№ 1360
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20211100902874 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Т. Н. в
качеството му на синдика на “Н.Г.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******,
против ответниците “Д.-**” ЕООД, ЕИК *******, и “Н.Г.” АД (в
несъстоятелност), иск с правно основание чл. 645, ал. 4 от ТЗ, относно
обявяването за относително недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “Н.Г.” АД (н.) извършено от длъжника прихващане,
обективирано в изпратено по електронна поща на 14.08.2020г. Изявление за
прихващане от 10.08.2020 г. на вземания на длъжника в размер на 23 750 лева
по протоколи №№ **********/09.12.2019 г., **********/17.12.2019 г.,
**********/17.12.2019 г., **********/19.12.2019 г., **********/06.01.2020 г.,
**********/06.01.2020 г., **********/17.01.2020 г. и **********/20.01.2020
г., срещу вземания на “Д.-**” ЕООД в общ размер на 14 690,40 лева по
фактура № **********/31.12.2019 г., протокол № **********/31.12.2019 г.,
протокол № **********/15.01.2020 г., фактура № **********/31.01.2020 г.,
протокол № **********/31.01.2020 г. и протокол № **********/21.02.2020 г.,
до размера на по-малкото, възлизащо на 14 690,40 лева.
Ищецът твърди, че с подадена от кредитор молба с правно основание по
чл. 625 от ТЗ с вх. № 37770/21.04.2020 г. е поискано откриване на
производство по несъстоятелност на “Н.Г.” АД, като с решение от 06.01.2021
г. постановено по търговско дело № 699/2020 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-9 състав, е открито производство по
несъстоятелност на “Н.Г.” АД и едновременно с това длъжникът е обявен в
несъстоятелност. Сочи, че съгласно решението определената дата на
неплатежоспособност е 27.02.2020г. Навежда аргумента, че на 10.08.2020 г.,
1
т.е. след началната дата на неплатежоспособността и допусната в
производството по несъстоятелност обезпечителна мярка по реда на чл. 629а
от ТЗ – назначен временен синдик, несъстоятелното дружество е отправило по
електронна поща изявление за прихващане на насрещни ликвидни и
изискуеми вземания. Твърди, че предмет на изявлението са вземания на “Д.-
**” ЕООД към “Н.Г.” АД в размер на 14 690,40 лева по фактура №
**********/31.12.2019 г., протокол № **********/31.12.2019 г., протокол №
**********/15.01.2020 г., фактура № **********/31.01.2020 г., протокол №
**********/31.01.2020 г. и протокол № **********/21.02.2020г., прихванати с
насрещни вземанията на “Н.Г.” АД към “Д.-**” ЕООД в размер на 23 750 лева
по протоколи № № **********/09.12.2019 г., **********/17.12.2019 г.,
********** / 17.12.2019г., ********** / 19.12.2019г., ********** /
06.01.2020г., ********** / 06.01.2020г., ********** / 17.01.2020г. и
********** / 20.01.2020 г., до размера на по-малкото, възлизащо на 14
690,40 лева. Ищецът заявява, че процесното прихващане е извършено от
длъжника на 10.08.2020 г., след началната дата на неплатежоспособността, и
не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ (от
21.04.2020 г.).
Ответникът “Д.-**” ЕООД подаде отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като недопустим и като неоснователен. Изложените
доводи за липса на активна и пасивна легитимация на страните касаеща
материално-правната легитимация и съответно основателността на иска. В
тази връзка релевира възражение за липса на родова и местна подсъдност на
спора на Софийски градски съд, като сочи, че родово и местно компетентен
съд е Районен съд – Ловеч на основание чл. 105 вр. с чл. 117, ал. 2 от ГПК.
По същество сочи, че страните са имали търговски отношения на
основание договор от 01.12.2013 г., като ответното дружество е
дистрибутирало лотарийните билети на “Н.Г.” АД, срещу съответна
комисионна. Твърди, че след спиране на лотарийните игри и отнемане на
лиценза на “Н.Г.” АД, на основание чл. 12, ал. 1, т. 4 от договора, билетите,
намиращи се в петте търговски обекта на ответника, възлизащи на обща
стойност от 18 448 лева са върнати на “Н.Г.” АД, чрез използваната от тях
куриерска фирма “Интерлогистика” ЕООД. Заявява, че за това е изготвен и
протокол № **********/30.06.2020 г., но същият не бил подписан в
изпратения по електронна поща екземпляр. Ответникът възразява, че преди
извършване на процесното прихващане, през м. февруари 2020 г. ответното
дружество е отправило до “Н.Г.” АД предложение за извършване на
прихващане на насрещни изискуеми вземания между двете дружества, което е
включвало и върнатите на “Н.Г.” АД лотарийни билети. Сочи, че
предложението на “Д.-**” ЕООД за прихващане на насрещните задължения
било за доставени лотарийни билети на стойност от 23 750 лева, върнати на
стойност от 18 588 лева, изплатени печалби на стойност от 12 113 лева и
комисионни на стойност от 3 158 лева. Сочи, че по разчети на “Д.-**” ЕООД,
“Н.Г.” АД имало задължения към него на стойност от 10 109 лева, които е
следвало да доплати. Релевира аргумента, че от счетоводния отдел на “Н.Г.”
АД са отказали прихващане в предложения от ответника размер, тъй като
2
върнатите билети не били отразени в тяхната система. Предвид това
ответникът заявява, че до м. юни 2020 г. “Н.Г.” АД не е извършило пълна
корекция в системата си за това, че са му били върнати от ответника билетите
на стойност от 18 588 лева. Счита, че поради това в изпратеното по електронна
поща изявление за прихващане няма констативна част, в която да е отразено,
че това е пълния размер на задължението на “Н.Г.” АД към “Д.-**” ЕООД.
Ответникът “Д.-**” ЕООД твърди, че на база на така приетото от страните,
прихващането е намерило отражение в счетоводството му.
В законоустановения срок, ответникът “Н.Г.” АД (н.) не подаде отговор
на исковата молба.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и
оспорва възраженията на ответника “Д.-**” ЕООД. Излага доводи, че
претенцията касае едностранно изявление за прихващане, направено от
длъжника “Н.Г.” АД (н.), обективирано в писмо по електронна поща. Сочи, че
предмет на спора не е евентуална двустранна компенсаторна правна сделка
между двамата ответници. Сочи, че погасяването на насрещните вземания на
страните до размера на по-малкото е настъпило в резултат именно на
процесното едностранно изявление за прихващане, извършено от
несъстоятелното дружество и получено от ответника.
В дадения срок ответникът “Д.-**” ЕООД не представи допълнителен
отговор.
В съдебното заседание ищецът Т. Н. в качеството си на синдик на „Н.Г.“
АД беше представляван от пълномощниците му адв. М. и адв. Г., които
поддържат предявения иск, молят съда да го уважи и претендират за разноски
по делото. Релевират възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ответника „Д.-99“ ЕООД адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество „Д. 99“ ЕООД в съдебното заседание беше
представлявано от пълномощника му адв. Н., който оспорва иска, като
недопустим, неоснователен и недоказан. Той заявява, че в производството по
делото е установено, че отразяването в счетоводството на „Д.-99“ ЕООД на
извършеното прихващане не се основава на изявлението направено от „Н.Г.“
АД, а се основава на протокол, който те са изготвили и водена кореспонденция
за извършване на прихващане. Счита, че ако съдът приеме за установено, че
във връзка с волеизявлението, направено от страна на „Н.Г.“ АД е имало две
насрещни волеизявления на база на водената между двете дружества
кореспонденция и въпросният протокол, то искът на ищците е недопустим,
тъй като би следвало да бъде предявен такъв по чл. 645, ал. 3, а не по ал. 4 ТЗ.
Сочи, че в случай, че съдът приеме, че извършеното счетоводно отразяване от
страна на доверителя му е неоснователно извършено, т. е. протокола не е бил
подписан от двете страни, то отново искът се явява недопустим тъй като на
практика „Н.Г.“ АД е извършило отразяване единствено в тяхната система на
волеизявлението- уведомлението за прихващане, като такова не е било
извършено от страна на ответното дружество „Д. 99“ ЕООД. Предвид това,
адв.Н. счита, че в случая ищецът няма правен интерес да води иск по чл.645,
3
ал.4 ТЗ. Претендира за разноски по делото и изразява становището, че
представените доказателства на ответната страна за разноски по делото не
следва да бъдат ценени.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, а и от служебно
извършена справка от съда се установи, че с Решение от 06.01.2021 г. по т.д.№
669/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, е открито производство по
несъстоятелност на длъжника „Н.Г.“АД /н/ и е определена начална дата на
неплатежоспособността – 27.02.2020 г., като едновременно с това дружеството
е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му и правомощията на
органите му на управление, като правото на управление и разпореждане с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е възложено на
назначения синдик. Това решение е влязло в сила на 12.05.2024г. Молбата за
откриване на производството по несъстоятелност на „Н.Г.“ АД е била
подадена на 21.04.2020г.
Съгласно приетата електронна кореспонденция между първия и втория
ответник осъществена в периода от 28.02.2020г. до 14.08.2020г., представител
на „Д.-99“ ЕООД е изпратила запиване до „Н.Г.“ АД на 28.02.2020г., в което е
посочила, че според разчетите между двете дружества съгласно
счетоводството на „Д.-99“ ЕООД е налице вземане на последното спрямо
„Н.Г.“ АД в размер на 10 109,40 лв. Посочено е, че са били доставени билети
на стойност от 23 750 лв., върнати са били такива за 18 588 лв., били са
изплатени възнаграждения за 12 113 лв., а размерът на комисионните е 3158
лв. Отправена е изрична молба за отговор, дали са получени всички върнати
билети и кога ще бъде изплатена дължимата сума. В отговор на това писмо,
представител на „Н.Г.“ АД е изпратило имейл от 28.02.2020г. в който е
посочено, че потвърждение за прихващане може да бъде направено само при
включени в уведомлението от страна на „Д.-99“ ЕООД задължения на „Н.Г.“
АД към него, с посочени суми на потвърдени от „Н.Г.“ АД изплатени печалби
и получени фактури за комисионна, както и вземанията на „Н.Г.“ АД към „Д. -
99“ ЕООД с посочени суми на системно потвърдени протоколи за доставки. В
същото електронно съобщение е посочено, че от страна на „Д.-99“ ЕООД са
били включени данни за върнати билети, които не са отразени в системата на
„Н.Г.“ АД. На 05.03.2020г. представител на „Д.-99“ ЕООД е изпратила ново
съобщение до „Н.Г.“ АД, в което е посочила, че все още очаква потвърждение
на сумите на върнатите билети и изплатените печалби към фирмата, за да
може да попълни протокола за прихващане. След тази дата кореспонденцията
продължава с писмо от 09.07.2020г., с което от страна на „Н.Г.“ АД е изпратен
протокол за извършена ревизия на билети за лотарийни билети в обекти на
„Д.“ ЕООД от 30.06.2020г. От този протокол се установява единствено, че
след извършена ревизия на липси и излишъци за периода 01.06.2020г.-
4
30.06.2020г. отчетените количества билети са общо 5290, а стойността им
18 448 лв. В отговор на това писмо, представителят на „Д.-99“ ЕООД сочи, че
протоколът който е изпратен не е подписан от страна на „Н.Г.“ АД. На
14.08.2020г. „Н.Г.“ АД изпраща с ново електронно съобщение до „Д. -99“
ЕООД процесното изявление за прихващане, като по отношение на него е
разяснено, че представлява изявление за прихващане на вземанията и
задълженията с дата 10.08.2020г. От самото изявление за прихващане с дата
10.08.2020г. се установява, че „Н.Г.“ АД е извършило прихващане на своите
вземания в общ размер на 23 750 лв. по протоколи издадени в периода от
09.12.2019г. до 20.01.2020г. въз основа на сключения между тях договор за
разпространение от 01.12.2013г. с насрещните вземания на „Д.-99“ ЕООД по
фактури и протоколи издадени в периода 31.12.2019г.-21.02.2020г. в общ
размер на 14 690,40 лв., вследствие на което е останало непогасено
задължение на „Д.-99“ ЕООД към „Н.Г.“ АД в размер на 9 059,60 лв.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
към датата на получаване на процесното изявление за прихващане от
10.08.2020 г. първият ответник „Д.-99" ЕООД е имала вземане от „Н.Г." АД в
размер на 14 690,40 лв., в т. ч. на основание раздел VI, чл.15, ал. 2 от
подписания договор от 01.12 .2013 г./ стр.32/- търговска отстъпка за приемане
и разпространение на получените билети след фактуриране на търговската
отстъпка; вземане по фактура №9516/31.12.2019 г. в размер на 1835,40 лв.,
представляващо комисионна по договор относно протоколи 105755, 105625,
105610, 105611, 106002, 106446, 106383; вземане по фактура №518/
31.01.2020 г. в размер на 1323лв. -комисионна по договор относно протоколи
108538, 107739, 108224, 108225, както и на основание раздел II Основни
положения чл. 6 – изплатени печалби от печеливши билети по протоколи №
********** за 4817 лв., № ********** за 1403 лв., №********** за 4613 лв.,
№********** за 699 лв. Вещото лице е установило, че към датата на
изпращане на процесното изявление за прихващане несъстоятелното
дружество „Н.Г." АД е имало ликвидни и изискуеми парични вземания към
първия ответник “Д. -99" ЕООД в размер на 23 750 лв. от продажба на
предоставени за разпространение лотарийни билети „Национална лотария".
Вещото лице сочи, че съгласно счетоводните регистри на „Н.Г.“ АД към
31.08.2020г. по сметка „401 Доставчици“ е направено прихващане по
изготвените протоколи в размер на 14690,40 лв. От предоставената
хронология на сметка „4111 Клиенти“ било видно, че след направеното
прихващане вземането на „Н.Г.“ АД от „Д. 99“ ЕООД възлизало на 9 059,60
лв., така както е записано в самото изявление за прихващане от 10.08.2020 г.
Прихващането е осчетоводено и в двете дружества, като в счетоводните
регистри на „Д. 99“ ЕООД е включен и протокол №**********/30.06.2020г.,
който не е подписан от „Н.Г.“ АД за върнати билети на стойност от 18 448 лв.,
като съгласно отразеното в счетоводния продукт използван от „Д. 99“ ЕООД
от едната страна били записани приходите, от друга разходите и в колонката
приходи е записано с минус и сумата от 18 448 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
5
следните правни изводи:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, относно
липсата на родова и местна подсъдност на делото пред Софийски градски съд,
тъй като нормата на чл. 105 от ГПК предвиждала, че искът се предявява пред
съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В
случая следва да се има предвид, че е предявен иск, който е свързан с
производството по несъстоятелност на длъжника “Н.Г.” АД (н.). За такива
искове, включително и за иска по чл. 645, ал. 4 от ТЗ, е предвидена специална
подсъдност в чл. 649, ал. 5 от ТЗ, предвиждаща, че искът се предявява пред
съда по несъстоятелността, който в случая е Софийският градски съд.
Специалната норма дерогира действието на общата разпоредба по чл. 105 от
ГПК.
В разпоредбата на чл. 649 ТЗ е предвидена активната процесуална
легитимация на синдика да предяви иск за прогласяване недействителността
на възмездни и безвъзмездни сделки в хипотезите на чл. 645, чл. 646 и чл. 647
ТЗ, както и чл. 135 ЗЗД, в случай, че бъде установено разпореждане с
имуществото на несъстоятелния длъжник в периода и съобразно способа,
посочен в конкретната норма, при което се е достигнало до намаляване масата
на несъстоятелността. Искът се явява допустим и с оглед предявяването му в
предвидения едногодишен преклузивен срок съобразно разпоредбата на чл.
645, ал. 4 ТЗ, а именно – на 30.12.2021 г., като датата на постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност е 06.01.2021 г.
В случая, при разглеждане предпоставките за недействителността на
извършеното прихващане приложима е нормата на чл. 645, ал. 4 ТЗ, доколкото
прихващането е в резултат на волеизявлението на длъжника в
несъстоятелността “Н.Г.” АД (н.), поради което на изследване подлежат само
предвидените в текста на нормата обективни предпоставки. Без значение е
знанието за състоянието на неплатежоспособност и намерението да се ощети
масата на несъстоятелността, предвидени в разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ,
приложима при волеизявление за прихващане, изходящо от кредитор. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество
„Д.-99“ ЕООД, според което прихващането е било осъществено въз основа на
негово волеизявление отправено на 28.02.2020г., а не въз основа на това
осъществено от несъстоятелния длъжник „Н.Г.“ АД на 14.08.2020г.
едностранно прихващане.
Елементите от фактическия състав на чл.645,ал.4 ТЗ за настъпване на
относителна недействителност включват: 1) изявлението за прихващане да
изхожда от длъжника; 2) изявлението да е осъществено след началната дата на
неплатежоспособността, съответно – свръхзадължеността, но не по-рано от
една година преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Искът по чл.645,ал.4 ТЗ има за предмет прихващания, които са
осъществени единствено преди откриването на производството по
несъстоятелност.
6
В производството по делото се установи, че изявлението на „Д.-99“
ЕООД от 28.02.2020г., отправено чрез имейл до адреса за кореспонденция с
„Н.Г.“ АД не представлява изявление за прихващане, а предложение за
извършването на двустранно прихващане, след потвърждаване на разчетите от
страна на „Н.Г.“ АД и съответното съставяне на протокол. За разлика от това
изявление, отправеното от страна на „Н.Г.“ АД изявление представлява
едностранно изявление за прихващане с насрещно изискуемо и ликвидно
вземане на основание чл.104 ЗЗД, което е довело до погасяване на
насрещните задължения с размера на по-малкото от тях, а именно с това на
„Н.Г.“ АД към „Д. -99“ АД в размер на 14 690,40 лв. Това прихващане е било
осчетоводено и от двете дружества към 31.08.2020г. Отразяването в
счетоводството на „Д. -99“ ЕООД на отрицателни приходи в размер на 18 448
лв. не представлява извършването на едностранно прихващане с насрещно
задължение, защото в случая липсва отправяне на волеизявление до
насрещната страна за осъществяването на подобно едностранно прихващане.
Не се установи и възникването на двустранно прихващане, доколкото
протоколът за ревизия не установява наличието на подобно волеизявление от
страна на „Н.Г.“ АД.
Съгласно предвиденото в текста на разпоредбата на чл. 103 ЗЗД и чл. 104
ЗЗД, прихващането на насрещно дължимите вземания се смята за извършено
към момента, в който е могло да бъде извършено, а именно настъпилата
изискуемост и ликвидност на двете насрещни вземания, независимо от датата
на отправяне на изявлението за това. В това се изразява предвиденото в
нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД обратно действие на прихващането, съобразно
което двете насрещни вземания се считат за погасени към момента, когато
прихващането е могло да се извърши. Прихващането е възможно, когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, като
достатъчно е отправянето на волеизявление в този смисъл от едната страна до
другата, каквото не се установи да е било извършено от „Д. -99“ ЕООД,
поради което и осчетоводеното от него прихващане на насрещно дължимите
вземания да е възникнало валидно. С оглед на това, настоящият съдебен
състав приема, че към 14.08.2020 г. – датата на отправяне и получаване на
изявлението за прихващане, изходящо от „Н.Г.“ АД е било извършено такова.
Установиха се размерите, основанието и настъпването на падежа за всяко от
насрещните вземания към 31.08.2020г. С оглед установената дата, към която е
могло да бъде извършено прихващането – 21.02.2020 г., то същата следва да се
приеме като такава, на която е настъпило прихващането въз основа на
отправеното по-късно на 14.08.2020г. изявление за това.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че е изпълнен
фактическият състав на чл. 645, ал. 4 ТЗ, Предявеният иск следва да бъде
уважен, като бъде прогласена недействителността на извършеното
прихващане до размера на частта, която кредиторът би получил при
осребряване масата на несъстоятелността, независимо че към момента не се
установява да е предявил вземането си.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „Д. -
99“ ЕООД, в качеството му на кредитор, който би получил част от масата на
7
несъстоятелността, следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „Н.Г.“ АД разноските за производството в размер на
1470,70 лв. от които 970,70 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 500
лв. за депозит за вещото лице. При приложение на разпоредбата на чл. 649,
ал. 6 ТЗ, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
бюджетната сметка на СГС държавна такса за разглеждане на производството
по предявените искове, за предварителното внасяне на която ищецът е
освободен и която възлиза на сумата от 587,62 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, по иск предявен от Т. Н. – в
качеството му на синдик на „Н.Г.“ АД /н./, ЕИК *******, за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Н.Г.” АД (н.), освен за
частта, която кредиторът „Д. -99“ ЕООД, ЕИК *******, би получил при
разпределение на осребреното имущество, прихващането, обективирано в
изпратено по електронна поща на 14.08.2020г. изявление за прихващане от
10.08.2020 г. на вземания на длъжника „Н.Г.“ АД /н./ размер на 23 750
лева по протоколи № № **********/ 09.12.2019 г., **********/ 17.12.2019 г.,
**********/ 17.12.2019 г., **********/ 19.12.2019 г., **********/ 06.01.2020
г., **********/06.01.2020 г., **********/ 17.01.2020 г. и **********/
20.01.2020 г., срещу вземания на “Д.-**” ЕООД в общ размер на 14 690,40
лева по фактура № **********/31.12.2019 г., протокол №
**********/31.12.2019 г., протокол № **********/15.01.2020 г., фактура №
**********/31.01.2020 г., протокол № **********/31.01.2020 г. и протокол №
**********/ 21.02.2020г., до размера на по-малкото, възлизащо на 14 690,40
лева.
ОСЪЖДА „Д. -99“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на масата на несъстоятелността на „Н.Г.“ АД /н./, ЕИК
*******, сумата от 1470,70 лв. – съдени разноски.
ОСЪЖДА „Д. -99“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.
649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата от 587,62 лв. –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд-София.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9