РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1153
гр. Пловдив, 08 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 847 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от Л.К.В., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адвокат Н.Н., против Решение № 1040-02-49/12.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ
- гр. Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
О-02-000-00-01445191/01.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр. Бургас, с което на основание чл. 40,
ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) е отказано отпускане на обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №
Е20201457444 на Л.К.В..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се
присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Бургас, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище (л.69). Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Производството е започнало по повод
подадено за Л.К.В. в ТП на НОИ – гр. Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД Удостоверение
Приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност със справка вх. № Р14-02-000-00-**********/16.07.2020 г. към
болничен лист № Е20201457444 за периода от 15.07.2020 г. до 13.08.2020 г. включително
(л.31-32).
В
тази връзка е извършена проверка по разходите от ДОО на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК ********* от контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
приключила с Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020 г. (л.36-38). Установено е в хода на проверката,
че дружеството не е извършвало стопанска дейност, поради което е прието, че наетите
по трудови правоотношения лица не са полагали труд, не са извършвали реално
трудова дейност и за тях не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал.
1 от КСО. Подаден е сигнал до Районна прокуратура – Бургас. Мотивирано е, че
наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово
правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение, са
необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно
проявление. Предвид констатираните обстоятелства, е прието, че липсват
доказателства лицето да е полагало труд и да е извършвало реална трудова
дейност при този осигурител, поради което за него не е възникнало осигуряване
по смисъла на чл. 10 от КСО при този осигурител и няма право на парично
обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист за
периода от 15.07.2020 г. до 13.08.2020 г. включително.
Въз
основа на тези данни, Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ – гр. Бургас е постановил Разпореждане № О-02-000-00-01445191/01.02.2021
г., с което на Л.К.В. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20201457444, на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО. Последното е връчено
на жалбоподателя на 04.02.2021 г. (л.29-30).
6. Този резултат е обжалван от В. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 1040-02-49/12.03.2021
г. е оставил в сила Разпореждане № О-02-000-00-01445191/01.02.2021 г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас (л.24-27).
7. За да постанови посоченият резултат,
Директорът на ТП на НОИ – гр. Бургас, е приел следеното от фактическа и правна
страна:
В
ТП на НОИ – гр. Бургас е представено Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО
по Болничен лист № Е20201457444 за периода от 15.07.2020 г. до 13.08.2020 г.
включително, издаден на Л.В. за изплащане на парично обезщетение.
Във
връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с високи осигурителни доходи на лица с
регистрирани трудови договори, но в последствие данните се използват за
определяне и отпускане на осигурителни плащания, е издадена Заповед №
ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
на ТП на НОИ - Бургас за извършване на проверка в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК ********* (л.33).
Съгласно
Докладна записка изх. № 1042-02-30#1/10.03.2020 г. на контролния орган, на
който е възложено извършването на проверката (л.41-42), при изясняване на факти и обстоятелства, свързани с
дейността, осъществявана от осигурителя, е установено, че дружеството е с
единствен управител Я.Л.- Украйна, а собственик е „НИМИЦ 3“ ЕООД с ЕИК
********* гр. Ловеч. На посочения за седалище адрес в с. Свети Влас управителят
и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на територията на
Област Пловдив. Също така адрес, известен от електронния подпис, чрез който се
подават данни, е констатиран в ***, с тел. ***.
По
ЕИК на дружеството е констатирано, че има данни за наети лица по трудови
правоотношения през периода 2015 г. - 2020 г. (подадени са уведомления за 29 договора
с 24 лица). Последно по
време е подадено уведомление за сключен трудов договор на 26.02.2020 г. Към
момента на съставяне на докладната записка е установено, че непрекратени са
договорите на общо 9 лица. Месечните осигурителни доходи на работещите в
дружеството през периода 2018 г. - 2019 г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За
разглеждания период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.
В
опит за контакт със законен представител на дружеството, контролният орган се е
свързал с лицето П.Г.Б.от гр. Пловдив - работил в дружеството. Б.обяснил, че
няма пълномощно от управителя на дружеството, но е посочил друго упълномощено
лице - адв. Г.Г.. В
разговора контролният орган е установил, че той е запознат с новоназначените
работници в „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, като е обяснил, че поради отсъствието
на Л.от България повече от година, за подписване на трудовите договори, същите
се изпращали до гр. Киев.
Изпратено
е писмо с изх. № 1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив за
извършване на проверка на дружеството за установяване на действителното
полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда за възникване на
трудовите правоотношения и лицето, подписвало документите в дружеството.
Освен
това, в отговор на сигнал от ТП на НОИ – гр. Бургас до ТД на НАП - гр. Бургас
за невнесени осигурителни вноски от дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, е
получено Писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020 г., в което се посочва, че срещу
дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2018 по описа на ТД на
НАП – гр. Бургас на 23.02.2018 г.
С
Постановление № С170002-023-0000828/07.03.2017 г. е наложен запор на банкови
сметки във всички банки на територията на страната. Към датата на налагане на
запора, задълженото лице има сметка в „ЦКБ“ АД, съгласно отговор от банката -
без авоар. На 11.10.2018 г. е изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като съгласно постъпил отговор от
банката - сметката е без авоар.
Документите
не са връчени на представител на дружеството - върнати са в ТД на НАП – гр. Бургас
с печат „непотърсен“. Същите са изпратени за връчване и чрез информационна
система „Връчвания“ в приложение БИДИС. Към момента на съставяне на писмото
няма потвърждение за връчването им.
Изготвено
е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице,
което заедно със съобщението за доброволно изпълнение и постановленията за
налагане на обезпечителни мерки, са изпратени за връчване чрез полиция на
адреса на управителя на дружеството (съгласно справка в Търговския регистър,
считано от 23.05.2018 г. управител е Я.И.Л.- гражданин на Република Украйна) в гр. Пловдив, ул. „Белград“ № 21. На
29.10.2018 г. е получена докладна записка от началника на 03 - РУ Пловдив -
посетен е адресът на управителя и е проведен разговор с домоуправителя на
жилищната кооперация. Установено е, че лицето Я.И.Л.никога не е живяло на
адреса.
Във
връзка с изпратено искане до Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена
проверка на паричните потоци и начините на разплащане от страна на задълженото
лице, при която е установено, че по данни на управителя - дружеството
осъществява дейност в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93 и ул. „Васил Левски“ № 3,
няма декларирани приходи от продажба за 2018 г. и декларира, че не извършва
плащания през чужда банкова сметка ***.
На
22.03.2019 г. до ТД на НАП – гр. Пловдив е изпратено искане за извършване на
действия по делегация - връчване на документите по изпълнителното дело на
декларираните от управителя адреси. Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. „Марица“
№ 93 и ул. „Васил Левски“ № 8, но на нито един от двата адреса не е открит офис
или база на задълженото лице.
На
01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас - ул. „Сирена“
№ 1, ет. 1, ап. 2 (деклариран
като адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК). На посочения адрес е констатирано,
че се намира хотел - неработещ, заключен и не е открит офис или
представителство на дружеството. Извършено е и второ посещение и отново е установено,
че няма такова дружество на този адрес.
На
19.06.2019 г. на електронния адрес на управителя е изпратено искане за
предоставяне на документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана
за среща в ТД на НАП – гр. Бургас, като отново не е получено потвърждаване за
получаването на документа, нито отговор.
Извършено
е пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са
запитвания до ОД „Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър,
сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите.
Извършвани са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД „Гражданска въздухоплавателна
администрация“, Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“, като е
установено, че задълженото лице не притежава активи, които да послужат за
удовлетворяване на публичното вземане.
Изпратено
е Писмо с изх. № 1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив за извършване
на проверка на дружеството за установяване на действителното полагане на труд от
наетия персонал, уточняване на реда за възникване на трудовите правоотношения и
лицето, подписвало документите в дружеството.
В
резултат на извършената проверка е съставен Констативен протокол №
КВ-5-15-00805$86/01.09.2020 г., съгласно който при проверката е установено, че
осигурителят „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас, ЕИК ********* е
еднолично дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на
управление: с. Свети Влас, ЕИК *********. Управител на дружеството е Я.И.Л..
Едноличен собственик на капитала е „НИМИЦ 3“, ЕИК ********* с управител Я.И.Л..
На
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, е издадена Заповед № ЗР-5-15-00744507 от
10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив за извършване на проверка
на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас, ЕИК *********.
Изпратено
е Писмо с изх. № 1030-15-224#3 от 11.02.2020 г. до Началника на Сектор „Миграция“
за предоставяне на писмена информация за управителя Я.И.Л.относно
обстоятелствата дали лицето е извън пределите на Република България.
В
ТП на НОИ – гр. Пловдив е получено писмо от Министерството на вътрешните работи,
Сектор „Миграция“, в което е посочено, че лицето Я.И.Л.е напуснал на 17.06.2018
г. Република България.
Във
връзка с представени телефонни номера по преписка № 4022-15-38 от 13.03.2020 г.,
а именно *** и GSM
– ***, е осъществена
връзка с П.Б., който е обяснил, че ще потърси пълномощно, както и че всички
счетоводни документи на дружеството са при него.
На
22.04.2020 г. е посетен офисът в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 8Б и му е
връчено Писмо с изх. № 4022-15-38 от 13.04.2020 г. за предоставяне на
документи, а именно трудови договори, ведомости за заплати и присъствени форми
за периода от месец януари 2016 г. до месец март 2020 г. Писмото е подписано от
Б.на 22.04.2020 г. Отново е изискано представянето на пълномощно, но същият е
обяснил, че на по-късен момент ще потърси такова.
Издадената
Заповед № ЗР-5-15-00744507 от 10.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив
не е връчена на Б., тъй като същият не е предоставил пълномощно. Обяснил е, че
е преупълномощен от Г.Р.С..
На
24.04.2020 г. в ТП на НОИ – гр. Пловдив са заведени документи в деловодството с
Молба с вх. № 1130-15-265#3
от Г.С., а именно ведомости за заплати и присъствени форми за периода от месец
януари 2016 г. до месец юли 2017 г. и за периода от месец май 2018 г. до месец
декември 2019 г., за периода от месец януари 2020 г. до месец март 2020 г., ГДД
по чл. 92 от ЗКПО и пълномощно на Г.Р.С.. От представеното пълномощно е
установено, че Я.И.Л.е упълномощил З.Д.Х., а същата е преупълномощила
Г.Р.С. да представлява „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД.
До
Г.Р.С. е изпратено Писмо с изх. № 4022-15-38#13 от 12.06.2020 г. за явяване в
ТП на НОИ – гр. Пловдив във връзка с извършване на проверката. Получена е
обратна разписка, от която е установено, че същата е подписана от М.С.на
19.06.2020 г., но Г.С. не се е явил в ТП на НОИ – гр. Пловдив.
На
31.08.2020 г. е извършено посещение на постоянния и настоящ адрес на Г.Р.С..
Проведен е разговор с К.Д.Б.- домоуправител, който е обяснил, че от два месеца С.не
живее на посочения адрес, поради което лицето не е открито. На същата дата е
изпратено писмо за съдействие до Пето РПУ - Пловдив за установяване на контакт
с лицето Г.Р.С..
На
15.07.2020 г. от ТП на НОИ – гр. Бургас в ТП на НОИ - гр. Пловдив е заведена Преписка
с вх. № 4022-15-38#36 от А.П.Х., като са представени ведомости за заплати и
присъствени форми за месец април и май 2020 г. на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас.
Проверката
е извършена въз основа на информационната система на НОИ и представените в
деловодството на ТП на НОИ – гр. Пловдив документи, представляващи ведомости за
заплати и присъствени форми за периода от месец януари 2016 г. до месец юли
2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г. и за периода
от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г.
Представени
са трудови договори на лица, работещи по трудови правоотношения, в това число
на лицата А.П.Х., сключен с представляващ Я.И.Л.и за лицето Н.М.А., сключени с
представляващ Я.И.Л.. Представени са също и трудови досиета на П.Г. Б., сключен
с представляващ К.Г.Б., на А.Д.С., сключен с представляващ Я.И.Л., на П.И.Д.,
сключен с представляващ Я.И.Л., на Е.М.М., сключен с
представляващ Я.И.Л., на С.М.В., сключен с представляващ Я.И.Л., на К.Л.В. и Л.К.В.,
сключени с представляващ Я.И.Л.. Установено е, че не всички трудови досиета са
предоставени за проверката.
До
лицето А.П.Х. са изпратени 2 броя писма с изх. № 4022-15-38#4 от 12.06.2020 г.
и изх. № 4022-15-38#38 от 28.07.2020 г., за да се яви в ТП на НОИ – гр. Пловдив
и представи информация относно упражняваната от нея трудова дейност в осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмата са върнати в ТП на НОИ – гр. Пловдив с
гриф „непотърсено“, а лицето не се е явило в ТП на НОИ – гр. Пловдив.
До
Я.Г. Б.е изпратено Писмо с изх. № 4022-15-38#21 от 12.06.2020 г. да се яви в ТП
на НОИ – гр. Пловдив и представи информация относно упражняваната от него трудова
дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. Писмото е получено от Н.Д. Б.а
(съпруга), но на определената дата, същият не се е явил.
Представени
са ОПР и счетоводни баланси за отчетните от 2016 г. до 2019 г. В отчетите за
приходите и разходите е констатирано, че са начислени суми, представляващи
разходи за възнаграждения в размер на 10 хиляди лева за 2016 г., 982 хиляди
лева - 2017 г., 1 097 хиляди лева - 2018 г. и 2 118 хиляди лева 2019 г.
Счетоводните баланси и отчетите за приходи и разходи са представени в ТП на НОИ
– гр. Пловдив с вх. № 4022-15-38#34 от 16.06.2020 г. от ТП на НОИ – гр. Бургас,
въз основа на подадени молби от лицата А.П.Х. и Н.М.А..
Въз
основа на представените ведомости за заплати за периода от месец януари 2016 г.
до месец юли 2017 г., за периода от месец май 2018 г. до месец декември 2019 г.
и за периода от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г., е установено, че същите
са изготвени, като са начислени трудови възнаграждения с високи осигурителни
доходи на лицата, работещи по трудови правоотношения, като липсват положени
подписи. Установен е следният общ размер на осигурителен доход по
разчетно-платежните ведомости: за 2016 г. - 10 207,00 лв.; за 2017 г. -
397 354,00 лв.; за 2018 г. - 1 097 274,00 лв.; за 2019 г. - 2 118 060,00
лв.
До
горецитираните лица са изпратени писма, с които са призовани да се явят в ТП на
НОИ – гр. Пловдив за предоставяне на писмени обяснения относно упражняваната от
тях трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас.
В
ТП на НОИ – гр. Пловдив са се явили само лицата К.П.П.
и С.М.В., които са декларирали, че с преките задължения са запознати от П.Б.и
не всички заплати са им изплатени. По телефона е взета информация от лицето Л.К.В.,
който е обяснил, че е в недобро здравословно състояние и не може да дойде в ТП
на НОИ – гр. Пловдив, като е потвърдил, че пряк ръководител е П.Б.и от 2018 г.
не са му изплатени трудовите възнаграждения (л.48-49).
При
извършената последваща проверка е установено, че в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД са назначени доста лица с роднинска връзка на П.Г. Б., а
именно: А.П.Х. - дъщеря, Е.А. Б.а - съпруга, Г.П. Б.- син, Я.Г. Б.- брат на П.Г.
Б., Н.Д. Б.а - съпруга на Я.Г. Б..
В
тази връзка са възникнали съмнения относно представените по пощата документи от
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас и заведени в
деловодството на ТП на НОИ – гр. Пловдив, без да се е явил пълномощникът на
дружеството - Г.С. пред контролен орган на ТП на НОИ – гр. Пловдив. По
представените трудови досиета е вписано името на управителя Я.И.Л., а е
констатирано, че същият е напуснал на 17.06.2018 г. Република България, при
положение, че от него има положени подписи.
Предвид
гореизложеното и във връзка с всички събрани документи по преписката,
контролните органи са изразили съмнение за упражняване на трудова дейност на
дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД и в това число действителното полагане
на труда от наетия персонал.
На
основание чл. 108а от КСО от ТП на НОИ – гр. Бургас е изпратено Писмо с изх. №
Ц1030-02-2546#1/16.09.2020 г. до Районна прокуратура - Бургас за предприемане
на действия по компетентност относно осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД.
Отчетено
е и обстоятелството, че с Молба вх. № Ц1023-02-156/13.11.2020 г. лицето С.В. (за когото липсват
данни да е пълномощник на управителя на „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД Я.Л.) е представил в ТП на НОИ – гр. Бургас
заверено копие от Заповед № 1/16.03.2020 г. от управителя Я.Л., за когото има
данни, че е напуснал Република България през 2018 г. и не се е завръщал оттогава.
Така
установеното е наложило извода, че „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД не е извършвало
търговска дейност, жалбоподателят не е полагал труд в този осигурител, за който
да подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл. 10 от КСО.
Цитирана
е нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно която осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С
оглед хипотезата на цитираната правна норма е прието, че при този осигурителен
риск, правото на обезщетение е свързано с изискването лицето да е осигурено.
Посочено
е, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в нормата на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването, съгласно чл. 10 от КСО, възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От
съдържанието на цитираното определение за осигурено лице е прието, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от КСО. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово
правоотношение е счетено, че не е достатъчно, за да възникне осигурителното
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува
според административния орган идентичност на трудовото и осигурителното
правоотношение, доколкото наличието на трудово правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Посочено
е, че изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение, в каквато връзка е цитирана и актуалната съдебна практика.
При
тези данни, крайният извод на ответния административен орган е, че жалбоподателят
не е полагал трудова дейност в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, за
която да подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл. 10
от КСО, което е обусловило оставянето в сила на Разпореждане №
О-02-000-00-01445191/01.02.2021 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр. Бургас, с което на основание чл. 40,
ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано отпускане на обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по Болничен лист №
Е20201457444 на Л.К.В..
ІV. За правото:
8. Оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ – гр. Бургас е постановено от материално компетентен орган на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено от компетентен орган – ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и направените въз основа
на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
9.
По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани
от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са
предпоставките за отказа на административния орган да отпусне парично
обезщетение за временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.
10. Разрешаването на настоящия административноправен спор налага да се
съобрази следното:
Настъпването на социалния
риск временна неработоспособност поражда право на осигуреното лице да получи, а
за осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания.
Временната неработоспособност е състояние на увреждане на здравето, което прави
осигуреното лице неспособно да полага труд и с това го лишава от обичайните му
трудови доходи. Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната
система, е загубеният доход.
Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От така цитираната законова
разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно
дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2.
да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.
Наличието на втората
предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните.
Спорът се концентрира
относно наличието на първата предпоставка.
В тази връзка следва да се
посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице” дава разпоредбата на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а
лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени
дължимите осигурителни вноски.
С оглед конкретиката на
настоящия казус, относимо за разрешаването на настоящия административен въпрос
е изречение второ от цитираната разпоредба, чието граматическото тълкуване
налага да се приеме, че за да е налице продължаване на осигуряването на лицето
и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО, самото осигуряване трябва
вече да е възникнало. Отговор на въпроса кога възниква осигуряването, дава
нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО и това е денят, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Казано с други думи,
фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва освен
започване на трудова дейност и внасяне или дължимост
на осигурителни вноски. В настоящия случай липсват и двете предпоставки, даващи
основание да се приеме, че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по смисъла
на чл. 10, ал. 1 от КСО.
11. Основанията за този извод са следните:
Не е спорно между
страните, че жалбоподателят е сключил безсрочен трудов договор с „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, с който считано от 23.11.2018 г., същият е назначен на
длъжност машинен оператор, металорежещи машини с място на работа „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, Отдел 2000 Производствен, гр. Пловдив, област Пловдивска (л.9).
Сключването обаче на един
трудов договор само по себе си не означава, че лицето е „започнало трудова
дейност“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, доколкото
съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Не
води до различен извод и подаването на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ в
съответната териториална дирекция на НАП. Аргумент в тази насока пък е нормата
на чл. 63, ал. 1 от КТ, според която работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. В този смисъл следва да се посочи, че наличието на сключен трудов
договор (който, както вече се посочи, се сключва преди постъпването на
работа), сам
по себе си не може да обоснове наличие на възникнало осигуряване по смисъла на
чл. 10, ал. 1 от КСО, доколкото за последното е необходимо лицето да е
„започнало трудова дейност“ – обстоятелство, което в конкретния случай не се
установява по отношение на жалбоподателя от данните по делото.
Упражняването на трудова
дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде доказано от Л.В. при
условията на главно и пълно доказване в процеса. Нито в хода на
административното производство, нито в хода на настоящото съдебно производство
обаче жалбоподателят е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки дадените
му от съда указания с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
До извод в обратната
насока не води бланкетното посочване в жалбата, че е
изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовата му характеристика, а
именно: изработване на детайли и машинни елементи, необходими за извършване на
ремонт на мотокари и електрокари, както и на възли и детайли за конструиране на
платформи и опитни образци.
Това е така, защото от
представените по делото доказателства не може да бъде установено по безспорен
начин къде точно е мястото на работа на В., на което твърди, че е полагал
трудова дейност. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че в сключения трудов
договор като място на работа е посочен град Пловдив, област Пловдивска,
същевременно в дадените в хода на извършената проверка обяснения, макар и по
телефона, В. не е посочил къде е изпълнявал трудовата си дейност, а като място,
на което се намира осигурителят „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД е посочил село Ягодово.
Мястото на работа не може да бъде установено и от събраните в хода на
административното производство доказателства, тъй като управителят на
дружеството-осигурител и/или надлежно упълномощено от него лице не е било
открито на всички декларирани адреси, в т.ч. и телефони, или лицата, които по някакъв
начин съхраняват счетоводна и осигурителна информация, не са се явили в ТП на
НОИ – гр. Пловдив за да представят изисканите им документи и писмени обяснения,
или е представена частична информация, която по никакъв начин не може да даде безпротиворечив отговор на въпроса – къде точно – на което
място, на кой адрес, в кой склад, цех и др. подобни са полагали труд,
назначените по трудови договори лица.
При това положение,
настоящият съдебен състав приема за доказани изводите на органите на НОИ, че В.
не е работил като машинен оператор, металорежещи машини с място на работа „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, Отдел 2000 Производствен, гр. Пловдив, област Пловдивска.
Впрочем, не се установява и В. да е получавал договореното трудово
възнаграждение. Това е така, защото от негова страна се твърди, че не са му
изплатени всички възнаграждения, а от представените в хода на административното
производство разчетно-платежни ведомости, е установено, че същите не са
подписани, в каквато насока е и декларирано от самия В..
С други думи казано, не
само, че не се установява В. да е осъществявал трудова дейност при осигурител
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, но и не се установява да са му изплатени
договорените трудови възнаграждения, поради което и следва да се приеме, че по
отношение на жалбоподателя не са били дължими и осигурителни вноски, които
осигурителни вноски няма спор, че не са били и внесени от осигурителя.
В подкрепа на изложеното е
и констатираното в хода извършените проверки на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД от органите на НОИ, а именно, че за периода 2016 г. - 2019 г.
търговското дружество е декларирало разходи, като по същество липсват данни за
осъществявана търговска дейност.
12. В този смисъл са правилни изводите на ответния административен
орган, че наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение
не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите
от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на
осигурителното правоотношение. В действителност наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но само то не е достатъчно. Както бе посочено и по-горе,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност въз основа на
това правоотношение. При липса на доказателства за изпълнение на конкретни
трудови функции от страна на В. по сключения с „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД трудов
договор и при липса дори и на посочване от негова страна къде точно е
изпълнявал трудовите си функции, то правилен е изводът на ответния орган, че той
не е осигурено лице и в този смисъл правилно му е отказано отпускането на
парично обезщетение за временна неработоспособност.
13. Неоснователни са възраженията в жалбата, че наличието на
неизправен осигурител не може да има за последица прекратяване на правата на
добросъвестните задължително осигурени лица по чл.4 ал.1 т.1 от КСО, тъй като в
случая като основание за постановения отказ органът е посочил друго, а именно
че В. не е полагал трудова дейност при осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. След като не се
упражнява трудова дейност от работника, то не възниква осигурително
правоотношение и работникът не притежава качеството „осигурено лице“ и за него
не възниква право на парично обезщетение за временна неработоспособност.
С оглед на всичко,
изложено до тук и установеното начисляване на трудови възнаграждения,
определени в рамките на максималния осигурителен доход, без внасяне на
осигурителни вноски и без данни за реално осъществявана трудова дейност от
лицата, се налага извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по чл. 40
от КСО, § 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО.
14.
Изложените съображения
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение №
1040-02-49/12.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Бургас и потвърденото
с него Разпореждане № О-02-000-00-01445191/01.02.2021 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр. Бургас, съответно за неоснователност на жалбата. Тя ще
следва да бъде отхвърлена.
V.
За разноските:
15. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.В., с
ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Н.Н.,
против Решение №
1040-02-49/12.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Бургас, с което е
оставено в сила Разпореждане № О-02-000-00-01445191/01.02.2021 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.
Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано
отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване
по болничен лист № Е20201457444 на Л.К.В..
ОСЪЖДА Л.К.В., с ЕГН **********,***, да заплати на Националния
осигурителен институт, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: