№ 11889
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110100220 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „У“ АД срещу ЗК „Л И“ АД.
Ищецът твърди, че на 02.06.2021г., в гр. Бургас, на бул. „.....“, водачът на лек
автомобил „Ровър“, с рег. № ..... ударил автобус „Карсан Атак“, с рег. № .... в резултат на
което били причинени имуществени вреди на автобуса. Посочва, че за МПС „Карсан Атак“,
с рег. № .... имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди
при ищеца имало образувана щета № 21110060018, по която заплатил 125,97 лв. за
отстраняване на повредите по увредения автобус. Твърди, че водачът на МПС марка
„Ровър“, с рег. № ..... е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Л И“ АД. Ищецът поддържа, че на 28.06.2021 г. е
изпратил регресна покана до ответника (в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиситите“), с която претендира процесната сумата.
Твърди, че на 29.07.2021 г. ответникът с писмо е отказал заплащане на претендираната
сума. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.01.2022 г. до окончателното плащане.
Ответникът ЗК „Л И“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на лек автомобил „Ровър“, с рег.
№ ..... по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и заплащането
на застрахователно обезщетение в размер на 125,97 лв. за възстановяване на увредения лек
автомобил от страна на ищцовото дружество. Възразява срещу механизма на ПТП, описан в
1
исковата молба и в двустранния констативен протокол, приложен към нея. Оспорва вината
на застрахования при него водач на лек автомобил марка „Ровър“, с рег. № ...... Отрича да е
налице причинна връзка на вредите с ПТП, както и вида и степента на уврежданията.
Намира за завишен размера на претендираните вреди. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възражението си за
съпричиняване, респ. да установи, че е погасил задължението си чрез плащане.
В настоящия случай с изрични определения на съда от 08.03.2022г. и 07.06.2022г. са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на
валидно застрахователно правоотношение с ответника по отношение на л.а. „Ровър“, с рег.
№ ..... по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
при ищеца по отношение на автобус „Карсан Атак“, с рег. № ...., както и заплащането от
ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 125,97 лв. във връзка с вредите по
процесния автобус.
От представения по делото двустранен протокол за ПТП, както и от приетото заключение на
САТЕ се установява, че на 02.06.2021г. в гр. Бургас л.а. марка „Ровер“, модел „75“, с рег. №
..... се е движил в гр. Бургас по ул. „Вая“, с посока от ул. „Ангеларий“ към бул. „.....“ и на
кръстовището с последния, водачът предприема маневра завой надясно, при която
реализира ПТП с идващия от лявата му страна автобус марка „Карсан Атак“, с рег. № ..... От
приетата експертиза става ясно, че водачът на лекия автомобил не се е съобразил с
указанията на пътен знак „Б2“ („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“), а
водачът на увредения автобус не се е съобразил с пътна маркировка „М15“ („коси успоредни
линии“). В тази му част заключението се потвърждава напълно и от показанията на
разпитаните свидетели (водачите на двете МПС, участващи в ПТП), в които макар да се
съдържа различна интерпретация относно вината за настъпване на ПТП, няма разногласие
по съществения въпрос, установен от експертизата, а именно поведението на двамата
водачи, изразяващо се в това, че водачът на л.а. марка „Ровер“, модел „75“, с рег. № ..... не е
пропуснал движещия се по път с предимство автобус марка „Карсан Атак“, с рег. № ...., а
последният непосредствено преди удара се е движил в най-дясната лента на платното за
2
движение, независимо от съществуващата пътна маркировка.
При това положение следва да се приеме, че с поведението си водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, според които водачите на ППС
са длъжни да се съобразяват с указанията на пътен знак Б2, който им указва да спрат на
„стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е
поставен знакът, като преди да потеглят отново са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които имат предимство (чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 46, ал. 2 ППЗДвП). Нарушение на
правилата за движение е допуснал и водачът на процесния автобус, който е преминал през
забранена за движение на пътни превозни средства площ, обозначена с пътна маркировка
„М15“ (чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 65, т. 6 ППЗДвП).
В съдебната практика се е наложило разбирането, че само по себе си нарушението на
установени в ЗДвП и в ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, а е
необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
(Решение № 79 от 06.07.2016г. по т.д. № 1787/2015г., II ТО, ВКС, Решение № 142 от
07.08.2017г. по т.д. № 3266/2015г., II ТО, ВКС и мн.др.).
В конкретния случай от приетата по делото САТЕ е видно, че поведението на двамата
водачи се намира в пряка причинна връзка с вредоносното събитие, тъй като от техническа
гл.т. настъпването на ПТП е било предотвратимо от всеки от тях при съблюдаване на
описаните по-горе правила за движение по пътищата. Следователно въведеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач се
явява основателно и като такова следва да се уважи. При преценката за конкретния принос
на двамата водачи, съдът отчита обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е
предприел включване от път без предимство на главен трилентов път (предполагащ
интензивно движение на МПС, респ. завишен риск от навлизане в траекторията на друго
МПС), без да се съобрази с поставения пътен знак Б2 (а според свид. П. маневрата е
извършена без лекият автомобил дори да намали или да се огледа), поради което намира, че
приносът му на водача на процесния автомобил е 4/5, докато този на застрахования при
ищеца водач се равнява на 1/5.
Съгласно заключението щетите по автобуса са причинени в резултат на настъпилото
събитие, а стойността необходима за възстановяване на вредите, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 461,88 лв.
От приложените писмени доказателства е видно, че за отстраняване на щетите по увредения
автобус е изплатена сума в размер на 125,97 лв.. Със заплащането на посочената сума,
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната претенция следва да се определи
3
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Съгласно приетото
заключение, стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 461,88 лв., а изплатеното от
ищеца обезщетение се равнява на 125,97 лв.
При това положение следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане в размер на 100,77 лв., след съобразяване на определения по-горе принос на водача
на автобуса.
Следователно предявеният иск следва да се уважи за сумата от 100,77 лв., като се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер от 125,97 лв. С оглед акцесорния характер на
претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от исковете, както следва: 40 лв. – държавна такса, 56 лв. – разноски за
свидетел, 232 лв. - разноски за експертизи и 288 лв. – адвокатско възнаграждение, а
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, както
следва: 28 лв. – разноски за експертиза, 14 лв. – разноски за свидетел и 20 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, с ЕИК ........... и седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „.....“ № 51 да заплати на ЗК „У“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Възраждане, бул. „.....“ № 18 следните суми: 100,77 ЛЕВА, представляваща
регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно обезщетение от ЗК „У“ АД за
вреди на МПС марка „Карсан Атак“, с рег. № ...., причинени от ПТП, настъпило на
02.06.2021г., в гр. Бургас, на бул. „.....“, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба – 05.01.2022г. до изплащане на вземането, както и сторените по
делото разноски, както следва: 40 ЛЕВА – държавна такса, 232 ЛЕВА – разноски за
експертиза, 56 ЛЕВА – разноски за свидетел и 288 лева – адвокатско възнаграждение,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения размер от 100,77
лв. до пълния предявен размер от 125,97 лв.
ОСЪЖДА ЗК „У“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. София,
4
район Възраждане, бул. „.....“ № 18 да заплати на ЗК „Л И“ АД, с ЕИК ........... и седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „.....“ № 51 сторените по делото разноски, както следва:
28 ЛЕВА – разноски за експертиза, 14 ЛЕВА – разноски за свидетел и 20 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5