№ 377
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500532 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
С решение от 29.04.2022 г. по гр. д. № 1069/2021 г. по описа на РС-Самоков е
изменен размерът на присъдената с решение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 277/2009 г. на
Районен съд – Самоков месечна издръжка в размер на 80 лв., която Д. И. М. от с. О. е осъден
да заплаща в полза на детето си А. Д. М., розен на 06.03.2007 год. лично и със съгласието на
неговата майка М. В. П., като същата е увеличена от 80 лв. на 240 лв. месечно, считано от
датата на предявяване на иска до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил
иска за увеличаване на издръжката за разликата над 240 лева до пълния предявен размер от
300 лева като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати в полза на държавата и
държавна такса за производството по делото в размер на 50 лв. върху увеличения размер на
издръжката, както и да заплати на ищеца сумата 500 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника с доводи, че същото е постановено в нарушение
на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Ищецът оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК.
Твърди се в исковата молба, че с решение по гр. д. № 277/2009 г. на Районен съд –
1
Самоков ответникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете А. М. месечна
издръжка в размер на 80 лв., считано от 30.05.2009 год. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Иска се увеличение на определената издръжка от 80
на 300 лв. поради настъпили нови обстоятелства: увеличаване на необходимите средства за
храна, облекло, учебни пособия и др. Сочи също така, че ищецът започнал да учи в
Национално училище по танцови изкуства – С., български народни танци, като нуждите от
парични средства за обучението му, в т.ч. за закупуване на компютър и др. значително се
увеличили. През седмицата ищецът живее в гр. С. в общежитието към училището, като
майката на ищеца заплаща месечна такса в размер на 60 лева и отделно му осигурява
средства за закупуване на храна. Необходими са му и средства за транспорт от гр. С. до гр.
С., където живее постоянно с майка си през неучебните дни. Отделно от учебните занимания
ищецът посещава уроци по танци през почивните дни, за които месечната такса е 20 лева.
Нараснали са и нуждите на ищеца от допълнителни средства за храна, забавления, грижи за
здравето – прием на витамини, имуноподпомагащи медикаменти и др. Непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на ищеца се осъществяват от майката, чиито
средства не достигат за задоволяване на ежедневните му потребности.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК не е подал отговор на исковата молба. В о.с.з.
ответникът оспорва иска по размер с твърдението, че е завишен и исканата издръжка не
кореспондира с възрастта и нуждите на детето, както и с получаваните от него доходи в
размер около 400 лв. месечно.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане от 09.08.2013 г., издадено от Община С., ищецът
е роден на 06.03.2007 г. от майка М. В. П. и баща Д. И. М..
С влязло в сила решение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 277/2009 г. по описа на
Районен съд – гр. Самоков ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето А. М. в
размер на 80 лева месечно. Решението е влязло в сила на 21.08.2009 год.
Видно от справка от НАП от 28.02.2022 год., както и от справка за актуалното
състояние на всички трудови договори на ответника към м. февруари 2022 год., същият е в
трудово правоотношение с «Д.М.Г. 2011» ЕООД, гр. Д. с облагаем осигурителен доход в
размер на 404,80 лв. месечно.
Видно от приетите във въззивното производство трудов договор от 09.04.2021 год. и
удостоверение от «Д.М.Г. 2011» ООД от 19.05.2022 год., получаваното брутно трудово
възнаграждение от ответника към м. април 2022 год. възлиза на 404,80 лева месечно на
длъжността «сервитьор».
Ответникът не е декларирал притежавано право на собственост върху недвижими
имоти, видно от удостоверение за декларирани данни на Община Д. от 22.02.2022 год.
Според показанията на свидетелката Р.С. – съсед на майката на ищеца, последният
учи в гр. С. в училище по танцови изкуства. Майката плаща за общежитието към училището
2
месечна такса в размер на 60 лева. Предоставя му и джобни пари в размер около 100 лв.
месечно; закупува му всяка година облекло, униформа за училище и отделно осигурява
средства за закупуване на храна. Освен разходите, свързани с училището в гр. С. ищецът
посещава допълнително частни уроци по народни танци. Майката на ищеца се грижи за още
едно дете. Работи като сервитьорка.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Настоящият състав споделя доводите на районния съд за това, че в случая са налице
предвидените в чл.150 във вр. с чл.143 СК основания за изменение на издръжката,
определена с решение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 277/2009 г. по описа на Районен съд –
гр. Самоков чрез увеличението й – трайно и съществено изменение на потребностите на
детето от храна, облекло, учебни пособия предвид неговата възраст и увеличените разходи
на домакинствата. Следва да се отчете и настъпилото в изминалия период от определяне на
предходната издръжка увеличение на цените на всички стоки и услуги.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето с оглед неговата възраст и
допълнителни образователни, културни и др. занимания, съдът намира, че от необходимата
издръжката на непълнолетното дете бащата следва да заплаща 180 лв., а останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката, която полага непосредствените грижи по
отглеждане на детето.
Задължението за издръжка към непълнолетно дете се отличава със своя абсолютен
характер, като в разпоредбата на чл.142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази
издръжка: ¼ от минималната работна заплата за страната /710 лв./ или 177,50 лева. В случая
не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че бащата получава доходи в
размер по-висок от този на минималната работна заплата за страната, поради което
дължимата от ответника издръжка следва да бъде определена в близък до минималния
предвиден в закона размер. Не се доказа бащата да е в състояние да заплаща издръжка в по-
висок размер както с оглед доказаните му по делото доходи /под размера на МРЗ за
страната/, така и поради обстоятелството, че същият не притежава недвижимо имущество
или др. приходи, които да му позволяват заплащане на издръжка над предвидения
законоустановен минимум. Съдът отчита и необходимостта ответникът да осигурява
средства и за собствената си издръжка. Действително, същият е в трудопсопосбна възраст и
не дължи издръжка на други лица, като по делото няма данни същият да страда от
заболявания или др., но тези обстоятелства могат да обосноват единствено извода, че
същият следва да си осигурява доход поне в размер, равен на МРЗ за страната. Липсват
данни същият да има възможност да реализира доходи в по-висок размер. С оглед това
искът за увеличение на издръжката следва да бъде уважен частично от 80 лева на 180 лева
месечно, като за разликата до пълния уважен размер от 240 лева искът за увеличение на
издръжката е неоснователен. В частта, с която съдът е отхвърлил иска за увеличение на
издръжката за разликата над 240 лева до пълния предявен размер от 300 лева решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
3
съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е увеличил размера на
дължимата издръжка за разликата над 180 лева до уважения размер от 240 лева, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен в тази част.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която съдът е увеличил размера на
дължимата издръжка за разликата над 80 лева до 180 лева. В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и
в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над 375
лева.
Отново с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по
ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка
на РС - Самоков в размер на 144 лева - 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на
увеличената издръжка за ищеца (100 лв. х 36 месеца х 4 %) за присъдената издръжка
занапред. Тъй като районният съд е осъдил ответника да заплати държавна такса в размер
на 50 лева, същият следва да бъде осъден да заплати допълнително по сметка на РС-
Самоков сумата 94 лева. Ответникът следва да заплати допълнително и държавна такса в
размер на 47 лева по сметка на СОС върху увеличения размер на издръжката, съгласно чл.
18, ал. 1 от ТДТССГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия и сумата 80 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 29.04.2022 г. по гр. д. № 1069/2021 г. по описа на РС-Самоков,
с което е изменен размерът на присъдената с решение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 277/2009
г. на Районен съд – Самоков месечна издръжка, която Д. И. М. от с. О. е осъден да заплаща в
полза на детето си А. Д. М., роден на 06.03.2007 год. лично и със съгласието на неговата
майка М. В. П. в ЧАСТТА, с която същата е увеличена за разликата над 180 лева до 240 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за разликата над
375 лева до 500 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Д. М., роден на 06.03.2007 год. лично и със
съгласието на неговата майка М. В. П., за изменение на размера на присъдената с решение
от 15.07.2009 год. по гр. д. № 277/2009 г. на Районен съд – Самоков месечна издръжка, която
Д. И. М. от с. О. е осъден да заплаща в полза на детето в ЧАСТТА за разликата над 180 лева
до 240 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
4
просрочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която е изменен размерът на присъдената
с решение от 15.07.2009 год. по гр. д. № 277/2009 г. на Районен съд – Самоков месечна
издръжка, която Д. И. М. ЕГН ********** от с. О. е осъден да заплаща в полза на детето си
А. Д. М., роден на 06.03.2007 год., лично и със съгласието на неговата майка М. В. П. за
разликата над 80 лева до 180 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска –
13.10.2021 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати държавна такса до размера от 50 лева, както и да заплати на
ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска до размера от 375
лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. И. М. ЕГН ********** от с. О. да заплати на А. Д. М., лично и със
съгласието на неговата майка М. В. П. сумата 80 лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д. И. М. ЕГН ********** от с. О. да заплати по сметка на РС-Самоков
допълнително сумата 94 лева държавна такса, както и да заплати по сметка на СОС
допълнително сумата 47 лева държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5