Решение по дело №150/2020 на Административен съд - Разград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

№ 109

 

гр. Разград, 15 октомври 2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                               

при секретаря Ралица Вълчева и с участието на прокурора …изслуша докладваното от съдията дело № 150 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 118, ал.1  от КСО.

Образувано е по жалба на Ф. М. Ю. от с. З., обл. Р. против Решение №Ц1012-16-42/1 от 30.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане №**********/06.03.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) в размер на 143, 30 лв.

Недоволно от така постановените актове е останало пенсионираното лице, като оспорва само размера на отпуснатата пенсия. В жалбата си и по същество излага доводи, че тези актове са незаконосъобразни и следва да се отменят, като ПОСВ се преизчисли от друг тригодишен период 1993г.- 1996г., за който твърди, че се явява по-благоприятен.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения: 

Между страните няма спор по фактите. Те сочат, че административното производство е започнало по Заявление от Ф. М. Ю. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено чрез Шведската компетентна институция на 12.09.2019г., регистрирано в НОИ на 27.09.2019. С него лицето не е посочило кои три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 1 януари 1997г. избира за база при изчисляване на индивидуалния коефициент, като не е представило и доказателства във връзка с избора си. След преценка на събраните доказателства е прието, че жалбоподателката отговаря на условията за навършена възраст и осигурителен стаж. Признатият общ осигурителен стаж е 36 години,  09 месеца, 00 дни от трета категория, от които 24 години, 00 месеца, 19 дни в Република България и 12 години, 08 месеца, 11 дни в Швеция. Съгласно правилото на чл.70, ал.16 от КСО при определяне размера на пенсията е взет предвид само осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит в Република България. В този смисъл е и разпоредбата на чл.47, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Тъй като жалбоподателката не е посочила избран от нея тригодишен период и не е представила доказателства за осигурителния си доход за него, размерът на пенсията, респективно индивидуалният коефициент е изчислен по реда и при условията на чл.70, ал.8 от КСО, като е взет предвид осигурителният доход на лицето за периодите след 31 декември 1999г. до датата на отпускане на пенсията, но тъй като той е по-малък от 36 месеца, за недостигащия период е взет предвид последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000г. Аналогично е и правилото, регламентирано в чл.46, ал.13 от НПОС. При тези данни с Разпореждане №**********/06.03.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) в размер на 143, 30 лв., който да се изплаща за сметка на Република България. След като била уведомена за посоченото разпореждане Ф. Ю. е депозирала жалба до ТП на НОИ. В нея изрично е посочила, че моли да бъде преизчислена пенсията, като се вземе за база получаваният доход през периода от месец април 1993г. до месец април 1996г. По повод на нея е постановено Решение №Ц1012-16-42/1 от 30.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане №**********/06.03.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване. В мотивите към него е посочено, че искането на лицето попада в хипотезата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, но тъй като при подаване на заявлението не е декларирало своето желание да се възползва от правото си на избор за определяне на индивидуален коефициент и не е представило документи, доказващи осигурителен доход до 31.12.1996г., то няма законово основание да се преизчисли отпуснатата пенсия. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че то е валиден административен акт, като издаден от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, в предвидената писмена форма. Това решение  обаче е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми.

Както вече беше посочено след издаване на процесното разпореждане Ф. Ю. е депозирала жалба до административния орган. Макар и наименувана жалба, то в нея достатъчно ясно и недвусмислено се сочи, че тя желае да се преизчисли размерът на отпуснатата с него пенсия като се съобрази посочения там период. С оглед на това органът е бил длъжен да укаже на лицето, че следва да конкретизира „жалбата“ си като посочи, дали това е жалба срещу издаденото разпореждане, подадена по реда и при условията на чл.117, ал.1 от КСО или искане да се преизчисли размерът на отпуснатата пенсия и съответно, че следва да представи документи за осигурителния си доход през посочения там период от месец април 1993г. до месец април 1996г. щом такива липсват по пенсионната преписка,  като определи срок за това. Това задължение произтича както пряко от разпоредбите на чл.30, ал.2 във вр. с чл.29, ал.2 от АПК, така и от регламентирания принцип на служебното начало, приложим във всяко административно производство. По силата на чл.9, ал.4 от АПК  административният орган е длъжен да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на административното производство. Спазването на тези  императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. В случая тези задължения не са изпълнени, поради което оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което е ограничило правата на жалбоподателката. Той следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания  на съда.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р    Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-16-42/1 от 30.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане №**********/06.03.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване.

 ВРЪЩА  делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ:/п/