№ I-184 Р Е Ш Е Н
И Е
град Бургас
,17.07. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............петнадесети юли……..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина Д.
при секретаря Ани
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 488 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.258
и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на на Главна Дирекция „Национална
полиция“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Х. Терзийски, чрез гл.юрисконсулт Габриела Розенова против решение № 3409/05.12.2019 г.постановено по гр.д. № 5797/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Национална полиция“на МВР, е осъдена да заплати на Х.Й.Й. от гр.*** сумата от 1759,88 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 255,40 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положния от него за периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г. 1786 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 224,34 лв. – лихва за
забава върху дължимите суми от момента
на изискуемостта на всяка вноска до
датата на депозирането на исковата молба-за периода от 31.10.2016 г. до
19.07.2019г. и сумата от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Наредба № 8121з--776/29.07.2016 г.
. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд.. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излагат се и съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза.
Моли се за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции.Не се
сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия и същият не е
взел становище по нея. В съдебно заседание е представено писмено
становище ,с което се оспорва въззивната жалба и се претендират разноски по
делото .
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа
страна:
РС Бургас е сезиран с
искова молба, с която Х.Й.Й. претендира, че като държавен служител на
длъжност „мадши експерт в група 02 ТОВ/техническо оборудване и
видеоконтрол /към Сектор „Охрана на
обществения ред ,железопътен транспорт „в Зонално жандармерийско управление
–Бургас –звено към Дирекция„Жандармерия“ ,структурно подчинена на ГД“Национална
полиция „ към МВР , е положил труд,
извън установеното работно време и за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г.,
за което претендира да му се заплати допълнително сумата в размер на 738 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 123 часа за сочения период, които часове били
разлика между заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден, заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й плащане и
обезщетение за забава върху дължимите
суми от изискуемостта на всяка сума до предявяване на иска , размер на
90 лв.В съдебно заседание е направено увеличение на исковете ,като от 738 лв. главницата е увеличена на 1759,88
лв.-за положен извънреден труд от 255,40
н лв. ,а иска за обезщетение за забава
е увеличен от 90 лв. на 224,34 лв.
В законоустановения срок е
депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение
намират нормите на ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно
начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи
Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, а и видно от
представените писмени доказателства ,че
ищецът е държавен служител през периода 31.07.2016г.
до 31.07.2019г. ,като е заемал
длъжността „ старши полицай“ в Зонално
жандармерийско управление-звено къд дирекция „Жандармерия“, на структурно подчинение на ГД“Национална полиция“към МВР . Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на ГД“Национална полиция“ към МВР , както и че е
полагал нощен труд.
Представят се Заповеди № 8121з-791
от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени
и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време
между 22,00 часа и 06,00 часа, времето
на разположение и положения труд по време на официални празници.
По делото е допусната,
изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно
която за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. ищецът е положил общо 1786 часа
нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и този
труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в
дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 2041,40 часа и разликата в двете стойности в
размер на 255,40 часа представлява труд, който не е отчетена в протоколите за положен труд и не е изплатена на ищеца .
Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на
положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за
255,40 часа възлиза на сума в размер от 1759,88лева. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Други относими за
предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.
С оглед така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.
1, т. 3ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като
разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Основното
възражение в жалбата на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните доказателства – приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния
период от време – 19.07.2016 г. – 19.07.2019 г.
ищецът е положил нощен труд в размер на 1786 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 2041,40 часа, като
разликата от 255,40 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е
изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, нито
пред ОС се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът
възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице
посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер
на 1759,88лева/като е приспадната заплатената
сума за нощен труд за процесния период от общо 446,50 лв./. Тази сума е
дължима като, представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд,
вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент
1,143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, като по този начин исковата претенция се явява доказана
по размер. На ищеца се дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане,както
и обезщетение за забава от датата на изискуемостта на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба,което
е изчислено на 224,34 лв. .
Ето защо и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски. Съобразно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК /и представиния договор за правна защита и съдействие/ такива са
направени в размер на 300 лева , представляващи възнаграждение за един адвокат,
платено при подписване на сключения между страните договор за правна защита и
съдействие (л. 28).
Претендираното възнаграждение за
адвокат е изчислено над минималния
предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,след изменението й с ДВ бр.
45/2020 г. от 15.05.2020 год, поради което
възражението за прекомерност ,направено
във въззивната жалба ,е основателно. Отговорността за разноските е облигационна,
безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни. С оглед
на това, приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към
момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото
на последващите изменения на нормите /законови и подзаконови/, регулиращи
материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие.Тъй като от
представения договор за правна защита и съдействие не е ясно кога е сключен и кога е извършено плащането по него ,същото
е приложено с молба на въззиваемия от
29.05.2020 година ,то следва да се приеме ,че
договорът и плащането са извършени след влизане в сила на редакцията
на чл. 7 ал. 2 т. 2 НМРАВ –с ДВ
бр. 45/2020 г. от 15.05.2020 г. ,която следва да се приложи в конкретния
случай.Индиция за момента на
осъществяване на разхода по процесуалното представителство е обстоятелството
,че въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба и е изразил становище
едва с молбата от 29.05.2020 г.
Предвид изложеното, минималният размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай се определя съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАС в редакцията й към изплащане на договореното адвокатското възнаграждение –
м.05.2020 г., при общ материален интерес по делото от 2015 лева и отчитане какъв е изхода на спора-а именно възнаграждение в размер на 260 лв. .
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд
Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3409/05.12.2019г.
по гр.д. № 5797/2019г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА ГД“НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ „-МВР ,адрес – гр. София,бул.“Александър Малинов“ № 1,представлявана от
Х. Терзийски,Булстат 1290106410021 , да заплати на Х.Й.Й. , ЕГН
********** от гр. *** със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Ген.Гурко „ № 11,ет.2-чрез адв. Ели Димова, сумата в размер на 260
(двеста и шестдесет ) лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.