Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 547 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-0340-000202 от 22.02.2019 г. на Началник РУ на МВР
Септември е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр.
чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на А.И.Р. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от А.И.Р.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди,
че НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище, с което се иска
потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че на 13.02.2019 г.
в 20:10 часа в гр. Белово, на ул. „Тракия“ в посока ул. „Добрилец“ управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № **, като се движил с несъобразена скорост с
пътните условия – неравна земна пътна настилка, извършил маневра на дясно с цел
навлизане в дворно пространство на бившо ТКЗС, като „с действията си не
представя“ широчината на наличен бетонен мост, по който се извършва влизането в
дворното пространство, като автомобилът се преобърнал по таван в отводнителен
канал. Като приел, че жалбоподателят по този начин е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, свидетелят
Х.С. му съставил АУАН, в който жалбоподателя отбелязал, че има възражения. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на
актосъставителя Х.С. и писмените такива. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля. Те са ясни и категорични.
При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че
жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо
защитата на наказаното лице. Посочено е в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят
се движил с несъобразена скорост с пътните условия – неравна земна пътна
настилка, извършил маневра на дясно с цел навлизане в дворно пространство на бившо ТКЗС, като „с
действията си не представя“ широчината на наличен бетонен мост. Налице е нарушение на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила
за административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси
на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми
относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП следва
да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, както и обстоятелства по
неговото извършване. Така посоченото „с действията си не представя широчината
на наличен бетонен мост“ по никакъв начин не спомага за установяване на волята
на актосъставителя и АНО и какво са имали те в предвид. Глаголът „представя“ е
синоним на „показвам“, „посочвам“, в случая
съдът само може да предполага какво са искали те да изложат като обстоятелства
в описанието на нарушението – ако са имали предвид, че водачът не е преценил
правилно колко е широк мостът, то се касае за мисловна дейност, поради което
посоченото пък „с действията си“ влиза в противоречие с него, тъй като
предполага някаква физическа активност. Ако са имали пък предвид, че действията
на водача сочат, че не е преценил правилно пътната обстановка, това е различно.
Видно е, че при всички случай волята на АНО не е ясна и следва да се тълкува,
което е недопустимо в административнонаказателното производство. По този начин
нарушението не е описано в изискуемия от закона минимум.
На следващо място НП е незаконосъобразно, защото по
същество нарушението остана и недоказано, като от АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за редица
съставомерни обстоятелства по нарушението. Жалбоподателят е наказан за това, че
в качеството си на водач на лек автомобил „***“ с рег. № **, се е движил с
несъобразена скорост с пътните условия – неравна земна пътна настилка, извършил
маневра на дясно и автомобилът се преобърнал. Не се събраха никакви
доказателства на първо място, че именно жалбоподателят е бил водач на
посоченото МПС. Пристигналите на място след инцидента полицейски служители са
установили, че жалбоподателят е вътре в автомобила, но няма свидетели-очевидци
на самия пътен инцидент и съответно дали именно Р. е управлявал МПС-то. Последният
твърди, че друго лице е управлявало, което било успяло да излезе от автомобила
преди идването на полицейските служители. Първото лице, което е сигнализирало
на тел.112 – г.с.също е бил на мястото едва след като автомобилът вече е бил
катастрофирал. Той също сочи, че освен жалбоподателя, не е имало друго лице
вътре в автомобила, но това също не доказва по несъмнен начин, че именно Р. е
управлявал при настъпването на ПТП. Но това дори е по-малкият проблем. По същественото
в случая е, че актосъставителят и впоследствие АНО са посочили, че причина за
настъпването на ПТП е движение с несъобразена скорост. Самият актосъставител
посочи следното в съдебно заседание: „Описаните обстоятелства в АУАН са на база
действия преди това на водача, с които е стигнал до тази ситуация – не е
преценил къде е мостчето, установили сме, че иска да извърши маневра на дясно
към двора на ТКЗС-то, това мостче води до двора на ТКЗС-то, и ако скоростта му
е била по-малка, е можело да не се стига да падне в канала, защото автомобилът
пада, удря се с предницата и се преобръща в канала. Хората, които бяха там са
чули само трясъка. Свидетели-очевидци на самото движение не е имало.“ И добави,
че той така си е представил ситуацията. В противовес на това са отново
твърденията на жалбоподателя, че автомобилът се е движил в обратна посока и
въобще не е имало завой към посочения мост. Очевидно е, че в случая не са
налице каквито и да е било доказателства не само за движението с несъобразена
скорост, но дори и за неговата посока и предприетия завой на дясно. При липса
на подобни доказателства, за съда остана загадка защо въобще е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Можеше да бъде наказан и когото и да е друг по
този начин – само на предположения. Видно е, че актосъставителят и АНО свободно
боравят с предположенията и ангажират отговорността на жалбоподателя само на
база тях – като се почне оттам, че е именно той е водачът, мине се през тяхната
преценка, че се движи с несъобразена скорост и се стигне до там, че
предполагат, че е искал да направи десен завой и не е преценил широчината на
моста. Каква е била реално скоростта на движение, за да бъде извършена и
преценка дали е несъобразена спрямо така посочената „неравна пътна настилка“,
дали последната е предвидимо препятствие или не (според настоящия състав – не
е) са въпроси, които не са намерили отговор по делото, поради липса на
доказателства за тях, ангажирани от АНО. Твърдяната в случая „несъобразена
скорост“ служи само за параван на полицейските служители, които са отчели
някаква свършена работа, без реално да изследват причините за настъпилото ПТП.
Така например в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван за алкохол. Това поставя съвсем резонния въпрос – дали не е отказал,
именно защото е бил употребил такъв и съответно дали именно това не е причина
за настъпилото ПТП (ако въобще приемем, че действително жалбоподателят е бил
водач). Видно е, че ако се впуснем в теориите на вероятностите, може да стигнем
да всякакви изводи за причините за настъпилото ПТП, но това не означава, че
именно такава е била обективната истина.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление № 19-0340-000202
от 22.02.2019 г. на Началник РУ на МВР Септември, с което е наложена глоба в
размер на 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на А.И.Р.
с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: