Определение по дело №461/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 338
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20213001000461
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
гр. Варна, 29.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно
търговско дело № 20213001000461 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 220 от ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, чрез юрк. Н.З., против определение № 577 от 18.05.2021 г., постановено по търг.
дело № 1117/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за допускане на участието на Н.А.М. като
трето лице – помагач на негова страна по предявените искове от Й. П. АТ., С.Й. С. и М.
ЯС. СТ. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за заплащане на сумата в
размер на 250 000 лева на всеки един от ищците за претърпени от тях неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания вследствие на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 21.07.2017 г. в с. Гроздьово, обл. Варна, при
управление на МПС лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № В 9489 ВС, застрахован по
риск „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при жалбоподателя, вследствие на
което ПТП е настъпила смъртта на пешеходеца Я.А. – наследодател на ищците, ведно
със законната лихва върху исковите суми от датата на смъртта 26.07.2017 г. до
окончателното изплащане и сумата от 320 лева за ищцата Й. П. АТ., съставляваща
причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за погребение,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2017 г. до окончателното
изплащане, която сума е платима по банков път, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД.
Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и необоснованост на
определението. Инвокира доводи, че видно от представените по делото доказателства
при настъпването на процесното ПТП лекият автомобил е бил управляван от Н.А.М.
1
под въздействието на алкохол и същият е напуснал местопроизшествието. Счита, че
при направеното искане от застрахователното дружество за привличане на Н.А.М. като
трето лице-помагач, съдът извън правомощията си се е произнесъл относно наличието
на основание за предявяване на регресен иск. Сочи, че не е съобразено, че
образуваното досъдебно производство е спряно към настоящия момент, тъй като
Н.А.М. повече от една година е извън пределите на Република България. Намира, че
обстоятелството, че досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител
не променя фактическите твърдения на ищците, че именно това лице е управлявало
процесния лек автомобил. Моли за отмяна на определението в обжалваната част и за
конституирането на Н.А.М. като трето лице-помагач на страната на жалбоподателя –
ответник в производството пред окръжния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Й. П. АТ., С.Й. С. и М.
ЯС. СТ., чрез процесуален представител – адв. В.Н., в който се сочат доводи за
неоснователността на жалбата и за правилността на обжалвания съдебен акт. Считат,
че Н.А.М. не следва да бъде конституиран като трето-лице помагач на страната на
ответника, тъй като същият няма правен интерес от постановяване на решение в полза
на ответното дружество. Сочат, че във връзка с процесното ПТП е било образувано ДП
№ 3144/2017 г. по описа на Четвърто РУП – Варна, пр. № 6734/2019 г. по описа на ОП
– Варна, в хода на което било установено, че виновен за настъпването на ПТП е
водачът на л. а. „Фиат Дукато“, с рег. № В 9489 ВС, като негов собственик е лицето
Н.А.М.. Излагат, че накзателното производство било спряно, тъй като лицето било
напуснало територията на Република България, а след действия по издирването му
било възобновено. Посочват, че към настоящият момент ДП е спряно на основание чл.
244, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като прекият причинител на престъплението не е разкрит,
респективно, че не са събрани достатъчно доказателства, сочещи по безспорен начин,
че Н.А.М. е водач на процесния автомобил. В допълнение сочат, че в производството
не е привличан обвиняем. Молят за потвърждаване на определението.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, срещу определение, което
подлежи на обжалване, от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предявените от Й. П. АТ., С.Й. С. и М. ЯС. СТ. искове са с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и имат за предмет обезщетяване на претърпени от тях
неимуществени и имуществени вреди /само за Й. П. АТ./ вследствие на ПТП, станало
на 27.07.2017 г. в с. Гроздьово, обл. Варна.
Видно от приложеното по делото постановление от 25.11.2019 г., наказателното
производство по образуваното ДП № 3144/2017 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на
МВР – Варна, водено за извършено престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от
2
НК във връзка с процесното ПТП, е било спряно на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 244,
ал. 1, т. 3 и чл. 245 от НПК, тъй като собственикът на инкриминирания лек автомобил
– Н.А.М. е напуснал страната и е в неизвестност.
В постановление от 20.05.2020 г., е посочено, че след установяването на
собственика на л. а. - Н.А.М., производството е било възобновено. Счетено е, че не са
събрани достатъчно доказателства, сочещи по безспорен начин, че конкретно лице е
автор на деянието, поради което не е възможно да бъде предявено обвинение. На
основание чл. 199, ал. 1 и чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК ДП е спряно.
В отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличането на Н.А.М. като трето-лице помагач на
негова страна. Ответникът е навел твърдения, че посоченото лице е управлявало
процесния автомобил под въздействието на алкохол и е напуснало
местопроизшествието. В тази насока е обосновал правния си интерес от реализирането
на регресни права спрямо него.
С обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение така
направеното искане от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за привличането на
Н.А.М. като трето-лице помагач на негова страна, като е изложил мотиви, че с
постановление от 20.05.2020 г. наказателното производство е спряно, тъй като
извършителят на деянието не е разкрит и липсват наведени от ответника твърдения, от
които да се съди за наличието на правен интерес от привличането на соченото лице.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно.
Участието на трето лице във висящ процес между други лица е допустимо,
когато съдебното решение би засегнало правната му сфера, при което за него е налице
интерес да подпомага едната от главните страни в процеса, в отношенията му с която
решението би въздействало, за да се постанови благоприятно за нея решение.
Интересът за самата подпомагана страна произтича от една страна с оглед на
обстоятелството, че участието на третото лице улеснява защитата в процеса,
съобразно правата му по чл. 221 от ГПК. От друга страна подпомаганата страна има
интерес от привличането предвид установителното действие на решението в
отношенията на третото лице и насрещната страна, и подчиняването му на силата на
мотивите досежно вътрешните отношения между него и подпомаганата страна,
съгласно чл. 223 от ГПК, с което се обезпечава благоприятен изход на последващ
процес по иска спрямо него /реализиране на регресни права/. С други думи,
участието на третото лице в чужд висящ процес се реализира или по негова воля чрез
встъпването му в делото, съгласно чл. 218 от ГПК, или независимо от волята на
същото, посредством привличането му от една от главните страни, съгласно чл. 219,
3
ал. 1 ГПК. И в двата случая необходима предпоставка за участието му е наличието на
интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна.
Материалноправните отношения, които са повод за встъпване на трето лице
помагач по делото, за да помага на едната или другата страна в процеса са и основание
за привличане на трето лице помагач също конкретно от едната или от другата страна.
Преценката дали ответникът има правен интерес от привличане на трето лице помагач
се прави по отношение на него с оглед на установените между страните
правоотношения и затова тя е конкретна. Привличащата страна и привлеченото лице
трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно за привличащия.
Настоящият съдебен състав намира, че при евентуалното неблагоприятно
решение за застрахователя в конкретния случай, същото не би довело до възможност за
предявяване на обратен иск от негова страна спрямо подпомагащото лице. Липсват
доказателства, водещи до категоричния извод за авторството на Н.А.М. по отношение
на деликта. Правилно окръжният съд е посочил, че не са наведени твърдения от
ответното дружество, които да обосновават правен интерес от привличането на
горепосоченото лице, в качеството му на собственик на лекия автомобил. С оглед
гореизложеното, в случая очевидно не може да бъде обоснован правният интерес от
участие на третото лице като подпомагаща страна в процеса.
Правният интерес от привличането на трето лице помагач е обусловен от
възможността за предявяване на обратен иск срещу него от привличащата страна.
Вън от горното и за пълнота, доколкото за застрахователя съществува
възможността да предяви регресен иск в отделен процес, то правото му на защита не се
нарушава. Определението по чл. 220 от ГПК не прегражда развитието на спора, в
рамките на който е постановено. То не лишава страната от възможността да реализира
правата си, чрез евентуален бъдещ спор по предявен от привличащата към
подпомагащата страна иск /заявен в това производство като обратен такъв/.
Предвид гореизложеното, липсата на правен интерес от привличането на
Н.А.М., като трето-лице помагач в процеса на страната на ответното застрахователно
дружество, води до извода за неоснователност на искането му.
В този смисъл, като е оставил без уважение молбата на ответника за привличане
на Н.А.М. като негов помагач в процеса, окръжният съд е процедирал правилно и
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 577 от 18.05.2021 г., постановено по търг.
дело № 1117/2020 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5