лв. до размер на сумата от 3 383,91 лв. (от общото за тримата ответници
задължение по чл.59 от ЗЗД в размер на 10 151.74 лв.).
С. и Б. Ч. са сочили, че решението на окръжния съд в
обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния закон, молили са за отмяната му в тези части и отхвърляне
на иска за собственост по чл. 108 от ЗС до размер на ¼ ид.част от имота,
както и за отхвърляне на исковете по чл. 59 от ЗЗД в обжалваните им части.
Молили са и за присъждане на разноските по делото.
Д.М., чрез адв. Б. е подала писмен отговор, с който е
оспорила насрещната въззивна жалба, молила е за оставянето й без уважение и
потвърждаване на обжалваната част от първоинстанционното решение по изложени
съображения за правилността му.
Съдът като извърши служебна проверка, намира обжалваното
решение за частично недопустимо в установителната част по иска по чл. 108 от
ЗС, с което е установено спрямо настоящите въззиваеми, че Д.В.М. е собственик
на процесното жилище за горницата над ¾ ид.части от имота, т.е за
¼ от него. Това е така по следните съображения:
Доколкото предмет на въззивното производство е
решението на окръжния съд, с което е уважен по отношение на С. и Б. Чифутови
искът по чл. 108 от ЗС до размер на ¼ ид.част от имота, съдът с оглед
служебната проверка за допустимостта на решението в обжалваната част е извършил проверка
за редовността на исковата молба.
В
исковата си молба, ищцата е твърдяла, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда – апартамент на втори етаж с площ от 121,30 кв.м. с идентификатор №
10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна,
разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град
Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо
Манолов/ № 7, както и че имотът придобила по наследство от своя баща В.
И. М.,
починал на 24.06.2011 г., като собствеността й по наследство била призната с
нотариален акт № 87, том XII. рег. 5000 дело № 2375 от 17.03.2014 год. на
служба по вписванията гр.Варна. Ответниците били допуснати в имота от
наследодателя й и понастоящем продължавали да го ползват. Заявила е искане за
осъждане на ответниците С., Б. и Д. Ч.
да й предадат владението на имота и да заплатят обезщетение за лишаването й от
ползването му от м. юли 2011 г. – до завеждане на иска 22.04.2015 г.
Така
подадената искова молба е била нередовна, защото извън позоваването на
наследствено правоприемство от баща й (което не съставлява самостоятелен
придобивен способ), ищцата не е навела твърдения за основанието на което
нейният баща е придобил собствеността на имота в съответствие с разпоредбата на
чл.77 от ЗС, като не е заявила и искане за признаването й за собственик на
конкретното придобивно основание.
Както
е прието с решение №21 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3530/2015 г., I г.о.,
искът с правна квалификация чл.108 от ЗС е в защита на правото на собственост.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона (чл.77 ЗС). Това означава, че при предявяване на
иск по чл.108 ЗС, ищецът е длъжен да въведе твърдения за конкретен придобивен
способ, от който извежда своето право на собственост. Юридическите факти или
фактическият състав в хипотезиса на правната норма, която
предвижда въведеното от ищеца придобивно основание, са източникът на
правото на собственост, чиято защита цели ревандикационният иск. Съответно
изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК исковата молба да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът, проявява връзката между
субективното материално право, засегнато от правния спор и гражданския процес
като предвидени в закона условия и ред за неговата съдебна защита. Затова
чл.127, ал.1 т.4 ГПК възлага в задължение на ищеца да посочи белезите, които
индивидуализират заявеното за защита субективно право – източник, страни и
съдържание. Разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК приложима и за иска по
чл.108 от ЗС, изисква ищецът да въведе придобивен способ като необходимо
съдържание на редовната искова молба.
В
случая, не е достатъчно ищцата да се позове на наследственото правоприемство на
правото на собственост, а трябва да изложи фактически твърдения за
придобиването на собствеността на наследодателя й, както беше посочено по-горе
в съответствие с разпоредбата на чл. 77 от ЗС.
Такова не съставлява прилагането на
доказателства по делото – констативен нотариален акт за собственост по
наследство. Тази нередовност на исковата молба не е била поправена с последващо въвеждане на твърдения за
придобиване на собствеността и в хода на производството. Това е така, тъй като
ищцата е навеждала и принципно противоречиви твърдения в хода на
производството. Така с молба от 05.01.2016 г., в отговора на насрещния иск, тя
е изложила твърдения, че в дворното място е имало изградени две едноетажни
жилища, разположени на калкан, едното от които собствено на наследодателя й, а
другото – на брат му Кирчо Маринов. През 1996 г. и при условията на чл. 58,
ал.1 от ЗТСУ (отм.), вследствие на одобрен общ проект за надстрояване на
съществуващите две сгради с още пет жилища, само баща й осъществил
надстрояването, докато брат му Кирчо Маринов не изградил предвидените за него
жилища. Вследствие на надстрояването, наследодателят й станал едноличен
собственик на новоизградените над собствената му едноетажна постройка жилища,
от които едното е процесния апартамент на втори етаж. В първото съдебно
заседание в производството пред окръжния съд, проведено на 24.02.2016 г., процесуалният
представител на ищцата - адв. Б. е
заявила, че към момента на надстрояването, собствениците на земята са били
няколко, като надстрояването е извършено в отклонение от строителните правила и
норми и е незаконно, като нямало учредено право на строеж от другите
съсобственици на земята. Надстройката (което означава и процесното жилище на
втория етаж) била собственост на всички собственици на земята по приращение -
трима към момента на надстрояването през 1996-97 г. (В.
и К. М.
и тяхната майка – Д. И.).
Подобни на последните твърдения е навела и в писмената си защита от 29.06.2016
г., като там е посочила допълнително и че първоначално собственик на земята бил
бащата на В. и К.
М. – И.
М., който през 1975 г. дарил на двамата си
синове идеални части от нея, а след неговата смърт - съсобственици в дворното
място станали двамата братя и майка им –Д..
По отношение на надстроените два етажа
(единият от които е процесния апартамент) е поддържала, че са станали
собственост на собствениците на земята – братята В.
и К. М.
и майка им Д. И.
Такива твърдения ищцата е навела и във въззивната си жалба. Тези твърдения
противоречат на изложеното в исковата молба, че е единствен собственик на
надстроения апартамент на втория етаж.
С
оглед изложените съображения и предвид задължението на въззивната инстанция по
чл. 129 ГПК, исковата молба на Д.В.М. е оставена без
движение и на същата са дадени
указания за поправяне на нередовностите, като изложи
обстоятелства за основанието, на което твърди да е собственик на процесния
имот, съобразно разпоредбата на чл. 77 от ЗС, както и да заяви съответстващ им
петитум по установителната част от иска по чл.108 от ЗС, извън посоченото
наследствено провоприемство от баща й В. М., както и да изложи конкретни и
последователни твърдения за фактите, от
които се извежда правото на собственост върху процесния апартамент от нейния
баща – праводателя й, както и да отстрани противоречията между твърденията си в
тази връзка.
С молба вх.№ 7765 от 08.12.2016 г., подадена чрез адв. Б.,
ищцата е поправила нередовностите в исковата си молба като е изложила, че към
момента на надстрояването съсобственици на дворното място са били В. М., К. М.
и тяхната майка Д. И.. Съсобствениците не са си учредили право на надстрояване,
а надстрояването е осъществено на основание одобрени инвестиционни проекти при
липса на разрешение за строеж, а одобреният проект не е предвиждал
самостоятелни жилища за тримата съсобственици на земята съгл. чл. 241, ал.5 от
ППЗТСУ (отм.). В. М. е реализирал одобрения архитектурен проект частично-
надстроено е било само върху едната от двете съществуващи жилищни сгради, като
след надстрояването на осн. чл.92 от ЗС, всички съсобственици на дворното място
– В. М., К. М. и Д. И. са придобили в съсобственост надстроените жилища (едното
е процесното). Фактическата власт върху надстроените етажи била упражнявана от
В. М.. След смъртта на Д. И., ищцата се снабдила и констативен нотариален акт
за собственост по наследство от В. М.. Посочила е, че В. М. е притежавал на
осн. чл.92 ЗС право на собственост върху процесния имот, съответстващо на
правото му на собственост върху терена и в този обем тя е придобила по
наследство права върху същия. В съдебно заседание е пояснила, че след смъртта
на баба си Д. през 2011 г. и към подаване на исковата молба има квота в
съсобствеността ½ ид.част от процесния недвижим имот и в този обем
претендира за установяване собствеността си върху жилището. По отношение на
претенцията за предаване на владението е настоявала, че като съсобственик на
имота може да иска от ответниците несобственици, които го владеят без
основание, предаването на владението на целия имот по иска по чл. 108 от ЗС и е
претендирала осъждане на ответниците за предаване владението на цялото жилище.
След поправяне на нередовностите на исковата молба, искът
по чл. 108 от ЗС на ищцата е за установяване правото й на собственост върху
процесното жилище за размер ½ ид.част от него, на основание приращение - чл. 92 ЗС и наследствено
правоприемство, както и предаване на владението върху целия имот.
С решението си окръжният съд е признал ищцата за
собственик на целия процесен имот на основание приращение, давностно владение и
наследствена правоприемство и е осъдил ответниците С., Б. и Д. Ч. да й предадат
владението му. Предмет на настоящото производство е решението на окръжния съд
по иска по чл. 108 от ЗС само срещу ответниците С. и Б. Ч. и само за размер на
¼ от имота, като в частта на признатото право на собственост на ищцата по
отношение на ответника Д.Ч. и осъждането му да й предаде владението, както и в
частта на признатото право на собственост по отношение на ответниците С. и Б. Ч.
за ¾ ид.части от имота и за предаване на владението му за същите части,
решението на окръжния съд е влязло в сила. В този смисъл и предвид уточнението
на исковата молба и претенцията на ищцата за установяване правото й на
собственост за размер от ½ ид.част от процесното жилище, решението на
окръжния съд е недопустимо в обжалваната му установителна част по отношение на
ответниците С. и Б. Чифутови за разликата над претендираните части (над
½ ид.част) и признато на основание давностно владение на праводателя й, но
доколкото е влязло в сила спрямо тях за частта от ¾ ид.части от имота и
предмет на настоящото производство е само за ¼ ид.част от имота,
решението следва да бъде обезсилено само в частта, с която по исковете срещу С.
и Б. Чифутови ищцата е призната за собственик на процесното жилище за ¼
ид.част от него, т.е. за горницата над признатите й ¾ ид.части с
влязлото в сила решение на първата инстанция, като производството по делото в
тази част следва да бъде прекратено.
В останалата му обжалвана част, включително и за осъждането
на ответниците С. и Б. Ч. за предаване владението на ¼ ид.част от имота,
решението на окръжния съд е допустимо и следва да бъде проверена неговата
правилност.
Както бе посочено, с влязлата в сила част от решението на
окръжния съд е призната собствеността на ищцата по отношение на ответниците С.
и Б. Ч. върху ¾ ид.части от процесното жилище. В частта по иска по чл.
108 от ЗС за предаване на владението от тях на ¼ ид. ч. от процесното
жилище, ответниците С. и Б. Чифутови са се бранили с възражение, че са собственици
на целия имот по давностно владение, евентуално С.Ч. - на ¼ ид.част от
имота по силата на наследяване на майка й Петка М., като оплакванията във
въззивната жалба са свързани с второто възражение. Независимо от това, по
отношение на първото възражение следва да бъде посочено, че с влязлото на 28.10.2015 г. в сила решение №1966/19.12.2014
г., постановено по гр.д. № 1135/2014г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен,
предявения от С. и Б. Чифутови срещу Д.М. (и Кирчо Маринов, който не е страна в
настоящото производство) положителен установителен иск по чл. 79 ЗС за признаване
правото им на собственост върху спорното и по настоящото дело жилище, на
основание упражнено давностно владение от 1997 г., като силата на пресъдено нещо
на решението за отреченото право на собственост на настоящите ответници,
основано на давностно владение, следва
да бъде зачетено.
По отношение на второто
възражение и във връзка с оплакванията в насрещната въззивна жалба: От
представените по делото писмени доказателства се установява, че дворното място
(понастоящем съставляващо имот с идентификатор 10135.5504.310
по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г.),
в което е изградено процесното жилище, представляващо
самостоятелен обект в сграда, апартамент на втори жилищен етаж от триетажна
жилищна сграда с идентификатор 10135.5504.310.1, е било собственост на И.М.
И., придобито по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД с
решение, постановено по гр.д.№131/61г. по описа на ВНС, въз основа на което му е бил издаден констативен нотариален акт № 92 от
26.08.1966 г. С обективираните в нотариален акт №188/75г. договори за дарение, И. М. е дарил
на всеки от двамата си синове В.
И. М.
и К. И.
М. по 160 кв.м. ид.ч. от дворното място,
цялото с площ по нотариален акт
490 кв.м., а по
скица 645 кв.м. Дворното място е било застроено (видно от приложените по
делото скици) с няколко сгради, измежду които с две едноетажни жилищни
сгради при свързано застрояване. Бащата на ищцата – В. М., след развода му през 1985 г. с майката на
ищцата – К. Д., е сключил на 10.01.1990 г.
граждански брак с П.
Г. М. (майка на ответницата С. Ч.), който брак е продължил до смъртта
й на 28.05.2001г. Надстрояването на двете съществуващи в имота калканно разположени
постройки е започнало през 1996 г., като в тази връзка е приложения технически проект за обект „жилищна сграда на
Валентин Иванов Маринов в парцел ХVІІ-914, кв.79 по плана на 28 м.р. на
гр.Варна” част ”Архитектура” и част „Конструкции” с посочен инвеститор В.
И. М.. Част „Архитектура”, представена
за одобряване на 01.04.1996г., е одобрена от н-к отдел „Архитектура и
Благоустройство” при район „Аспарухо- во”, Община Варна. Съгласно обяснителната записка към проекта,
същият е изготвен въз основа на издадена виза за проектиране и е съобразен с
одобрен идеен проект, като в работна фаза се разработва само тази част от
сградата, която реално ще се строи. Предвидено
е изграждането на пет жилища, като това на ниво 0, 00 е съществуващо, съответно
се надстрояват съществуващите сгради. Надсрояването е
извършено без разрешение за строеж в нарушение нормата на чл. 242 ППЗТСУ
/отм./, вр. чл. 55 и сл. ЗТСУ /отм./ и чл. 224 и сл. ППЗТСУ/отм./, за което е
съставен на 09.09.1996г. от Община Варна, район „Аспарухово” акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно
нормите на чл.58, ал.1 от ЗТСУ/отм./ и чл.241 от ППЗТСУ/отм./, действащи към
1996г., строежи в съсобствен парцел, който е предназначен за малкоетажно и
средноетажно жилищно или вилно застрояване, могат да се разрешат по искане на
един или повече от съсобствениците, без съгласието на останалите въз основа на
архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, по който всеки от
съсобствениците да може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една
сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище, при условие,
че строежът може да се осъществи на етапи, като след извършване на строежа
частите на съсобствениците върху парцела се определят съобразно стойността на
получения имот. Касае се за специфична хипотеза на възникване на суперфиция,
при която, ако са изпълнени горецитираните предпоставки, се изключва
презумпцията на чл. 92 от ЗС и изградилият обект в общото дворно място съсобственик
без съгласието на останалите съсобственици, т.е. без учредяване от тях на право на строеж, става
негов изключителен собственик. В
случай, че и останалите съсобственици изградят предвидените за тях в
архитектурния проект обекти, то и те ще станат техни индивидуални собственици. Този
ред е бил приложим и при заварени сгради в парцел при определени предпоставки. В настоящия случай не се установява
наличието на условията на чл.241, ал.5 от ППЗТСУ/отм./, защото в проекта не е определено за кои съсобственици се
предвиждат отделните обекти в сградата, последователния ред на тяхното
изграждане и проектът не е одобряван на осн. чл.58 от ЗТСУ/отм./. Общо е предвидено изграждането на пет жилища, които
представляват надстройка на съществуващи едноетажни сгради, като имайки предвид че към този момент, при липсата на други данни за
разпореждане с дворното място (същото е било
съсобствено между В. М., К. М. и тяхната майка Д. В. И., (преживялата съпруга
на И. М., последният поч. на 21.07.1990 г.)), проектът е следвало да предвижда жилища
за всички съсобственици с посочване кое жилище за кой от тях се предвижда.
Процесното жилище е самостоятелен обект, изграден чрез надстрояване на
съществуващите в имота едноетажни сгради, разположени на калкан, в
съсобственото към този момент дворно място (между В. М., К. М. и Д. И.). По
делото няма никакви доказателства за учредено в полза на В. М., включително и
по реда на чл. 56 , ал.3 от ЗТСУ (отм.) от другите съсобственици на дворното
място право на строеж за надстроеното жилище, поради което и то не е станало
съпружеска имуществена общност между В. и П. М. и след прекратяването й със
смъртта на последната на 28.05.2011 г., ответницата С.Ч. не е придобила по
наследство от майка си претендираната
¼ ид.част от процесното жилище. Това е така, тъй като ако в дворното
място, съсобствено между единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде
построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще принадлежи
общо на двамата съпрузи само при условие, че строежът е осъществен въз основа
на надлежно учредено право на строеж, тъй като в този случай установената в чл.
92 ЗС презумпция би била оборена. Ако обаче такова ограничено вещно право не е
надлежно учредено, правото на собственост върху сградата по общото правило на
чл. 92 ЗС ще принадлежи само на собствениците на дворното място, включително и
на съпруга - съсобственик, но не и на другия съпруг, тъй като установеният в
чл. 19, ал. 1 СК /отм./ принцип за придобиване на право е противопоставим само
между съпрузи, но не и на трети лица. Без придобивно основание не може да се
дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с чии средства
е извършено строителството. Построената по време на брака сграда би
представлявала имущество в съпружеска имуществена общност, само ако цялото
дворно място е собственост на единия съпруг, както изрично е прието в ППВС
№5/1972г., респективно, ако по време на брака се е осъществил фактическият
състав на друг, различен от предвидения в разпоредбата на чл. 92 ЗС придобивен
способ. Същото разрешение следва да намери приложение не само когато се касае
за самостоятелна сграда, но и за надстрояване към съществуваща сграда, когато
това надстрояване се обособява като отделен самостоятелен обект на собственост
и е извършено без разрешение за строеж дадено от останалите съсобственици,
какъвто е и настоящия казус.
В този смисъл
неоснователно е възражението на ответницата Ч., че е собственик на ¼
ид.част от процесния имот, както и оплакванията й в насрещната въззивна жалба.
Предвид безспорния по делото факт, че към момента ответниците -съпрузите Ч.
осъществяват фактическата власт върху процесното жилище, претенцията на ищцата,
в качеството й на съсобственик, за предаване владението на целия имот от
владеещите го несобственици, се явява
основателна и следва да бъде уважена, като решението на първата инстанция в
обжалваната му част по осъдителната претенция по чл. 108 от ЗС за предаване
владението на имота за размера на горницата над ¾ ид.части от него, т.е.
за ¼ ид.части, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид установеното, с
влязлата в сила установителна част от първоинстанционното решение по иска по
чл. 108 от ЗС и признатото право на собственост на ищцата до размер на ¾
ид.части от процесното жилище, исковете по чл. 59 от ЗЗД срещу ответниците Ч.
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му за времето от месец
юли 2011 г. до завеждане на иска през април 2015 г. се явяват основателни също в
тези квоти – срещу Б.Ч. до размер на 2 537,93 лв. и срещу С.Ч. – до размер
на 2 537,93 лв. (общо изчислено обезщетение от вещото лице в размер от
10 151,74 лв. за целия имот и по отношение на трима ответници, отчитайки
влязлото в сила решение по чл. 59 от ЗЗД по отношение на Д.Ч. за сумата от
3 383,91 лв). В този смисъл, решението на окръжния съд, в обжалваните му
части е отчасти неправилно, като за осъждането на Б.Ч. за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота за процесния период за горницата
над сумата от 2 537,93 лв. до 3 383,91
лв. следва да бъде отменено и искът в тази част срещу него отхвърлен, както и в
частта на осъждането на С.Ч. да заплати на Д.М. обезщетение за лишаване от
ползването на процесния имот за горницата над 2 537,93 лв. до
3 383,91 лв. решението следва да бъде отменено и искът срещу нея –
отхвърлен, а в частта на осъждането й за сумата от 2 537,93 лв. решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С обжалваната от
въззивницата Д.М. част от първоинстанционното решение, окръжният съд е уважил
заявеното от С. и Б. Ч., в евентуалност, при уважаване на иска по чл. 108 от ЗС
срещу тях, право на задържане на имота до заплащане на извършените от тях в
имота подобрения за размер от 92 564 лв., представляваща увеличената
стойност на имота, вследствие на подобренията, на основание чл. 72, ал.3 ЗС в
качеството им на недобросъвестни владелци с правата по чл. 74, ал.2 от ЗС (когато
собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е
противопоставил).
Установено е по делото
(а и страните не са спорили), че бащата на ищцата – В. М. е владял едната от
двете калканно разположените в съсобственото дворно място две едноетажни
жилищни сгради и върху нея по –късно са надстроени два етажа, представляващи
самостоятелни жилища, едното от които – на втория етаж е процесното. През 1990
г. В. М. е сключил граждански брак с П. М. -майка на ответницата и оттогава
семейството, заедно с пълнолетната към този момент дъщеря на П. М. – С.Ч. са
заживяли в едноетажната къща, състояща се от две стаи и кухня. След сключването
на брака между С.Ч. и Б.Ч. в къщата се е пренесъл да живее и последния, а през
следващата година се родил и синът им Д.. Отношенията между двете семейства са
били много добри, в дух на взаимно уважение и разбирателство.
Надстрояването на двата
етажа от къщата е започнало през 1996 г. (видно от приложените документи за
строителството и показанията на разпитани по делото свидетели) и до 2000 г. те
са били изградени в груб строеж, с покрив. Довършителните работи, включително и
поставянето на дограма, вътрешни замазки, мазилки, подови настилки, завършване
на санитарни помещения, са били
извършвани поетапно в продължение на няколко години (така св. А. Ч., С. С., Е.
Г., С. С. и И. М.), като окончателното завършване на процесното жилище на
втория етаж и преместването семейство Ч. в него е станало най-рано в края на
2006 г. (така св. Е. Г. – приятелка на ответниците сочи, че започнало реално да
се ползва като жилище през 2006 г.; св. И. М., че преместването е станало след
наводнението на къщата на баба й през есента 2006 г., мазането отвътре било
2006-2007 г., а като година на преместването е посочила 2009 г.; св. С. С.
правил замазки и мазилки вътре през 2007
г.; св. Д. Г., че направил освещаването на апартамента есента на 2006 г.). Съдът
не кредитира показанията на свидетеля А. Ч. в насока, че семейството се
преместило 2003 г., тъй като те са изолирани и противоречат на показанията на
останалите свидетели, а и на твърденията на ответниците Ч. за конкретни
вътрешни строителни работи през 2003 г.
Твърденията на
ответниците С. и Д. Ч. са, че имат качеството на владелци на процесния имот,
което владение било установено от тях по споразумение между тях и собственика
на дворното място и титуляр на правото на строеж В. М., по силата на което
вторият и третият етаж да бъдат изградени като надстройка на съществуващата в
имота негова собствена къща на един етаж със сили и средства на ответниците, а
след изграждането им да ги владеят като техни собствени (като семейно жилище) с
цел придобиването им по давност, както и че на това основание имотът е
изграждан още от самото начало на строителния процес от тях като техен собствен,
а впоследствие от 1997 г. владян от тях като собственици.
Тези твърдения, обаче не
са доказани по делото. От събраните писмени доказателства се установява, че
всички документи, свързани с извършване на строителството на надстроеното
жилище (виза за проектиране, технически проект част архитектурна, технически и
работни проекти в част конструкции и вътрешни ел.инсталации, разрешително за
строеж на водопроводно отклонение, договор за проучване и проектиране, акт за
заплащане на завършени проучвателни и проектни работи, акта за установяване на
незаконното строителство и др.) са издадени на името на В. М., той е заплащал
такси за съгласуване, както и той е закупувал строителни материали, признати от
ответниците като вложени в строежа (фактури за тухли, чакъл, дървен материал),
което опровергава твърдението на ответниците, че строителството е започнало от
тях и е извършено изцяло с техни средства. Без значение в тази връзка е
обстоятелството, че част от документите са били подписани за В. М. от неговата
съпруга и майка на ответницата С.Ч. – П. М., установено от съдебно
–графическата експертиза. Също с писмени доказателства - фактури, позволително
за извоз, сдатъчни ведомости, издадени на името на Б.Ч., както и със сдатъчни
ведомости за бетон без посочено име, но в държане на ответниците и представени
от тях по делото, се установява, че ответниците Ч. също са закупували материали
– арматура, варов разтвор, бетон, розетка, обшивка, улук, казанче, патрон,
които са били вложени в строежа, като видно е от количеството и стойността им,
че те са малка част разходите и видовете материали, необходими за цялостното
построяване на жилището, включително и при положение, че се приеме, част от
тухлите, тези по приложените експедиционни бележки от 94 г. и фактура на името на П. М., да са били закупени от нея
за ответниците Ч.. Недоказано е също така и въведеното в хода на производството
твърдение от ответниците, че строителството е било финансирано от тях и със
средства, дарени им от майката на С. – П. М. (съпруга на В. М.), придобила ги
от продажба на собствено жилище, което е станало три години преди започване на
строежа на процесния имот и отчитайки, че преди надстрояването семейство М. са
построили фризьорския салон в същото дворно място. От показанията на
свидетелите С. Д. С. (работил на строежа, без родство със страните, който е
посочил участието на Б. и негови приятели, на В., К., съпругата на К. и С.), Е.
Г. (приятелка на семейство Ч., посочила, че съпругът й и приятели на Б. помагали
на строежа), И. М. (първа братовчедка на Д. М., посочила, че чичо й е работил
на строежа, както негови приятели и познати, а също и баща й Кирчо помагал), С.
С. (без родство със страните, строител, работил вътрешните замазки и мазилки на
втория етаж, по поръчка на В. М. и безвъзмездно за него) се установява, че
фактическото строителство е извършено и с личния труд на съсобствениците на
дворното място В. и К. М. (В. е разбирал от строителство), техни близки,
приятели и познати, както и с личния труд на ответниците Ч.и техни приятели и
опровергава твърдението на Ч., че те са построили етажа със собствени сили.
От показанията на
свидетеля С. С. (без родство със страните, работник на строежа) се установява,
че за възлагане работата по строителството на надстроените два етажа, при него
са отишли В. М. и Б.Ч. и са казали, че искат да строят, за да могат да живеят
там. Свидетелят не е присъствал на конкретни уговорки между двамата, като е
посочил, че не знае „какво те си говорят вкъщи“. Изнесеното, че се строи на Б.
къща и че е за младите не почива на конкретни факти, а е извод на свидетеля
„щом зная, че такова, значи е ставало на въпрос, че е за младите“, „аз останах
с впечатлението, че само за Б. се прави“, „всички знаеха, че помагат на Б.“, а
и показанията в тази насока не са последователни и са вътрешно противоречиви,
като веднъж свидетелят сочи знание, че само Б. строи двата етажа, след това, че
двамата строят общо, но не се знае кое за кого е и накрая, че Валентин Маринов
го строи за децата си „горното (св.
говори за третия етаж) не зная дали се строеше за Б. и С.“, „Не е ставало на
въпрос кое за кого е“, „Когато дойдох ми казаха, че ще правим на Благо къща,
апартамент, етаж“, „Валентин се интересуваше от строежа, нали за децата си го
прави“. Плащането на надника на свидетеля само от Б.Ч. (както свидетелят е
посочил), не може да бъде опора за извод, че средствата за строежа са
осигурявани от Б.Ч., че той е ръководил строителството, а и противоречи на
казаното от самия свидетел, че Б. е работил по няколко месеца от годината в
чужбина, включително и по време на строителството, като през това време на
строежа е бил Валентин Маринов и именно той е доставял материалите и той ги е плащал.
На конкретни уговорки
между В. М. и Б.Ч. във връзка със надстрояването на къщата на В. М., не е
присъствала и свидетелката Е. Г. (приятелка на семейство Чифутови), като
нейните впечатленията, че Б. ще организира и осъществи строителството,
включително и със средства от майката на С. от продажба на друго жилище, както
и за самия процес на строителството и отношенията между бащата на ищцата и
ответниците в тази връзка, почиват на споделеното й само от ответниците и от
майката на С.. Свидетелката е посещавала строежа и е виждала В. М. там „той
участваше“, „понякога В. е бил на строежа“, „когато можеше В. участваше“, както
и другия съсобственик – брат му К. с жена му В., като изнесеното, че първият само
помагал на Б. и то когато може, е собствен извод на свидетелката, който не се
подкрепя от останалите доказателства по делото. Той противоречи и на изнесеното
от самата свидетелка, че Б. е отсъствал през по-голямата част от времето в периода
на строителството за около девет месеца всяка година, докато през това време
надстройката е била строена и издигната без неговото физическо участие. Освен
това, няма защо ако Б. е финансирал строежа и според свидетелката той през
цялото време е работил, включително и в чужбина, за да се построи жилището и да
живеят със С. в него, темпото на строителството да се е забавило след
изграждането на грубия строеж (според тази свидетелка през 1998 г.) по причина
тежкото заболяване на майката на С. през 1998 г., която е съпругата на В. М.,
при положение, че няма твърдения с парите на Б. да е плащано лечението й,
вместо да бъде довършено жилището. Посоченото от свидетелката знание на К. и В.,
че строеж се прави за Б. и С., е извод на свидетелката от това, че никой не го
бил крил и никой не бил казал, че строежът не е за тях.
Свидетелят А. Ч. е чичо
на ответника Б.Ч. и въпреки, че е твърдял и като съсед на В. М. да има
конкретни впечатления за сложилите се между В. М. и Б.Ч. отношения, неговите
показания за конкретни факти от живота на двете семейства напълно се
опровергават от писмените доказателства за тях, а други са в противоречие с показанията
на останалите свидетели, поради което и като недостоверни не дават основание на
съда да ги кредитира. Така свидетелят сочи, че познава В. от дете и е в близки
отношения с него, а не знае, че той е имал друга съпруга (бракът от 15.08.1976
г. с К. Д. е прекратен на 13.08.1985 г.
с развод) и до 2000 г. не знае, че В. М. има дъщеря Д. от първия си брак; че
през 2000 г., когато научил за Д. и я видял, тя била малко дете, при положение,
че ищцата Д.М. е родена през 1978 г. и тогава е била на 22 години; че семейство
Ч. се пренесли да живеят на втория етаж от надстроената къща през 2003 г., при
положение, че всички останали свидетели са посочили като най-ранен момент,
свързан с освещаването на апартамента – есента на 2006 г. Именно поради това,
съдът намира, че не може да даде вяра на показанията на свидетеля А. Ч. относно
факта, че Валентин многократно е споделял пред него намерението си да „отстъпи
плочата си над съществуващата къща да си построят Б. и С. къща“, „че ще разреши
на Б. да си построи къща“.
Свидетелят С. С. (без
родство със страните, строител, познава В. от 2006 г. и работили заедно с него
в строителството в същия период) е посочил, че е работил мазилки и замазки на
втория ежат от къщата през 2007 г. повече от месец, като през 2006/2007 г.,
къщата била на три етажа, от които само първият обитаем и там живеели В. и С..
Къщата имала лице отвън, но вторият и третият етаж вътре били на тухла. Ходил да
помага безвъзмездно на В. да го довърши и докато заедно са работили В. М. му споделял,
че къщата е негова, че започнал да маже етажа, защото къщата на майка му всеки
момент може да падне, че иска “да се разшири“ и да премести майка си при себе
си. Тези показания кореспондират и с показанията на свидетелката И. Ч., че
поводът чичо й В. М. да поиска от живеещите с него на първия етаж от къщата Б.
и С. Ч. (към този момент съпругата му П. М. е била починала (поч. на 28.05.2001
г.)), да се изнесат и преместят на втория етаж от къщата, поради което и
независимо, че тя е първа братовчедка на ищцата, съдът ги кредитира. Освен това,
тази свидетелка има преки, лични и непосредствени впечатления за отношенията
между чичо й В. М., баща й К. М. и баба й Д. и е станала очевидец на фактите,
за които изнася знание, а казаното от нея за близките отношения на чичо й В. М.
със семейство Ч. напълно кореспондират с показанията на останалите свидетели в
тази връзка. Свидетелката И. М. е посочила, че довършването на втория етаж от
чичо й е станало, защото през есента на 2006 г. след пороен дъжд, старата
кирпичена къща на баба й Д. в двора протекла и чичо й (В. М.) искал да я
настани на втория етаж в новата част от къщата. Тъй като баба й отказвала,
защото имала проблеми с краката и не можела да се качва дотам, той бил
категоричен да я вземе при себе си на първия етаж. Тогава казал на семейство
Чифутови, които дотогава живеели с него на първия етаж, че трябва да се изнесат
или преместят на втория етаж, като той ще им помогне с каквото може.
Свидетелката помни за случая, защото станало „голям панаир“ и се чувало в
двора. Тя е посочила също така, че е присъствала на разговори в семейството,
при които двамата братя В. и К. М. се разбрали да надстроят едноетажната къща
за дъщерите си Д. и И., всеки над неговата част, като баща й се отказал
впоследствие, защото самата тя била обезпечена, а чичо й започнал да строи и поел
ангажимент да се грижи за баба й. Свидетелката е ходила на гости на семейство
Чифутови през 2009 г., след преместването им в новата част от къщата.
През 2015 г., според
свидетеля Л. Н. (без родство със страните, очевидец на изнесеното) С.Ч. е
изразила съжалението си, в дочут от него разговор, че вместо да купи имота от Д.,
е започнала да я съди.
Обсъдените в съвкупност
писмени доказателства и свидетелски показания не доказват факта Ч. да са осъществявали
фактически действия в обем на вещното право на строеж за конкретния апартамент
преди и по време на строителството му, нито да са демонстрирали пред собствениците
– В. М. (владеещ първия етаж, в който те са били допуснати от него да живеят (т.н.
търпими действия), поради близките си отношения (С.Ч. е била дъщеря на втората
съпруга на В. М.) и К. М. и Д. И. несъмнено намерението си да го придобият в
собственост. Те не са упражнявали и фактическа власт върху жилището от
построяването му (най –късно 2000 г.) до момента на настаняването им в него
(най-рано края на 2006 г.), като установено с обсъдените по-горе доказателства
е, че владението е осъществявано от съсобственика В. М., който се е разпореждал
с имота и е решавал какво да се прави в него. Поводът семейство Ч. да се
премести на втория етаж доста по-късно от построяването на жилището и едва
тогава то да бъде завършено и направено годно за обитаване, сочи че и към този
момент ответниците не са го считали за свое. Доколкото по разпореждането на В.
М. е било допуснато те да се установят да живеят на втория етаж от къщата, то той
е предал само държането на имота, а в периода до смъртта му през 2011 г. не са
били извършвани действия от ответниците, които явно и несъмнено да сочат в
промяна на намерението им в такова да своят имота за себе си. Освещаването на
жилището е ритуал, който извършват новодомци, но не е недвусмислен акт на
демонстриране на собственически намерения. Несъмнени действия по промяна на
намерението им в такова да своят имота за себе си, които освен това да са
достигнала до знанието на собствениците, не са извършени и в периода след
смъртта на В. М. (2011 г.), като вътрешният ремонт и обзавеждането на жилището,
извършен през 2012 г. не е такова действие, а и няма данни то да е било узнато от собствениците.
Отреченото качество на
ответниците на владелци на имота ги лишава от правото им да претендират обезщетението
по чл. 74, ал.2 от ЗС и да искат задържането на имота. Затова в тази част, с
което е уважено възражението им, решението на първата инстанция е неправилно и
следва да бъде отменено.
Заявения в условията на
евентуалност от С. и Б. Ч. срещу Д.М. насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 67 972,50 лв., представляваща стойността на
разходите, извършени от тях по изграждане и довършване на жилището, ведно със
законната лихва от предявяване на иска 08.07.2015 г., следва да бъде разгледан.
Същият се явява отчасти основателен, като в тази насока са следните
съображения:
Претендираното от С. и Б. Ч. обезщетение за разходите
за извършените подобрения в общ размер от 67 972,50 лв. (съгласно
уточнението на насрещния иск с молба от 22.02.2016 г. на л. 134 от делото) е за такива, извършени в периода 1996 – 1997
г. (включващи: изграждането на жилището в груб строеж – конструкция, тухлена
зидария, покриване и водоотвеждане, външна влачена вароциментна мазилка,
изграждане на ВИК инсталация, изграждане на ел. инсталация, външни комунални
връзки и административни такси), за такива, извършени в периода 2003 г. (включващи:
Тухлена зидария 120 мм. на вароциментов разтвор - изпълнена през 2003 год.,
5.50 кв.м. на обща стойност 61.56 лева;Вътрешна варова мазилка - изпълнено през
2003 год., 351 кв.м. на обща стойност 1607.72 лева;Гипсова шпакловка по стени и
тавани - изпълнено през 2003 год., 279 кв.м. на обща стойност 687.46 лева; Пердашена
циментна замазка 2.5 см. - изпълнено през 2003 год., 110 кв.м. на обща стойност
533.61 лева; Доставка и монтаж на врата / таблена/ - изпълнено през 2003 год.,
20.90 кв.м. на обща стойност 1858.37 лева;Доставка и монтаж на двукатни
прозорци - изпълнено през 2003 год., 15.50 кв.м. на обща стойност 1784.96
лева;Остъкляване с 4 мм. стъкла върху дървени рамки - изпълнено през 2003 год.,
31 кв.м. на обща стойност 463.01 лева;Остъкляване с орнаментни стъкла върху
дървени рамки - изпълнено през 2003 год., 2 кв.м. на обща стойност 43.62
лева;Вътрешна ел. инсталация - изпълнено през 2003 год., 110 кв.м. на обща
стойност 1870.18 лева) и разходи за подобрения, извършени 2012 г. (включващи:
Дъбов паркет - I качество, 18 мм. - изпълнено през 2012 год., 36 кв.м., на обща
стойност 1380.61 лева); Дюшеме от дъски 4.5 см. върху ст. бет. плоча -
изпълнено през 2012 год., 32.60 кв.м., на обща стойност 1070.85 лева;Настилка
от теракотни плочи на лепило при рем. - изпълнено през 2012 год., 29 кв.м., на
обща стойност 957.89 лева;РУС первази - изпълнено през 2012 год., 62 л.м., на
обща стойност 293.53 лева; Доставка и монтаж на преходни А1 лайсни - изпълнено
през 2012год., 6.50 л.м. на обща стойност 46.80 лева;Фаянсова облицовка с
лепило по стени на фуга 2мм. - рем. - изпълнено през 2012 год., 36 кв.м. на
обща стойност 1389.25 лева; Доставка и монтаж на фаянсови фризове - изпълнено
през 2012 год., 6.50 л.м. на обща стойност 65.33 лева; Окачен таван - изпълнено
през 2012 год., 19 кв.м. на обща стойност 363.91 лева;Грундиране на стари стени
с латексов грунд - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 716.03
лева;Боядисване двукратно с латекс при ремонти - изпълнено през 2012 год., 286
кв.м. на обща стойност 1302.44 лева;Нанасяне на трети пласт латекс върху стари
стени - изпълнено през 2012 год., 286 кв.м. на обща стойност 381.30 лева;Грундиране
по дървени повърхности - изпълнено през 2012 год., 184 кв.м. на обща стойност
265.14 лева;Лакиране на дървени повърхности - изпълнено през 2012 год., 115
кв.м., на обща стойност 210.75 лева;Лакиране на дюшемета и паркети еднократно -
изпълнено през 2012 год., 69 кв.м., на обща стойност 141.33 лева;Лепене на
тапети с дълбок релеф по шпакловани стени - изпълнено през 2012 год., 6.75 кв.
м. на обща стойност 195.74 лева;Ремонт вътрешна ВиК инсталация /
разпределителна мрежа / - изпълнено през 2012 год., 110 кв.м., на обща стойност
1340.78 лева;Тоалетна мивка среден формат - изпълнено през 2012 год., 2 бр. на
обща стойност 159.71 лева;Полупорцеланова конзола за мивка стенна - изпълнено
през 2012 год., 1 бр. на стойност 41.25 лева;Кухненска мивка от алпака /
еднокоритна върху СКШ / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. стойност 101.55
лева;Тоалетна седалка полупорцеланова с ниско пром. казанче - изпълнено през
2012 год., 1 бр. на стойност 215.79 лева;Смесител на батерия за мивка /седяща /
- изпълнено през 2012 год., 3 бр. на обща стойност 188.77 лева;Вана душ батерия
/ телефон / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 105.59
лева;Електрически бойлер / 80л. / - изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност
311.03 лева;Доставка и монтаж на вентилатори - изпълнено през 2012 год., 2 бр.
на обща стойност 64 лева;Доставка и монтаж на аксесоари за тоалетни възли -
изпълнено през 2012 год., 1 комплект на стойност 85. 00 лева;Монтаж на
осветително тяло тип "луна" - изпълнено през 2012 год., 20 бр. на
обща стойност 427.44 лева;Доставка и монтаж на осветителни тела - изпълнено
през 2012 год., 4 бр. на обща стойност 143.23 лева;Доставка и монтаж на котел -
изпълнено през 2012 год., 1 бр. на стойност 1800 лева;Отоплителни тела и
инсталация - изпълнено през 2012 год., 110 бр. на обща стойност 3385. 18 лева;
доставка и монтаж на кухненско обзавеждане (вградена кухня) 2200 лв.).
Ищцата Д.М. – ответник по насрещния иск по чл. 59
от ЗЗД срещу нея, в срока за отговор е направила възражение за погасяване на
иска по давност за подобренията през 1996 -1997 г. и през 2003 г. С решение №
912 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4713/2008 г., I г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по
въпроса за началния срок на давността и задължително за съда, след като е прието,
че правилната практика е тази на ВС, изразена в ТР №88/68г. ОСГК, на Р№6/74 г.
Пленума на ВС, Р №633 от 05.02.2005 г. по гр.д. №444/2005 г. ВКС I г.о., Р №204 от 08.05.2006
г. по гр.д. № 1196/2005 г.ВКС, IIг.о., е посочено, че началният момент на
погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот
подобрения започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен
момент, както и че за тях не са приложими разпоредбите на чл.72 ЗС или чл.74,
ал.2 във вр. с чл.72 ЗС. С оглед даденото разрешение, петгодишната погасителна
давност по чл. 114, ал.1 от ЗЗД за вземанията за подобренията, извършени през
1996-1997 г. и през 2003 г. е изтекла към датата на подаване на исковата молба
22.04.2015 г. и претенцията по чл. 59 от ЗЗД за тях (общия размер на
претендираните за този период разходи е 48 349,53 лв.) е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Вещото лице по приетата
от съда съдебно - техническа експертиза Пенка Любомирова, след оглед на място в
имота е установило извършените през 2012 г. подобрения, налични и към момента.
Стойността на сторените разходи за тях към датата на извършването им, изчислени
и след измерване на място, съобразно допълнителната експертиза от 20.04.2016 г.
се равняват на сумата от 18 990,58 лв. Предвид възражението на насрещната
страна, че посочените в насрещния иск от т.29 до т.38 са движими вещи, които
могат да бъдат отделени от главната вещ, съдът намира, че такива са
електрическия бойлер и четирите осветителни тела (които не са от типа „луна“),
разходите за които, според заключението на вещото лице са съответно 168 лв. и
328 лв. (общо 496 лв.). Останалите вещи - порцелановата тоалетна, смесителните
батерии за мивка и душ-батерия, монтираните вентилатори, монтирани аксесоари за
тоалетни възли, осветителните лампи тип „луни“, монтиран котел и отоплителни
тела и инсталация, както и вградена кухня (без уреди), доколкото не могат да
бъдат премахнати, без да се повреди главната вещ, тъй като ще останат следи от
отвори, дюбели, дупки, следва да се приемат за подобрения и подлежат на
заплащане от собственика на имота. С оглед на изложеното, стойността на
разходите за извършените в имота работи през 2012 г. е на стойност
18 494,58 лв. Увеличената стойност на имота, вследствие само на уважените
подобрения, към момента на експертизата, изчислени съобразно посочената от
вещото лице методика в т.5 от допълнителното заключение и приложение 3 към
заключението, се равнява на сумата от 17 015,02 лв. Съпоставката между
двете величини налага извода, че по-малката от тях е 17 015,02 лв. Съобразно
установеното право на собственост на Д.М. в размер на ¾ от имота, същата
държи на С. и Б. Ч. сумата от 12 761,26 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещния иск 08.07.2015 г. до окончателното им изплащане. До този размер, насрещният иск по чл. 59 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над
12 761,26 лв. - до претендираните от 67 972,50 лв. той е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
делото, за въззивното производство С. и Б.
Ч. следва да заплатят на Д.М. сумата от 4 007,52 лв., представляваща
съразмерна с резултата част от сторените от нея разноски (4 351,28 лв.), а Д.М. следва да заплати
на С. и Б. Чифутови сумата от 38,96 лв., представляващи съразмерна с резултата
част от сторените от тях разноски (499,61 лв.), както и в полза на адв. К.М.
сумата от 405,19 лв., съразмерна част от минималното адвокатско възнаграждение
(равняващо се в общ размер от 5 194,77 лв.) за оказаната безплатна
адвокатска защита. С. и Б. Чифутови следва да заплатят по съответната сметка на
Варненския апелативен съд и сумата от 1 104,23 лв. – съразмерна на
отхвърлената част от насрещния им иск държавна такса за въззивното
производство, а Д.М. – сумата от 255,22 лв. – дължима държавна такса съразмерна
на уважената срещу нея част от насрещния иск. С оглед
резултата от делото, решението на първата инстанция следва да бъде отменено и в
частта на разноските за първоинстанционното производство, като присъдените в
полза на Д.М. – над сумата от 4 787,08 лв., а присъдените в полза на С. и Б.
Чифутови – за горницата над сумата от 947,84 лв.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1022 от 22.07.2016 г.,
постановено по гр.д. №1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която по иска по чл. 108 от
ЗС, е признато за установено между страните С.Т.Ч., ЕГН:**********, Б.Д.Ч.,
ЕГН: **********,***Атанас Монев“ №7, ет.2 и Д.В.М., ЕГН:********** с адрес: ***,
че Д.В.М., е собственик по наследяване по закон от баща си Валентин Иванов
Маринов, ЗА ГОРНИЦАТА НАД 3/4 ид. части
от самостоятелен обект в сграда - АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30
кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник
на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев"
/бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма, под обекта:
10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в таза част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1022 от 22.07.2016 г.,
постановено по гр.д. №1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която по иска по чл. 108 ЗС, С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. са осъдени
да ПРЕДАДАТ на Д.В.М. владението на 1/4 идеална част от самостоятелен обект в
сграда - АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор
10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник на СГКК-Варна,
разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град
Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо
Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма, под обекта: 10135.5504.310.1.1.,
над обекта: 10135.5504.310.1.3.
ОТМЕНЯ решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.
№1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е признато на С.Т.Ч., ЕГН:********** и Б.Д.Ч.,
ЕГН: **********, ПРАВОТО ДА ЗАДЪРЖАТ: АПАРТАМЕНТ на втори етаж с площ от 121.30
кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-12300/25.09.2014 год. на Началник
на СГКК-Варна, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев"
/бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма. под обекта:
10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3 на основание чл. 72, ал. 3
ЗС до заплащане на сумата от 92 564 лв.
от Д.В.М., представляваща увеличената стойност на имота, вследствие на
направените от тях подобрения, на основание чл. 74, ал. 2 ЗС.
ОТМЕНЯ решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.
№1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която С.Т.Ч.
е осъдена да заплати на Д.В.М., на основание чл. 59 от ЗЗД, обезщетение за
лишаване от правото й да ползва собствения й недвижим имот, представляващ:
самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с
идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас
Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма.
под обекта: 10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3, ЗА ГОРНИЦАТА
НАД 2 537,93 лв. до 3 383,91 лв., ведно със законната лихва върху
горницата от датата на предявяване на иска - 22.04.2015 год., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.М. срещу С.Т.Ч. иск по чл. 59 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения й
недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда - апартамент па
втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, разположен
в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на
административен адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7,
ЗА ГОРНИЦАТА над 2 537,93 лв. до 3 383,91 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1022 от 22.07.2016 г.,
постановено по гр.д. №1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която С.Т.Ч. е осъдена да
заплати на Д.В.М. обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от правото й да
ползва собствения си недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда
- апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор
10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас Монев"
/бивша улица Христо Манолов/ № 7 до размер на сумата от 2 537,93 лв.,
ведно със законната лихва от 22.04.2015 год. до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 1022 от 22.07.2016 г., постановено по гр.д.
№1568/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Б.Д.Ч.
е осъден да заплати на Д.В.М., на основание чл. 59 от ЗЗД, обезщетение за
лишаване от правото й да ползва собствения си недвижим имот, представляващ:
самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с
идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас
Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, при граници: на същия етаж няма.
под обекта: 10135.5504.310.1.1., над обекта: 10135.5504.310.1.3, ЗА ГОРНИЦАТА
над 2 537,93 лв. до 3 383,91 лв., ведно със законната лихва върху
горницата от датата на предявяване на иска - 22.04.2015 год., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.М. срещу Б.Д.Ч. иск по чл. 59 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за лишаване от правото й да ползва собствения си
недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда - апартамент па
втори етаж с площ от 121.30 кв.м с идентификатор 10135.5504.310.1.2, разположен
в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на
административен адрес: ул.”Атанас Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7,
ЗА ГОРНИЦАТА над 2 537,93 лв. до
3 383,91 лв.
ОСЪЖДА Д.В.М. с ЕГН:********** с адрес: *** да заплати на С.Т.Ч.
с ЕГН:********** и Б.Д.Ч. с ЕГН: **********, на осн.чл. 59 от ЗЗД сумата от
12 761,26 лв., с която Д.М. се е обогатила до размера на обедняването,
вследствие извършените от С. и Б. Ч.
разходи за подобрения през 2012 г. (дъбов паркет 18 мм.; дюшеме от дъски
4.5 см.; настилка от теракотни плочи; РVС первази; доставка и монтаж на преходни А1 лайсни; фаянсова облицовка по
стени; доставка и монтаж на фаянсови фризове; окачен таван; грундиране на стари
стени с латексов грунд; боядисване двукратно с латекс; нанасяне на трети пласт
латекс върху стари стени; грундиране по дървени повърхности; лакиране на
дървени повърхности; лакиране на дюшемета и паркети еднократно; лепене на
тапети с дълбок релеф по шпакловани стени; ремонт вътрешна ВиК инсталация /разпределителна
мрежа /; тоалетна мивка среден формат, 2 бр.; полупорцеланова конзола за мивка
стенна, 1 бр.; кухненска мивка от алпака /еднокоритна върху СКШ/, 1 бр.; тоалетна
седалка полупорцеланова с ниско пром. казанче, 1 бр.; смесителна батерия за
мивка /седяща /, 3 бр.; вана душ батерия /телефон/, 1 бр.; доставка и монтаж на
вентилатори 2 бр.; доставка и монтаж на аксесоари за тоалетни възли, 1
комплект; монтаж на осветително тяло тип "луна", 20 бр.; доставка и
монтаж на котел, 1 бр.; отоплителни тела и инсталация; доставка и монтаж на
кухненско обзавеждане (вградена кухня)) в недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда - апартамент па втори етаж с площ от 121.30 кв.м с
идентификатор 10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с
идентификатор 10135.5504.310 в град Варна, на административен адрес: ул.”Атанас
Монев" /бивша улица Христо Манолов/ № 7, ведно със законната лихва върху
сумата от 12 761,26 лв., начиная от
08.07.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от 12 761,26 лв. до
претендираните 67 972,50 лв., предявения от С.Т.Ч. с ЕГН:********** и Б.Д.Ч.
с ЕГН: ********** срещу Д.В.М. с ЕГН:********** иск по чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на сумата, с която Д.М. се е обогатила за сметка на С. и Б. Ч.,
вследствие на извършените от тях разходи за подобрения в имота (извършени в
периода 1996 – 1997 г. (включващи: изграждането на жилището в груб строеж –
конструкция, тухлена зидария, покриване и водоотвеждане, външна влачена вароциментна
мазилка, изграждане на ВИК инсталация, изграждане на ел. инсталация, външни
комунални връзки и административни такси), такива, извършени в периода 2003 г.
(включващи: Тухлена зидария 120 мм. на вароциментов разтвор - изпълнена през
2003 год., 5.50 кв.м. на обща стойност 61.56 лева;Вътрешна варова мазилка -
изпълнено през 2003 год., 351 кв.м. на обща стойност 1607.72 лева;Гипсова
шпакловка по стени и тавани - изпълнено през 2003 год., 279 кв.м. на обща
стойност 687.46 лева; Пердашена циментна замазка 2.5 см. - изпълнено през 2003
год., 110 кв.м. на обща стойност 533.61 лева; Доставка и монтаж на врата /
таблена/ - изпълнено през 2003 год., 20.90 кв.м. на обща стойност 1858.37
лева;Доставка и монтаж на двукатни прозорци - изпълнено през 2003 год., 15.50
кв.м. на обща стойност 1784.96 лева;Остъкляване с 4 мм. стъкла върху дървени
рамки - изпълнено през 2003 год., 31 кв.м. на обща стойност 463.01
лева;Остъкляване с орнаментни стъкла върху дървени рамки - изпълнено през 2003
год., 2 кв.м. на обща стойност 43.62 лева;Вътрешна ел. инсталация - изпълнено
през 2003 год., 110 кв.м. на обща стойност 1870.18 лева) и разходи, извършени 2012 г. - електрически
бойлер / 80л. /, 1 бр.; доставка и монтаж на осветителни тела, 4 бр.).
ОТМЕНЯ решение № 1022 от
22.07.2016 г., постановено по гр.д. №1568/2015 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТТА на присъдените в полза на Д.В.М. разноски за
първоинстанционното производство за горницата над сумата от 4 787,08 лв.
до 4 925,90 лв., както и В ЧАСТТА
на присъдените в полза на С.Т.Ч. и Б.Д.Ч. разноски за
първоинстанционното производство за горницата над сумата от 947,84 лв. до
11 151,60 лв.
ОСЪЖДА С.Т.Ч. с ЕГН:********** и Б.Д.Ч. с ЕГН: **********,***Атанас
Монев“ №7, ет.2 да заплатят на Д.В.М., ЕГН:********** с адрес: *** сумата от 4 007,52
лв., представляваща съразмерна с резултата от делото част от сторените от нея
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Т.Ч. с ЕГН:********** и Б.Д.Ч. с ЕГН: **********,***Атанас
Монев“ №7, ет.2 да заплатят по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 1 104,23
лв. - съразмерна с резултата част от дължимата за въззивното производство
държавна такса по насрещния иск.
ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН:********** с адрес: *** да заплати на С.Т.Ч.
с ЕГН:********** и Б.Д.Ч. с ЕГН: **********,***Атанас Монев“ №7, ет.2, сумата
от 38,96 лв., представляваща съразмерна с резултата част от сторените от тях
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН:********** с адрес: *** да заплати по сметка
на Варненския апелативен съд сумата от 255,22 лв. - съразмерна с резултата част
от дължимата за въззивното производство държавна такса по насрещния иск.
ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН:********** с адрес: *** да заплати на
адвокат К.М. *** сумата от 405,19 лв., представляваща съразмерна с резултата от
въззивното производство част от минимално адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита на С. и Б. Ч..
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването
на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: